РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Перник, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500759 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 968 от 12.10.2023 г., постановено по гр.д. № 2650/2023 г. на Районен съд
Перник, Т. Я. Г. и Ю. В. Г. са осъдени на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД да заплатят солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
- 2102,07 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот с адрес
*** за периода от 01.09.2017 г. до 31.03.2019 г.;
- 292,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.07.2020 г.;
- 40,31 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до
31.03.2019 г.;
- 10,20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 09.07.2020 г.
Поради изтекла погасителна давност искът за топлинна енергия е отхвърлен за
разликата над 2102,07 лв. до пълния предявен размер от 2246,81 лв. и за периода от
01.05.2017 г. до 31.08.2017 г., а искът за дялово разпределение е отхвърлен за разликата над
40,31 лв. до пълния предявен размер от 48,58 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017
1
г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците, подадена чрез особения
им процесуален представител адвокат И. П. М. – К.. Заявява, че първоинстанционният съд
не е обсъдил възраженията срещу заключенията на назначените експертизи. Поддържа, че
не е налице солидарност между ответниците, тъй като не се касае за текущи нужди на
семейството. Неправилно било прието, че изискуемостта на главните вземания настъпва в
45-дневен срок от периода, за който се дължат. Липсвал определен ден за изпълнение и
поради това всички главни вземания, възникнали до 12.11.2017 г. следвало да се считат за
погасени по давност. Навежда доводи, че клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ не следва да се
прилага като неравноправна по отношение на общите фактури, тъй като така потребителят
изпада в забава преди да е поканен да плати. Заявява, че първият съд не се е произнесъл по
възражението, че лихви не се дължат за периода на извънредното положение през 2020 г. и
по-конкретно от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. Задълженията за потребена топла вода били
недоказани, тъй като потреблението на топла вода не се измервало с необходимия
измервателен уред. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на уважената част от исковете.
Въззиваемият оспорва жалбата с отговор в срок. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено и претендира разноски.
По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при
спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната
част:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните,
констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция страните не спорят, че въззивниците са съпрузи и
собственици на процесния топлоснабден имот. Възраженията срещу изслушаните
експертизи пред първоинстанционния съд са общо заявени и не са конкретни. В тази връзка
следва да се отбележи, че е неоснователно твърдението в жалбата, че потребената в имота
енергия е измервана с несъответен уред, за който освен това няма данни да е метрологично
годен. Въпросът е изяснен чрез обективното и компетентно изготвено заключение на
съдебно-техническата експертиза, назначена от районния съд. В него е констатирано, че
2
общият топломер като съответно средство за търговско измерване на доставената топлинна
енергия е преминало всички нормативно установени метрологични проверки. Предвид това,
не подлежи на повторно обсъждане установеното от първостепенния съд, че в периода от
01.09.2017 г. до 31.03.2019 г. в процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност
2102,07 лв., както и че в тази връзка е предоставена от третото лице-помагач „Техем
Сървисис“ услуга по дялово разпределение на стойност 40,31 лв.
За исковия период приложими са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
Спорен между страните пред настоящата инстанция е въпросът дали съпрузите
отговарят солидарно за претендираните в настоящото исково производство задължения за
топлинна енергия на техен съсобствен имот. В чл. 21 СК е предвидено, че вещите,
придобити по време на брака, са поначало общи, независимо от това, на чие име са
придобити. От друга страна, съгласно чл. 32, ал. 1 СК разходите за задоволяване на нужди
на семейството се поемат от двамата съпрузи, а съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. От
систематичното тълкуване на пълните разпоредби на чл. 21 СК и чл. 32 СК следва, че те
предвиждат две законови презумпции. Първата урежда режим на съпружеска имуществена
общност за всички придобити по време на брака имущества, а втората създава оборимото
предположение, че поетите дори и само от единия съпруг задължения са за нуждите
семейството. Тази втора презумпция се налага с още по-голямо основание в случаите, когато
задълженията произтичат от ползването на съсобствен имот в режим на съпружеска
имуществена общност. Следователно солидарността в случая се предполага и е било в
тежест на оспорващите ответници да ангажират доказателства пред първия съд, че
задълженията им към ищеца не са за задоволяване на семейни нужди (В подобен смисъл е и
Р. № 50253 от 22.12.2022 г. по гр. д. № 393/2022 г. на ВКС, III ГО). Такива доказателства не
са събрани. Предвид това, неоснователно се явява възражението във въззивната жалба за
липса на солидарност. За пълнота следва да се посочи още, че е без значение дали
въпросните нужди са текущи, въпреки доводите в обратен смисъл на особения
представител. Ограничение нуждите да са текущи не е поставено в чл. 32 СК.
