№ 135
гр. Русе, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500119 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Х. Н. Х., чрез адв. Б. Д., обжалва Решение № 219/07.11.2022 г. по гр. д.
№ 957/2021 г. по описа на РС Бяла в частта, с която е отхвърлен искът му по
чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че е
собственик на основание давностно владение по чл. 80 от ЗС на лек
автомобил марка BMW 118 D, с peг. № *****, рама ************, двигател
№ *********, отхвърлен е и предявеният в условия на евентуалност иск за
заплащане равностойността на лекия автомобил и разходите по поддръжката
му. Решението се обжалва и в частта, с която е уважен насрещният иск по чл.
108 от ЗС и е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че
ответникът (ищец по насрещния иск) е собственик на процесния автомобил. С
въззивната жалба се иска отмяна на решението в тези части, уважаване на
установителния иск или на евентуалния такъв, както и отмяна в частта
относно уважения насрещен ревандикационен иск. Претендира разноски за
двете инстанции.
1
Ответникът по жалбата „Л. и с.“ ООД, чрез адв. М. Р., изразява
становище за неоснователност на същата и моли решението, като правилно,
да бъде потвърдено в обжалваните части. Претендира разноски за въззивното
производство.
Настоящата въззивна инстанция намира, че жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на Х. Н. Х., с която са предявени обективно съединени в условия на
евентуалност искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
върху л. а. марка BMW 118 D, с peг. № *****, рама ************, двигател №
********* и за заплащане равностойността на лекия автомобил, платените
данъци и застрахователни премии в периода 2009 г. – 2018 г. и разходите по
поддръжката му. Претенциите си ищецът основава на придобивно основание
– давностно владение от 2009 г. до настоящия момент, повече от 5 години. В
случай, че искът за собственост бъде отхвърлен, ищецът е претендирал
осъждане на ответното дружество да му възстанови всички платени до
момента суми за автомобила в общ размер на 24 000 лева – разходи за
закупуване на автомобила, платени данъци и застрахователни премии,
разходи за възстановяване на автомобила и за поддръжката му, като платени
без основание – на отпаднало основание.
Ответникът „Л. и с.“ ООД е подал насрещна искова молба, с която е
предявил обективно съединени искове по чл. 108 от ЗС, чл. 57, ал. 2 и чл. 59
от ЗЗД. Претендирал е да се признае за установено по отношение на Х. Н. Х.,
че „Л. и с.“ ООД е собственик на горния автомобил и да бъде осъден
ответникът по насрещния иск да му предаде владението на същия.
Алтернативно е претендирал съдът да осъди Х. Н. Х. да му заплати
равностойността на процесния лек автомобил, ако се установи, че към
момента на приключване на съдебното дирене вещта е погубена, унищожена,
повредена, негодна или ответникът се е разпоредил с нея. Ищецът по
насрещния иск е претендирал и обезщетение за ползата, от която е бил лишен
2
като собственик, считано от 01.11.2018 г. (датата на получаване на нотариална
покана от ответника по насрещния иск), до датата на завеждането на исковата
молба в съда, в размер на 500 лв. месечно или общо 17 000 лв., след
увеличаване на иска по чл. 214 от ГПК, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на
сумата.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни и
недоказани предявените искове да се признае за установено по отношение на
ответника правото на собственост на ищеца върху лекия автомобил на
основание давностно владение и да отстъпи собствеността му на ищеца, както
и да се осъди ответното дружество да възстанови всички платени до момента
от ищеца суми за автомобила в общ размер на 24 000 лв., представляващи
разходи за закупуване на автомобила, платени данъци, платени
застрахователни премии, разходи за възстановяване на автомобила и за
поддръжката му, като платени без основание на отпаднало основание. С
решението е уважен насрещният ревандикационен иск, като е признато за
установено по отношение на Х. Н. Х., че „Л. и с.“ ООД е собственик на
автомобил марка БМВ 118 Д, с рег. № *****, рама ************, двигател №
*********, осъден е да предаде ищеца по насрещния иск владението на
автомобила и да заплати на „Л. и с.“ ООД обезщетение за ползата, от която е
бил лишен, считано от 11.06.2021 г. до 18.08.2021 г., в размер общо на 1 000
лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска –
18.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Над този размер до
сумата от 17 000 лв. искът за обезщетение е отхвърлен и върху
първоначалния ищец са възложени разноските на ответника по делото. В
частта за присъденото обезщетение решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Въззивният съд намира, че установените от първоинстанционния съд
фактически положения са обосновани от съвкупната преценка на събрания
доказателствен материал и направените въз основа на тях правни изводи са
законосъобразни и правилни. Поради което и на основание чл. 272 от ГПК се
споделят от въззивната инстанция и последната препраща към мотивите на
обжалваното решение.
