№ 144
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20201001002237 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 530/13.03.2020г. постановено по т.д. № 2576/2017г., СГС, ТО, VI – 22
състав е осъдил „Национална електрическа компания“ ЕАД да заплати на „Енергийна
финансова група“ АД в несъстоятелност на основание чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата от 2 346 632.22 лева, представляваща придобито с договор от
25.01.2013г. от ищеца вземане срещу ответника за възнаграждение по договор за
консултантски услуги № И – 455 – 05 от 31.01.2005г., изменен със споразумение от
24.01.2011г., във връзка с който е издадена фактура № 160/23.08.2012г., ведно със законната
лихва от 23.08.2017г. до окончателното заплащане на дълга, сумата от 715 151.81 лева,
представляваща лихва за забава за периода 23.08.2014г. до 22.08.2017г., на основание чл. 99
от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е отхвърлил иска за заплащане на мораторна
лихва разликата до пълния предявен размер от 716 568.53 лева и за датата 22.08.2014г., като
погасен по давност. Осъдил е ответника да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 158 854.53 лева, съразмерно с уважената част от исковете, както и
ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 23,40 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на
„Аркадия сървисиз“ АД, като трето лице – помагач на ищеца, встъпило в производството на
основание чл. 226, ал. 2, изр.1 от ГПК.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в
първоинстанционното производство „Национална електрическа компания “ ЕАД, който го
обжалва в срок в осъдителната част с оплаквания за незаконосъобразност , необоснованост
и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди, че решението е постановено в недопустимо съдебно производство,
поради изначална липса на активна процесуална легитимация на ищеца, което представлява
1
абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иска и постановяване на решение.
Поддържа, че ищецът се легитимира като носител на спорното вземане въз основа на
договор за продажба на вземания от 25.01.2013г., сключен с „Уорлипарсънс нюклиър
сървисис “ ЕАД, като договорът е сключен под отлагателно условие – заплащане на цената
по договора и учредяване на поръчителство, като в процеса не е доказано тяхното
реализиране. С оглед на горното твърди, че договорът за цесия не е влязъл в сила и
съответно не е породил валидно правно действие и транслативен ефект по отношение на
процесните вземания, поради което и ищецът не е процесуално легитимиран да претендира
процесното вземане. Излага, че по делото не са представени уведомления, изходящи от
цесионера и потвърждения за извършената цесия от цедента за конкретния договор за
прехвърляне на вземания от 25.01.2013г., с доводи, че представените доказателства касаят
друг договор за прехвърляне на вземания от 28.01.2013г. Навежда доводи за необоснованост
на извода на първоинстанционния съд за преклудиране на възраженията за нищожност на
договор № И – 455 – 05/31.01.2005г., ведно с всички негови изменения и допълнения.
Излага, че последните не попадат в рамките на изключенията, предвидени в чл. 43, ал. 2 от
ЗОП (отм.) за допустимост на изменения в договор, сключен след проведена процедура по
обществена поръчка , поради което се явяват нищожни , на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Твърди, че нищожен се явява и договорът за субективна новация от 31.01.2005г. с който е
заместен участникът в проведената процедура за възлагане на обществена поръчка. Навежда
доводи за незаконсъобразност на изводите на първоинстанционния съд за валидност на
договора за прехвърляне на вземания от 25.01.2013г., тъй като предмет на цесията са
вземания, произтичащи от нищожни изменения на договор за обществена поръчка. Сочи, че
изводът на първоинстанционния съд, че исковата претенция не е погасена по давност, тъй
като за нея следва да бъде приложен общият петгодишен давностен срок е неправилен и в
противоречие с установеното с чл.111, б. „в“ от ЗЗД и постановките на ТР № 3/2011г. от
18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. ОСГТК на ВКС. Навежда доводи за
необоснованост на извода , че процесното вземане не отговаря на характеристиките на
„периодичното плащане“. Навежда доводи за незаконосъобразност на изводите за правните
последици на арбитражно решение от 06.09.2018г. на Арбитражния съд при
Международната търговска камара, Париж по дело № 20351.МНМ, постановено между
