Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………/……….… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на седемнадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1977 по описа
за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на осн. чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Х.1.“ ЕООД ЕИК
*********, подадена чрез адв. Г.Ж. от ВАК против НП №
ПБПЗ-13/07.02.2019год. на директора на РЗИ Варна, с което на ЮЛ е било наложено
адм. наказание имуществена санкция в размер на
5000лв. на основание чл. 218, ал.3 от ЗЗ за нарушаване нормата на чл. 56, ал.1
от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, навежда твърдения, както за допуснати нарушения на
процес. правила, така и за издаване на НП в противоречие с материалния закон и
моли съда да го отмени.
В съдебно процес. представител
на въззивното дружество поддържа жалбата, заявява, че оспорва фактите описани в
акта и НП, а във фазата по същество моли последното да бъде отменено на
основанията посочени в жалбата като акцентира на обективна несъставомерност на
деянието. Моли НТП да бъде отменено.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено както правилно и законосъобразно издадено при липса на допуснати
съществени нарушения на процес.правила.
ВРП, редовно призована за датата
на с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 29.01.2019год. около
11:30часа, свидетелите М. и К., и двамата инспектори в РЗИ Варна, извършили проверка
в търговски обект кафе-бар „Госип бар Макс“, находящ
се в гр.Варна, бул. „Христо Ботев“ №18б и стопанисван от въззивното дружество.
Заведението се състояло от две зали и двете закрити от всички страни. В първата
зала с плътно затворени врати, прозорци и таван, свидетелите установили клиенти
на три маси да пушат цигари от тютюн, констатирали, че залата е изцяло
задимена, а по масите са поставени пепелници. На място на 29.01.2019год. срещу
въззивното дружество бил съставен АУАН, в който било посочено, че е нарушило
разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗЗ.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на управителя на въззивното дружество, който се намирал по същото време
в обекта. В срока по чл.44 от ЗАНН възражения не са постъпили.
На 07.02.2019год., въз основа на
акта директора на РЗИ Варна издал атакуваното НП като е възприел изцяло
фактическите констатации изложени в него, приел, е че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗЗ, както и че нарушението е повторно и
на основание чл. 218, ал.3 от същия закон му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 5000лв.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали актосъставителя
(св.М.) и свидетеля по акта – св.К., които в показанията си пред съда
възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка и констатациите от
същата.
Като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие са приети представено от страна на защитата
техническо задание на съоръжение „Пергола“, както и
служебно изискани от съда преписи от Решение на ВРС по НАХД № 1957/2018год.,
както и решение на АС Варна по КНАХД № 1733/2018год.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени
поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка
на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление съставено въз основа на него съдът констатира, че
същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира.
Макар и твърде лаконична фактическата обстановка изложена в акта и НП е съдържа
обстоятелства и факти, които описва в достатъчна степен нарушението вменено на
въззивното дружество. Посочени са дата и
място на извършване на нарушението, обстоятелствата три които у извършено както
и адекватната, относима към фактите нарушена законова норма.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна
страна следното:
С НП на въззивното дружество е
наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 56, ал.1 от ЗЗ.
Посочената разпоредба вменява
забрана за тютюнопушенето в закритите обществени места. Съгласно нормата на §1а
б. в от ДР на Закона за здравето "обществени места" по смисъла на
чл. 56 са
всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено
ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и
търговските обекти по смисъла на §
1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената
стойност, към които се отнася и процесният обект.
От гласните
доказателства по делото, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по
акта, които съдът кредитира като непротиворечащи помежду си и взаимносвързани, се установява безспорно фактическата
обстановка, описана в АУАН и НП, а именно че на посочената в същите дата и час
в заведението стопанисвано от въззивника е имало клиенти които са пушили цигари
от тютюн в закритата търговска зала на обекта, което поведение е запретено от нормата на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето.
В същност спор по
тези факти (наличие на тютюнопушене в обекта на въззивника) по делото няма.
Спорен е въпроса дали се касае за закрито обществено място или не.
Защитата застъпва
тезата че деянието е обективно несъставомерно тъй като на практика клиентите
пушели на тераса с отваряеми стени и таван, които
били отворени към момента на проверката. Посоченото становище не се приема от
съда, тъй като по категоричен начин се опровергава от събраните гласни
доказателства. Следва да се отбележи, че и двамата разпитани по делото
свидетели са категорични, че към момента на проверката помещението в което са
установили тютюнопушене е било изцяло закрито, с плътно затворени прозорци и
таван, без открита част от която да влиза въздух. В тази връзка дали
конструкцията е временна и дали принципно прозорците могат да се отварят изцяло
е без всякакво значение доколкото към момента помещението е било затворено от
всички страни без циркулация на свеж въздух. Отделен е въпроса, че проверката е
била извършена зимно време (на 29.01.2019год.) , което не предполага отваряне
на врати и прозорци. По тези съображения няма как и да бъде прието, че
помещението е било открито. В този смисъл е Решение на Административен съд –
Варна по КНАХД № 2024/2014 г.; Решение на АС Варна по КНАХД № 2523/2015год. и
ред др.
И доколкото в стопанисвания от
въззивното дружество обект е била нарушена забраната за тютюнопушене визирана в
чл.56, ал.1 от ЗЗ, то правилно е била ангажирана неговата адм.
наказателна отговорност. В случая следва да бъде отбелязано че нормата на чл.
218, ал.3 от ЗЗ предвижда санкция за ЮЛ което наруши разпоредбите на чл. 56,
ал.1 от ЗЗ в това число и в случаите когато нарушението е повторно. В тази
връзка за съставомерността на адм.
нарушение е без значение дали законовата
забрана се нарушава с действие или с бездействие. Достатъчно е да е налице
обективния факт на неспазване на забраната за тютюнопушене, която не е свързана
само и единствено с поведението на ФЛ пушач, а ангажира и поведението на лицата
стопанисващи закритите обществени места където се забранява тютюнопушенето.
Именно в тази връзка и законът е предвидил санкция и за ЮЛ, които при стопанисване на посочените
обекти нарушават въведената забрана като допускат или разрешават с тютюнопушене
в стопанисваните обекти като е без значение дали са допуснали или разрешили (с
действие или с бездействие) тютюнопушене в забранените за това места. А в
случая видно от показанията на двамата разпитани по делото свидетели самият
търговец е създал предпоставки за нарушаване на забраната поставяйки пепелници
на масите.
В случая АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение, законосъобразно е отчел, че нарушението
е повторно (видно от приложените в хода на съдебното следствие две съдебни
решения – решение на ВРС по НАХД № 1597/2018год. и решение на АС по КНАХД №
1733/2018год. въззивникът вече е бил наказван за същото нарушение с НП №
ПБПЗ-27/20.02.2018год. влязло в сила на 11.07.2018год. като деянието предмет на
настоящото производство е било извършено преди изтичане на едногодишния срок
предвиден в §1,т.5 от ДР на ЗЗ) и е
наложил на въззивника следващото му се за него наказание което наложил в
минималния предвиден в закона размер – имуществена санкция в размер на 5000лв.
Доколкото конкретното нарушение
не се отличава със степен на опасност по-ниска от обичайната за всички останали
подобни нарушения то нормата чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Касае
се за формално нарушение, което не изисква настъпването на конкретни вреди. С
факта на тютюнопушенето в затворено обществено място нарушението е довършено.
Отделен е въпроса, че в случая се касае за повторно нарушение (извършено само
няколко месеца след предходно наложена санкция за същото и то в не малък размер
– 3000лв.), обществена опасност на което е определена от законодателя, който е
определил санкция с фиксиран минимум и то в не малък размер – 5000лв.
Като съобрази горните обстоятелства съдът
прецени, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно издадено, същото не
страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното Варненския
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
ПБПЗ-13/07.02.2019год. на директора на РЗИ - Варна, с което на „Х.1.“ ЕООД ЕИК
*********, на основание чл. 218, ал.3 от ЗЗ, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. за нарушаване нормата на чл.
56, ал.1 от ЗЗ.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: