№ 112
гр. Сливен, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20212230200969 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „А.И ТП” ЕООД – гр. Сливен,
представлявано от управителя Д. П. АНГ., против НП № 563846-F585263/02.07.2021 год.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 10 от
ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя, в които се изразява
становище по съществото на делото и се претендират направени разноски – заплатен
адвокатски хонорар.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено НП, като правилно и
законосъобразно и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 04.01.2021 год. в 12,50 часа служители на ЦУ на НАП, ГДФК извършили
проверка на търговски обект – бензино-газстанция, находящ се в гр. *****, стопанисван от
„А.И-ТП“ ЕООД, представлявано от управителя Д.П. А. и в негово присъствие. За
1
констатациите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка, сер. АА №
0048021 от дата 04.01.2021 год. Проверката завършила в 14,50 часа на 04.01.2021 год. (л. 121
– 123 от делото).
При проверката били дадени указания на проверяваното лице за представяне на
документи, което станало на 11.01.2021 год. в офиса на проверяващите в НАП – Бургас,
като бил съставен Протокол № 1305966/11.01.2021 год. (л. 11 – 12 от делото).
На 11.01.2021 год. бил съставен АУАН № F585263 от същата дата на жалбоподателя
за това, че при извършена проверка на 04.01.2021 год., в 12,50 часа в търговски обект –
бензино-газстанция, находящ се в гр. *****, стопанисван от „А.И - ТП“ ЕООД, било
установено, че в обекта било въведено в експлоатация и се използвало фискално устройство
с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП – електронна система с фискална памет
(ЕСФП) модел „ОЙЛ СИС 2.0-Д-КL“, одобрена със свидетелство от БИМ №
169FS/01.04.2019 год., с индивидуален № OS005741, номер на фискална памет 58005741 и
регистрирано в НАП с № 4214329. В акта било отразено, че след извършена проверка в
информационните масиви на НАП – програмен продукт „Фискални устройства с
дистанционна връзка“, относно получени количества горива в обект, и след извършен
анализ на представените на 11.01.2021 год. документи за доставки на гориво, било
установено, че на датата 09.06.2020 год. ЗЛ „А.И-ТП“ ЕООД, в качеството си на данъчно
задължено лице – получател по доставки на течни горива съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, е
изпратило съобщения за доставки на горива по следните акцизни данъчни документи (АДД)
с уникални контролни номера (УКН): АДД с УКН 0000000005070044/20.01.2020 год. –
доставка на 2000 л. бензин; АДД с УКН 0000000004619091/20.06.2019 год. – доставка на
4000 л. дизел; АДД с УКН 0000000004937742/13.11.2019 год. – доставка на 2000 л. бензин;
АДД с УКН 0000000004728908/08.08.2019 год. – доставка на 2094 кг. Пропан-Бутан; АДД с
УКН 0000000004678620/16.07.2019 год. – доставка на 2000 л. дизел; АДД с УКН
0000000004634891/28.06.2019 год. – доставка на 1421 л. дизел; АДД с УКН
0000000005099211/06.02.2020 год. – доставка на 3000 л. дизел; АДД с УКН
0000000004999912/12.12.2019 год. – доставка на 3000 л. дизел; АДД с УКН
0000000004958892/26.11.2019 год. – доставка на 2000 л. дизел; АДД с УКН
0000000004945589/18.11.2019 год. – доставка на 4000 л. дизел; АДД с УКН
0000000004923388/07.11.2019 год. – доставка на 3000 л. дизел; АДД с УКН
0000000004901054/29.10.2019 год. – доставка на 2000 л. дизел; АДД с УКН
0000000004887022/21.10.2019 год. – доставка на 3970 л. дизел; АДД с УКН
0000000004870985/11.10.2019 год. – доставка на 3000 л. дизел; АДД с УКН
0000000004787083/04.09.2019 год. – доставка на 2008 л. дизел; АДД с УКН
0000000004807292/11.09.2019 год. – доставка на 3000 л. дизел; АДД с УКН
0000000004829929/24.09.2019 год. – доставка на 3000 л. дизел; АДД c УКН
0000000004760806/22.08.2019 год. – доставка на 2000 л. дизел; АДД c УКН
0000000004758178/21.08.2019 год. – доставка на 2500 л. дизел; АДД c УКН
0000000004772126/28.08.2019 год. – доставка на 2000 л. дизел; АДД c УКН
2
0000000004743572/14.08.2019 год. – доставка на 4000 л. дизел; АДД c УКН
0000000004722760/07.08.2019 год. – доставка на 4000 л. дизел; АДД c УКН
0000000004704863/30.07.2019 год. – доставка на 4000 л. дизел; АДД c УКН
0000000004693837/24.07.2019 год. – доставка на 4000 л. дизел; АДД c УКН
0000000004683343/18.07.2019 год. – доставка на 2000 л. дизел; АДД c УКН
0000000004669391/11.07.2019 год. – доставка на 4000 л. дизел; АДД c УКН
0000000004654399/05.07.2019 год. – доставка на 4136 л. дизел; АДД c УКН
0000000004639824/01.07.2019 год. – доставка на 4000 л. дизел; АДД c УКН
0000000004874761/14.10.2019 год. – доставка на 2000 л. бензин; АДД c УКН
0000000004832158/25.09.2019 год. – доставка на 3000 л. бензин; АДД c УКН
0000000004762439/23.08.2019 год. – доставка на 3000 л. бензин; АДД c УКН
0000000004776262/30.08.2019 год. – доставка на 2963 л. бензин; АДД c УКН
0000000004729436/08.08.2019 год. – доставка на 2000 л. бензин; АДД c УКН
0000000004702861/29.07.2019 год. – доставка на 1000 л. бензин; АДД c УКН
0000000004696425/25.07.2019 год. – доставка на 1951 л. бензин; АДД c УКН
0000000004686926/20.07.2019 год. – доставка на 2005 л. бензин; АДД c УКН
0000000004676099/15.07.2019 год. – доставка на 1001 л. бензин; АДД c УКН
0000000004664914/10.07.2019 год. – доставка на 707 л. бензин; АДД c УКН
0000000004653063/05.07.2019 год. – доставка на 1400 л. бензин; АДД c УКН
0000000004639763/01.07.2019 год. – доставка на 1249 л. бензин; АДД c УКН
0000000004630374/26.06.2019 год. – доставка на 2300 л. бензин. В акта било отразено още,
че ЗЛ „А.И - ТП“ ЕООД не е изпълнило задължението си на датата на постъпване на
горивото в обекта да подаде данни в НАП за гореописаните доставки на гориво по
изградената дистанционна връзка с НАП, чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и
баркод четец, с което е нарушил разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл.
59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба Н-18/2006 год. В акта било посочено, че данни по гореописаните
доставки не били подадени и чрез електронен документ за получаване в НАП. Актът бил
връчен на управителя на дружеството на 11.01.2021 год. (л. 8 – 10 от делото).
Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № 563846-
F585263/02.07.2021 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в
ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл.
59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба Н-18/2006 год. на МФ. НП било връчено на представляващия
дружеството на 16.07.2021 год. В обстоятелствената част на НП било посочено, че на
04.01.2021 год. в 12,50 часа била извършена проверка от органи по приходите в търговски
обект - бензино-газстанция, находящ се в гр. *****, стопанисван жалбоподателя, като в
обекта било въведено в експлоатация и се използвало фискално устройство, с изградена и
работеща дистанционна връзка с НАП – електронна система с фискална памет (ЕСФП)
модел „ОЙЛ СИС 2.0-Д-KL“, одобрена със свидетелство от БИМ № 169FS/01.04.2019 год., с
индивидуален № OS005741, номер на фискална памет 58005741 и регистрирано в НАП с №
3
4214329. В НП било отразено още, че след извършена проверка в информационните масиви
на НАП – програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“, относно
получени количества горива в обект, и след извършен анализ на представените на
11.01.2021 год. документи за доставки на гориво, се установи, че на датата 09.06.2020 год.
дружеството, в качеството си на данъчно задължено лице – получател по доставки на течни
горива съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, било изпратило съобщение за доставка на гориво
по акцизен данъчен документ (АДД) с уникален контролен номер (УКН): - АДД с УКН
0000000004832158/25.09.2019 год. – доставка на 3000 л. бензин. Посочено е в НП, че
дружеството не е изпълнило задължението си на датата на постъпване на горивото в обекта
да подаде данни в НАП за гореописаната доставка на гориво по изградената дистанционна
връзка с НАП, чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец, както и че данни
по гореописаната доставка не са подадени и чрез електронен документ за получаване в
НАП. (л. 6 – 7 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от служебен бон за доставката на гориво
от 25.09.2019 год. се установява, че тази доставка е изпратена чрез ЕСФП до НАП, като е
изписано съобщение „Невалиден АДД номер“ (л. 65 от делото).
От показанията на актосъставителя в съдебно заседание се установява, че преди още
да бъде извършена проверката било установено, че по нивомерната система има постъпили
горива, а в НАП нямало подадени документи за тях в деня на постъпването им, което било
причината да бъдат изпратени на проверка. От показанията на свидетеля по акта в съдебно
заседание се установява, че като постъпи гориво в нивомерната система, тя изпраща
съобщение автоматично и задължение на лицето е да изпрати съобщение въпросната
доставка към кой акцизен данъчен документ се отнася, като лицето било задължено да
изпрати това съобщение при постъпване на горивото в обекта.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията
на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са
били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна
норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В
АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал.
4
1, т. 5 от ЗАНН да се съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. В
конкретния случай нито в акта, нито в издаденото НП е посочена конкретна дата и мястото
на извършване на нарушението, а са посочени дата на извършване на проверка – 04.01.2021
год. и датата, на която бил извършена анализ на представени документи – 11.01.2021 год.,
както и че била извършена проверка на обект - бензино-газстанция, находящ се в гр. *****.
Следователно нито в акта, нито в НП са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради и което е налице неяснота относно това кога и при какви
обстоятелства е извършено нарушението. Освен че е изрично предвиден като задължителен
реквизит на всяко НП, датата на извършване на административното нарушение е
определящо както за приложимия към момента материален и процесуален закон, така и за
определянето на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. При липса на
посочена дата на извършване на нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за
спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му
се търси отговорност и кога е било извършено същото. Констатираното от съда нарушение
се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, а именно не
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при
които е извършено. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието
съдържание се включва е правото му да знае на коя дата какво административно нарушение
се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Освен това неспазването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, прави
невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП,
доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по реда на чл. 59 – 63 от
ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП
административно нарушение и съответно – съпоставяне на установеното действие или
бездействие на жалбоподателя със съответната действаща правна норма, регламентираща
същото като административно нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на
съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на
ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване
води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде
отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
За пълнота следва да се отбележи, че разгледана и по същество жалбата е
основателна. В НП е посочено, че административното нарушение се изразява в това, че
дружеството не е изпълнило задължението си на датата на постъпване на горивото в обекта
да подаде данни в НАП за доставката на получени количества горива по АДД с УКН
0000000004832158/25.09.2019 год., което било нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във
5
връзка с чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ. В разпоредбата на чл. 59а,
ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18/2006 год. е посочено, че въвеждането на УКН на еАДД за
доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез
баркод четец при постъпването им. В този смисъл е цитираната разпоредба след
изменението с ДВ, бр. 8/28.01.2020 год., като такъв срок – за подаване на данни в НАП в
деня на постъпването на горивото в обекта, към датата на получаване на процесната
доставка на гориво на 25.09.2019 год. не е бил предвиден от законодателя.
В разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е предвидено, че данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях; както и че данните се подават на
датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по
електронен път с квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-
18/2006 год. всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна
връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива; както и че за тази цел
като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за
обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В настоящия случай безспорно е
установено, че в обекта е имало монтирана нивомерна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП,
съгласно изискването на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 год. Безспорно е установено, че
в момента на доставката на гориво нивомерната система е отчело същото и е изпратила
автоматично съобщение към НАП и именно това е била причината за извършваната
проверка в обекта, че е имало отчетено получено гориво в нивомерната система, за което не
били подадени документи в НАП. В тази връзка следва да се посочи Решение №
130/11.01.2022 год. по адм. дело № 5927/2021 год. на ВАС, в което е посочено, че
административния орган е следвало да изследва наличието на хипотезата на чл. 118, ал. 11,
т. 5 от ЗДДС, която въвежда изключение от правилото по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. В
разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС законодателят е предвидил, че данни по ал. 10
не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си
система с фискална памет. Следователно административнонаказващият орган преди
издаване на НП е следвало да изследва налице ли е хипотезата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от
ЗДДС, което не е сторено в настоящия случай.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че
процесната доставка е отчетена от нивомерната система в обекта на жалбоподателя, същият
е изпратил на датата на доставката чрез ЕСФП до НАП, но не било осъществено като било
изписано съобщение „Невалиден АДД номер“ и в последствие данните за доставката са
били успешно изпратени до НАП на 09.06.2020 год. , т.е. преди датата на проверката на
04.01.2021 год. в обекта на жалбоподателя. Следователно безспорно се касае за нарушение,
6
което може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С
извършеното нарушение неправомерното засягане на правнозащитените обществени
отношения е краткотрайно, незначително и от него няма нанесени щети. С разпоредбата на
ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от
административна отговорност извършителя в случаите на „маловажност” на нарушението.
Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по
целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения,
административнонаказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия
случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение (в
този смисъл Решение № 13/02.03.2022 год. по КАНД № 9/2022 год. по описа на СлАС).
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007
год. по описа на ВКС.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и
същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по -
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В
чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва
да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 300,00 лева. С
подаденото становище от страна на процесуалния представител на жалбоподателя се
претендира да им бъдат присъдени разноски, които съгласно представеното по делото
заверено копие от Договор за правна помощ и адвокатско пълномощно (л. 167 от делото) са
в размер на 300,00 лева. Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 300,00 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 563846-F585263/02.07.2021 год.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на
„А.И ТП” ЕООД – гр. Сливен, представлявано от управителя Д. П. АНГ., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание
чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във
връзка с чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „А.И ТП”
ЕООД – гр. Сливен, представлявано от управителя Д. П. АНГ., разноски в размер на 300,00
(триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8