цедента на процесното вземане „Уорлипарсънс нюклеар сървисиз “ ЕАД и „Национална
електрическа компания“ ЕАД. Излага, че в противоречие с разпоредбата на с чл.298, ал.1 от
ГПК и т.18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на
ВКС, съдът е приел, че с арбитражното решение е призната валидността на договор № И –
455 – 05/31.01.2005г., както и на споразумението за прехвърляне на права и заместване в
задължения от 24.01.2011г., като последващи възражения за нищожност на договора и
споразумението са преклудирани. Излага, че в мотивите на решение № 91/26.07.2019г. по
т.дело. № 251/2019г. на ВКС, ТК, II ТО е прието изрично, че валидността на споразумението
от 24.01.2011г. не е включена от страните в предмета на повдигнатия пред Арбитражния съд
при Международната търговска камара, Париж по дело № 20351/МНМ. Инвокира
оплакване за противоречие на постановеното решение с нормата чл. 297 от ГПК, поради
липсата на обвързващо действие за българския съд на Арбитражното решение, тъй като
неговото действие не е признато по надлежния за ред и изпълнението му не допуснато на
територията на Република България. Излага, че по делото не са ангажирани доказателства,
за признаване и допускане изпълнението на арбитражното решение по реда Конвенцията за
признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, т.е. че е приключило
производство по екзекватура. Навежда доводи за необоснованост на изводите за
лихвоностност на прехвърленото по силата на договора за цесия от 25.01.2013г. вземане.
Моли съда да обезсили постановеното решение, в съотношение на евентуалност да отмени
същото и да отхвърли предявения иск.
Въззиваемият „Енергийна финансов група“ АД в несъстоятелност изразява
2
становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага съображения за
законосъобразност на постановеното решение и съответствието му с материалния и
процесуалния закон. Навежда съображения за неоснователност на доводите за
недопустимост на същото, с твърдения, че договорът за продажба на вземания от
25.01.2013г. е породил правно действие, заедно с всички законни последици. Сочи, че
цесията е надлежно съобщена на длъжника на 21.06.2013г. по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Навежда твърдение за несъстоятелност на всички възражения за нищожност на договора за
цесия, с доводи за обоснованост на извода на първоинстанционния съд, че същите са
преклудирани с постановяването на окончателно арбитражно решение от 06.09.2018г. на
Арбитражния съд към Международната търговска камара по дело № 20351/МНМ. Навежда
доводи за неоснователност на възражението на жалбоподателя, че процесното вземане има
характеристиките на „периодично плащане“, което се погасява с по-кратката три годишна
давност. Моли съда потвърди обжалваното решение.
Третото лице – помагач на ищеца - „Аркадия сървисис“ АД изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, с доводи за законосъобразност на обжалваното
решение. Твърди, че процесуалната легитимация на ищеца е безспорно установена, като
страна по цесионното правоотношение, възникнало по силата на договор за прехвърляне на
вземания от 25.01.2013г., като възражението в тази връзка е направено за първи път с
въззивната жалба, поради което е преклудирано. Излага съображения за неоснователност на
твърденията за нарушаване на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд,
предвид преценяването като преклудирани възраженията за нищожност, както и за
непризнаване на арбитражното решение по надлежния ред, тъй като последното отговаря на
всички условия предвидени в чл.41 ЗМТА. Сочи че твърденията на въззивника, че
тристранното споразумение от 24.01.2011г. не е предмет на разглеждане и формиране
волята на арбитража по цитираното арбитражно решение се опровергават от изводите на
ВКС в решение № 91/26.07.2019г по т.дело № 251/2019г. Навежда доводи за
неоснователност на твърденията за нарушаване на материално – правни норми, а именно,
установяването че процесните вземания имат характер на периодични плащания. Моли съда
да потвърди обжалваното решение.
Третото лице- помагач на ищеца П. Б. М., в качеството си на приеборетатал на
спорното право изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да
потвръди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от
„Енергийна финансова група“ АД срещу „Национална електрическа компания“ АД за
заплащане на сумата 2 346 632.22 лева, представляваща придобито с договор от 25.01.2013г.