Правилно районният съд е направил извода, че от доказателствата по
3
делото не се установява наличие на елементите на фактическия състав на
придобивната давност, защото жалбоподателят е имал качеството държател
на процесния автомобил. Правоизключващите възражения на Х., чрез които
същият е противопоставил на дружеството ответник свое право на
собственост върху вещта, основано на първичен способ за придобиване на
собствеността по чл. 80 от ЗС, са приети за неоснователни. Х. Х. е установил
фактическа власт върху процесния автомобил в качеството си на
пълномощник на „Л. и с.“ ООД, по силата на даденото му пълномощно и
сключен неформален договор за заем за послужване, поради което той е
държал превозното средство от името и за сметка на дружеството. В този
смисъл, възражението на жалбоподателя, че съдът неправилно е приложил
материалния закон по отношение на иска за придобиване на собствеността
върху процесното МПС, е неоснователно. Съгласно чл. 80 ал. 1 от ЗС
движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. В случая, лекият автомобил е предаден на
жалбоподателя въз основа на пълномощно от 25.11.2009 г., приложено по
делото, с което представляващият ответното дружество, като собственик на
автомобила, е предоставил на Х. правото да управлява и стопанисва същия в
страната и чужбина, да подписва и представлява собственика пред посочените
в пълномощното институции, без да е предоставяна възможност за
представителство във връзка с прехвърляне на собствеността върху
автомобила на себе си или на трети лица. Тъй като е била налице
облигационна връзка между страните, в периода на действие на процесното
пълномощно до неговото оттегляне с нотариална покана от 16.11.2018 г.,
връчена на 19.11.2018 г., ищецът е упражнявал единствено фактическата
власт, като е държал вещта за собственика й. Едва от този момент, след
отпадане на държането, ищецът би могъл да заявява владение с цел своене на
вещта, но към датата на предявяване на исковата молба (25.06.2021 г.) и на
насрещната искова молба, с която е заявена претенцията за връщане на
автомобила (18.08.2021 г.), 5-годишният давностен срок за придобиване по
давност на същия не е изтекъл.
В тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху
процесния лек автомобил, в който смисъл са и дадените му от
първоинстанционния съд указания в доклада по делото. В негова тежест е да
проведе пълно и главно доказване, че се легитимира като собственик на
4
автомобила, като доводите във въззивната жалба, че изначално още с
установяване на фактическата власт върху автомобила го е държал като
собствен и с всички свои действия, свързани със заплащане на цената по
закупуването му, плащане на данъци, застраховки и разходи за ремонт, се е
противопоставил на формалния собственик, не са подкрепени от
доказателствата по делото. Упражняването на фактическа власт върху лекия
автомобил, заедно с всички документи в оригинал и ключове, за периода от
2009г. до 2018г. е на основание даденото пълномощно, което прави
жалбоподателя държател, а не владелец на вещта. Константна е съдебната
практика по отношение придобиване правото на собственост по давност, че
когато държането на една вещ се променя във владение, тази промяна следва
да бъде открито демонстрирана спрямо собственика чрез действия, които не
будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта. В тази
хипотеза в тежест на претендиращия владение, годно да породи правни
последици, е да докаже извършването на такива действия.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото не е
установена промяна в намерението на жалбоподателя да упражнява
изключително за себе си фактическата власт върху процесния автомобил. В
приложеното ДП № 1200/2018 г. по описа на РРП, ТО – Бяла, се съдържа
признание на Х., че собственик на вещта е „Л. и с.“ ООД и той дължи нейното
връщане, а св. Т. В. в показанията си изнася данни за изявено от страна на
жалбоподателя желание да закупи автомобила.
С оглед изложеното, в тази си част обжалваното решение е правилно и
следва да се потвърди.
