МОТИВИ по НОХД № 1820/14г.по
описа на ПОС.
Срещу подс.И.А.А. е повдигнато обвинение по
чл. 343, ал.4,вр. ал.3 б.„Б”, вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че на **** г. на главен път ****,километър **** м от гр.П. за гр.П. при
управление на МПС, микробус марка „Мерцедес Спринтер”, с рег. № ****** ,чужда
собственост е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДВП и по непредпазливост е причинил смъртта
на – Б. И.Й. и средни телесни повреди на М.К.Р. изразяваща
се в трайно затрудняване движението на врата, на Ф.Е.Р., изразяваща се трайно
затрудняване движението на десен долен крайник и трайно затрудняване движението
на ляв долен крайник и на Р.А.Р., изразяваща се в трайно затрудняване
движението на десен горен крайник.
Прокурорът поддържа обвинението и
счита,че следва да се наложи наказание при баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и приложението на чл. 68 от НК, изтърпяване ефективно на наложеното наказание лишаване от
свобода и необходимостта от приложението на чл. 343г НК с налагане на наказание
лишаване от право на управление на МПС за по-дълъг срок.
Частният обвинител Ф.Р.,чрез своя
повереник поддържа обвинението и тезата на
държавния обвинител относно необходимостта от ефективно изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Частният обвинител М.Р., чрез своя повереник поддържа обвинението и
счита,че следва да се наложи наказание при
превес между отегчаващите и смекчаващите отговорността наказание.
Повереникът на частния обвинител Р.Р.
считат,че следва да бъде наложено
наказание при баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Повереникът на частния обвинител И.Й. считат,че следва да бъде наложено наказание при баланс
между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, приложението на чл. 68 от НК и приложението на чл.343г с определяне
наказание лишаване от управление на МПС за по-дълъг период от наказанието
лишаване от свобода.
Подсъдимият счита,че следва да бъде признат за невинен
и оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Граждански искове в
наказателния процес не са предявени.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият И.А.А. е роден на
***г***,български гражданин от цигански произход,неженен,осъждан, безработен с
ЕГН **********.
Наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца по НОХД № 6983/2009г по описа на ПРС, влязла по споразумение от
08.02.2010г е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок
от три години и влияе на възможността от
приложението на чл. 68 от НК.
На ******г. подс. А. пътувал от гр.П. за гр.П.,управлявайки
микробус „Мерцедес Спринтер“ с ДКН **** . В автомобилът,собственост на неговия
баща се возили пострадалите Ф.Р.,М.К. и Б. Й.,наред и с други лица.Всички се
връщали от посещение в Р. Германия,където работили. Подсъдимият управлявал автомобила,след
като преди това групата обядвала по пътя,спрели в гр. П., за да оставят една
част от пътуващите и при ясно слънчево
време около 12.00 - 12.30 часа достигнали в близост до разклона за с. М. К. в посока на движението
си от запад на изток. Пътят бил прав
в този му участък, със суха настилка и
без наличие на ограничение или
намаляване на видимостта. В това време по този път и в обратна посока от гр.П.
за гр.П. се придвижвал лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДКН ***** , управляван
от св. И.Ц., а до него на предна дясна седалка се возил пострадалия Р. Р.. Подсъдимият се движил със скорост не
по-ниска от 94 км/ч,а насрещно движещия се автомобил „Шкода“ между 70-80 км/ч. Движението било сравнително интензивно,като пред подс. А.
имало два автомобила,последният от които той възприел непосредствено преди ПТП,
че се намира пред него на около 15метра.
Това обстоятелство, наред с надвишената по закон скорост за движение на подс.А. го лишило от възможност да овладее автомобила,след като в едни момент
загубил контрол над него, отклонил се надясно по посоката си на движение,
излязъл извън пътното платно на банкета, след това навил волана наляво и с това отново навлязъл на пътното платно. Там не можал да
овладее автомобила по посоката си на движение и продължил косо напред,навлязъл
в насрещното платно и така загубвайки контрола над автомобила се ударил в
насрещно движещия се лек автомобил „Шкода Октавия“ с водач св. Ц.,който бил
силно изненадан от това и не успял да натисне спирачките,за да спре. След това
микробусът продължил движението си извън пътното платно и озовавайки се върху
неравна площ се обърнал на лявата си страна на около пет метра от пътното платно.
