Определение по дело №382/2024 на Административен съд - Варна

Настоящото административно производство е по реда на чл.171 от ЗДвП, във връзка с чл.166 от АПК.

Делото е образувано по жалба на Д. Д. Й. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на ПАМ №24-0819-000055/10.01.2024г. на полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б."Б" от ЗДвП й е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца.

В жалбата е направено искане за спиране на основание чл.166 от АПК на изпълнението на наложената ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Твърди се, че предварителното изпълнение на заповедта ще й причини значителни и трудно поправими вреди. Отнетото със заповедта СУМПС й било необходимо, тъй като управлението на МПС й се налагало в интерес на нуждите на семейството. Имала три деца на различна възраст, които ежедневно води и прибира от училище и градина. С предварителното изпълнение на заповедта се осуетявало изпълнението на задълженията й. Сочи, че два-три дни преди да й бъде извършена проверката приемала лекарствени препарати за болка, които съдържали кодеин и ефедрин в малки дози, но достатъчни при тестването й с техническото средство да бъде отчетен положителен резултат за употреба на наркотици или др. упойващи вещества. Тъй като не е употребявала такива вещества се изненадала от положителната проба и съдействала напълно на проверяващите, като дала кръв за химичен анали. Освен това след освобождаването й на 09.01.2024г. посетила медицински лаборатории, в които дала материал за изследване, резултатите от които са отрицателни за наличие на наркотични и др. упойващи вещества. Твърди, че доколкото е запозната и пробата й изследвана в МБАЛ- ВМА-Варна е готова и също е отрицателна.

В подкрепа на твърденията с жалбата са представени: резултати от изследвания на дадени от нея проби на 09.01.2024г. в МДЛ“Л.“ и в МДЛ“Кандиларов“, 3бр. удостоверения за раждане, допълнително споразумение №03/16.12.2022г. към трудов договор №13/26.03.2021г. и амбулаторен лист за преглед на 09.01.2024г. издаден от МБАЛ-Варна към ВМА-София.

От ответника е представена административната преписка по издаване на Заповед за прилагане на ПАМ №24-0819-000055/10.01.2024г. със становището, че са налице материално-правните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б."Б" от ЗДвП за временно отнемане на СУМПС на Д. Й. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Направено е искане да не се кредитират приложените към жалбата резултати от лабораторни изследвания, тъй като изследванията не били направени по реда на Наредба №1/19.07.2017г. и лабораториите не били от посочените в списъка по чл.19, ал.1 от Наредбата.

С оглед изложеното и като взе предвид доказателствата приети по делото, настоящият съдебен състава достигна до следните установявания и изводи:

Искането за спиране изпълнението на заповедта е процесуално допустимо. Направено е в рамките на висящо производство по оспорване на заповедта за налагане на ПАМ от адресата й, за който е налице правен интерес и активна легитимация.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

В случая се иска спиране на предварително изпълнение на ЗППАМ №24-0819-000055/10.01.2024г. на полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Това изпълнение е допуснато по силата на закона, по аргумент от чл.172, ал.6 от ЗДвП, че обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им.

Поради това изцяло неоснователни са доводите в жалбата, че в случая е следвало издателя на заповедта да постанови изрично и мотивирано разпореждане за допускане на предварителното й изпълнение. Тъй като принудителна административна мярка се налага със заповед, на която законово е допуснато предварително изпълнение, в тази хипотеза е налице законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.60 от АПК още при издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, която се издава при съставяне на АУАН за нарушение по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, когато се предвижда изземване на СУМПС на водача.

Тази съществуваща по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП презумпция е оборима, но за разлика от хипотезата на допуснатото с разпореждане по чл.60 от АПК предварително изпълнение, тежестта за оборването й лежи върху искащия спиране на изпълнението и връщане на СУМПС-та.

В специалният ЗДвП няма забрана за спиране на предварителното изпълнение, по аргумент от което и с оглед препратката в чл. 172, ал. 5 от ЗДвП към АПК предпоставките за спиране на изпълнението на акт от вида по чл.172, ал.1 от ЗДвП в хода на висящо производство по обжалване на Заповедта са разписани в чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК.

Искането за спиране на актове по чл.172, ал.1 от ЗДвП по чл.166, ал.2 от АПК зависи от преценката дали твърденията, че незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, противопоставима по интензивност на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК са доказани. В конкретния случай ПАМ е наложена въз основа на АУАН, серия GA №1057734 от 09.01.2024г. с който на 09.01.2024г. на Д. Д. Й. в качеството на водач на МПС е извършено изследване с техническо средство дрегер Дръг тест 5000 в 09:00 часа, който отчел положителен резултат за кокаин, бензодиазепини, амфетамин, метамфетамин, за което нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП със съставянето на акта на 09.01.2024г. е иззето свидетелството й за управление на МПС. Изследването на Й. е направено по повод настъпило ПТП на управлявания от нея автомобил с пешеходец.

Съгласно чл.166, ал.2 от АПК към която препраща чл.166, ал.4 от АПК изпълнението на обжалваната пред съда заповед може да бъде спряно от съда като обезпечителна мярка, когато се установи от доказателствата по делото, че от предварителното изпълнение на акта на жалбоподателя може да бъде причинена значителна или трудно поправима вреда.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, са съображенията заради които е допуснато предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. Поради това предпоставка за постановяване на спиране е наличието на такъв противопоставим интерес за жалбоподателя, който по степен на важност не само е съизмерим, а и превишава интересите изброени в чл.60, ал.1 от АПК.

В случая в жалбата се твърди, че Й. е приемала лекарствени препарати за понижаване на болката, без да са представени доказателства такива да са й били необходими и да са й били предписани във връзка с установен здравословен проблем. Останалите съображения изложени в жалбата във връзка с искането за спиране на изпълнението на заповедта – че има три деца, които ежедневно води и прибира от училище и градина, че използва МПС за нуждите на семейството си и във връзка с изпълнение на трудовите си задължения не са новонастъпили факти и обстоятелства след издаване на заповедта на 10.01.2024г., каквото е изискването на чл.166, ал.2 изр.2 от АПК. Представените негативни резултати за наличие на наркотични вещества от изследванията в МДЛ“Л.“ и в МДЛ“Кандиларов“ на дадените от Й. спроби на 09.01.2024г. са индиция за вероятност за отрицателен резултат и на изследванията на пробите, които е дала в МБАЛ-Варна при ВМА-София. Основателни обаче са възраженията направени в съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката, че тези лабораторни изследвания не са направени по реда на Наредба №1/19.07.2017г. и МДЛ“Л.“ и в МДЛ“Кандиларов“ не са сред лабораториите оторизирани да извършват такива. Поради това изследванията в МДЛ“Л.“ и в МДЛ“Кандиларов“ и резултатите от тях не могат да заместят изследването на пробите във МБАЛ-Варна при ВМА-София.

С оглед изложенотокъм момента не се установява да са настъпили такива нови факти и обстоятелстваслед издаване на заповедта, които да обосноват уважаването като основателно и доказано на искането за спиране на изпълнението на оспорената заповед, да обосноват извод за възможност за Й. да настъпят такива значителни и трудно поправими вреди, които са противопоставими и превишават по интензитет презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Представените с жалбата подадена на 14.02.2024г. чрез Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна писмени доказателства не могат да обосноват извода, че са налице предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на ЗППАМ. Интереса на жалбоподателя е засегнат от временното отнемане на СУМПС, но не в степен, която да е противопоставима на обществения такъв, свързан със здравето и сигурността гражданите при движението им по пътищата. По изложените съображения съдът намира искането направено в жалбата за спиране на изпълнението на заповедта за неоснователно.

Водим от това и на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ направеното в жалба вх.№2623/22.02.2024г. подадена на 14.02.2024г. чрез Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна от Д. Д. Й. от [населено място] искане да бъде спряно изпълнението на Заповед за прилагане на ПАМ №24-0819-000055/10.01.2024г. на полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б."Б" от ЗДвП й е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред ВАС- София по реда на глава ХІІІ от АПК.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и ответника.