Решение по дело №451/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 53
Дата: 10 март 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия: Юлиана Иванова Толева
Дело: 20221840100451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Ихтиман, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело №
20221840100451 по описа за 2022 година

Предявени са от „Топлофикация София” ЕАД срещу
**** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 172/2022 г. по
описа на РС- Ихтиман, в размер на 765,46 лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.06.2019г.,
/съгласно уточняваща молба от 20.10.2022г./ 166,34лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до 14.12.2021г. /съгласно
уточняваща молба от 20.10.2022г./, 13,36 лв., представляваща дялово
разпределение за периода от м.11.2018г. до м.06.2019г., 3,52 лв.,
представляваща мораторна лихва за главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2018г. до 14.12.2021г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК- 29.12.2021г., до окончателното заплащане.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (собственик или титуляр на вещно правно на ползване)
на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****.
Поддържа се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, които в случая са влезли в сила по отношение на ответника. Твърди
се, че в ОУ е определен редът и срокът за заплащане на топлинната енергия.
Твърди се, че дяловото разпределение на ползваната топлинна енергия в
1
сградата, в която се намира имотът, се извършва от дружеството „***“ ООД.
Поддържа се, че е ползвана топлинна енергия през процесния период и
дължимите суми не са заплатени. Претендират се разноски. Представя към
исковата молба писмени доказателства, всичките относими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави искане за
конституиране като трето лице- помагач на „***“ ООД и същото да представи
по делото посочените в исковата молба документи.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба. Твърди, че липсва писмен договор между ответника и ищеца за
продажба на ТЕ. Поддържа, че независимо от учреденото право на ползване
ответникът не ползва имота и няма достъп до него, за което е подадена и
жалба в прокуратурата. Твърди, че съгласно писмена спогодба от 28.06.2019г.
ТЕ е ползвана от собственика на имота (Й. Г. И.), който е поел задължението
да я заплати. Прави се възражение, че сумите са погасени по давност.
Представя писмени доказателства. Оспорва се автентичността на подписа на
ответника в заявление - декларация за откриване на партида и в списък на
собственици на етажната собственост от проведено Общо събрание. Прави
искане за конституиране като трето лице - помагач на **Г. И., ЕГН:
**********.
С определение № 453 от 03.10.2022г. по чл. 140 ГПК на основание чл.
219, ал. 1 ГПК по делото са конституирани - „***“ ООД като трето лице -
помагач на страната на ищеца и ***Г. И., ЕГН: ********** като трето лице -
помагач на страната на ответника.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се
представлява. С писмена молба изразява становище по спора, конкретно
посочва, че въпреки изключването от доказателствения материал на
заявления - декларация за откриване на партида, по делото е доказано, че в
процесния период ответникът е бил ползвател на топлинна енергия. Моли
исковете да бъдат уважени и да бъдат присъдени разноски. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от
процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, представлява се
от адвокат К., назначена за особен процесуален представител по реда на
Закона за правната помощ. В хода на устните състезания адвокатът релевира
доводи за недоказаност на предявената искова претенция, прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Третото лице – помагач „**“ ООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Третото лице – помагач ***Г. И., ЕГН: **********, редовно призовано,
представлява се от процесуален представител по пълномощие – адвокат Д.. В
хода на устните състезания адвокатът изразява становище за неоснователност
на исковите претенции, прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на процесните вземания, заявява, че по делото са представени
счетоводни документи, от които е видно, че доверителката му е заплатила
претендираните суми.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
2
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите. че от приетите по делото
писмени доказателства следва да се приеме за установено, че през исковия
период именно ответницата се явява вещен ползвател на процесния имот. От
3
нотариален акт № 69, том II, рег. № 6809, дело № 254 от 2006г. на нотариус
***- рег. № 268 в регистъра на НК се установява, че ответницата и съпругът
***, са дарили апартамент № 15, находящ се в град София, ж.к. ********
на ***Г. И., ЕГН: ********** (трето лице – помагач на страната на ответника
в настоящото производство), като ответницата е запазила за себе си
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху процесния недвижим
имот. От приетата като писмено доказателство по делото спогодба от
28.06.2019г. се установява, че ответницата е заявила отказ от правото на
ползване на процесния недвижим имот, като е представен и нотариално
заверен отказ от правото на ползване, вх.рег.№ 41245, акт № 249, том VIII от
28.06.2019г. Отказът от право на ползване на апартамента е заявен на дата,
която не попада в исковия период, поради което непроменен остава извода на
съда, че за исковия период ответницата е била вещен ползвател на
апартамента. От удостоверение от „Географско информационна система-
София“ ЕООД се установява, че многофамилна жилища сграда с два входа,
отразена с идентификатор 68134.4333.146.1 има следния настоящ адрес: ж.к.
„Овча купел“, блок. 34, вх. А и вх. Б. Видно е, че потребителите на топлинна
енергия в сградата, находяща се на горния адрес, където се намира и
апартамента, който ответницата ползва, са сключили на 20.06.2007г. с
дружеството „Бруната“ ООД договор за извършване на услугата дялово
разпределение, като в приложения списък на собствениците, за ап. 15 във
вход Б се е подписала ответницата. Ищцовото дружество и „Бруната“ ООД са
сключили на 28.08.2018г. договор при Общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение съгласно чл. 139в от Закона за енергетиката.
Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно
отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е
наличието на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, което в случая следва да се приеме за установено, респективно по
силата на нормативните разпоредби е съществувало облигационно отношение
между ответницата и ищеца през периода от м.05.2018г. до м.06.2019г.
Ирелевантно за наличието на такова отношение, съответно и за
дължимостта на суми към ищеца, е това дали ответницата фактически е
ползвала имота. Поради горното ирелевантно за основателността на исковата
претенция е заявеното от разпитаните свидетели **И. и **И., чийто показания
съдът принципно кредитира като обективни, логични и последователни, че от
2006 година напред ответницата не е ползвала процесния имот.
Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в
нея е въведена система за дялово разпределение.
Между страните няма спор за реално доставеното и консумирано
количество на топлинна енергия.
Следователно исковата претенция се явява доказана по основание.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно техническа
експертиза, което съдът кредитира като, пълно, отговарящо на всички,
поставени в исковата молба въпроси, обективно и безпристрастно дадено,
поради което съобразява констатациите на вещото лице, касателно
количеството потребена топлинна енергия и неговото остойностяване.
От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период общата
сума като прогнозна стойност, която дружеството за дялово разпределение е
4
подало към „Топлофикация София“ е в размер на 725,98 лева, а след отчитане
на реалното потребление съгласно изравнителната сметка има за доплащане
сумата от 78,69 лева или общо дължимата сума възлиза на 804,67 лева.
Съдът не кредитира заключението по ССче, касателно дължимият
размер на главницата и мораторната лихва за процесния период, тъй като
вещото лице, противно на заявеното от него в открито съдебно заседание,
видно от заключението не е взело предвид разликата между подаденото
прогнозно потребление и отчетеното в изравнителната сметка реално
потребление.
Доколкото исковата претенция е заявена за сумата от 765,46 лева и с
оглед диспозитивното начало в процеса, съдът следва да установи дали искът
се явява доказан по размер до тази сума.
Съдът намира, че направеното от ответницата и третото лице - помагач
на страната на ответницата възражение за изтекла погасителна давност се
явява частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо
процесните вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и
тече за всяко отделно вземане, считано от падежа на същото, който за
дължимите месечни суми за периода от м.05.2018г. до м. 06.2019г. е 45-
дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.
Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена,
като отпадат „и други срокове“, а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп.,
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете
по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по
отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Ето защо, за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните
вземания не е текла. Предвид изложеното и съобразявайки периода, през
който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че към датата на
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД – 29.12.2021г. е изтекла погасителната давност за
месечните вземания за топлинна енергия, претендирани за периода от м.05,
м.06 и м. 07.2018г. Видно от представеното по делото от „Топлофикация“
съобщение към фактура № ********** за периода м. 05.2018г. абонатът е
дължал сумата от 17,68 лева.
Установява се от представените от третото лице - помагач на страната
на ответника платежни документи, че същото е направило плащания по
фактури № ********** за м.06.2018г. – в размер на 17,68 лева и №
********** за м.07. в размер на 4,79 лева. Дори и погасени по давност, тези
вземания остават дължими и след като са платени от абоната, следователно
вземането е признато от него.
5
Следователно от общо претендираната сума за главница – 765, 46 лева,
следва да се приспаднат заплатените суми за месец юни и месец юли 2018г.,
както и погасеното по давност вземане за стойността на потребената
топлинна енергия за месец май 2018г. или искът се явява доказан по размер
за сумата от 725,31 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2018г. до м.06.2019г.
За процесния период приложими към облигационните отношения
между страните са били ОУ одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
КЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на
посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за
забава. Доколкото се установи частична основателност на предявения иск за
главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо претендираната
сума, то искът за законна лихва срещу ответницата на основание чл. 162 ГПК
следва да се уважи съобразно уважената част от главницата. Доколкото се
установи частична основателност на предявения иск за главница, а ищецът е
начислил законната лихва върху общо претендираната сума, то искът за
законна лихва срещу ответницата, на основание чл. 162 ГПК следва да се
уважи до размера от 165,62 лева за периода от 16.07.2019г. до 14.12.2021г.
Не са погасени по давност вземанията за сумите за дялово
разпределение, доколкото първият период, за който се претендира такова
вземане е м.11.2018г., което вземане падежира /с оглед спирането на
давността/ на 25.03.2019г. Няма представени доказателства от третото лице -
помагач на страната на ответника, за направени плащания по издадените
фактури за дялово разпределение /приети като писмени доказателства,
находящи се на лист 27 по делото/. Следователно искът в тази част се явява
доказан по размер за пълната претендирана сума от 13,36 лева, дължима за
периода м.11. 2018г. – м.06.2019г.
Следва да се приеме, че ответницата не дължи обезщетение за забавено
плащане, тъй като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че
тя е била поканена или че е следвало да заплати дължимата сума за дялото
разпределение в определен срок, респективно липсва основание за
отговорност за неизпълнение в срок.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски за държавна такса – 25,00 лева,
депозит за ССчЕ – 200,00 лева и за СТЕ - 300,00 лева, претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр.
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100,00
лева. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен при
съобразяване от съда на направеното от процесуалния представител на
третото лице - помагач на страната на ответника възражение за прекомерност
на претендираното възнаграждение от ищцовото дружество. Съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца за исковия процес
следва да бъде присъдена сумата 595,76 лева – разноски за държавна такса,
депозити и възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, а за
6
заповедното производство следва да бъде присъдена сумата 71,49 лева –
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата е била представлявана по делото от адвокат, назначен по
реда на Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице – помагач не се
присъждат разноски.

Така мотивиран СЪДЪТ
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Й. Й. И.,
ЕГН: **********, с адрес: област София, община Ихтиман, село ****
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК*****, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „***” № 23Б, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ сумата 725,31 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. - м.06.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 165,62 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 16.07.2019г. до 14.12.2021 г., както и 13,36 лева сума за дялово
разпределение за м.11.2018г. - м.06.2019г. ведно със законната лихва от
29.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, които суми касаят
топлоснабден имот - апартамент № 15, находящ се в град София, ж.к.
„******* и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 172/2022г. по описа на РС Ихтиман, като ОТХВЪРЛЯ иска за
цената на доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен
размер от 765,46 лева, иска за мораторна лихва до пълния предявен размер от
166,34 лева за периода 16.07.2019г. – 14.12.2021г., както и сумата от 3,52 лева
– мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2018г.-14.12.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 78, ал. 7 от ГПК Й. Й. И.,
ЕГН: **********, с адрес: област София, община Ихтиман, село *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „****” № 23Б сумата от 595,76 лева – разноски
за държавна такса, депозити за експертизи и възнаграждение за юрисконсулт
в исковото производство, както и сумата от 71,49 лева – разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.

Решението е постановено при участието на „Бруната “ ООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.

Решението е постановено при участието на Й. Г. И., ЕГН: **********
като трето лице помагач на страната на ответника.

7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.




Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8