№ 4398
гр. София , 10.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ в закрито заседание на десети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110138506 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на глава 13 ГПК.
По проекта за доклад на делото:
Предявени са от ЦВ. П. Ф. конститутивни искове за отмяна на дисциплинарно уволнение,
извършено със Заповед № 19/08.06.2021г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяване на
длъжността, заемана преди уволнението – „технически ръководител строителство” в
предприятието на ответното дружество „Орбелком“ ООД – чл.344, ал.1, т.2 КТ и осъдителни
искове за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от шест месеца,
считано от уволнението в размер на 13080 лв. - чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 КТ, за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за от 29 дни за 2020г. и
2021г. в размер на 2873,64 лв. – чл. 224, ал. 1 КТ и за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение за периода м.04.2021г. – м.06.2021г. в размер на 4355,45 лв. – чл. 128 КТ,
ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и с разноските за производството.
Предявен е и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка.
Съдът намира, че така предявеният иск за поправка на основанието за уволнението в
трудовата книжка е недопустим, тъй като в исковата молба не се твърди неправилно или
неточно вписване на основанието за уволнение, а се оспорва законосъобразността на самото
прекратяване на трудовото правоотношение. Искът по чл.344, ал.1, т.4 КТ не е средство за
защита на работника или служителя срещу незаконно уволнение, за което е предвиден искът
по чл.344, ал.1, т.1 КТ, т.е. с иск за поправка на основанието за уволнение, работникът или
служителят разполага когато не оспорва законосъобразността на прекратяването на
трудовия договор, а само вписаното в трудовата книжка основание за прекратяването му. В
1
конкретния случай ищецът оспорва законността на уволнението, поради което за него не е
налице интерес от водене на иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ. При евентуално уважаване на иска
за отмяна на уволнението, следва да се приложи разпоредбата на чл.346 КТ - за вписване на
отмяната на незаконното уволнение.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.130 ГПК за връщане
на исковата молба в тази част.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
В тежест на ищеца е да установи съществувалото между страните трудово правоотношение
за неопределен срок, издаване на заповедта за уволнение, за чиято отмяна е предявен искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, дата на връчване на заповедта, размер на уговореното между
страните трудово възнаграждение, размер на последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение; размера на
претендираните от него обезщетения по чл.225, ал.1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и
възнаграждението по чл. 128 КТ, както и факта на оставане без работа за процесния период
след уволнението. Същият е ангажирал доказателства и направил доказателствени искания
относно релевантните за спора факти и обстоятелства.
В тежест на ответника е да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено
законосъобразно, което в конкретния случай включва: установяване, че при налагане на
дисциплинарното наказание са спазени императивните разпоредби на чл.193 КТ и чл.195
КТ; че ищеца е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. В
негова тежест е да установи също погасяване чрез плащане на съдебно предявените
вземания или да докаже наличието на обстоятелства, изключващи или намаляващи
задължението му за заплащането им. За посочените по-горе релевантни факти, ответната
страна не сочи доказателства.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба писмени доказателства касаят факти от очертания по-горе
предмет на доказване в производството. Произнасянето по останалите доказателствени
искания на ищеца следва да бъде отложено за първото открито съдебно заседание по делото
с оглед възможността му да иска постановяване на решение по реда на чл. 238 от ГПК.
При тези мотиви, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба като недопустима, в частта относно предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
2
НАСРОЧВА в останалата част делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.02.2022г. от 10,20 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да
бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл. 146 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че ако не изпрати представител в насроченото съдебно заседание
или не направи писмено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която се връща исковата молба по иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ може да се обжалва пред СГС в едноседмичен срок от получаване на
препис от ищеца, а в останалата му част е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3