от ищеца вземане срещу ответника за възнаграждение по договор за консултантски услуги
№ И – 455 – 05 от 31.01.2005г., изменен със споразумение от 24.01.2011г., за което е
издадена фактура № 160/23.08.2012г., мораторна лихва върху тази сума в размер на
716 568.53 лева, дължима за периода 23.08.2014 г. - 22.08.2017 г., иска за разликата до
пълния предявен размер от 716 568.53 лева и за датата 22.08.2014г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
дълга и направените по делото разноски. Предявените искове намират правното си
основание в разпоредбите на чл. 99 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
3
В хода на първоинстанционното производството, с договор за продажба на вземания
от 25.06.2018г. процесните вземания са прехвърлени от ищеца на „Аркадия Сървис “ АД. С
определение от 26.10.2018г., същият е конституиран като трето лице – помагач на ищеца , на
основание чл. 226, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Между страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
се установява, че между „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Парсънс и енд си
юръп лимитид“ /Parsons Е&С Europe Limited/, дружество регистрирано съгласно законите на
Обединено кралство Великобритания е бил сключен договор № И – 455 – 05/31.01.2005г., по
силата на който чуждестранното дружество е поело да изпълнява задълженията на архитект
- инженер при изпълнение на дейностите по програмата за финансиране и изграждане на
АЕЦ „Белене“. Договорът е приет с протоколно решение на МС №24/24.06.2004г., в което е
посочено изрично, че проектът ще бъде реализиран на две фази: фаза I - до финансовото
приключване и фаза II- до финалното приемане на проекта. Съгласно договорните клаузи,
обемът на услугите, графикът и изискванията за отчитане са посочени конкретно в
приложение А и техническото задание в допълнение 1 на споразумението, а цените и
търговските условия за обема работа в Приложение В. Про;есиня договор е сключен след
проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, открита на 01.11.2004г. от
„Национална електрическа компания“ ЕАД за избор на „архитект – инженер по програмата
за финансиране и строителство на АЕЦ Белене“ със срок на договора 10 години, в две фази.
С анекс № 1 към договор И-455-05, сключен между ответника и „Парсънс и енд си
България“ ЕООД страните са изменили графика за натоварване на работната сила, графика
за фактуриране и разбивката на разходите. Съобразно клаузата на т. 2 от споразумението е
постигнато съгласие общата стойност на договора да бъде увеличена с 2 100 300 евро до
обща фиксирана сума от 18 985 185 евро.
С анекс № 2 към договор 1-455-05, сключен между ответника и „Парсънс и енд си
България“ ЕООД, в сила от 29.06.2006 г., фазата на развитие и договаряне на проекта е
удължена с два месеца, като срокът изтича на 31.08.2006 г
Между страните по делото не се спори, че 31.01.2005г., в деня на подписване на
договор № И – 455 – 05/31.01.2005г, „Парсънс и енд си юръп лимитид“ е сключил
новационно споразумение,по силата на което всички права и задължения по Договора се
прехвърлят на „Парсънс енд и си България“ ЕООД. Видно от доказателствата по делото,
споразумението за новация влиза в сила от 31.01.2005г., Същото е подписано и одобрено от
„Национална електрическа компания“ ЕАД, и представлява неразделна част от тръжната
документация, свързана с договора. Между страните не се спори, че едноличен собственик
на капитала на „Парсънс енд и си България“ ЕООД е „Парсънс и енд си юръп лимитид“ .
Безспорно е и обстоятелството, че с решение № 3 от 22.06.2007г., постановено по ф.д. №
8777/2003г. „Парсънс енд и си България“ ЕООД е променило фирменото си наименование
на „Уорли Парсънс юръп енерджи сървисис“ ЕООД.