Неоснователно е също така възражението в жалбата, че погасителната давност за
главните вземания започва да тече с изтичане на месеца, следващ периода на доставката. В
чл. 33, ал. 1 от Общите условия изрично е уговорено, че задълженията за топлинна енергия
се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, за който се отнасят, а
систематичното тълкуване с чл. 36 налага, че същото се отнася и за задълженията за дялово
разпределение. Следователно всички главни задължения са с изрично определен срок
(падеж). Последният ден от уговорения срок е падежът на задължението, който му придава
качеството изискуемост. Това означава, че от този момент насетне кредиторът може да иска
изпълнение, като дотогава поначало няма право на това – чл. 71 ЗЗД. След като въпросните
задължения са с определен срок и за настъпването на тяхната изискуемост не е необходима
покана по чл. 69, ал. 1 ЗЗД, погасителната давност по отношение на тях започва да тече
именно от изискуемостта им съобразно общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това,
неоснователен е доводът на особения представител, че погасителната давност е започнала да
тече от по-ранния момент на възникването на процесните задължения, тъй като по
изложените аргументи нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД не намира приложение в случая.
3
Следващият довод на въззивниците е, че клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ, въз основа на
която било начислено претендираното обезщетение за забава, е нищожна, тъй като текстът
поставял в невъзможност потребителите да разберат кога настъпва забавата. Съдържанието
на въпросната клауза обаче е пределно ясно. Всъщност пълният регламент и последиците на
забавата за заплащане на главницата е уреден в цяла система от норми, формирана от чл. 32
и 33 от ОУ. От тези норми следва, че ако клиентът е избрал да заплаща задълженията си по
прогнозна консумация и изравнителна сметка (чл. 155, ал, т. 1 и 2 ЗЕ, чл. 71 НТ, чл. 31, ал. 1,
т. 1 и 2 ОУ), както в случая, забавата настъпва с изтичане на 45 дни от края на периода, за
който е издадена общата фактура. Тоест клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ като част от тази
уредба е разбираема, равноправна и валидна - в съответствие с чл. 143 ЗЗП. От самата нея не
може да се направи конкретен извод за началния момент на забавата на потребителите на
топлинна енергия, но служещата си с препращане към съседни разпоредби формулировка е
в рамките на допустимата нормативна методика. При внимателно изчитане на
съдържанието на чл. 32 и 33 от ОУ става ясно на всеки заинтересуван потребител, че изпада
в забава след изтичане на 45 дни от края на отоплителния сезон за незаплатената потребена
в този период топлинна енергия, като се вземе предвид евентуално заплатената вече
прогнозна консумация. Внимание заслужава и въпросът, че на практика доставчикът издава
общите фактури в по-късен момент. Предвид това, действително, изпадането в забава за
задължение с неизвестен размер е невъзможно, но това се съобразява от дружеството, което
както и в случая претендира обезщетение за забава от един по-късен момент, а именно – 45
дни от датата на издаването на общата фактура.
Предвид това, правилни са изводите на първостепенния съд, че ответниците са
изпаднали в забава за задължението за включените в процесния период отоплителни сезони
считано от 15-и септември на всяка една съответна година. В тази връзка следва да се
посочи единствено, че посоченият в решението начален момент на обезщетението за забава
върху главницата за дялово разпределение – 01.07.2017 г., вместо 15.09.2018 г., има
характер на техническа грешка, която не се отразява върху верния математически изход.
Неоснователно е възражението в жалбата, че при изчисляването на размера на акцесорните
задължения за забава районният съд не е взел предвид чл. 6 ЗМДВИП по отношение на
периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. Напротив, след надлежно извършена проверка от
настоящата инстанция по реда на чл. 162 ГПК и след съобразяване на посочената
разпоредба, се установява, че вземанията за лихва за забава възлизат именно на
обективираните в обжалваното решение суми – 292,43 законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия и 10,20 лв. законна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение.
В обобщение, всички направени с въззивната жалба конкретни възражения се явяват
неоснователни. Предвид това, поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
въззиваемото дружество се следват сторените разноски в общ размер от 400 лв., от които
300 лв. депозит за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 968 от 12.10.2023 г., постановено по гр.д. № 2650/2023
г. на Районен съд Перник, в обжалваната му част, с която Т. Я. Г. и Ю. В. Г. са осъдени на
осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплатят солидарно на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
- 2102,07 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот с адрес
*** за периода от 01.09.2017 г. до 31.03.2019 г.;
- 292,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.07.2020 г.;
- 40,31 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до
31.03.2019 г.;
- 10,20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 09.07.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Я. Г., роден на ***, ЛНЧ **********, и Ю. В. Г.,
ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
400 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********,
като трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5