На произшествието след приблизително десет минути се явили полицейски автопатрул
на КАТ и лекарски екипи. Медицинските служители констатирали на место смъртта
на Б. Й., а останалите пострадали били
отведени в МБАЛ – Пазарджик АД, където
били констатирани вида и естеството на причинените им телесни увреждания.
Полицейските органи
взели техническа проба от подс.
А. за наличието на алкохол в кръвта,която била отрицателна. Подсъдимият заявил
на служителите,че причина за възникване
на ПТП е било колело, резервна
гума,изпаднала от автомобил,движещ се пред него и което обстоятелство довело до
произшествието. Наличие на
описаното от подсъдимия колело не било установено от тях в близост до произшествието. Впоследствие разследващия
полицай и оперативната група, при съставяне протокола за оглед констатирали
автомобилно колело-гума с джанта,находящо се на около 80 метра в посока изток и
извън пътното платно,което иззели като
ВД.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
показанията на свидетелите М.Р.,Р.Р., Ф.Р., Ю.Д., И.Ц. и С.В., частично от показанията на свидетелите А.Р. и Г.К., частично
и от обясненията на подс.А., а така също и от намиращите се в материалите
от ДП: протокол за оглед на
местопроизшествие-л. 17-20,фотоалбум-л- 21-31,протокол за тест алкохолен
тест-л.32-33, копия от документи за самоличност,свидетелство за управление на
МПС,контролни талони и застрахователни полици- л. 34-48, смъртен акт-л. 56,-57,
удостоверение за наследници- л.62, медицинска документация л.116-143, СМЕ-
л.150-152, СМЕ-л.154-162, СМЕ-л.169-176, СМЕ-л.181-188, СМЕ л. 193-200, СМЕ л. 203-213, СМЕ л. 218-227, епикризи л.231-232,
АТЕ-л.234-249, АТЕ л. 253-258,
Допълнителна АТЕ л. 262-267, св. съдимост л. 298-299,характеристична
справка л. 304,приемо-предавателен протокол л. 310 и КСМЕ- л. 342-343.
От
заключението на вещото лице д-р Ф.
поддържана от заменилия го като
вещо лице д-р П. по изготвена СМЕ на труп се установява,че причината за смъртта
на Б. Й. е острата кръвозагуба в резултат на разкъсване на черния дроб и
далака. Травматичните увреждания са причинени по механизма от действието на твърд тъп предмет и добре
отговарят по време и начин да са
получени при ПТП по механизма – травма вътре в автомобил. т.1 л 150-152.
От
заключението на вещото лице д-р П. по изготвената СМЕ по писмени данни се установява,че
на Р.Р. са причинени счупване на 4-та
дланна кост на дясната ръка,травма на гърдите и корема. Травмите са
получени вътре в купето на автомобил, като счупването е причинило разстройство
на здравето временно,неопасно за живота по смисъла на чл. 130 ал.1 и са довели
до болка и страдание. т.1 л. 154-165.
От
заключението на вещото лице д-р П. по изготвената СМЕ се установява,че на подс.
А. са причинени травма на
коляното и на главата.Те са получени вътре в купето на автомобила и са
причинили болка и страдание. т.2 л. 169-176.
От заключението на вещото
лице д-р П. по изготвената СМЕ се
установява,че на Г.К. са причинени контузия на главата,врата и поясната област.Травмите
са получени вътре в купето на автомобил и са причинили болки и страдания. т.2
л. 181-188.
От заключението на вещото
лице д-р П. по назначената СМЕ се установява,че на А.Р. е причинена контузия на
главата. Тя е получена вътре в купето на автомобил и е причинила временно
разстройство на здравето,неопасно за живота. т.2 л. 193-200.