4
С оглед на горната фактическа установеност основните спорни обстоятелства пред
настоящата инстанция са дължи ли ответникът заплащане на исковата сума в полза на
ищеца, предвид възраженията му за липса на актива процесуална легитимация на ищеца,
поради несбъдване на предвиденото в договора за цесия отлагателно условие, липсата на
уведомяване на длъжника за договора за цесия по надлежния ред, тъй като представеното
по делото уведомление касае друго вземане, различно от процесното, както и относно
валидността на процесния договор № И – 455 – 05/31.01.2005г., предвид доводите на
ответника за неговата нищожност,поради сключването му в нарушение на разпоредбата на
чл. 43 от ЗОП /отменен/.
Видно от представеното по делото споразумение за прехвърляне на права и
заместване в задължения от 24.01.2011г., влизащо в сила на 01.01.2011г. и подписано от
„НЕК“ ЕАД, „Уорли Парсънс Юръп енерджи сървисис“ е прехвърлило всички свои права и
задължения по процесния договор на „Уорли Парсънс нюклиър сървисис“ ЕАД. Видно от
споразумението, същото влиза в сила от 01.01.2011г. Споразумението носи подписа на
представител на „Национална електрическа компания“ ЕАД, с оглед на което цесията се
явява редно съобщена на длъжника.
С договор за продажба на вземания от 25.01.2013г., „Уорли Парсънс нюклеър
сървисис“ ЕАД е прехвърлило на ответника „Енергийна финансова група“ АД собствените
си вземания спрямо „Национална електрическа компания“ ЕАД, представляващи
възнаграждение за извършени консултантски услуги по Договор № И- 455-05 от 31.01.2005
г. по следните фактури: фактура № 84/06.02.2012 г„ фактура № 90/06.03.2012 г„ фактура №
101/10.04.2012 г., фактура № 129/31.05.2012 г., фактура № 147/25.07.2012 г., фактура №
160/23.08.2012 г., № 170/10.09.2012 г., № 185/31.10.2012 г„ № 190/28.11.2012 г., №
201/17.12.2012 г. и № 217/17.12.2012 г., възлизащи общо на сумата от 18 867431.12 евро без
ДДС, срещу цена, равна на размера на вземанията. В клаузата на чл.2 от договора страните
са уговорили, че вземанията се прехвърлят на части, на съответните дати и срещу
заплащане на цената, съгласно график по приложение №1, представляващо неразделна част
от договора. Съгласно графика по приложение №1 , процесното вземане – това по фактура
№ 160/23.08.2012 г. в размер от 1 199 814 евро следва да бъде прехвърлено на 20.06.2013г.
Видно от доказателствата по делото, фактура № 160/23.08.2012 г. е издадена на посочената в
нея дата от „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ с получател „Национална електрическа
компания“ ЕАД.Същата обективира вземане по договор № И-455-05 и протокол от
11.01.2012 г. и писмо BNPP- 0098-CL-WPNS-NEK-EB/ 11.07.2012 г. за предоставени
„нормален труд“ и „нормални разходи“, на обща стойност 1 199 814 евро без ДДС или 2 346
632.22 лева.
Видно от представеното по делото писмо, заведено в деловодството на ответното
дружество с вх. № 99-04-22 , на 21.06.2013г. ответникът е уведомен от „Уорли Парсънс
нюклеър сървисис“ ЕАД за извършеното прехвърляне на вземане по фактури, конкретно
индивидуализирани в графика за прехвърляне на вземания / който е връчен на ответника с
5
писмо, находящо се на лист 28 от делото на първоинстанционният съд/, че вземането под №
6 от графика / под който номер е посочена процесната фактура № 160/23.08.2012 г./ е
валидно прехвърлено съобразно графика.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на въззивника за липса на
активна процесуална легитимация на ищеца за водене на иска, поради несбъдване на
уговореното в договора за цесия отлагателно условие. Клаузата на чл. 11 от договора за
цесия, същият влиза в сила на по – късната дата на настъпване на двете кумулативни
предпоставки - подписване на договор за прехвърляне на конкретно вземане от графика
между цедента и цесионера и подписване на договор за поръчителство от страна на
псочените в клаузата на чл. 11 лица. Вярно е, че по делото липсват доказателства за
настъпването на тези условия, но горното не е от порядък да обоснове извод за нищожност
на договора за цесия. Наведените доводи касаят вътрешните отношения между цедента и
цесионера, по които ответникът не е страна. В представеното по делото уведомление вх.
