Р Е
Ш Е Н
И Е 1981
гр. Бургас, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря И. Л.,
като разгледа докладваното от
съдия Русева адм.д. № 2449 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
215 от ЗУТ и е образувано по жалба от българската държава, подадена чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройството П.А., против Заповед №
1647/03.09.2019 г., издадена от В. Б.- заместник-кмет „Правно обслужване и
общинска собственост“ на Община Несебър, с която е наредено на българската
държава, като собственик на ПИ с идентификатор № 51500.505.218 по КККР на гр.
Несебър, Общ. Несебър, Обл. Бургас /к.к. Слънчев бряг-изток/, морски плаж
„Слънчев бряг – централен“, да премахне незаконен строеж „Открит паркинг с 2
бр. площадки“, ситуиран в посочения имот, източно от хотел „Европа“,
представляващ изпълнена върху пясъка настилка от павета и частично от бетон, с
приблизителна площ от 800 кв.м., обособена за паркинг, в чиято източна част са
изградени 2 бр. площадки с приблизителна височина 0,30-0,40 м, покрити с
тротоарни плочи и с каменна облицовка, като на северната площадка са изпълнени
стъпала и рампа за инвалиди, осигуряващи достъп до крайбрежната плажна ивица.
Жалбоподателят оспорва
заповедта като незаконосъобразна със следните твърдения: българската държава
била посочена като адресат в заповедта, тъй като е собственик на имота, в който
се намира строежът, но не е конкретизирано от кой орган следва да се извърши
премахването на същия; липса на изложение в пълен обем на фактическите
основания, обуславящи издаването на заповедта, т.е. липса на форма; липса на
мотиви досежно това защо органът е приел, че българската държава е извършител
на строежа, при положение, че за територията, върху която попада строежът, е
сключен договор за концесия, а органът не е установил извършителят на строежа;
нарушение на чл.9, ал.2 АПК и издаване на акта при неизяснена фактическа
обстановка. Сочи се, че заповедта противоречи на материалния закон – чл.225а,
ал.6 вр.ал.5 от ЗУТ, тъй като незаконните строежи подлежат на премахване от
извършителите им, а в случая извършителят е неизвестен. Иска се заповедта да
бъде отменена.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се представлява, редовно уведомен, не ангажира доказателства.
Ответникът по
жалбата - зам.кмет „Правно обслужване и общинска
собственост“ на Община Несебър, чрез ю.к. В., оспорва жалбата с
твърдението, че актът е законосъобразен, тъй като незаконният строеж се намира
на територията на морски плаж – изключителна държавна собственост, поради което
и държавата, в лицето на МРРБ, следва да отговаря за находящите се в този имот
строежи. Ангажира доказателства, моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Бургас, като взе предвид
постъпилата жалба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 07.06.2019 г.
няколко физически лица подават писмен сигнал до началника на РДНСК югоизточен
район, Кмета на Община Несебър и министъра на туризма, че в к.к. „Слънчев
бряг“, на централния плаж пред х-л „Европа“ пясъчната ивица и пясъчните дюни са
застроени и се ползват за паркинг, в нарушение на Закона за устройството на
черноморското крайбрежие. По случая е разпоредена проверка на място, а за
резултатите от нея е съставен констативен протокол от 26.06.2019 г. Въз основа
на данните от протокола е започната процедура по чл. 225а от ЗУТ със
съставянето на констативен акт № 36 от 08.07.2019 г. от двама служители в отдел
„Контрол върху строителството“ при Община Несебър. В констативния акт е
описано, че при проверката на място е установено, че на територията на морски
плаж „Слънчев бряг-централен“, представляващ ПИ с идентификатор 51500.505.218
по КККР на гр. Несебър, Общ. Несебър, Обл. Бургас /к.к. Слънчев бряг-изток/,
източно върху пясъка е изпълнена настилка от павета и частично от бетон, с
приблизителна площ от 800 кв.м., обособена като паркинг, в чиято източна част
са изпълнени 2 бр. площадки, осигуряващи достъп до крайбрежната плажна ивица, с
приблизителна височина 0,30-0,40 м, покрити с тротоарни плочи и с каменна
облицовка, като на северната площадка са изградени стъпала и рампа за инвалиди.
Посочено е, че строежът е квалифициран като такъв от V категория съгласно
чл.137, ал.1, т.5 ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на
видовете строежи и че местоположението му е отразено на схема Приложение № 1,
неразделна част от констативния акт. Посочено е също, че не са открити данни за
извършителя на строежа, нито строителна документация – издадено разрешение за
строеж и одобрени инвестиционни проекти, както и че за имота има сключен
договор за концесия с „РКВ 1“ ЕООД.
Препис от
констативния акт № 36/08.07.2019 г. е бил изпратен на заинтересованите страни Министерство
на туризма, МРРБ, както и „РКВ 1“ ЕООД за запознаване и възражения в 7-дневен
срок в съответствие с изискването на чл.225, ал.3 от ЗУТ. Установява се, че
възражение е депозирано само от Министерство на туризма. По отношение на
концесионера „РКВ 1“ ЕООД и тъй като съобщението, изпратено по пощата на адреса
на дружеството, не е било потърсено, констативен акт № 36/08.07.2019 г. е бил
съобщен по реда на §4, ал.2, изр.2 от ДР на ЗУТ – чрез залепяне на акта на
мястото на строежа, за който се отнася, и на информационното табло на Община
Несебър.
Въз основа на данните от проверката и констативен акт № 36/08.07.2019 г., със Заповед № 1647/03.09.2019 г., издадена от В. Б.-
заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, е
наредено на българската държава, като собственик на ПИ с идентификатор №
51500.505.218 по КККР на гр. Несебър, Общ. Несебър, Обл. Бургас /к.к. Слънчев
бряг-изток/, морски плаж „Слънчев бряг – централен“, да премахне незаконен
строеж „Открит паркинг с 2 бр. площадки“, ситуиран в посочения имот, източно от
хотел „Европа“, представляващ изпълнена върху пясъка настилка от павета и
частично от бетон, с приблизителна площ от 800 кв.м., обособена за паркинг, в
чиято източна част са изградени 2 бр. площадки с приблизителна височина
0,30-0,40 м, покрити с тротоарни плочи и с каменна облицовка, като на северната
площадка са изпълнени стъпала и рампа за инвалиди, осигуряващи достъп до
крайбрежната плажна ивица. Определен е 30-дневен срок за изпълнение,
считано от влизане в сила на заповедта.
В заповедта, издадена на осн.чл.225а, ал.1 от ЗУТ
вр.чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ вр.чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ са изложени подробни
мотиви относно премахването на строежа: посочено е, че въз основа на
констативен акт № 36/08.07.2019 г. на служители в отдел „Контрол върху
строителството“ и проверка на място от 26.06.2019 г., за която също е съставен
констативен акт, е установено, че на територията на морски плаж „Слънчев бряг –
централен“, представляващ ПИ с идентификатор 51500.505.218 по КККР на гр.
Несебър, Общ. Несебър, Обл. Бургас /к.к. Слънчев бряг-изток/, източно върху
пясъка е изпълнена настилка от павета и частично от бетон, с приблизителна площ
от 800 кв.м., обособена като паркинг, в чиято източна част са изпълнени 2 бр.
площадки, осигуряващи достъп до крайбрежната плажна ивица, с приблизителна
височина 0,30-0,40 м, покрити с тротоарни плочи и с каменна облицовка, като на
северната площадка са изградени стъпала и рампа за инвалиди. Посочено е, че
строежът е квалифициран като такъв от V категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и
че местоположението му е отразено на схема Приложение № 1, неразделна част от
констативния акт. Посочено е също, че данни за извършителя на строежа не са
открити, нито строителна документация /разрешение за строеж и одобрени
инвестиционни проекти/ – същият е изпълнен след 15.04.2019 г. /видно от
констативен протокол, установяващ доброволно изпълнение на предходна заповед за
премахване на незаконен строеж с идентично местоположение/, в нарушение на чл.148,
ал.1 и чл.137, ал.3 ЗУТ, и не попада в изключенията по чл.151 ЗУТ, при които не
се изисква разрешение за строеж.
По делото не е
спорно и това се установява от събраните писмени доказателства, вкл. от
приложената на лист 55 от делото справка-извлечение от
Кадастрално-административната информационна система на АГКК, че поземленият
имот, в който е изграден процесният строеж, е ПИ с идентификатор № 51500.505.218 по КККР на гр. Несебър, Общ. Несебър, Обл.
Бургас /к.к. Слънчев бряг-изток/, морски плаж „Слънчев бряг – централен“.
Същият представлява крайбрежна плажна ивица, защитена територия, и като такъв -
изключителна държавна собственост по
силата на чл.18, ал.1 от Конституцията на РБ от 1991 г. Съгласно посочения текст, подземните
богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите,
горите и парковете с национално значение, природните и археологическите
резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. Съгласно ал.5 на чл.18 от Конституцията на РБ, условията и
редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за
дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон. Такъв закон е Законът
за устройството на черноморското крайбрежие. Съгласно особените разпоредби на
чл.8, ал.1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие, министърът на
туризма представлява държавата по дела, образувани във връзка с възникнали
спорове по сключени концесионни договори, съответно по договори за наем, на
морските плажове. Т.е. представителната власт на министъра на туризма е строго
ограничена и е предвидена само в тези две хипотези – при спорове относно
концесионни договори и при спорове относно договори за наем. Извън тях, по дела
и спорове във връзка с недвижими имоти – държавна собственост, държавата се
представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството по
силата на чл.31, ал.2 ГПК, в качеството му на процесуален субституент на
държавата. Същият, обаче, не е носител на самостоятелни права и задължения, а
упражнява такива от името и за сметка на българската държава, която е титуляр
на правото и задължението.
В производството по
оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж страни са само
административният орган и адресатите на административния акт. Кои лица могат да
са адресати на административния акт сочи разпоредбата на §3, ал.1 от ДР на
Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване
на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол. Това по смисъла на същата норма могат да са: физически или
юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено
вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава
задължение за премахване на незаконния строеж. При преценка спрямо кой или кои
от тези лица органът да насочи заповедта си, издадена на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, издателят на акта действа при условията на оперативна
самостоятелност. Тези лица следва да са посочени в разпоредителната част на акта
и с това същите стават нейни адресати. Видно от съдържанието на обжалваната
заповед, със същата е наредено на българската
държава, като собственик на ПИ 51500.505.218 да премахне незаконен строеж. В този смисъл съдът
счита, че адресатът на акта е ясен и че правилно органът е възложил
изпълнението на задължението за премахване на строежа на българската държава,
като собственик на имота, в който същият е разположен, по силата на
презумпцията на чл.161, ал.1 ЗУТ, съгласно която възложител е собственикът на
имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което
има право да строи в чужд имот по силата на закон. Поради това, че съгласно
чл.31, ал.2 от ГПК министърът на регионалното развитие и благоустройството
представлява държавата по дела за недвижими имоти – държавна собственост, то
следва да се приеме, че на същия се възлага и изпълнението на процесната
заповед, в качеството му на субституент на държавата, на която изрично е
възложено със заповедта нейното изпълнение, тъй като извършителят на строежа не
е открит.
Въз основа на така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в преклузивния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от лице, което е адресат
на обжалвания индивидуален административен акт и има правен интерес от
оспорването му, поради което е допустима.
Съгласно посочените като основание за издаването на оспорения
административен акт разпоредби на чл.225а, ал.1 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ,
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл.225, ал.2 ЗУТ, или на части от тях. Процесната заповед е издадена от зам.кмет
„Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, в рамките на
предоставените му пълномощия съгласно Заповед № 1865/16.11.2015 г. на Кмета на
Община Несебър /л.10 от делото/, поради което представлява валиден
административен акт, постановен от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия.
Съгласно § 5,
т.38 от ДР на ЗУТ строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74
ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Не е спорно, че
процесният обект има всички характеристики на „строеж“ по смисъла на § 5, т.38
от ДР на ЗУТ. Процесният строеж е V категория
съобразно разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ, поради което
правилно заповедта е издадена от упълномощено от кмета на общината длъжностно
лице.
Заповедта е
издадена в нужната писмена форма. Съдържа мотиви – фактически и правни
основания за издаването й, като правните основания напълно кореспондират с
фактическите констатации. Издадена е след проверка, извършена на място от
служители на община Несебър, след която е бил съставен констативен акт № 36/08.07.2019
г. Констативният акт е съставен от компетентни служители, съобразно изискването
на чл. 225а, ал.2 във вр. с чл.223, ал.2 от ЗУТ - двама служители от отдел „Контрол
върху строителство” при общината. Спазена е процедурата по издаването на
заповедта съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ - заповедта по ал. 1 е издадена въз основа
на констативен акт, съставен от
служителите по чл. 223, ал. 2, като актът е връчен на заинтересуваните лица с право на
възражения в 7-дневен срок.
По изложените
съображения следва да се направи извод, че обжалваната заповед е издадена при
липса на допуснато съществено нарушение на процедурата, регламентирана за
нейното издаване.
Заповедта е издадена
в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал. 2, или на части от тях, а съгласно чл.225, ал. 2, т.2 от ЗУТ строеж или части от него са незаконни, когато е извършен без одобрени
инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Поради това, след като за
изграждането на строежа не е издадено надлежно разрешение за строеж и липсва
одобрен инвестиционен проект в съответствие с изискванията на чл.148, ал.1 и
чл.137, ал.3 от ЗУТ, то той се явява незаконен и подлежи на премахване.
В заключение може да се обобщи, че безспорно е
установен собственикът на имота – българската държава, адресат на акта, както и
строеж от V кат., за който не са представени строителни книжа – разрешение за
строеж и одобрени инвестиционни проекти, и който подлежи на премахване. Поради
това, обжалваната заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с
материалния закон, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора и на осн.чл.144 АПК вр.чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ, Община Несебър има право на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лв. и
която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати.
Мотивиран от
горното, Административен съд - Бургас
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на българската държава, подадена чрез министъра на
регионалното развитие и благоустройството П.А., против Заповед № 1647/03.09.2019
г., издадена от В. Б.- заместник-кмет „Правно обслужване и общинска
собственост“ на Община Несебър, с която е наредено на българската държава, като
собственик на ПИ с идентификатор № 51500.505.218 по КККР на гр. Несебър, Общ.
Несебър, Обл. Бургас /к.к. Слънчев бряг-изток/, морски плаж „Слънчев бряг –
централен“, да премахне незаконен строеж „Открит паркинг с 2 бр. площадки“,
ситуиран в посочения имот, източно от хотел „Европа“, представляващ изпълнена
върху пясъка настилка от павета и частично от бетон, с приблизителна площ от
800 кв.м., обособена за паркинг, в чиято източна част са изградени 2 бр.
площадки с приблизителна височина 0,30-0,40 м, покрити с тротоарни плочи и с
каменна облицовка, като на северната площадка са изпълнени стъпала и рампа за
инвалиди, осигуряващи достъп до крайбрежната плажна ивица.
ОСЪЖДА
българската
държава, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството П.А., да заплати на Община Несебър сумата от 100 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: