Р Е Ш Е Н И Е
Номер 578 /08.11.
Година
2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и четвърти септември Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Роза Ризова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 1165 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-.1158-001030/23.04.2019
г. на Началник група към сектор ПП при ОД на МВР – Перник, на В.П.Е. *** е наложено административно наказание глоба, в
размер 20 лв., на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП за това, че на 05.04.2019
г., около 12.30 часа, в гр. Перник, ул. „Отец Паисий, след кръстовището с ул. „В.
Левски“, като водач на МПС – лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №РК 7530АН не спира за престой или паркиране
в населено място най-вдясно по посоката на движение – нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от В.Е., с която моли наказателното постановление да бъде отменено, поради
издаването му в нарушение на материалния закон, както и поради
незаконосъобразен отказ за прилагане разпоредбата на чл.28 „а“ от ЗАНН от
наказващия орган.
Тази позиция жалбоподателят поддържа и допълва в съдебните прения.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението,
за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
е по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Същото е установено с акт за
установяване на административно нарушение серия Д, №0645114/05.04.2019г., съставен в хипотезата на чл.186, ал.2,
предложение 3 от ЗДвП. В съдържанието му
е посочено, че на същата дата – 05.04.2019г., в 12.30 часа, при извършена спрямо В.П.Е. проверка на
„Отец Паисий, след кръстовището с ул. „В. ***, от К.И.В. и М. Е. Г. – мл. автоконтрольори при ОД МВР Перник,
същите установили, че водачът е паркирал
собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №РК 7530АН срещу
посоката на движение най-вдясно на платното за движение.
Въз
основа на така направената констатация срещу жалбоподателя бил издаден фиш № 0522447/05.04.2019г., който Е.
отказал да подпише, удостоверено с подпис на свидетел. Предвид отказа му
и съобразно чл.186, ал.2, предл.3 от ЗДвП на място било образувано
административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят
– свид. В. приел, че В.Е. виновно е нарушил разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
При съставяне на акта соченият като нарушител заявил, че има възражения, които
обаче не били отразени в съдържанието му.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН упражнил правото си на писмени възражения, в които
изразил несъгласие с констатацията на
контролните органи, като посочил,
че живее на същия адрес, има и търговски обект, което налага
товарно-разтоварни дейности, движението
в района е ограничено в двете посоки със забранителни знаци и поради това с паркирането на превозното средство по посочения
начин не е затруднил други участници в движението. Алтернативно поискал прилагане на
разпоредбата на чл.28 „а“ от ЗАНН.
На 23.04.2019
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП наложил на В.Е. административно наказание за нарушението по-горе.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: съставеният АУАН серия Д, №0645114/05.04.2019г., фиш № 0522447/05.04.2019г., заверено
копие на заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,
както и показанията на свидетеля К.И.В..
При
извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че в
развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя и сами по себе си опорочаващи законосъобразността на
обжалвания акт.
Съображенията са следните:
Съдебният състав приема, че в
наказателното постановление не е спазено изискването за точно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.
На жалбоподателя е вменено
нарушение на нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Същата предписва, че за престой и паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение
по посока на движението и успоредно на оста на пътя.. Съпоставяйки предписанието
на нормата по-горе с фактическите обстоятелства на нарушението изложени в акта /“…паркира
срещу посоката на движението най-вдясно на платното … ”/, съдът намира, че деянието описано в
обстоятелствената му част е квалифицирано правилно.
С наказателното
постановление обаче, фактите на нарушението са изменени и допълнени, като видно
от записите в обстоятелствената му част, АНО е приел, че нарушението се е проявило в спиране за
престой ИЛИ в паркиране, без да е ясно в коя от двете хипотези точно предписанието
е нарушено, доколкото и в диспозитива на наказателното постановление не е
конкретизирано съответното предложение на санкционната норма на чл.183, ал.2, т.1
от ЗДвП. С това съществено
е ограничено правото на защита на В.Е., тъй като е поставен в невъзможност да
разбере в какво точно е обвинен, така че адекватно да организира и упражни
правото си на защита, особено след като навежда и възражение за осъществявани товарно-разтоварни дейности,
т.е., за престой на превозното средство, което би имало значение за преценката
по чл.28“а“ от ЗАНН, чиято алтернативна приложимост обосновава. В същото
време, при описание на нарушението е изложена и констатация, че
престоя/паркирането е осъществено в района на кръстовище, а в тази
хипотеза законът установява специално
правило за забрана.
При
тези обстоятелства се налага извод, че обжалвания административнонаказателен
акт не отговаря на изискванията регламентирани в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН
- за точно и ясно формулиране на административнонаказателното обвинение и за законосъобразно
правно квалифициране на нарушението.
Изложените съображения мотивират отмяна
на наказателното постановление на процесуално основание, без да е необходимо разглеждане
и обсъждане възраженията по същество на спора..
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-1158-001030/23.04.2019г., издадено от
началник група към сектор ПП при ОД на МВР – Перник, с което на В.П.Е. ***, с
ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер 20 /двадесет/ лв. за нарушение на
чл.94, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.