Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
24.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
Р.Рачев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от Председателя
Кр.Борисова КАНД № 230 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Ж.И.Д. ***, депозирана чрез адвокат С.С.от
Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 358/11.06.2019г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВАНД № 234/2019г. по описа на съда в частта му, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 18-0869-003383/07.01.2019г. на ВПД
началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Ж.И.Д., на
основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят
сочи, че районният съд е подходил едностранчиво при анализа на приобщените
доказателства и не е обсъдил доводите за недоказаност на приписаните на водача
нарушения. Поддържа се становището, че не била безспорно установена
самоличността на дееца и в тази насока показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта били вътрешно противоречиви и нелогични и неправилно са
кредитирани от съда, поради което не е безспорно установено,че именно той е извършил
вмененото му нарушение.Релевира довод и че е налице вътрешно противоречие в мотивите
на съда относно съставомерността на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП. Поради
това отправя искане за отмяна на
съдебния акт в оспорената му част. В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен,редовно и своевременно призована,не се явява представител.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението
на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 25.12.2018г. жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка „Ф.Г.“ с ДК№ * **** **по улиците на гр.Шумен.
Около 03.00 часа служители на Сектор „ПП“ при РУ-Шумен били на стоянка на
бул.“Ришки проход“ срещу Базово училище.Около 3часа забелязали управлявания от
жалбоподателя лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№Н 0798 ВС,който преминал
кръстовището,без да спре на пътен знак Б2 и продължил по ул.“Съединение“.Веднага
го последвали и направили опит да го спрат,като пуснали светлинни сигнали,но
той не спрял.На кръстовището на ул.“Съединение“ и бул.“Велики Преслав“ около 03.06часа,в
посока ул.“Ивайло“ автомобилът отново не спрял на пътен знак Б2 при мигаща
жълта светлина на светофара,като полицейските служители продължили да го
следват из гр.Шумен.След кратко преследване достигнал до улица без изход-ул.“Янтра“,където
водачът бързо слязъл от автомобила и побягнал,но бил задържан.
В хода на преследването,
полицейските служители видели кое лице
управлява процесния автомобил и забелязали, че водачът няма поставен
обезопасителен колан. По-късно, със съдействието на служител на ОДЧ, установили
самоличността на лицето – Ж.И.Д. ЕГН ***********.
Бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 526881 от 25.12.2018 год. на Ж.И.Д. ЕГН ***********, който му е връчен, като
същият отразил, че има възражения. В АУАН актосъставителят е посочил като
нарушени разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и чл. 137а, ал.1 ЗДвП.
Впоследствие нарушителят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление №
18-0869-003383 от 07.01.2019г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, с
което на Ж.И.Д. ЕГН *********** са
наложени административни наказания- “глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.
183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДВП и “глоба” в размер на 50 лв., на основание чл.
183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
За да потвърди
наказателното постановление в частта му, с която на Ж.И.Д., на основание
чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева, съдът приел за установено по несъмнен начин, че на
процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил в гр. Шумен, като на ул.“Съединение“
и бул.“Велики Преслав“ около 03.06ч. не е спрял на пътен знак Б2 /спри и
пропусни движещите се по пътя с предимство/.Въззивната инстанция формирала и
извод за доказаност на описаното правонарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП с оглед
приобщените писмени и гласни доказателства, изразяващо се в несъобразяване с
поставен знак „Б-2“ на кръстовището на ул. „Съединение“ и бул. „Велики Преслав“.
Воден от тези съображения съдът постановил решението си, оспорено в тази му
част от санкционираното лице пред Административен съд – Шумен.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правните изводи, до които е достигнал въззивният съд. Наведените
твърдения от страна на касатора за недоказаност на вменените му простъпки
/доводите в жалбата са насочени единствено спрямо визираното от контролните
органи неизпълнение на чл.6 т.1 от ЗДвП/, касационната инстанция не споделя и
намира за неоснователни. В хода на въззивното производство санкционираното лице
е поддържало тезата, че на посоченото
място и време не е управлявало описаното превозно средство, като в подкрепа на
становището му са и дадените показания от Я.Ц.– резонно и напълно аргументирано
районният съд е дал отговор защо тази теза не се кредитира с доверие,
заключавайки, че водач на автомобила е бил именно касаторът, в какъвто смисъл
са и показанията на разпитаните служители на МВР. В резултат на това и ценейки събрания
доказателствен материал в неговата цялост, предходният съдебен състав е
обективирал и решаващия си извод относно безспорната установеност на вменените
на Д. деяния. Изложените съображения в този контекст, формиращи мотивационната
част на съдебния акт, касационният състав намира за напълно законосъобразни,
последователни и надлежно аргументирани. По несъмнен начин е доказано
неизпълнението на произтичащото от чл.6, т.1 от ЗДвП задължение – по делото са
събрани съответните материали, спомагащи за разкриване на обективната истина,
анализът на които води до единствено възможния извод за установеност на
възведеното обвинение с акта и с НП.
Районният съд е обсъдил
и поддържаното от жалбоподателя становище, че не е допуснал простъпката,
визирана в пункт първи от НП. Правилно и законосъобразно въззивният съд приел
за неоснователно релевираното от жалбоподателя становище,че при наличие на
жълта мигаща светлина на светофарната уредба е следвало да премине през кръстовището
само с повишено внимание без да спира на пътен знак Б2.Напълно споделени от
касационната инстанция са подробно изложените от районния съд мотиви,че
съпоставката между разпоредбите на чл.37 от ППЗдвП и чл.6 т.1 от ЗДвП налага
единствено верния и логичен извод,че при наличие на жълта мигаща светлина на
светофарната уредба,т.е. при положение,че светофарът не работи в нормален режим,
следва да се спазват правилата по поредността,посочена в нормата на чл.6 от
ЗдвП-в конкретния случай пътен знак Б2,който е от категорията пътни знаци
относно предимството,което определя поредността за преминаване на пътните
превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя.В унисон с
изложеното от предходния съдебен състав, касационният съд счита, че доколкото
безспорно е установено, че водачът на „Ф.Г.”, с рег. № Н 0798 ВС, на
25.12.2018г. е бил именно жалбоподателят и на кръстовището на ул. „Съединение“
и бул. „Велики Преслав“, около 03,06часа, не е спрял на знак Б2/ спри и
пропусни движещите се по пътя с предимство/, то наказателното постановление в
тази му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
При това положение и
доколкото районният съд е достигнал до аналогични изводи, касационната
инстанция счита, че не са налице основания за отмяна на постановеното решение в
обжалваната му част и то трябва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 358/11.06.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВАНД № 234/2019г. по описа ШРС в обжалваната
му част, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0869-003383/07.01.2019г. на ВПД началник сектор към ОДМВР - гр.Шумен,
сектор „Пътна полиция“, с което на Ж.И.Д., на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет)
лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗдвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и н е
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.10.2019 г.