Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. Плевен, 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура -
Плевен:
ИВО РАДЕВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 975/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „Дари Комерс-НА“ ООД
– гр. Плевен, подадена чрез адв. М.К. от Адвокатско дружество „К., Д. и
партньори“ срещу Решение № 260075 от 07.10.2020 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 1542/2020 г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил НП № 35-0000404/08.07.2020
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Плевен, с
което на „Дари Комерс - НА“ ООД-гр. Плевен, представлявано от Д.Ц.К., на
основание чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗАвПр е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева, затова че на 22.06.2020г., около 12:30 часа в
гр. Плевен, ул. ***след извършена комплексна проверка /известие-покана/ изх. №
14-00-25/4/28.05.2020г. на „Дари Комерс-НА“ ООД, притежаващо лиценз на
общността № 0484, валиден до 31.12.2026г. за международен превоз на пътници е
установено, че превозвачът „Дари Комерс – НА“ ООД е допуснало и разпоредило
извършване на случаен превоз на пътници от София до Бургас на 18.10.2019г.,
видно от пътен лист № 548475 от 18.10.2019г. и пътническа ведомост от
18.10.2019г. със собствения си автобус *** и водач И.В.В., като водачът не е
снабден (няма издадено) със заверено копие на притежавания от дружеството
лиценз на Общността № 0484 за описания по-горе автобус. Превозът е извършен
на 18.10.2019г. видно и от тахографски лист от същата дата.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност, поради нарушение на закона – касационно отменително основание по
чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Посочва, че между датата на констатиране на
нарушението - 22.06.2020 г. и датата на издаване на наказателното постановление
- 08.07.2020 г. текстът на чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗАвтПр е
изменен. Съгласно влязлата в сила на 07.07.2020 г. разпоредба се наказва с глоба или с имуществена санкция
3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно
средство, ... , което не е включено в списъка на превозните средства към
лиценза на Общността. Описаното в наказателното постановление деяние
действително е представлявало нарушение при редакцията на чл. 96, ал. 1, т. 1,
предл. последно /Редакция към ДВ. бр. 9 от 26.01.2017 г./, но към датата на
издаването му - 08.07.2020 г. посоченото деяние вече не представлява нарушение,
тъй като е изключено от съдържанието на чл. 96 от ЗАП. Счита, че новият закон -
чл. 96 от ЗАвтПр /Редакция към ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г./ декриминализира
описаното в оспореното наказателно постановление нарушение и следователно то
трябва да бъде отменено и на „Дари Комерс - НА“ ООД, не следва да бъде налагано
наказание. Посочва, че е неправилно направеното от решаващия състав на PC
-
Плевен разширително тълкуване на административно наказателна норма. Недопустимо
е чрез тълкувателна дейност да се влошава или отегчава наказателно-правното
положение на когото и да било. На следващо място сочи, че от гледна точка на
съставяне на процесния АУАН и по издаване на обжалваното НП са допуснати
нарушения на правата на дружество. Разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр
в предишната й редакция предвижда като състав на административното нарушение
„разпореди” или „допусне” в условия на алтернативност. Както в АУАН, така и
пренесено в издаденото НП актосъставителят, съответно АНО, е извършил
недопустима компилация между две нарушения, като е посочил, че довереното ми
дружество е „допуснало и разпоредило извършването на случаен превоз на
пътници“, с което е нарушил императивната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН и не
става ясно кое точно административно нарушение от двете предвидени в закона е
имал предвид органа и за кое от двете е било административно наказано
дружеството. Същите твърдения се правят и относно текста, че водачът „не е бил
снабден”, като същевременно в скоби е отразено, че „няма издадено” със заверено
копие на издадения на превозвача лиценз на Общността. Счита, че тук отново не
става ясна фактологията, тъй като двете твърдения отново не са равнозначни и
отново са в условия на алтернативност.
На следващо място посочва, че са налице нарушения на
административно-производствените правила, които водят до незаконосъобразност на
оспореното наказателно постановление. Навежда доводи, че видно от самото
наказателно постановление е, че то не съдържа описание на доказателствата,
които да потвърждават твърдяното нарушение. Изложената фактическа обстановка
цели единствено обосноваване на твърдяното нарушение. Същевременно компетентният
орган не е посочил нито едно доказателство, което обективно поне да индикира
такова нарушение. Това нарушение на административно-производствените правила
нарушава правото на защита на дружество и представлява самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Сочи, че не е посочено
мястото, където е извършено нарушението, а с оглед на спецификата на
извършваната дейност - превоз на пътници, не става ясно дали нарушението е
констатирано в отправната точка на маршрута или в местоназначението му. Това
нарушава възможността за адекватна защита на дружеството, тъй като създава
затруднение за определяне компетентния съд пред който да се оспори настоящото
наказателно постановление. Нарушението е извършено за първи път и дружество
притежава всички необходими нормативноустановени документи за извършване на
въпросната дейност, един от които е лиценз на Общността № 484. От Приложение
към лиценза - списък с данни на МПС с българска регистрация е видно, че МПС, с
което се твърди да е извършено въпросното нарушение е включено в този списък.
Всички тези обстоятелства дават основание, ако се приеме, че е извършено
нарушение, процесният случай да се третира като такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушения по ЗАП и поради
това настоящото нарушение представлява маловажен случай по смисъла, вложен в
чл. 28 от ЗАНН. Моли да бъде отменено постановеното
от РС – Плевен решение, а по същество – да се отмени НП. Претендира сторените
от дружеството разноски в производството пред двете инстанции.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Плевен не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна по изложените в нея съображения
и мотиви и предлага да се отмени първоинстанционното решение.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно и
допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Районният съд е приел за безспорно доказано визираното
административно нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно наказателното производство, за което
дружеството обосновано е наказано с предвиденото в закона наказание. Приел е,
че не е налице по-благоприятен закон след изменението на разпоредбата на чл. 96
ал.1 т.1 ЗАвтПр, тъй като вложеният в нея смисъл е почти същият, не е налице и
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и на тези основания потвърдил НП
като законосъобразно.
Този извод е неправилен и не се споделя от
касационната инстанция.
В описаното нарушение се съдържат редица неясноти и
противоречия относно времето и мястото на извършване на нарушението и в какво
конкретно се състои то. В него едновременно са възпроизведени няколко хипотези
на сочената за нарушена разпоредба. При съпоставка на описанието в
обстоятелствената част на НП със свидетелските показания става ясно, че
нарушението е било установено при документална проверка на 22.06.2020г. в офиса
на дружеството и е извършено при осъществен от дружеството случаен превоз на
пътници на 18.10.2019г. според приложената документация за превоза – пътен лист
и пътническа ведомост. От описанието на нарушението и от показанията на
свидетеля по акта не става ясно дали дружеството е имало издаден лиценз с
вписан в него автомобила, с който е извършен превоза, дали водачът е снабден
със заверено копие от него при превоза и как е установен последния факт.
Видно от приложения от дружеството лиценз на Общонстта
№ 0484 за международен автобусен превоз на територията на Европейската общност,
цитиран в НП, валиден от 01.01.2017г. до 31.12.2026, то е притежавало валиден
лиценз към датата на превоза и на проверката и според списъка към него
проценият автобус ***е вписан в приложението към лиценза. Нарушението е
установено при последваща документална проверка в дружеството, а не при
осъществяването на превоза, затова фактът, че в пътния лист не е посочен
лиценза, не означава, че водачът не е разполагал със заверено копие от него при
пътуването.
Като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл. 96
ал.1 т.1 ЗАвтПр, предложение последно.
Разпоредбата на чл. 96 ал.1 т.1 ЗАвтПр съдържа
множество хипотези, които едновременно са възпроизведени в обстоятелствената
част на акта, респективно на НП и това създава неяснота и объркване за кое
конкретно нарушение е наказано дружеството от всички възможни хипотези, още
повече, че след съставянето на акта и към момента на издаването на НП
разпоредбата е изменена с отпадането на последната хипотеза и в този смисъл е
нарушено правото на защита на наказаното лице, което е самостоятелно и достатъчно
отменително основание.
Към момента на извършване на превоза – 18.10.2019г.
разпоредбата гласи, че се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който
допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за
което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно
превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз
на Общността.
Текстът е бил изменен, считано от 07.07.2020г. и според тази последна редакция, в сила към
датата на издаване на НП / 08.07.2020г./ - се наказва с глоба или с имуществена
санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно
превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за
регистрация, или с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на
превозните средства към лиценза на общността.
Видно е, че след изменението е отпаднала последната
хипотеза за отговорността на лице, което е допуснало или разпоредило
извършването на превоз с МПС, водачът на което не е снабден със заверено копие
на лиценз на Общността.
При така описаното нарушение и при посочена за
нарушена разпоредбата на чл. 96 ал.1 т.1 предложение последно не става ясно дали
наказващият орган е съобразил изменението на закона и кое последно предложение
има предвид – преди или след изменението на текста.
А след изменението от 07.07.2020г. е отпаднала
отговорността на превозвач, който е допуснал или разпоредил извършването на
превоз с МПС, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на
Общността. В този смисъл е налице по-благоприятен закон съгласно чл. 3 ал.2 ЗАНН, който следва да се приложи и дружеството не следва да носи отговорност за
това конкретно нарушение.
По тези съображения решението на Районен съд – Плевен
следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП като незаконосъобразно.
При този изход на делото на осн. чл. 63 ал.3 ЗАНН в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените и своевременно
поискани разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 600 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, платено по банков път.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222
ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 260075 от 07.10.2020 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1542/2020
г. по описа на съда и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ НП № 35-0000404/08.07.2020 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Плевен, с което на „Дари
Комерс - НА“ ООД-гр. Плевен, представлявано от Д.Ц.К., на основание чл. 96, ал.
1, т. 1, предл. последно от ЗАвПр е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен да заплати на „Дари Комерс - НА“
ООД - Плевен, представлявано от Д.Ц.К., деловодни разноски в размер на 600 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/