№ 2218
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110203166 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Е. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, чрез адв. И.
Г., със съдебен адрес гр. София, **** първи надпартерен етаж, вдясно, против наказателно
постановление № 22-4332-015487/18.08.2022 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел
„Пътна полиция” СДВР, за извършени две нарушения на разпоредбата на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, за всяко от който са й наложени глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
В жалбата се твърди, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, каквито се явяват неясното описание на нарушенията
и обстоятелствата, при които са извършени, непосочване в наказателното постановление на
доказателствата, въз основа на които е издадено, и допуснато от наказващия орган
нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Застъпва се също, че е нарушен редът на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и че нарушението не е извършено от субективна страна, тъй
като жалбоподателката се явила във ВМА да даде кръв за изследване, но дежурният лекар
отказал да й вземе кръвна проба. По изложените съображения се прави искане атакуваното
НП да бъде отменено.
За проведеното на 18.04.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители. От страна на
жалбоподателката с писмено становище се претендират направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
1
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 08.08.2022 г. около 01:39 ч. жалбоподателката Д. Г. се намирала в гр. София.
Управлявала лек автомобил „***“ с ДК № ***, движейки се по бул. „***“, с посока от ул.
„***“ към ул. „****“. На кръстовището с бул. „***“ автомобилът бил спрян за извършване
на полицейска проверка от свидетеля И. С. и колегата му М. Е., полицейски служители при
03 РУ-СДВР. По време на проверката на последните направило впечатление, че при зададен
въпрос към Г. дали е употребила алкохол или упойващи вещества, тя започнала да се държи
нервно и да отклонява отговора. Поради това подали сигнал до дежурната част на ОПП-
СДВР. За съдействие бил изпратен екип на ОПП СДВР, в чийто състав бил свидетелят С. Д.,
младши автоконтрольор при ОПП СДВР.
След пристигането на екипа на ОПП СДВР Г. била приканена от полицейските
служители да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM 0224, и за наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство „Drug Test 5000“, фабричен № ARММ 0017. Г. отказала извършването
и на двете проби, поради което й бил издаден талон за медицинско изследване №
087328/08.08.2022 г. Свид. Д. й съставил и АУАН серия GА № 602627/08.08.2022 г., в който
описал времето, мястото и обстоятелствата относно констатираните нарушения на двете
различни хипотези на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Жалбоподателката подписала
съставения АУАН без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.
Във връзка със случая свид. С. изготвил докладна записка до Началника на 03 РУ-
СДВР, в която изложил подробно обстоятелствата относно спирането на водача за проверка.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушенията и дадена на всяко от двете аналогична правна
квалификация съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, Началник Група в СДВР,
ОПП СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на Г. за всяко
глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни
- показанията на свидетелите С. Д. и И. С., и писмени - талон за медицинско изследване №
087328/08.08.2022 г.; докладна записка до Началника на 03 РУ-СДВР; справка-картон на
водач; заповед № 513з-2509/21.04.2015 г.; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки
приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за
правилното изясняване на фактическата обстановка.
Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на извършената полицейска проверка и
отказа на жалбоподателката да бъде изпробвана за употреба на алкохол и наркотични
вещества и техни аналози със съответните технически средства, се установяват еднопосочно
посредством показанията на свидетелите Д. и С., издадения талон за медицинско изследване
и изготвената по случая докладна записка до Началника на 03 РУ-СДВР. Показанията на
полицейските служители са обективни и в корелация с писмените доказателства, предвид
което съдебният състав ги прецени като достоверни и ги кредитира в цялост, намирайки
релевантните по делото факти са изяснени в пълнота.
Материалната компетентност на свид. Д. по съставяне на АУАН и компетентността на
административнонаказващия орган по издаване на наказателното постановление следват
съгласно заеманите длъжностни качества и изводимите от тях правомощия, предоставени
им по силата на заповед № 513з-2509/21.04.2015 г., заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и
2
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни
органи, в законоустановените ред и форма, и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до опорочаването му и да са ограничили правото на защита на санкционираното
лице. Налице е идентитет между фактическото описание на всяко от нарушенията и
правната му квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при
извършването му в АУАН и НП, в това число с фактическо описание на нарушената
хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Поради това съдът прецени, че АУАН и НП съдържат
всички законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съществени реквизити,
като възраженията в съответната насока са неоснователни.
В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
съдържа няколко самостоятелни състави на административно нарушение, два от които са
именно отказ за тестване с техническо средство /тест/ за установяване употребата на
алкохол, и отказ за тестване с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества и техни аналози от страна на водач в процес на управляване на
моторно превозно средство, като и в двата случая е без значение дали съответният водач е
обективирал или не воля да даде кръвна проба за химическо изследване. Предвид това
неоснователно е наведеното в жалбата твърдение, че фактическото описание на
нарушенията е неясно и не позволява на жалбоподателката да разбере за какво е
ангажираната административнонаказателната й отговорност.
Останалите релевирани възражения също са неоснователни. Допуснато нарушение в
процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. не се констатира, доколкото безспорно
установено е, че Г. не е дала кръв за изследване. Предвид това, дали се е явила на
регистратурата на посоченото в талона болнично заведение, е ирелевантно.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Фактическата обстановка е правилно изяснена. Въз основа събраните в хода на
производството доказателства се установи по категоричен начин, че на инкриминираните в
АУАН и НП време и място жалбоподателката Г., като водач на МПС, е отказала
извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, и е
отказала проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и техни аналози. С тези свои отделни действия Г. е осъществила от обективна
страна двата самостоятелни и отделни състава на нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал.
3 ЗДвП. При извършването на всяко от тях е действала с пряк умисъл като форма на вината,
доколкото в качеството на водач на МПС съзнателно е отказала извършването на проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози и
на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, които
задължения са й изрично вменено с инкриминираната законова норма.
Ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, е дали е била
употребила алкохол и/или наркотични вещества и/или техни аналози, или не. Отказвайки да
бъде изпробвана със съответните технически средства, Г. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на административните нарушения, за всяко от които правилно и в
съответствие с разпоредбата на чл. 18 ЗАНН поотделно е ангажирана
административнонаказателната й отговорност.
Чл. 174, ал. 3 ЗДвП императивно обвързва отказа на водачите на МПС да бъдат
изпробвани за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози с
3
техническо средство с налагане на глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от
право да управляват МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, с оглед на което
наложените за всяко от нарушенията на Г. кумулативни наказания са правилно
индивидуализирани в регламентирания от закона абсолютен размер.
Основания за приложение хипотезата на маловажен случай не подлежат на изследване,
предвид императивната забрана на чл. 189з ЗДвП, изключваща приложението на чл. 28
ЗАНН за нарушенията по ЗДвП.
Водим от изложеното, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление и по двата си пункта е правилно - законосъобразно и обосновано,
постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено в цялост. Депозираната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Респективно присъждане на
разноски в полза на жалбоподателката не се дължи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 22-4332-015487/18.08.2022 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Д. Е. Г. за
извършени две нарушения на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за всяко от които са й
наложени глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4