Първоинстанционният съд е отхвърлил и предявения в условия на
евентуалност иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане, като платени без основание, на
сумите за закупуване на автомобила, за платени данъци, застрахователни
премии и разходи за поддръжката му, в общ размер на 24 000 лв.
Дължимостта на тази сума не е подкрепена от доказателствата по делото и
правилно претенцията е приета за неоснователна. Съдът намира, че в случая
следва да се приложат правилата на чл. 245 от ЗЗД, уреждащи отношенията
на страните по договор за заем за послужване, като се отчете, че заемателят е
длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното
запазване пред запазването на своите вещи и да понася обикновените
5
разноски за поддържане, запазване и използването на вещта. Следователно,
дори и жалбоподателят да е извършвал разходи за поддръжката или за
плащане на застрахователни премии, възраженията му се явяват
неоснователни, тъй като съгласно чл. 477, ал. 2 от КЗ, по задължителната
застраховка ГО застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управление или ползване
на МПС на законно основание. По тази причина Х. е могъл безпроблемно да
сключва застраховки ГО на автомобила и да заплаща съответната премия.
Видно от приетото и неоспорено заключение на СИЕ, разходите за
извършвани ремонти на процесния автомобил, както и данъците към Община
Две Могили за периода 2011 г. – 2018 г. са платени и отразени в счетоводните
регистри на дружеството собственик. В аналитичната оборотна ведомост на
счетоводния регистър на ответното дружество автомобилът е заприходен като
ДМА и вещото лице е посочило сума за закупуването му в размер на 7 040.99
лв. – левова равностойност на 3 600 евро. В тази част решението също е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, предявен с
насрещната искова молба, е ищецът по този иск да докаже, че е собственик на
вещта, като този извод следва да е категоричен, а не да почива на
предположения. От изложеното по-горе, подкрепено от доказателствата по
делото, въззивният съд намира, че собствеността върху лек автомобил марка
BMW 118 D, с peг. № *****, рама ************, двигател № *********, за
ищеца по насрещния иск е налице. Последният черпи материалноправната си
легитимация от доказаното по безспорен начин по делото право на
собственост върху МПС чрез представената фактура от 12.09.2009 г. за
закупуването му. Извършена е регистрацията му в ПП КАТ при ОДМВР –
Русе и е издадено съответно свидетелство за регистрация, представляващо
официален документ, ползващ се с формална и материална доказателствена
сила. Втората предпоставка за уважаване на иска не е спорна, тъй като вещта
се държи от ответника по насрещния иск, който факт не се отрича. Поради
кумулативното наличие на тези две предпоставки, правилно е уважен
ревандикационният иск на „Л. и с.“ ООД, т. к. се легитимира като собственик
на процесната вещ, която се намира във владение на ответника по насрещния
иск Х., като последният я държи без правно основание.
6
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд, с
което са отхвърлени предявените в условията на евентуалност искове и е
уважен насрещният ревандикационен иск, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят
дължи на ответната страна разноските по делото в размер на 1 200 лева
адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 219/07.11.2022 г., постановено по гр. д.
№ 957/2021 г. по описа на Беленския районен съд в частта, с която е
отхвърлен искът по чл. 124 от ГПК за признаване за установено по
отношение на „Л. и с.“ ООД с ЕИК *********, гр. Д.В., ул. "Ф.Т.", че Х. Н. Х.
с ЕГН ********** е собственик на основание давностно владение по чл. 80 от
ЗС на лек автомобил марка BMW 118 D, с peг. № *****, рама ************,
двигател № *********, и в частта, с която е отхвърлен предявеният в условия
на евентуалност иск за заплащане равностойността на лекия автомобил,
платените данъци, застрахователни премии и разходите по поддръжката му на
обща стойност 24 000 лв., както и в частта, с която е уважен насрещният иск
по чл. 108 от ЗС и е признато за установено по отношение на Х. Н. Х. с ЕГН
**********, че „Л. и с.“ ООД с ЕИК *********, гр. Д.В., ул. "Ф.Т.", е
собственик на процесния автомобил и Х. Н. Х. е осъден да предаде
владението на същия.
ОСЪЖДА Х. Н. Х. с ЕГН ********** с адрес за призоваване в гр. Р.,
ул. "Г."** да заплати на „Л. и с.“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. Д.В., ул. "Ф.Т." сумата от 1 200 лева – разноски за
въззивната инстанция.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8