№ 99-04-22 , на 21.06.2013г. , връчено редовно на ответника се съдържа недвусмисленото
волеизявление на цедента, че е прехвърлил вземането, заведено под № 6 от графика – това
по процесната фактура в полза на „Енергийна финансова група“ АД . Горното е достатъчно
да обоснове извод за валидност на договора за цесия, което е съобщена надлежно на
длъжника.
По възражението на въззивника за нищожност на договора на цесия, поради
нищожност на прехвърленото вземане, като произтичащо от нищожен договор, поради
сключването му в нарушение на разпоредбите на чл. 43 от ЗОП . От представеното по
делото окончателно арбитражно решение от 06.09.2018 г. на Арбитражния съд към
Международната търговска камара, се установява, че производството по арб. дело №
20351/МНМ е образувано въз основа на искова молба, предявена от „Уорли Парсънс
нюклеър сървисис“ ЕАД срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД за заплащане
на суми за неплатени фактури от м. февруари 2013 г. до август 2013г. и стойността на
нефактурираните услуги за периода 01.09 - 07.10.2013г., издадени въз основа на договор №
И-455-05/31.01.2005 г. и последващите изменения и допълнения към същия. В
постановеното решение е прието, че не е била налице обективна невъзможност за
изпълнение на договора и че „Национална електрическа компания ЕАД незаконосъобразно е
прекратила същия. С решението са разгледани и отхвърлени всички наведени от ответника
„Национална електрическа компания“ ЕАД доводи за нищожност на договор № И-455-
05/31.01.2005 г. и измененията към същия, поради нарушение на действащите към момента
на сключването му разпоредби на Закона за обществените поръчки, и по – специално
забраната по чл. 43 от ЗОП /отменен/ за изменения на вече сключения договор. Предявеният
иск е уважен, като ответникът е осъден да заплати на „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“
ЕАД суми за неплатени фактури от м. февруари 2013 г. до август 2013г. и стойността на
нефактурираните услуги за периода 01.09 - 07.10.2013г., с дължимата върху тези суми лихва.
С решение от 20.07.2019 г. по т.д. № 251/2019 г. ВКС, ІІ ТО е отхвърлил иска с
6
правно основание чл. 47 ал.1 т.2 от ЗМТА, предявен от „Национлана електрическа
компания“ за отмяна на арбитражно решение от 06.09.2018 г. на Арбитражния съд към
Международната търговска камара по арб. дело № 20351/МНМ .
Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗМТА с връчване на арбитражното решение на
една от страните, то влиза в сила, става задължително за същите и подлежи да принудително
изпълнение. По правилото на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за
правоприемниците на страните , в това число и за ищеца, в качеството му на частен
правоприемник на „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ ЕАД , по силата на сключения
между тях на 25.01.2013 г. договор за продажба на вземания.
Задължителната за страните сила на арбитражното решение се изразява в
обвързващото действие на силата на присъдено нещо, която има съдържание, напълно
идентично със съдържанието на силата на присъдено нещо на съдебното решение, същите
обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни
органи, по начин,идентичен с предвидения за съдебното решение.
Предмет на силата на присъдено нещо не е само субективното материално право,
откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В
основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма,
въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови
характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. В този смисъл, със
сила на присъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти,
доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска.
По направеното от ответника възражение че липсва проведено производство по
екзекватура на посоченото арбитражно решение, съответно последното не се ползва със
сила на пресъдено нещо от българските съдилища, настоящия състав намира следното:
Съществото на спора по екзекватура се концентрира върху наличието на основанията
за отказ за признаване и допускане на изпълнението на арбитражното решение. Основанията
за отказ от екзекватура на арбитражното решение са изчерпателно, на алтернативно
изброени ( numerus clausus ) чл. V от Нюйоркската конвенция. От горното следва, че съдът
не може да откаже екзекватура на решението на основания, различни от посочените в чл.V
от Конвенцията, но същевременно, че наличието на което и да е от тях е достатъчно
екзекватурата му да бъде отказана. По силата на препращащата норма на чл.51, ал.3 от
ЗМТА, по отношение на всички основания за отказ е приложима забраната, установена в
чл.121, ал.1 от КМЧП за навлизане на разглеждането на съществото на спора, разрешен от
арбитражния орган, в което се състои т.нар. „неревизионна система“ на допускане и
признаване на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения. От изложеното следва,
че производството по признаване и допускане изпълнението на влязло в сила чуждестранно
арбитражно решение е специално производство, в което се признава изпълнителната сила на
арбитражното решение без в производството по екзекватура съдът да разглежда отново вече
7
разрешения от чуждестранния арбитражен съд спор за съществуване на спорното
материално право /така определение № 92 от 05.03.2019 г. на ВКС, I ТО, по т. д. №
1762/2019 г./. Следователно българският съд не може да пререшава разрешения спор между
страните, част от съдържанието на който спор е била и валидността на процесния договор №
И-455-05/31.01.2005г.,с последващите негови изменения и допълнения, в това число и
споразумението от 24.01.2011г.
В производството пред Арбитражния съд, праводателят на ищеца е обосновал
легитимацията си именно с действително споразумение за изменение на договора за
изработка, сключен между него и ответника, поради което и действителността му е елемент
от фактическия състав от който произтича спорното право. Ето защо, като правопораждащо
спорното право, възражението за нищожност на споразумението е относимо към
възникването му и е преклудирано. В този смисъл е и даденото с решение № 115 по т. д. №
883/ 2010 г. на I т. о. на ВКС разрешение, което настоящият съдебен състав споделя, че със
сила на присъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното
от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение. Преклудиращото действие на
силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването,
изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо
дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици.
В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но
произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно
решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото
действие на силата на присъдено нещо. Преклудирани са фактите, представляващи
основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи
права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото
право. Затова, установяването със сила на присъдено нещо, че процесния договор обвързва
валидно цедента и ответника към предходен на предявяването на настоящия иск момент,
преклудира възможността за релевиране на основания за нищожност на договора в
настоящото производство и те не следва да бъдат разисквани /така решение № 2061 от
08.08.2019г. на САС, ТО, 3 състав, по т.д. № 3385/2018г./
От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ответното дружество фактура
№ 160/ 23.08.2012г. е осчетоводена, както следва: Дебит сметка 30102 Доставки с натрупани
разходи – 2 346 632,22 лева, Дебит сметка 4531 Разчети ДДС покупки – 469 326,44 лв.;
Кредит сметка 40105 Доставчик „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ – 2 815 958,66 лв.
Впоследствие е взета втора счетоводна операция, чрез която данъчната основа по
процесната фактура е отнесена на разход. Вещото лице дава заключение, че процесната
фактура е включена в дневника на покупките за данъчен период месец декември 2012г. и е
подадена със справката – декларация по ТД на НАП. Дължимия ДДС по процесната
фактура, в размер на 469 326,44 лв. е платен от ответника и извършеното от него плащане е
осчетоводено в счетоводните регистри на „Национална електрическа компания“ ЕАД, както
8
следва: на 10.01.2013г. ответникът е наредил от своята банкова сметка, сума в размер на
3 452 837,53 лв., получател по това плащане е „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ , като
паричните средства са постъпили в неговата банкова сметка. Вписаното от ответника
основание за плащане е: „ДДС по ф-ри № 129, 147, 160, 170, 185, 190, 201“, т.е. с това
еднократно плащане е изплатено дължимото ДДС по 7 броя фактури, включително и
процесната.
Трайно в съдебната практика е установено разбирането, че само по себе си,
отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в
дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата,
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване.
При обобщение на изложеното и при липсата на други възражения, относно
изпълнението на работата за процесния период, предмет на фактурата, се заключава, че
претендираното с иска вземане съществува, изискуемо е и е незаплатено от ответника,
поради което и иска е основателен.
Неоснователно е поддържаното от ответника възражение, че вземането е погасено
по давност, тъй като е вземане за периодични задължения. Вярно е, че падежа на
задълженията за заплащане на възнагражденията е уговорен предварително, като дължими
плащания за всеки месец според графика на фактуриране и натоварване на работната сила,
но престациите по предоставяните услуги не са идентични. От същността на дейностите на
архитект – инженера, описани в техническото задание, в приложението към споразуменията
за изменение на договора за обхвата на същите, в протокола от 11.01.2012 г. за дейностите
на архитект – инженера от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., в представените по делото месечни
отчети за изпълнение на проекта е видно, че те не могат да бъдат определени като
еднотипни и многократно изпълнявани престации. Макар и някой от дейностите да са
дефинирани най - общо, от месечните отчети става ясно, че през отделните периоди те са
насочени към различни части от изпълнението на проекта АЕЦ „Белене“, свързани са с
участието в преговори по различни технически групи, дават израз на съдействие за различни
обекти на лицензиране, дейностите по провеждане на строителния надзор са различни,
издавани са технически паспорти за различни обекти. Ето защо, приложим е пет годишния
давностен срок по чл. 110 ЗЗД, а той с оглед датата на възникване на задължението за
заплащане на фактурата не е изтекъл.
С оглед изложеното предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.266, ал.1 от ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а
първоинстанционното решение потвърдено в тази му част.
По така предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящия състав
намира следното:
9
Първоинстанционният съд е уважил иска за сумата от 715 151.81 лева,
представляваща лихва за забава за периода 23.08.2014г. до 22.08.2017г.
Въззивникът е направил възражение за недължимост на присъдените лихви,
предвид, че вземането е прехвърлено по силата на договора за прехвърляне на вземания,
като нелихвоносно. Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор ведно с изтеклите лихви, освен ако не е уговорено друго. Видно от т. 7 на
представения по делото договор за цесия от 25.01.2013г., вземанията се прехвърлят на
„Енергийна финансова група“ АД в несъстоятелност, без лихвите, натрупани към
съответната дата на прехвърляне. Както бе посочено вземането е прехвърлено на ищеца в
настоящото производство на 20.06.2013г., като претендираната лихва е за период, който е
след настъпване на прехвърлителния ефект, а именно 23.08.2014г. – 22.08.2017г. По
отношение на периода, следващ прехвърлянето на вземания в договора за цесия не е
предвидено да не се натрупват лихви.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен за сумата от 715 151.81
лева за периода от 23.08.2014 г. до 22.08.2017г. и като такъв следва да бъде уважен, а
първоинстанционното решение потвърдено и в тази му част. По отношение на отхвърлената
част от претенцията за разликата до пълния предявен размер от 716 568.53 лева и за датата
22.08.2014г., като погасен по давност, първоинстанционното решение, като необжалвано в
тази му част е влязло в сила.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 530 от 13.03.2020г., постановено по т.д. № 2576/2017г.,
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 22 състав в частта, в която „Национална
електрическа компания“ ЕАД е осъдена да заплати на „Енергийна финансова група“ АД в
несъстоятелност на основание чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.266, ал.1 от
ЗЗД сумата от 2 346 632.22 лева, представляваща придобито с договор от 25.01.2013г. от
ищеца вземане срещу ответника за възнаграждение по договор за консултантски услуги №
И – 455 – 05 от 31.01.2005г., изменен със споразумение от 24.01.2011г., във връзка с който е
издадена фактура № 160/23.08.2012г., ведно със законната лихва от 23.08.2017г. до
окончателното заплащане на дълга, сумата от 715 151.81 лева, представляваща лихва за
забава за периода 23.08.2014г. до 22.08.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД, направените по делото разноски в размер на 158 854.53 лева, съразмерно с
10
уважената част от исковете.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Аркадия сървисис “ АД ЕИК
********* и П. Б. М., ЕГН ********** , в качеството им на трети лица – помагачи на ищеца
– „Енергийна финансова група“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280, ал.1 ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11