От заключението на вещото
лице д-р П. по назначената СМЕ се
установява,че на М.Р. е причинено:
изкълчване на 5 и 6 шийни прешлени,което
отговаря да е получени при ПТП. Увреждането е довело до оперативно лечение и е причинило трайно затрудняване движенията на
врата по смисъла на чл. 129 от НК за срок от около 9-12 месеца оздравителен
процес. т.2 л.203-213
От заключението на вещото
лице д.-р П. по назначената СМЕ се установява,че на Ф.Р. са причинени контузия на гръдния кош,контузия на
главата,счупване на таза,счупване на кръстната кост вдясно и вляво.Описаните
увреждания относно счупването на
таза-кръстната кост са причинили трайно затрудняване движенията на двата долни крайника по смисъла на чл. 129 от НК с оздравителен период от 5-7 месеца. Останалите увреждания са причинили временно разстройство
на здравето,неопасно за живота. т.2 л. 218-227.
От
заключението на вещите лица д-р П. и д-р. П. по назначената комплексна СМЕ се
установява,че на Р.Р. са причинени
счупване на 4-та дланна кост на дясната ръка,травма на гърдите и
корема.Счупването е довело до трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник по смисъла на чл. 129 от НК, а
травмата на гърдите и корема са довели до болки и страдания.Травмите са
получени вътре в купето на автомобила. т.2 л.342-353.
От
заключението на вещото лице инж.М. по
назначената АТЕ се установява,че техническото състояние на автомобил „Мерцедес
Спринтер“ 280 CDI непосредствено преди ПТП не е било в причинно-следствена връзка с
възникването му. Скоростта на този
автомобил непосредствено преди произшествието е била равна и не по-ниска от 94 км/ч. Техническото
състояние на автомобил „Шкода Октавия“ непосредствено преди ПТП не е било в причинно-следствена връзка с
възникването му. Неговата скорост на движение непосредствено преди
произшествието е била равна и не по-ниска от 80 км/ч.Причинна за настъпване на
произшествието не е от техническо естество при конкретните пътни и климатични
условия. Мястото на удара е изцяло в лентата
за движение на превозните средства движещи се от гр.П. към гр.П.,в която посока
и лента се е придвижвал лекия автомобил „Шкода Октавия“. т.2 л. 234-249.
От
заключението на вещото лице инж М. по назначената АТЕ се установява,че от инженерно-техническа точка не са
констатирани находки като механизъм – удар в предното панорамно стъкло
на отскочило от пътната настилка колело,в някоя от гредите на автомобил „Мерцедес Спринтер“. От физична
гледна точка явлението изпадане, отскачане,удар и отблъскване от терена на автомобилно колело може да възникне,но това
може да доведе до отскок максимум 80% от
височината на спускане.Гласните данни по делото не сочат факт за отскок на
автомобилното колело и удар на височина в порядъка на 1.2 1.5 метра,каквато е
всъщност най-долната граница на такъв евентуален отскок на автомобилно колело
изпаднало от височина 03-05. метра По нито един от изследваните по експертизата
обекти- предна броня,две греди на двигателно отделение, предно панорамно стъкло
или в която и да е от двете греди
на „Мерцедес Спринтер“ не са
констатирани механични и пластични деформации от физична и инженерно-техническа
гледна точка. т. 2 л. 253-258.
От
заключението на вещото лице инж. М. по назначената допълнителна АТЕ се установява,че от
инженерно-техническа гледна точка изследваното колело с гума не принадлежи на
нито едни от 15-те модела на марка Форд,които имат фабрично закрепване на
джантата към главината на колелото с 4,а не с 5 болта,каквото е изследваното
колело.Пътният просвет на автомобил модел Форд Фиеста е от порядъка на (150
мм,конкретната гума с колело има протекторна част с ширина 185мм и от физична
гледна точка не може да бъде разположена
под купето на автомобила поради липсата на техническа възможност за монтаж. т.
2 л. 262-267.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица,понеже те са изготвени професионално и с необходимия опит в съответната
област на човешкото познание.
С
оглед на така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира,че
подс. И.А.А. е осъществил от обективна и
от субективна страна съставомерните признаци на 343, ал.4,вр. ал.3 б.„Б”,
вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че на ****** г. на главен път ***** ,километър ****** м от гр.П. за гр.П.
при управление на МПС, микробус марка „Мерцедес Спринтер”, с рег. № *****
,чужда собственост е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДВП и по непредпазливост е причинил смъртта
на – Б. И.Й. и средни телесни повреди на М.К.Р. изразяваща
се в трайно затрудняване движението на врата, на Ф.Е.Р., изразяваща се трайно
затрудняване движението на десен долен крайник и трайно затрудняване движението
на ляв долен крайник и на Р.А.Р., изразяваща се в трайно затрудняване
движението на десен горен крайник.
От субективна страна
престъплението е извършено по непредпазливост,чрез осъществяване първата форма на несъзнаваната
непредпазливост-небрежност, тъй като
подсъдимият не е предвиждал
настъпване на обществено опасните
последици от деянието,но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Вмененото обвинение за нарушаване правилата за движение
по чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП е осъществено
от подс.А.,тъй като законът определя задължението на пътно платно с двупосочно
движение,че на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, той да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне. Тоест законът забранява
безпричинно движение в лентата за
насрещно движение,поставяйки изричните разрешителни основания за това,каквито не са стояли пред
подсъдимия. По делото по несъмнен начин е установено,че посоката на движение на
автомобилът управляван от подс. А. е било
в прав сух участък от пътя,при ясно време и без препятствия или ограничения на видимостта на
движение. Непосредствено преди удара си с другото МПС неговата траектория на
движение е била първоначално отклоняване надясно и излизане на автомобила му извън пътното платно върху
банкета и последващо движение наляво по посоката си на движение, с навлизане
изцяло и косо в лентата за насрещно движение,където настъпил и удара с насрещно
движещия се автомобил „Шкода Октавия“.
Съдът намира,че повдигнатото
обвинение за нарушаване на чл. 20
ал.1от ЗДвП е доказано по несъмнен и категоричен начин.Материалния
закон изисква задължението водачите
да контролират непрекъснато ППС,които управляват. Тоест законодателят е
поставил задължението за непрекъснат
контрол на водача на ППС върху
възприятията му за пътната обстановка и промените в нея, точното,бързо и
своевременно оценяване на тези промени и
съответно правилно решение за начина на управление на превозното средство
при тези условия. При възникналата
инкриминирана ситуация подс. А. в едни момент на управлението на МПС е изгубил
контрол над него, не е успял да го овладее
по начин, че да не застраши останалите участници в движението.
Според съда дори изложената
от подсъдимия теза, не възприета от държавното обвинение и съда, за наличие на колело „върху пътното платно,подскачащо
срещу посоката му на придвижване“ и „ последвал „удар на това колело върху
купето на неговия автомобил“ не оправдават
последващите от него действия като
описаните „маневри“ и
отклоняване на автомобила надясно и
наляво по посоката му на движение.
Според съда нормата на чл.21
ал.1 от ЗДВП определяща задължението
водача при избиране скоростта на
движение да не превишава максимално разрешената
скорост от 90 км/ч извън населено място за пътно превозно средство,категория В
е нарушени от подс. А.,тъй като
заключението на вещото лице по назначената АТЕ установява,че скоростта
му на движение непосредствено преди ПТП е била равна е не по-малка от 94 км/ч.
Това задължение на закона в случая
определя горната граница на скоростта , над която е забранено ППС да се движат.
Тоест в рамките на тази пределна скорост е дадена възможност на водачите
да избират самостоятелно скоростта си на
движение,след съобразяване на всички останали изисквания към тях да не застрашават
останалите участниците в движението. Или по този начин нормата определя задължението на водачите не еднократно да избират посочената скорост, а многократно и постоянно да избират скорост по-ниска или до
максимално определената,за да осигурят безопасността на движението.
Тези нарушения на правилата
за движение допуснати от подс. А. обвързват обективната страна на извършеното
от него престъпление и се намират в
пряка връзка с настъпилите обществено
опасни последици предвидени в чл. 343 и чл. 342 от НК.
Съдът кредитира частично
обясненията на подс. А. в частта им относно
периода от време,през който той е управлявал инкриминираното МПС, фактическата ситуация, в
която се е намирал относно движението му в автомобилна колона по пътя от гр. П.
посока за гр. П. и начина на подреждане
на седящите в купето на автомобила „Мерцедес Спринтер“ пътници. Според съда
достоверни се явяват обясненията на подсъдимия и в частта им относно времето и
посоката на придвижване на управлявания
от него автомобил,наред с неговото нормално физическо и психично
състояние. Съдът не възприема за
достоверни обясненията на подс.А. в частта им относно описаната от него
ситуация на пътното платно непосредствено преди ПТП. В този инкриминиран период
подсъдимият твърди,че е управлявал
автомобила с нормална
и законосъобразна скорост, внезапно пред него на пътното платно
забелязал подскачащо по него автомобилно колело. Същото той усвоил веднага след
извършена маневра на автомобила движещ се пред него,който бързо свил
наляво по посоката си на движение – явно,според подсъдимия, „за да избегне това
колело“, след което този автомобил отново се прибрал в лентата си за движение. Тези обстоятелства според подс.
А. го изненадали,принудили рязко да завие надясно, която маневра не предотвратила „удара на това подскачащо по
пътното платно колело в областта на предното стъкло и лявата ограничаваща
стъклото греда на автомобила“, след което последвало излизането на
автомобила извън пътното платно в банкета и вдясно по посоката на движение, както и навлизане след това в насрещната лента за движение. Заключението
на вещото лице по назначената АТЕ
изключва от физична гледна точка
автомобилно колело,представляващо гума с джанта и тежина около 15
кг,падайки от височина, която вещото лице приема дори много над посочената от
подсъдимия - от около 0.5 метра, същата търкаляйки се и подскачайки по пътното
платно да може да нанесе удар на
височина и в областта на панорамното стъкло и лявата
греда на автомобила управляван от подс. А., които са над 1.2 и 1.5 метра,както съобщава подсъдимия. Вещото
лице е категорично,че съобразно височината от която пада подобно тяло, от
физическа гледна точка всяко последващо съприкосновение и отскачане на колелото представлява последователно занижаване височината на
отскоците с около 20 %.от първоначалната височина. Вещото лице в другата
си АТЕ категорично отрече констатацията
на пластични или други деформации по
изследваните от него обекти,които да определят наличие на удар върху
панорамното стъкло, фарове, предна броня
и гредите на автомобила от автомобилно колело. В заключението на вещото лице по
допълнителната АТЕ се изключва тезата на подсъдимия за наличието на техническа възможност намерената на
произшествието автомобилна гума с джанта да може да бъде монтирана върху купето
на който и да е от 15 модела марка Форд,така както твърди подс. А.,че от
автомобил Форд Фиеста е „изпаднало“ въпросното колело.Извън кредита на доверие
остава и останалата част от обясненията на подс. А.,в които твърди,че скоростта
му на движение била съобразена от 80 км/ч преди произшествието, а при
последващото му пресичане в насрещната пътна лента,той преустановил движението на автомобила си,като
предната част от него се намирала извън пътя,а малко от задната част се
намирала върху пътното платно. След това негово преустановяване на движението и
последвал удара на лекия автомобил „Шкода Октавия“, довел до преобръщането
на „Мерцедеса“ на едната му страна. Тази
версия на подсъдимия не се подкрепя от
останалите доказателства по делото. Както местото на удара между двата
автомобила,така и тяхното местоположение непосредствено преди настъпване на ПТП
е установено по несъмнен и категоричен начин с установяване скоростта на движение и на двата автомобила в този
период от време.Освен това от техническа и обективна гледна точка
местоположението на двете МПС веднага след удара между тях е отразено на
фотоалбума по начин,който се изключва тезата на подсъдимия. Ако автомобилът управляван от подс.А. е бил в
покой по начина,по който той обяснява,след което е последвал удар от лекия автомобил управляван от св. Ц. в
задната част на микробуса, то от изготвените фотоснимки т.2 л. 243 е
видно,че автомобил „Шкода Октавия“ се
намира в неговата си пътна лента на
движение и след обърнатия микробус по посоката на движение от гр.П. към гр.П.. Ако е последвал удар между двата
автомобила,по начина представен от подсъдимия,местоположението на микробуса не
би било това,както е отразеното в тези две снимки.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелите А.Р. и Г.К. в
частта им относно представения факт че непосредствено преди ПТП те са усвоили
търкалящото се колело,което ударило техния автомобил. Показанията и на
двамата са представени пред съда колебливо с голяма доза условности относно
обстоятелствата кога и в кой момент всеки от тях е възприел колелото, на какво
разстояние е било от него и какви са
били движенията на това движещо се колело на пътя. По хода на съдебното
следствие бе установено,че след произшествието подс. А. е уверявал част от
свидетелите за наличие на това колело, макар и те да са твърдели,че не са забелязали такова.
Според съда обясненията на
подсъдимия сравнени с данните от АТЕ-зи
изключват възможността да бъдат възприети като достоверни изследваните по-горе
версии. Обясненията на подс.А. са основно средство за упражняване неговото
право на защита,като те същевременно са
и способ за събиране на
доказателства,чиято двойствена природа в случая се оценява от съда единствено като
защитна версия,която не се поддържа от обективно установените и категорични доказателства по делото. В
показанията на свидетелите очевидци присъствали и участвали в ПТП,чиито
показания са кредитирани от съда се отрича обстоятелството на пътното платно
да е имало придвижваща се и подскачаща автомобилна гума с джанта,която от своя
страна да е ударила управлявания от
подсъдимия автомобил. Извън общо възприетата от съда връзка между
доказателствата по делото остават обясненията на подсъдимия и относно
представените от него факти,че
при управлението на МПС непосредствено преди ПТП се е движил със
съобразената скорост от 80 км в час.
В тази
връзка съдът не възприе множеството
доводи и съображения изложени от защитата че деянието е несъставомерно,
тъй като събраните по делото доказателства относно наличието на автомобилното
колело на пътното платно са достатъчни, като доразвиват тезата на подс. А. как
и в кой момент е усвоил това колело и какви са били неговите движения, с което
и определят от правна страна наличието на чл.15 от НК, с оглед необходимостта от постановяване на оправдателна присъда.
Съдът не възприема тезата
на защитата, за наличието на чл. 15 от НК в случая. На първо място трайно утвърдената и многобройна съдебна практика
на ВС и ВКС определя,че когато деецът
предвид конкретните обстоятелства
е могъл и е бил длъжен да предвиди обществено опасните последици,то
тогава не е налице чл. 15 от НК. Освен това практиката по отношение ПТП
постановява обстоятелството,че ако водачът на МПС е бил поставен в невъзможност
да избегне настъпването на обществено опасните последици е налице случайното деяние. Според
съда изложените съображения на защитата
за невиновното нарушаване правилата за движение се явяват необосновани и
незаконосъобразни. От фактическо естество основния извод направен от съда е
липсата на каквото и да е движение на
инкриминираното автомобилно колело
по начина,по който го представя подс. А.. Тази теза на защитата е опит за свързване
в конкретния случай на невъзможността подсъдимия да възприеме
появилото се препятствие,тъй като не
е бил във възможността да предвиди неправомерното действие на друг
неизвестен участник в движението с настъпилия вредоносен резултат. Но това
желание на защитата да се възприемат тези факти за действително настъпили непосредствено преди ПТП са
подкрепени само в обясненията на подсъдимото лице, спорадично
и непоследователно от показанията на двама свидетели,чиято
достоверност не е възприета в тази им част от съда и на обективно установения факт
за наличие на инкриминираното автомобилно колело на инцидента. Тази версия се
противопоставя на множеството останали
гласни и писмени доказателства,които изключват категорично въпросното автомобилно колело да е имало участие при възникването на ПТП. Според
съда правното значение за липсата на това обстоятелство има и
заключението на вещото лице по АТЕ,което изключва въобще наличието на спирачни
следи,които да са оставени от лекия автомобил „Шкода Октавия“ по пътното платно
и изследваната скорост на този
автомобил,чрез заснемането на спидометъра му
след ПТП – т.2 л.242
При така посочената правна
квалификация и след като се съобрази с целите на специалната и генералната
превенция и на обстоятелствата посочени
в чл.54 от НК съдът намира,че наказанието на подс. А. следва да се определи при наличие на значим
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат,младата възраст,
семейно положение и липсата на наложени
наказания по ЗДвП, а като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът възприема лошите характеристични данни за
минало осъждане,множеството нарушения правилата за движение допуснати от
подсъдимия,които се намират в пряка причинна връзка със съставомерния резултат.
Според съда при определяне размера на наказанието следва да се спази законовото
изискване на чл. 2 ал.2 от НК за
прилагане нормата на по-благоприятния закон към момента на извършване на
престъплението и която по реда на квалифициращите обстоятелства на чл. 343 ал.4,вр. ал.3,б.Б е
предвиждала наказание лишаване от свобода в размер от три до десет години.
Най-справедливо е на подс. А. да бъде наложено наказание в
размер от три години лишаване от свобода,тъй като съображенията на чл. 36 от НК
за генералната превенция следва да бъдат обусловени и се подкрепят от преценката
за обществената опасност на деянието и на дееца.Допуснатото престъпно деяние не
се отличава по своята тежест и вредоносен резултат от типичните нарушения в
този раздел от материалния закон. В случая необходимото въздействие на закона може да
се отрази положително върху дееца
и членовете на обществото само, ако наказанието справедливо съответства
на извършеното престъпление. Според съда
размера на така наложеното
наказанието изцяло отразява и
доминиращата обществена нагласа към този род престъпни деяния и
обективната законова предпоставка от ефективно изтърпяване размера на
наложеното наказание лишаване от свобода,което се явява единствено законосъобразното и
справедливо по вид и размер наказание.
Налице се основанията чл. 343 Г,
във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 49, ал. 2 от НК
подсъдимия А. да бъде лишен от право да управлява МПС. Той притежава
свидетелство за управление на МПС категория В и към момента на произшествието е бил правоспособен водач на
МПС. Съгласно правилата на чл.49 ал.3 от НК срокът на наказанието лишаване от
право на управление на МПС не може да бъде по-кратък от размера на
наложеното наказание лишаване от свобода. Според съда лишаването от това право следва да се определи за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от датата на
влизане на присъдата в сила,тъй като броя на допуснатите груби нарушения
правилата за движение и тежък
вредоносен резултат определят необходимостта от определяне на срок по висок от
размера на наложеното наказание лишаване от свобода и който предвид
смекчаващите обстоятелства за чисто досие
на водач на МПС се явява справедлив и законосъобразен.
Налице са основанията на чл. 61, т.2, във вр. с
чл.60, ал. 1 от ЗИНЗС
наложеното наказание от три
години лишаване от свобода подсъдимият
И.А., предвид на това че е бил вече осъждан с наказание лишаване от
свобода да изтърпи наказанието при
първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит”
тип.
Не са налице
основанията да се приложи чл. 68ал.1 от НК. Предвидените алтернативни
възможности по реда на чл. 68 ал.2 от НК дават основание съдът да прецени дали
целите на наказанието по чл. 36 от НК
може да бъдат изпълнени с някоя
от тези алтернативи.В случая наложеното му наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца по НОХД №- 6983/2009г по описа на ПРС, влязло в сила
съгласно споразумение от 08.02.2010г е
било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Този срок започва да тече от
09.02.2010г и изтича на 09.02.2013г,тоест на датата, на която е
извършено деянието предмет на настоящото наказателно производство.
Според съда съществуващата правна възможност от приложението на чл. 68
от НК ще се яви несъразмерно тежка спрямо подсъдимото лице. С определеното
ефективно наказание от три години лишаване от свобода целите на наказанието
относно неговото превъзпитание, предупредителното и възпитателно
въздействие върху останалите членове на
обществото може да бъдат изпълнени и без
приложението на чл. 68 ал.1 от НК. Наказанието по НОХД 6983/09г. от три
месеца лишаване от свобода като минимално възможното по закон се явява
съразмерно малко, за да бъдат обсъждани останалите две възможни алтернативи на
чл. 68 ал.2 от НК.
Вещественото
доказателство 1бр автомобилна гума с джанта следва да се унищожи като вещ без
стойност, след влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс.А.
следва да заплати по сметка на ОД на
МВР – Пазарджик направените по делото
разноски, в размер на 768 лева, както и
сумата от 1010 лева /хиляда и десет лева/
в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –
Пловдив.
Причини за извършване на престъплението занижен
самоконтрол.
Предвид на изложеното съдът постанови и присъдата си
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: