Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1626 25.04.2019 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
- ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14231
по описа на ПРС за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация, както следва:
Главни искове по чл. 194, ал. 1 от
ЗОВСРБ /нов/ и по чл. чл. 203, ал. 3 от ЗОВС на РБ (отм.), вр. с 152, ал. 6 от
ПКВС /отм./ и чл. 154 от ПКВС (отм.), вр. с 194, ал. 3 от ЗОВСРБ, вр. с чл.
214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД, и евентуални искове по чл. 234 от
ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.И.С., с ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез п. а. М. П. е предявил срещу ответника Военно
формирование 28000 - Граф Игнатиево, ЕИК: 1290101890026, представлявано от *** И.
Т. Л. - *** на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево, чрез п. г. ю. С.И.С.
обективно съединени искове за осъждане на ответника да му заплати следните
суми: 12 269, 92 лева (дванадесет хиляди двеста шестдесет и девет лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща стойността на неизплатеното му
трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд, т.е. фактически
отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време
по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС /отм./ в периода
01.07.2001г. – 30.09.2014г. в р-р на 2544 часа, сумата от 1000 лева (хиляда
лева) – мораторна лихва от падежа на всяко вземане, начиная от 01.09.2001г. до
19.10.2016г., ведно със законна лихва върху всички главници от завеждане на ИМ
до окончателното плащане.
При условията на евентуалност е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
17497.83 лева (седемнадесет хиляди четиристотин деветдесет и седем лева
осемдесет и три стотинки), представляваща стойността на неизплатеното му обезщетение
при прекратяване на служебното му правоотношение за отработено от ищеца и
некомпенсирано с почивки от ответника удължено служебно време над нормативно
определеното му служебно време за процесния период от 01.07.2001 година до
30.09.2014 година (159 месеца) в общ размер на 318 дни (триста и осемнадесет)
или 2544 часа (две хиляди петстотин четиридесет и четири), на обща стойност в
размер на 14476.27 лева (четиринадесет хиляди четиристотин седемдесет и шест
лева двадесет и седем стотинки), ВЕДНО със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
КАКТО и мораторна лихва в размер на 3021.56 лева (три хиляди двадесет и един
лева петдесет и шест стотинки) за периода от прекратяване на служебното му
правоотношение - 01.10.2014 година до 19.10.2016 година - датата на предявяване
на исковата молба.
Ищецът твърди, че на 01.07.2001г. е постъпил
на работа като ***, като е бил назначен на първа длъжност „***" на ДПРС
във *** в поделение ***, със звание „***" и е подписал Договор за кадрова
военна служба № *** за срок от три години. Впоследствие с допълнителни
споразумения срокът на договора му за военна служба е бил продължаван. В
началото на 2006 година е бил повишен длъжност „***" в *** на
*** и в звание „***"
в същото ***. На 23.07.2007 година за срок от три години
е бил командирован в мисия на щаб на
длъжност „***" /***/
в ***, *** в ***
„***". След успешното приключване на
командировката му през 2010 година, е бил повишен в длъжност „***"
в *** и в звание „***"
в *** - *** и е
подписал Договор за военна служба № ***. След
около една година /16.10.2011 г./ е бил командирован за срок от шест месеца /до
26.04.2012 г./ в ***,
***, като „***"
в Екип от ***. След завръщането му от зоната на операцията
е бил награден с грамота от *** А.А.
и е бил преназначен на длъжност „***" в ***
на *** с Акт за приемане и сдаване на длъжност с
изх.№ ***, и е бил повишен в звание „***".
През месец Февруари 2013 година е бил изпратен на обучение за два месеца в *** за
*** „***" в Г.,
а след това на 3-месечен курс във *** град *** за
подготовка за нова мисия в ***,
*** като *** на екипа
от *** и *** на ***
на *** към *** на *** ***.
На 14.07.2013 година е бил командирован отново в *** за
срок до 04.02.2014 година. Със Заповед № *** година на
*** на ***,
*** И. Л.
на ищеца е бил прекратен договора за ВС, бил е освободен от длъжност и от *** и
зачислен в ***, а с негова Заповед № *** година
е бил отчислен от списъчния състав на ответното в.ф., считано от 01.10.2014
година и му било изплатено от „Финансовата служба" на ответното *** парично
обезщетение за прослужени 13 (тринадесет) години на военна служба в размер на
12427.74 лева (дванадесет хиляди четиристотин двадесет и седем лева седемдесет
и четири стотинки) на основание чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ, парично обезщетение
за неизползвани 6 дни (шест) полагаем платен годишен отпуск за 2014 г. в размер
на 273.12 лева (двеста седемдесет и три лева и дванадесет стотинки) на
основание чл. 199 от ЗОВСРБ, както и еднократно допълнително вещево доволствие
в размер на 520.00 лева (петстотин и двадесет), съгласно чл. 227, ал. 5 от
ЗОВСРБ.
В исковата молба се излагат
съображения относно служебното време на *** и неговата регламентация, цитират
се разпоредби на чл. 203-204 от ЗОВСРБ (отм.) и чл. 151-157 от ПКВС (отм),
както и настоящата им уредба съгл. чл. 194 и сл. от ЗОВСРБ. Сочи се, че начинът,
организацията и разпределението на служебното време на *** , включени в месечен график за изпълнение на
дежурства се извършва при съблюдаване на изрично определени изисквания,
съгласно Заповед на *** на ***
№ ***. Излагат се съображения за това, че в случаите,
когато *** изпълнява
дежурство по график, за който това не е изпълнение на основна служебна функция,
получава допълнително възнаграждение по чл. 226, ал. 1 от ЗОВСРБ /отм./ - чл.
214, ал.1, т.1, във вр. с чл. 196 от ЗОВСРБ /нов/ и Заповед на ***
№ *** година за часовете над максималната
продължителност на служебното време по чл. 152, ал. 1 от ПКВС /отм./ - чл. 194,
ал. 2 от ЗОВСРБ /нов/ или за почивни и празнични дни. Освен това при тези
дежурства, обхващащи част от междуседмичната почивка, било задължително на *** да
се осигурява през следващата работна седмица ползването на междуседмичната
почивка за почивния ден, в който са положили дежурството - чл. 210 от ЗОВСРБ
/нов/. Продължителността на служебното време през работния ден, в който *** ползва
междуседмичната почивка, се приспадал при определяне на фактическата месечна
продължителност на служебното време на *** за месеца,
през който е изпълнявал дежурства. Съгласно чл. 247 от Устава на ВС на РБ ***
се назначавали за носене на дежурства по предварително утвърден от ***
на поделението месечен график. Графикът се изготвя и утвърждава до 25-то число
на месеца, предхождащ месеца, за който се изготвя и ***
се уведомяват срещу подпис за датите, на които са определени да носят
дежурство. Графикът за носене на дежурство се изготвя при отчитане на месечната
продължителност на служебното време в часове, което се определя на база на
работните дни в календарния месец и нормалната продължителност на служебното
време, както и изискванията за осигуряване на междудневна и седмична почивка на
***. На основание чл. 245 от УВС на РБ
всекидневно със заповед по поделение се назначавали застъпващите за следващия
ден ***. Общата продължителност на изпълнението на
задълженията от длъжностните лица от денонощния наряд се определяла
от момента на неговото сдаване. Тази продължителност не можела
да превишава 24 часа. Тези ежедневни заповеди за назначаване на дежурство и
ползване на почивките от *** в
поделението на ***, в което ищецът е
служил, а именно *** се отчитали
в нарочни Заповедни и Докладни книги.
Твърди се, че по време на
служебното си правоотношение ищецът е бил
назначаван освен на дежурства по график, в т.ч. и бойни дежурства, които се
отразяват в Заповедните книги на ответното поделение, но и на дежурства по
време на командироването му на двете мисии в ***,
като същите са се отразявали в Заповедните книги на ***, под чието ръководство са го командировали,
като за времето на първата му мисия -***, ***,
а за времето на втората му мисия в *** - в
Заповедните книга на ***. Редът
и начинът за ползване на почивките се определял
от *** на съответното поделение. Същият отдавал
писмена заповед, с която разрешава ползването на почивката от ***. Тези заповеди на ***
на поделението за разрешените почивки се съхранявали
в Заповедна книга във всяко поделение. В ЗОВСРБ /отм./, ПКВС /отм./ и
цитираната по-горе Заповед на МО на РБ № *** било
предвидено отлагане ползването на почивките по изключение, поради непреодолими
служебни причини до края на календарния месец, в който е положено дежурството.
Твърди се поради такива
непреодолими, служебни и други обективни причини /неокомплектованост по щат с ***,
и/или забляване, участие в планови мероприятия, свързани с бойната подготовка,
ползване на полагаем годишен отпуск на голяма част от кадровия състав и други/
по време на *** служба на ищеца да не е било разрешено ползването на приблизително 318 дни
или 2544 часа, след изпълнявано от него дежурство по график и по време на
мисии, в ответното поделение на ВВС към Министерство на отбраната на ***,
а именно ***.
Сочи се, че съгласно чл. 203, ал.1 и 2 от ЗОВСРБ /отм./ -
чл. 194, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ /нов/, седмичната продължителност на служебното
време на *** е 40 часа, като общата продължителност на
служебното време в денонощие не може да надвишава с повече от 1/2 максималната
продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство. В
ал. 3 било предвидено, че в случаите на превишаване на продължителността на
служебното време, извън посоченото в ал. 2, на *** се
заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет.
В чл. 152 от ПКВС /отм./ бил определен редът, начинът и оправомощените лица във
връзка с увеличаването на служебното време на ***.
Съгл. ал. 4, т. 5 в писмената заповед, с която се увеличавала нормалната
продължителност на служебното време, се определял графикът по дни, с които на
лицата ще бъде осигурено ползването на намалено работно време, в рамките на
общата продължителност на служебното време за месеца. Сочи се, че съгласно чл.
204, ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./, респ. чл. 195, ал. 3 от ЗОВСРБ /нов/, времето за
дежурство е служебно време. Т.е. всяко превишение на служебното време над
нормативно определената месечната продължителност - чл. 152, ал. 6 от ПКВС
/отм./ се отчитало като извънреден труд.
С оглед на горното ответникът, след положено дежурство бил
длъжен не само да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за специфични
условия на труд по чл. 226 от ЗОВСРБ /отм./, респ. чл. 214, ал. 1, т. 1 от
ЗОВСРБ /нов/ за носене на дежурство, но и възнаграждение за извънреден труд за
превишаване на продължителността на служебното му време, извън посоченото в чл.
203 ал. 2 от ЗОВСРБ /отм./, респ. чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/. Също така било
задължително в писмената заповед, с която му се увеличава продължителността на
служебното време, да му се осигури график за дни с намалено работно време,
съответстващо на превишението по време на дежурство /чл. 152, ал. 4, т. 5 от
ПКВС /отм./.
До изменението на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ /ДВ, бр.49 от
2000г./ при превишаване продължителността на служебното време се осигурявала
компенсация с допълнителни почивни дни. С изменението на чл. 203, ал. 3 от
ЗОВСРБ /отм./ /ДВ, бр. 49 от 2000г./, и с обнародването на Наредба за
определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на ***,
приета с ПМС № ***, в сила от 30.03.2001 г., законът и подзаконовите
нормативни актове допускали отчитането на извънреден труд. Такава била и
изричната Заповед на *** ***,
с която се определят начинът, организацията и разпределението на служебното
време на ***, включени в месечен график за изпълнение на
дежурства. „При работа в режим на увеличена продължителност на служебното време
на *** да се осигури непрекъсната междудневна
почивка не по-малко от 12 часа и непрекъсната междуседмична почивка не по-малко
от 24 часа" - т. 3.2., като „Компенсирането на часовете служебно време,
положени над нормалната дневна продължителност на служебното време за даден
период да се извършва в рамките на месеца, през който се полага трудът" -
т. 3.5. От тук следвал изводът, че специалният закон за въоръжените сили и подзаконовите
нормативни актове допускат в рамките на календарния месец на превишение на
служебното време от *** да се компенсират с
почивки след изпълнявано дежурство. След изтичането на този срок законът и
подзаконовите нормативни актове допускали фактически отработеното служебно
време над месечната продължителност на служебното време по чл. 152, ал. 6 от
ПКВС /отм./ да се отчита като извънреден труд. В този смисъл бил и чл. 7 от
Заповед на МО на РБ № *** година. За правилната
организация на отчета на извънредния труд, положен от ***
било
необходимо кадровите органи в МО и Българската армия да водят Книга за
положения извънреден труд. Редът и начинът за изплащането и остойностяването на
положения извънреден труд бил уреден в специална Наредба за определяне размера
на възнаграждението за извънреден труд на ***,
приета с ПМС № 74/23.03.2001 година, а също така и в Заповед на МО на РБ № ***
година, т. 26.2. С Разпореждане № 72/14.08.2008 г. на *** било
разпоредено на всички *** на поделения да
спазват стриктно МЗ № ОХ-313/08.05.2001 г. и да създадат организация за
компенсиране на удълженото служебно време, а при обективна невъзможност поради
прекратяване на правоотношение, да се отчита същия като извънреден труд, да се
заплаща и да се издава документ за осигурителен стаж съгласно т. 6 от МЗ №
ОХ-266/27.04.2005 г.
Твърди се за периода от 01.07.2001 година до 30.09.2014
година, за 159 месеца ищецът да е положил извънреден труд, представляващ
фактически отработеното служебно време над месечната продължителност, в размер
на общо 318 дни, или 2544 часа. За същите, съгл. горецитираната нормативна
уредба задължението на ответника към ищеца възлизало в размер на 11269.92 лева
(единадесет хиляди двеста шестдесет и девет лева деветдесет и две стотинки),
представляващо възнаграждение с увеличение за положен от него извънреден труд,
т.е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на
служебното време по чл. 152, ал. 6 от ПКВС /отм./ за периода от 01.07.2001
година до 30.09.2014 година.
Твърди се поради забавеното му плащане да се дължи
мораторна лихва от падежа на съответното вземане до завеждане на исковата молба
в размер на 1000 лева. Положеният от ищеца изв. труд бил, както следва – средно
по месеци ищецът превишил продължителността на служебното си време с 2 дни или
16 часа. Съгласно Наредбата за определяне размера на възнаграждението за
извънреден труд на ***,
приета с ПМС № 74/23.03.2001 г., в сила от 30.03.2001 г., възнаграждението за
положен извънреден труд на *** се
определяло на база основното месечно възнаграждение от размера на
възнаграждението за звание "***" - чл.
3, ал. 1, т. 2, завишено със съответния коефициент, в зависимост от това в
какъв ден е положен извънредния труд (в делничен, почивен или празничен ден).
Основното месечно възнаграждение за звание "***"
било в размер на 620 лева (шестстотин и двадесет лева), основното дневно
възнаграждение следователно било в размер на 29.52 лева (двадесет и девет лева
петдесет и две стотинки), съответно основното почасово възнаграждение възлизало
на 3.69 лева (три лева шестдесет и девет стотинки), а с минималното 20%
увеличение - в размер на 4.43 лева (четири лева четиридесет и три стотинки).
Конкретизирана по месеци, исковата претенция на ищеца била в размер на 70.88
лева (седемдесет лева осемдесет и осем стотинки) за всеки месец от процесния
период 01.07.2001 година до 30.09.2014 година (159 месеца).
Твърди се, че извънредния труд, с който се превишава
продължителността на удълженото служебно време, т.е. положен над 12 часа (респ.
над 24 часа при дежурства) и нормалната му месечна продължителност, се
компенсира с намалено работно време, а парично обезщетение се заплаща само в
случаите, когато служебното правоотношение е прекратено, без до този момент да
е компенсирана разликата до нормалната продължителност на работния ден. Съответно ищецът счита, че правото на
вземане за обезщетение за извънреден труд възниква едва с прекратяване на
служебното правоотношение, а докато е на ***, *** има право единствено да бъде компенсиран с
почивка.
Следователно, некомпенсираните почивки от дежурства не представлявали
извънреден труд, а удължено служебно време, и на ***
не се дължало възнаграждение за извънреден труд, а обезщетение за неползвани
почивки при прекратяване на договора за ***. Началния
момент на възникване на вземането за обезщетяване за отработено над нормата и
некомпенсирано с почивки служебно време, бил моментът на прекратяване на
служебното правоотношение, като общ сбор от разликата на отработено над нормата
и некомпенсирано с почивки служебно време и нормативно определеното служебно
време. В тази връзка се твърди и вземането за мораторна лихва да възниква от
момента на прекратяване на договора за *** служба на
ищеца, а не от края на календарния месец, през който са положени
некомпенсираните дежурства, тъй като едва тогава за него възниквало правото да
претендира обезщетение за некомпенсираните дежурства. Цитира и практика на ВКС
в тази връзка.
Заявява се, че при условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главните искове се предявява срещу
ответника иск за заплащане на обезщетение за отработено от ищеца и
некомпенсирано с почивки от ответника удължено служебно време над нормативно
определеното му служебно време за процесния период от 01.07.2001 година до
30.09.2014 година (159 месеца) в общ размер на 318 дни (триста и осемнадесет)
или 2544 часа (две хиляди петстотин четиридесет и четири), изчислено по реда на
Глава Седма, Раздел VIII от ЗОВСРБ или в общ размер на 14476.27 лева
(четиринадесет хиляди четиристотин седемдесет и шест лева двадесет и седем
стотинки). Претендираното обезщетение като обща сума било получено, като базата
на брутното трудово възнаграждение на ищеца, определено по реда на чл. 234 от
ЗОВСРБ, а именно в размер на 955.98 лева се раздели на броя на работните дни
през месеца на освобождаването му от *** (месец
Септември 2014 г. - 21 р.д.) и се получи брутното му трудово възнаграждение за
един ден, а именно 45.52 лева (четиридесет и пет лева петдесет и две стотинки),
което пък се умножи по броя на некомпенсираното с почивки удължено служебно
време над нормативно определеното му служебно време за процесния период от
01.07.2001 година до 30.09.2014 година (159 месеца) в общ размер на 318 дни,
като се претендира и мораторна лихва върху тази главница за периода от
прекратяване на служебното му правоотношение - 01.10.2014 година до 19.10.2016
година - датата на предявяване на исковата молба /по пощата/ в размер на
3021.56 лева (три хиляди двадесет и един лева петдесет и шест стотинки).
В срок е постъпил писмен отговор от ответника Военно
формирование 28000-Граф Игнатиево, с който се взема становище за
неоснователност на исковете, като се прави и възражение за погасяването им по
давност.
Признава се твърдението, че за периода 01.07.2001 г. до
01.10.2014 г. ищеца е служил във *** на
различни длъжности, както са описани в исковата молба и същите не са били
такива на *** и носенето на дежурство не е било в обхвата
на основните му функционални задължения. Не се оспорва и, че същият е бил
командирован за три години в ***, ***
в ***, както и на две мисии в *** за
периода от 17.10.2011 г. до 26.04.2012 г. в състава на *** и
от 14.07.2013 г. до 04.02.2014 г. в състава на ***.
Исковете обаче се оспорват, с аргумент, че са
недопустими, евентуално – неоснователни. Твърди се да са недопустими, като
погасени поради изтичане на 3-годишна погасителна давност, за което се излагат
следните съображения: Вземанията за възнаграждения за труд се погасявали, съгл.
ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност. Този давностен срок се твърди да е
приложим както за вземания по трудово правоотношение, така и за вземанията за
труд по служебно правоотношение, доколкото в закона не е предвидена друга
давност. Вземането на *** за извънреден труд
по чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ (чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ отм.) възниквало след
полагането му за съответния месец на *** и се
погасявало с изтичане на давностния срок по чл. 111,6. „а" ЗЗД. Ето защо
се твърди исковете да са погасени по давност в частта - три години назад от
датата на постъпване на исковата молба в деловодството на съда - 21.10.2016 г.
Ето защо на това основание и съгласно т. 4 от TP № 1/09.12.2013 г. по
тълкувателно дело № 1 по описа за 2013 г. на ОСГТК, се прави възражение за
изтекла погасителна давност за периода от 01.07.2001 г. до 20.10.2013 г. което
обстоятелство възпрепятства надлежното упражняване на правото на иск и искът се
явявал недопустим.
По отношение на предявения при условията на евентуалност
иск се взема следното становище: Извънредният труд, т. е. положеният труд,
превишаващ продължителността на удълженото служебно време - над 12 часа, респ.
над 24 часа при дежурства - и нормалната му месечна продължителност се
компенсирал с намалено работно време, а парично обезщетение се заплаща само в
случаите, когато служебното правоотношение е прекратено, без да е компенсирана
разликата до нормалната продължителност на работното време. Правото на вземане
за обезщетение за извънреден труд възниквало едва след прекратяване на
служебното правоотношение, а по време на изпълнение на договора за кадрова
военна служба *** имал право да търси компенсация с почивка,
вкл. и като посочи кога желае да му бъде предоставена почивката. В съответствие
със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд парично
обезщетение за положен извънреден труд работодателят дължал само, ако
служителят е поискал компенсация с почивки, тя не му е била дадена и това не се
е осъществило до момента на прекратяване на служебното правоотношение между
страните. Едва тогава възниквало правото на ***
да получи от работодателя парична репарация за изслуженото в повече служебно
време, за което не е бил компенсиран с почивка. От своя страна ответникът също
цитира решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че вземанията за
възнаграждения за труд се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Приемало
се, че вземането на *** за извънреден труд
по чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ (чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ отм.) възниква след полагането
му за съответния месец на *** и се
погасява с изтичане на давностния срок по чл. 111, б. "а" ЗЗД, като
потестативното право на работника да извърши компенсация с почивка възниква с
изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши.
Посочва се, че това потестативно право на работника се погасява с тригодишна
давност. В съответствие с тази практика преди да бъде прекратено служебното
правоотношение за ищеца съществувала възможността да упражни правото си да иска
компенсация за положения в повече труд чрез допълнителна почивка предвид
забраната за компенсирането с пари, но това му право се твърди да се е
погасило, поради което след прекратяване на трудовото правоотношение то не е
съществувало и не можело да се трансформира в парично такова. Ето защо на това
основание и съгласно т. 4 от TP № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1 по
описа за 2013 г. на ОСГТК, се прави възражение за изтекла погасителна давност и
по отношение на иска предявен при условията на евентуалност.
По същество се взема становище за неоснователност ан
исковфете и по основание, и по размер. Сочи се, че съгласно ЗОВСРБ (отм.) и
ПКВС (отм.) и сега действащия ЗОВСРБ общата продължителност на служебното време
на *** в денонощие не може да надвишава с повече от
една втора нормалната дневна продължителност на служебното време, т.е не може
да надвишава 12 ч. в денонощие. На основание т. 5 от заповед на ***
*** г. общата продължителност на служебното
време на ***, работещи в режим на
нормална продължителност на служебното време и увеличена продължителност на
служебното време и носене на дежурства, се организирала и отчитала при сумирано
изчисляване продължителността на служебното време в рамките на месечната
продължителност на служебното време, определена с разпоредбата на чл. 152, ал.
6 от ПКВС (отм.). Допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени
задължения извън установеното служебно време /извънреден труд/ се заплаща
единствено в случаите на превишаване общата продължителност на служебното
време. Считам, че на ищеца не се дължи възнаграждение за положен труд над
установеното служебно време /извънреден труд/, тъй като такъв не е положен от
него, защото той е бил съответно надлежно компенсиран с намалено служебно време
в рамките на съответния или последващия месец. По този начин ищеца не е
надхвърлил общата продължителност на служебното време, определена в
съответствие със законовите разпоредби и следователно възнаграждение за положен
труд над установеното служебно време /извънреден труд/ не му се дължи.Твърди
се, че изложените от ищеца твърдения се разминават с действителната фактическа
обстановка. Във водените от военно формирование 28000 - Граф Игнатиево книги за
отчитане на положения извънреден труд от *** с №
1207/2001 г.; № 4-728/2014 г. за периода от 01.07.2001 г. до 30.09.2014 г.,
нямало данни *** И.И.С. да е полагал извънреден труд и
да му е изплащано възнаграждение за такъв. Твърдяното от ищеца превишаване на
служебното време не било налице, а от там и претендиращото възнаграждение било
недължимо. С оглед на това неоснователни били и акцесорните искове за законна и
мораторна лихва. Неоснователна била и претенцията на ищеца за заплащане на
дежурствата по време на командироването му на двете мисии. Съгласно чл. 194,
ал. 3 от ЗОВС на РБ в случаите на превишаване общата продължителност на служебното
време по ал. 2 на същия член на *** се
заплащало допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3. Съгласно ал. 5
на чл. 194 от ЗОВС на РБ разпоредбите на алинеи 1 - 4 не се прилагали при
военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с продължителност,
по-голяма от едно денонощие, както и при дежурства по график, при обявяване на
извънредно положение, военно положение или положение на война. Т.е. когато
превишаване общата продължителност на служебното време била вследствие на изброените
в ал. 5 обстоятелства, общата продължителност на служебното време на ***
в денонощие можела да надвишава с повече от една втора нормалната дневна
продължителност на служебното време, а така също на ***
не се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т, 3, за
превишаване на общата продължителност на служебното време.
Видно било от приложеното към исковата молба УП-3 per. № ***
двете мисии, на които е бил командирован ищеца били със степен на риска „ВИСОКА".
Съгласно чл. 104, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за лицата по
чл. 69 от КСО при участие в операции и мисии извън територията на страната с
висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно
време, една година действително изслужено време се зачита за три години
осигурителен стаж от трета категория. Съвсем логично законодателят приравнил
времето на участие на *** в операция или мисия
с висока степен на риск с това на бойни действия или военно време. Ето защо, по
аналогия на правото, ответната страна счита, че времето, прекарано на тези
мисии е равностойно на времето при положение на война и на основание ал. 5 на
чл. 194 от ЗОВС на РБ на *** не се
заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 за превишаване на
общата продължителност на служебното време (ако е имало изобщо такова
превишаване).Освен това съгласно предписание № 3-333/01.04.2012 г. ищеца е имал
право на 15 (петнадесет) дни допълнителен платен годишен отпуск за участието му
в първата мисия, а съгласно предписание № 3-332/05.01.2014 г. на 17
(седемнадесет) дни допълнителен платен годишен отпуск за участието му във
втората мисия, а така също на основание чл. 202а от ЗОВС на РБ и на 7 (седем)
календарни дни допълнителен отпуск за безплатна почивка в почивните бази на
Министерството на отбраната за всяка от мисиите.Ответникът твърди, че всичко това е компенсация на
ограниченията, предвидени в ал. 5 на чл. 194 от ЗОВС на РБ. Предвид
на гореизложеното считам, че така предявените обективно съединени искове следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и моли за тяхното
отхвърляне. Претендира разноски.
В съдебно заседание на 28.03.2019г.
ищецът е поискал с пишсмена молба и е допуснато от съда изменение на исковете,
както следва:
Главният иск за присъждане на
възмаграждение за положен изв. труд е увеличен от сумата 12 269, 92 лева
(дванадесет хиляди двеста шестдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща стойността на неизплатеното му трудово възнаграждение за
положения от ищеца извънреден труд, т.е. фактически отработеното служебно време
над месечната продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ
/нов/ и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС /отм./ в периода 01.07.2001г. – 30.09.2014г.
в р-р на 2544 часа, на сумата от 14 767,
08 лева (четиринадесет хиляди седемстотин шестдесети седем лева и осем
стотинки)- възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд, т.е.
фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на
служебното време по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС
/отм./ в периода 01.07.2001г. – 30.09.2014г. в р-р на 6232 часа, както и иска
за мораторна лихва върху него за периода падежа на всяко вземане, начиная от
01.09.2001г. до 19.10.2016г., е увеличен от 1000 лева (хиляда лева) на
21 112, 30 лева (двадесет и една хиляди сто и дванадесет лева и тридесет
стотинки), като се претендира и законна лихва върху всички главници от
завеждане на ИМ до окончателното плащане.
Евентуалният иск за присъждане на
обезщетение при прекратяване на
служебното му правоотношение за отработено от ищеца и некомпенсирано с почивки
от ответника удължено служебно време над нормативно определеното му служебно
време за процесния период от 01.07.2001 година до 30.09.2014 година (159
месеца) в общ размер на 318 дни (триста и осемнадесет) или 2544 часа (две
хиляди петстотин четиридесет и четири), на обща стойност в размер на 14476.27
лева (четиринадесет хиляди четиристотин седемдесет и шест лева двадесет и седем
стотинки), е увеличен на сумата 35 460, 08 лева (тридесет и пет хиляди
четиристотин и шестдесетлева и осем стотинки) за периода от 01.07.2001 година
до 30.09.2014 година за 6232 часа, или 779 дни, а искът за мораторна лихва
върху него е увеличен от сумата 3021.56 лева (три хиляди двадесет и един лева
петдесет и шест стотинки) за периода от прекратяване на служебното му
правоотношение - 01.10.2014 година до 19.10.2016 година - датата на предявяване
на исковата молба, на сумата 7417, 18 лева (седем хиляди четиристотин и седемнадесет
лева и осемнадесет стотинки) за същия период, като също се претендира законната
лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите
суми.
В с.з. лично и чрез п. си адв. П. ищецът поддържа
исковете в изменените им размери и моли да се уважат. Претендира разноски, за
които представя списък. Представя писмена защита, с която моли главният иск за
обезщетение за положен изв. труд и акцесорният му такъв за лихва да бъдат
уважени, при условията на евентуалност, в случай на отхвърлянето им, да се
уважи евентуалният иск за обезщетение за некомпенсирано с почивки удължено
служебно време и акцесорният му такъв за лихва.
В съдебно заседание ответникът, чрез п. юрк. С. оспорва
исковете и моли за отхвърлянето им, представя писмена защита, с която счита
главните искове в по-голямата им част за погасени по давност, три години назад,
считано от 21.10.2016г., а по отношение на евентуалните искове – за
неоснователни, поради това, че ищецът не е сикал компенсация с почивки,
евентуално – за погасяването им по давност, като счита, че и в двата случая е
приложимо сумираното изчисляване на продължителността на служебното време на ***.
Всяка от страните своевременно е претендирала разноски и
е представила списък на направените такива.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Не се спори между страните и от представените с исковата
молба писмени доказателства – доп. споразумение към договор за кадрова военна
служба № *** към договор за КВС № ***, ДС към същия договор от 13.01.2006г.,
договор за военна служба от 25.08.2010г., грамота за участие в мисия в А. от
април 2012г., предписание за допълнителен платен домашен отпуск от
01.04.2012г., акт за приемане и сдаване на длъжност от 29.08.2012г.,
инвентаризационен опис от 19.09.2012г. и от 28.03.2013г., ДХ за длъжността „***“
в ***, Заповед на *** на ВФ 28 000 – Граф Игнатиево № ЛС-*** за
прекратяване договора за военна служба на ищеца, и Заповед № ***. на същия за
отчисляване на ищеца от списъчния състав, документи във връзка с пенсиониране,
и др., се установява, че ищецът е бил *** в периода 02.07.2001г. –
01.10.2014г., във ВФ 28000 – с. Граф Игнатиево, бил е ***, *** в ***,
впоследствие прежз 2006г. *** по ***, с ДС от 13.01.2006г. се е задължил да
вземе участие в международна мисия, с ДС от 25.08.2010г. ищецът със звание ***
е заел длъжността „***“ в *** в същото поделение, през април 2012г. е бил награден за участие на мисия в
А., разпоредено е да му се предостави доп. домашен отпуск, на 18.09.2012г. *** И.С.
е заел длъжността „***“ в ответното ВФ, връчена му е ДХ за тази длъжност, като
правоотношението му по договора за КВС е прекратено по взаимно съгласие на
страните, и е отчислен от списъчния състав на 01.10.2014г. Съсзаповедта за
отчисляването му е прието, че към 30.09.2014г. има прослужени 14 години и 3
месеца, и е разпоредено да му се изплатят следните парични обезщетения при
освобождаване от ВС: на осн. чл. 227, ал. 1, 228, ал. 1 и 234 ЗОВСРБ – 13
брутни заплати на стойност 12427, 74 лева, на осн. чл. 227, ал. 5 от ЗОВСРБ –
520 лева еднократно безвъзмездно допълнително вещево имущество, и обезщетение
за 6 дни неползван ПГо за 2014г. по чл. 199 от ЗОВСРБ – 273, 12 лева.
Ответникът представя удостоверение, че по време на
службата ищецът не е полагал изв. труд и такъв не му е заплащан, удостоверение
за полученото БТВ за периода 01.01.2011г. – 31.10.2014г., и удостоверение за
полаганите дежурства и ползваните компенсации в периода 01.01.2011г. –
31.07.2014г..
Между страните са признати за безспорни следните
обстоятелства – че за процесния период 01.07.2001г. – 01.10.2014г. ищецът е
работил в ответното *** по договор за ***, че за посочените в сиковата молба периоди
е бил командирован на международни мисии под ръководството на посоченте в
сиковата молба ВФ, както и че за целия си период на правоотношението по
договора за КВС не е бил ***.
Били са задължени по искане на ищеца третите неучастващи
по делото лица ***, и ***, под чието командване ищецът е бил на мисии в
чужбина, да представят документи по
делото във връзка с носените дежурства и компенсации от ищеца. От *** е
постъпил отговор, че документите от мисиите са в ***, а ищецът не е бил техен ***,
поради което не фигурира в техните ведомости. От *** отговорили, че поисканата
информация е изключително обемна, изисква ангажиране на огромен човешки и
финансов ресурс, за да се изготвят копия на поисканите документи за период от
13 години – над 250 сбора с дела, всяко по 300 страници, поради което са
поискали да им бъде изпратено вещо лице, което на място да извърши преглед на
документацията и да се запознае с нея.
Впоследствие ищецът е конкретизирал част от документите и
същите са изпратени от *** – заповеди за носене на бойни дежурства в ответното
ВФ, 11 броя, за периода 2001-2010г. вкл., както и удостоверениеза положени
наряди и ползвани компенсации от ищеца, като е посочено, че при тях се
съхраняват ведомости за периода до 31.12.2011г., за следващите периоди същите
са във ***. Посочено е, че в периода 23.07.2007г. – 23.07.2010г. ищецът е бил
командирован в *** в ***, ***, и за този период не са му изплащани суми за
положени дежурства, в *** за мисиите в А. от 17.10.2011г. до 26.04.2012г. и от
14.07.2013г. до 04.02.2014г. ищецът не фигурира в щатните книги за мисиите и
отдадените заповеди на *** на контингента в К., поради което в тези периоди С.
вероятно е участвал в операцията на *** за поддържане на сигурността в *** в
състава на екипите ***, но техните документи не сдадени в *** на БА. По време
на мисия *** се водят на доволствие във формированието, в което служат към
датата си на заминаване.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза на в. лице В.К., която е изготвена на база документите по делото,
находящите се такива при ответника *** и тези, предадени в Оперативен архив на
Българската армия – гр. С..
От заключението на в. лице В.К., което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период
на ищеца не са изплащани суми за положен изв. труд. Вещото лице е изчислило
фактическата продължителност на служебното време на ищеца в дни и часове,
съобразно нормативната база и данните заположените от него дежурства и наряди
за всеки месец от процесния период, извършило е приспадане на ползваните
компенсации в два варианта, по задача на всяка от страните, изчислило е
нормативно установената продължителност на служебното време на ищеца, изчислило
е превишението – разликата между фактически отработеното служебно време от
ищеца и нормативно установената мсечна продължителност на същото, след
приспадане на ползваните компенсации. Вещото лице е изчислило увеличеното
заплащане за положения от ищеца извънреден труд и неизплатено от ответника за
процесния период като сума, съфл. Чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ отм., чл. 159 от ПКВС
отм, т. 26.2 от Министерска заповед № ОХ *** и Наредба за определяне
възнаграждението за извънреден труд на ***, приета с ПМС 74/23.03.2001г.,
Заповед № *** на МО, Наредба № *** на МО, в сила от 08.01.2013г., като са направени
изчисления в няколко варианта.
В първи вариант, по задачата на ищеца, когато компенсациите са отнесени в месеца, за
който е трябвало да се ползват, т.е. така, както са по заповедите - дежурството,
ако е положено м. януари, компенсацията, ако през май, примерно, но се отнася
за дежурство м. януари, компенсацията е отнесена за м. януари без значение, че
е ползвана в по-късен период поради някаква причина. По този вариант положения
изв. труд и лихвата са остойностени в Приложение № 2 – 15. Съгласно този вариант на
изчисление, в периода м. 07.2001г. – м. 09.2014г. вкл. ищецът е положил 6120
часа изв. труд, 765 календарни дни, като размерът на възнаграждението за
положен труд възлиза на 14352, 22 лева, а мораторната лихва за периода от
падежа на всяко вземане, начиная от 01.08.2001г. до 21.10.2016г. възлиза на
20 755, 42 лева.
Вторият вариант на изчисление е по искане на ответника, когато
компенсациите са в самия месец на ползване на дежурството и компенсациите са
отчетени в същия месец, без значение какво пише в заповедта. В този вариант на
заключението, в приложение от 16 до 29, в периода м. 07.2001г. – м. 09.2014г.
вкл. ищецът е положил 6232 часа изв. труд, 779 календарни дни, като размерът на
възнаграждението за положен труд възлиза на 14767, 08 лева, а мораторната лихва
за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.08.2001г. до 21.10.2016г.
възлиза на 21 112, 30 лева.
В последното с.з. по делото ищецът моли този вариант на
изчисление да се възприеме от съда, като е направил изменение на главните
искове съобразно същия.
Третият вариант е от приложение 30 до 43. Това е във
вариант, когато са ползвани
компенсациите по вариант на ответника, но остойностяването е различно, сумирано
е 20% увеличение. В този вариант на изчисление, само с 20 % увеличение на
възнаграждението за положения изв. труд, за периода м. 07.2001г. – м. 09.2014г.
вкл. за положени 6232 часа изв. труд, 779 календарни дни, възнаграждението
възлиза на 13 812, 59 лева, а а мораторната лихва за периода от падежа на
всяко вземане, начиная от 01.08.2001г. до 21.10.2016г. възлиза на 19681, 92
лева.
Изчислено е и обезщетението по евентуалния иск, при
прекратяване на ТПО за отработеното и некомпенсирано с почивки удължено
служебно време над нормативно установената продължителност, като за периода
01.07.2001г. до 30.09.2014г. то възлиза на 765 дни по 45, 52 лева на ден –
34 822, 80 лева, а мораторната лихва върху него за периода от датата на
освобождаване от служба – 01.10.2014г., до 21.10.2016г. – завеждането на
исковата молба, е 7283, 79 лева. Евентуалният иск е изменен съобразно така
даденото заключение, в последното с.з.
При така установените факти от значение за спора съдът
намира следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че исковете правилно са насочени срещу
ответника ВФ 28 000 –***, гр. П., в което ищецът е полагал труда си като ***.
В практиката съществуват различни разрешения на въпроса относно пасивната
легитимация по искове на *** за заплащане на възнаграждения или обезщетения, но
в последните години задължителната практика на ВКС, по реда на чл.290 от ГПК, е
на становището, че по този вид искове следва да отговоря военното формирование
/поделение/ в което се изпълнява службата, стига то да е разпоредител с
бюджетни средства, а в случай, че същото не е такъв рапзоредител – горестоящото
нему такова, което е разпоредител с такива средства. В случая *** е именно
такъв разпоредител, за което обстоятелство няма спор между страните. Това
разрешение се дава, тъй като независимо от факта, че орган по назначаването на ***
е ***, то заплатите, допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с
изпълнение на службата, се дължат от военното формирование, респ. горестоящото
му такова - разпоредител с бюджетни кредити, в което се изпълнява тази служба.
Именно военното формирование е субектът, който следва да организира
изпълнението на службата, да създаде условията за това, негово е и задължението
да изплати дължимото възнаграждение и различните видове обезщетения, свързани с
изпълнението на службата от ***. В този смисъл са редица решения – Р
№426/03.11.2011, гр.д.№ 1356/09, ІVг.о., ВКС; Р № 416/26.10.2012, гр.д. №
271/12, ІVг.о., ВКС; Р № 757/25.07.2008, гр.д., № 873/06, ІVг.о., ВКС; О № 601/25.05.12.,
гр.д.№ 271/2012, ІVг.о., ВКС и др. Ето защо съдът намира исковете, като
насочени срещу надлежен ответник, да са допустими.
Обстоятелството дали е изтекла погасителната давност или
не е въпрос на основателност, а не на допустимост на исковете, поради което в
случай, че същата е изтекла за релевирания период или част от него, то това е
основание за тяхното отхвърляне, а не за прекратяване на производството за
погасената по давност част от вземането.
По иска за заплащане на възнаграждение за положен труд в превишение на
нормативно установената продължителност на служебното време:
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ нормалната
продължителност на служебното време на *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица, а съгл. ал. 2 общата продължителност на
служебното време на *** в денонощие не може да надвишава с повече от една втора
нормалната дневна продължителност на служебното време. Ал. 3 предвижда, че в
случаите на превишаване общата продължителност на служебното време по ал. 2 на ***
се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал.
1, т. 3. За изпълнение на службата през почивните дни на *** се
заплаща допълнително възнаграждение в размер 50 на сто, изчислено върху
основното му възнаграждение, а за дните на официалните празници - допълнително
възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху основното му
възнаграждение. Ал. 5 предвижда изключения, при които горните разпоредби не се
прилагат, а именно - при военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с
продължителност, по-голяма от едно денонощие, както и при дежурства по график,
при обявяване на извънредно положение, военно положение или положение на война.
Според ал. 6 времето за почивка на *** не се включва в продължителността на
служебното време. Относно реда разпределяне на служебното време и за неговото
отчитане извън нормалната продължителност ал. 7 препраща към акт на ***. По идентичен
начин е и уредбата в ЗОВСРБ (отм.).
Редът за полагане на дежурствата и тяхната продължителност са уредени в чл.
195 от ЗОВСРБ, съгласно който *** могат да бъдат назначавани за носене на
дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с
други нормативни и административни актове, издадени от ***, като максималната
продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един
месец - 168 часа, а времето за дежурство е служебно време. В чл. 214, ал. 1, т.
3 от ЗОВСРБ е уредено на *** да се изплащат допълнителни възнаграждения за
изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време. Доколкото
за реда за отчитане и заплащане на положения изв. труд – такъв над установеното
служебно време разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗОВСРБ препраща към акт на ***,
то за процесния такива са следните актове - Заповед на *** № ОХ *** и Наредба за
определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на ***, издадена на основание
чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.), която не е била отменена и се прилага и при новия
ЗОВСРБ, доколкото същата не му противоречи. Съгласно Раздел ІІІ, чл. 6 от
същата: “Възнаграждението за положен извънреден труд от *** се изчислява и
изплаща през месеца, следващ месеца или периода, през който е положен
извънреден труд...”, т. е. възнагражденията за положен извънреден труд стават
изискуеми през месеца, следващ този, през който е положен извънредният труд. В
тази наредба се определя размерът на възнаграждението за извънреден труд на ***
в случаите на превишаване продължителността на служебното време. Съгл. чл. 3,
ал. 1 в възнаграждението за всеки час извънреден труд, положен от *** при
условията и по реда на чл. 159 от
Правилника за кадрова военна служба, се определя на базата на
основното месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 224, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България, съобразно категорията на ***. Съгл. ал.
2 при определяне размера на възнаграждението по ал. 1 се взема предвид месечната
продължителност на служебното време на ***, определена в съответствие с
разпоредбата на чл. 152, ал. 6 от Правилника за
кадрова военна служба, за месеца, през който е положен извънредният
труд. Ал. 3 и 4 урежда изчисляването на превишението на служебното време за ***
и доколкото ищецът не е бил такъв, не следва да се обсъжда. В чл. 4 е
предвидено заплащането на възнаграждението - 1. с увеличение 20 на сто - при
полагане на извънреден труд в работни дни; 2. с увеличение 40 на сто - при
полагане на извънреден труд в почивни дни; 3. с увеличение 80 на сто - при
полагане на извънреден труд в дни на официални празници; 4. с увеличение 20 на
сто - при полагане на извънреден труд при сумирано отчитане на служебното
време. Съгл. чл. 5 размерът на часовото възнаграждение, изчисляван по реда на чл. 2, 3
и 4, се закръглява до втория знак след
десетичната запетая. Съгл. чл. 6 възнаграждението за положен извънреден труд от
*** се изчислява и изплаща през месеца, следващ месеца или периода, през който
е положен извънреден труд, въз основа на писмена заповед на *** на ***, в което
служи ***. Приета е Наредба № Н-18 от
19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на *** от ***,
структурите на пряко подчинение на *** и ***, неговото отчитане извън
нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за
изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното
време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални
празници, издадена от ***, обн., ДВ, бр. 2
от 8.01.2013 г., в сила от 8.01.2013 г., изм. и доп., бр. 105 от 6.12.2013 г.,
в сила от 6.12.2013 г. Същата е приложима за извънредния труд от м. 01.2013г.
насетне, като липсва изрична разпоредба с нея да се отменя Наредба за
определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на ***. Следователно
и двете наредби представляват действаща нормативна уредба, като не се прилагат
и са мълчаливо отменени само тези норми на старата наредба, които влизат в
пряко противоречие с новата. Съгл. чл. 34 от новата наредба продължителността на служебното време на ***,
работещи в режим на нормална продължителност на служебното време, се изчислява
в работни дни подневно, а на ***, работещи в режим на нормална и/или увеличена
продължителност на служебното време и/или носене на дежурства, се извършва
сумирано изчисляване на служебното време за месеца в рамките на месечната
продължителност на служебното време, определена в чл. 3. Съгл. чл. 35 отчитането на
служебното време при извършване на дежурства до 24 часа от ***, назначени на длъжности,
за които дежурството е основна функция по длъжностно разписание, се извършва
при сумирано изчисляване на служебното време на всеки *** в часове за всяко
полугодие от календарната година. Продължителността на служебното време за
всяко полугодие от календарната година се определя като сбор от месечната
продължителност на служебното време в часове за всеки един от месеците в
полугодието по реда, определен в чл. 3.
В раздел девети е уредено изплащане на допълнително
възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност
на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на
официални празници.
Според чл. 43 от наредба № Н-18/19.12.2012г. за изпълнение на възложените
задължения над общата продължителност на служебното време през работни дни на ***
се заплаща допълнително възнаграждение, както следва: 1. определя се основно
възнаграждение за един час, като основното месечно възнаграждение на *** в
съответствие с присвоеното му военно звание и степен в обхвата на званието се
разделя на месечната продължителност на служебното време в часове, определена
по чл. 3, за месеца, в който има изпълнение
на възложени задължения над общата продължителност на служебното време; 2.
допълнителното възнаграждение за месеца е в размер 25 на сто от основното
възнаграждение на *** за един час, определено по реда на т. 1, и умножено по
броя на часовете за месеца, през които е изпълнявал възложени задължения над
общата продължителност на служебното време. Според чл. 44 от същата за изпълнение на службата през почивните дни
на *** се заплаща допълнително възнаграждение в размер 50 на сто, изчислено
върху основното му възнаграждение, а за дните на официалните празници -
допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху основното му
възнаграждение. Според чл. 45 възнаграждението
по чл. 43 и 44
се начислява и изплаща въз основа на писмена заповед на *** на съответната
структура или *** на ***, издадена до 5-о число на месеца, следващ месеца, през
който са изпълнявани възложени задължения над общата продължителност на
служебното време или изпълнение на службата през почивни дни или в дните на
официални празници.
В случая за да изготви и основното, и допълнителното си заключение по
поставената от съда задача вещото лице е съобразило именно тези актове,
уреждащи правилата за изчисляване на положения изв. труд, както и за определяне
дали такъв е положен. За изготвяне на заключението си вещото лице е работило на
база изходящи от ответното *** документи, което по съществото си представлява
признаване на факта, че такъв труд е полаган.
От представените удостоверения и
заповеди се установява, че за процесния период ищецът е давал дежурства по
график, кога са полагани същите по дати, кога е ползвал компенсации, и какъв е
бил размерът на възнаграждението му. Относно продължителността на дежурствата,
началото и края на същите вещото лице е ползвало заповедите и ведомостите,
нарядните книги на ответника, които страните не оспорват. Не се спори между
страните, че ищецът не е ***, с оглед на което съдът намира искането на
ответника изв. труд да се изчисли за целия период с 20 % завишение при сумирано
изчисляване на служебното време, за неоснователно. В случая и двете страни не
спорят, че компенсациите следва да се отнесат към месеца, в който реално са
ползвани, а не за месеца, за който са предоставени, тъй като съгл. нормативние
изисквания компенсациите следва да се предоставят до три месеца след края на
календарния месец, в който е била увеличена нормалната дневна продължителност
на служебното време или е носено дежурството, но същите се отчитат в месеца, в
който са ползвани.
Изчислен по този начин, положеният от ищеца и некомпенсиран с почивка
извънреден труд, за който не му е платено възнаграждение, е във втория вариант
на изчисление на в. лице К., приложение от 16 до 29, съгл. който в периода м.
07.2001г. – м. 09.2014г. вкл. ищецът е положил 6232 часа изв. труд, 779
календарни дни, като размерът на възнаграждението за положен труд възлиза на
14767, 08 лева, а мораторната лихва за периода от падежа на всяко вземане,
начиная от 01.08.2001г. до 21.10.2016г. възлиза на 21 112, 30 лева.
По възражението на ответника за погасяване на главните искове и акцесорните
им такива за лихва, по давност, съдът намира следното:
Началния момент, от който се
претендира това възнаграждение, е м. юли
2011г., като първото положено дежурство в този период, некомпенсирано с
почивка, е положено през м. 11.2001г., а последното – през м. -07.2014г. Исковете
за заплащане на изв. труд на *** се погасяват с тригодишна давност, течаща от
момента, в който вземането става изискуемо. Съгл. практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 758/18.04.2011г. по гр. д. №
199/2010г. по описа на ВКС, III-то г. о. ) давността за вземането за труд,
положен от *** в превишение над нормативно установената продължителност на
служебното им време, е 3-годишна, съгл. разпоредбата на чл. 111, б „а” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „а” от ЗЗД с тригодишна давност се
погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга
давност. Със същата давност се погасяват и вземанията за лихви. В настоящия
случай вземането на ищеца представлява
вземане за положен от него извънреден труд. Характерът на вземането като такова
за положен труд следва както от съдържанието на правоотношението – полагане на
труд срещу заплащане при условия и ред, определени от жалбоподателя, така и от
закона – в чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.) и разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от
ЗОВСРБ е изрично предвидено, че за положения труд в повече от установената
месечна продължителност на работното време се заплаща възнаграждение за
извънреден труд. Ирелевантно е в настоящия случай, че договорът на ищеца не е
трудов, а такъв за *** служба.
Независимо от наименованието на договора и вида на правоотношението, чл.
111 б. „а” от ЗЗД визира всички случаи, в които се престира труд срещу
заплащане. Именно това характеризира вземането като такова за труд, поради
което същото се погасява с кратката тригодишна, а не общата петгодишна давност.
Съгласно цитираната по-горе нормативна уредба и в частност чл. 6 Наредбата
за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на ***, която е
приложима за възнагражденията до 31.12.2012г., възнаграждението
за положен извънреден труд от *** се изчислява и изплаща през месеца, следващ
месеца или периода, през който е положен извънреден труд, въз основа на писмена
заповед на *** на поделението, в което служи ***. Следователно най-ранната
дата, от която започва да тече давността, е 01.12.2001г. за вземанията за м. 11.2001г.
Исковата молба е предявена на 21.10.2016г., изпратена по пощата на 19.10.2016г.,
поради което до тази дата са погасени по давност всички вземания за изв. труд,
които са станали изискуеми до 19.10.2013г., и съответстващите им вземания за
лихви.
По този начин, непогасено остава единствено вземането за 8 часа положен
изв. труд през м. 07.2014г. – л. 322 от делото, в размер на 44, 22 лева, и
съответстващото му вземане за лихва за периода 01.08.2014г. – 19.10.2016г. в
р-р на 9, 99 лева. Всички останали вземания за изв. труд и съответстващи им
лихви са погасени по давност, тъй като такъв в периода м. 02.2013г. – м.
06.2014г. вкл. не е полаган, в м. 01.2013г. има 24 часа изв. труд, за който
давността започва да тече от 01.02.2013г. и до 01.02.2016г. вече е погасен по
давност, ведно със съотвестващото му вземане за мораторна лихва. Недопустима е
конструкцията, твърдяна от ищеца – да е налично изискуемо вземане за положен
труд, върху който да се начислява мораторна лихва, от момента, в който
вземането е следвало да бъде заплатено, и същевременно давност за тези вземания
да не тече, докато трае правоотношението. Константна е практиката на ВКС, както
по исковете по ЗОВСРБ, така и по тези по КТ, че когато се касае за вземане за
положен труд, вкл. и извънреден такъв, който не е заплатен, давността тече,
както и мораторната лихва се начислява, от момента на изискуемостта на
вземането, като обстоятелството, че правоотношението между страните не е
прекратено, не води нито до спиране на давността, нито до нейното прекъсване,
нито създава нова дата на изискуемост на вземането – датата на прекратяване на
ТПО. Всъщност, датата на прекратяване на ТПО е тази, от която става изискуемо
друг вид вземане, предмет на акцесорния иск – това за присъждане на
обезщетение за тработено от ищеца и
некомпенсирано с почивки от ответника удължено служебно време над нормативно
определеното му служебно време, което право възниква едва при прекратяване на
служебното му правоотношение. Именно за него са относими доводите на ищеца, че правото
на вземане възниква едва с прекратяване на служебното правоотношение, а докато
е на *** служба, *** има право единствено да бъде компенсиран с почивка. Това
обаче е друг вид вземане, за обезщетение за неползвани полагащи се почивни дни
– т. нар. „компенсации“ при положен извънреден труд, и се приравнява на правото
на обезщетение за неползван отпуск. В случая обаче предмет на главния иск е
вземане за възнаграждение за положен изв. труд, който не е заплатен, правото на
чието заплащане е възникнало, но е погасено поради изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и Решение на ВКС, постановено по реда на чл.
290 от ГПК № 758/18.04.2011г., постановено по гр. дело № 199/2010 год. по описа
на ВКС, с което се приема, че правото на
възнаграждение за положен и некомпенсиран изв. труд се погасява с тригодишна
давност от момента на изискуемостта му. Същото важи и за акцесорният иск за
лихви.
Ето защо главният иск следва да се уважи аз сумата от 44, 22 лева
(четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки)– възнаграждение за
положени 8 часа изв. труд през м. юли 2014г., незаплатени и некомпенсирани с
почивка, и мораторна лихва върху него за периода 01.08.2014г. – 19.10.2016г. в
размер на 9, 99 лева (девет лева и деветдесет и девет стотинки), и да се
отхвърли иска за главницата за разликата до пълния предявен размер от 14 767,
08 лева (четиринадесет хиляди седемстотин шестдесети седем лева и осем
стотинки)- възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд, за периода
01.07.2001г. – 31.01.2013г. – като погасен по давност, и за периодите
01.02.2013г. – 30.06.2014г. и 01.08.2014г. – 30.09.2014г., като неоснователен,
както и иска за мораторна лихва за разликата над сумата 9, 99 лева до
21 112, 30 лева (двадесет и една хиляди сто и дванадесет лева и тридесет
стотинки), както и за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.09.2001г.
до 31.07.2014г., като погасен по давност.
По евентуалния иск с правно основание чл. 234 от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД:
Искът за заплащане на обезщетение, дължимо при прекратяване на служебното
правоотношение, за отработено от ищеца и некомпенсирано с почивки от ответника
удължено служебно време над нормативно определеното му служебно време за
процесния период от 01.07.2001 година до 30.09.2014 година, е предявен при
условията на евентуалност – в случай, че главният иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца възнаграждение заположения изв. труд за същия период, бъде
отхвърлен. В случая, главният иск, макар и за малка част, е уважен, а именно –
за частта, която е е погасена по давност. В този случай, не се сбъднало
процесуалното условия да бъде разгледан евентуалният иск, въпреки отхвърляне на
по-голямата част от претенцията по главния такъв. По въпроса дали при частично
уважен главен иск следва да бъде разгледан евентуалният е налице задължителна
практика на ВКС в отрицателен смисъл, обективирана в постановените по реда на
чл. 290 от ВКС Решение № 210/27.07.2015г. по гр. д. № 5600/2014г. на ВКС, IV-то г. о, и Определение № 310/14.07.2016г. по гр. д. №
1251/2016г. на ВКС, I-во т.о. Съгл. същите, при частично уважаване на главните
искове, макар и да съществува отхвърлена част на вземането, независмо от нейния
размер, недопустимо е първоинстанционният съд да пристъпва към разглеждане на
евентуалния иск и в случай, че го стори, ще постанови недопустим съдебен акт – ще
се произнесе, без да се е сбъднало условието, при което е сезиран.
С оглед на горното, евентуалният иск не подлежи на разглеждане в настоящото
производство.
С оглед изхода на спора всяка от
страните има право на разноски – ищецът съразмерно с
уважената, а ответникът с отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира и доказва
направени разноски само за адв. възнаграждение – 3000 лева с ДДС, които са
платени. Доколкото същият не сочи каква част са по главния и каква – по
евентуалния иск, следва да се приеме, че са наполовина. Съразмерно с уважената
част от исковете му се следват такива в размер на 2,27 лева.
Ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Същият претендира такива за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира за всеки един от исковете –
главен и евентуален, да е по 450 лева, т. е. 450 лева за разгледания иск, и
разноски за ССЕ в общ размер на 1351, 25 лева, които са само по главните
искове, общо разноски – 1801, 25 лева. Съразмерно с отхвърлената част от иска
му се следват такива в размер на 1798, 53 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с
т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът, с оглед
изхода на спора следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза
на
100 лева (сто лева), от която сума 50 лева (петдесет лева) - ДТ по
иска с правно основание чл. 194, ал. 2 от ЗОВСРБ и 50 лева (петдесет лева) – по
иска по чл. 86 от ЗЗД. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда. В
полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ по задачата, на база на която са изчислени
присъдените суми, а именно – 50 лева
(петдесет лева) Останалите разноски за ССЕ от бюджета на съда, доколкото касаят
отхвърлената част на иска и евентуалния иск, който не е разгледан, не следва да
бъдат възлагани.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Военно формирование 28000 - Граф Игнатиево, ЕИК:
1290101890026, представлявано от *** Д. П. - *** на военно формирование 28000 -
Граф Игнатиево, чрез п. г. ю. С.И.С., с адрес за призоваване: *** да заплати на
И.И.С., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез п. а. М. П. следните суми: сумата от 44, 22
лева (четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки)– възнаграждение за положени 8 часа
извънреден труд съгл. чл. 194, ал. 2 от ЗОВСРБ през м. юли 2014г.,
незаплатени и некомпенсирани с почивка, и мораторна
лихва върху него за периода 01.08.2014г. – 19.10.2016г. в размер на 9, 99 лева
(девет лева и деветдесет и девет стотинки), ведно със законната лихва върху главницата от 44, 22 лева за периода от подаване
на исковата молба – 21.10.2016г. до окончателното плащане на дължимите суми,
както и сумата от 2, 27 лева (два
лева и двадесет и седем стотинки) – разноски
съразмерно с уважената част от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. чл.
203, ал. 3 от ЗОВС на РБ (отм.), вр. с 152, ал. 6 от ПКВС /отм./ и чл. 154 от
ПКВС (отм.), вр. с 194, ал. 3 от ЗОВСРБ, вр. с чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ
за осъждане на ответника да му заплати възнаграждение за положен извънреден
труд, некомпенсиран с почивка, за разликата над сумата от 44, 22 лева
(четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки) до пълния предявен размер
от 14 767, 08 лева (четиринадесет хиляди седемстотин шестдесети седем лева
и осем стотинки), за периода 01.07.2001г. – 31.01.2013г. – като погасен по
давност, и за периодите 01.02.2013г. – 30.06.2014г. и 01.08.2014г. –
30.09.2014г., като неоснователен, както и иска за мораторна лихва върху
главницата за разликата над сумата 9, 99 лева (девет лева и деветдесет и девет
стотинки) до 21 112, 30 лева (двадесет и една хиляди сто и дванадесет лева
и тридесет стотинки), както и за периода от падежа на всяко вземане, начиная от
01.09.2001г. до 31.07.2014г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА И.И.С., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез
п. а. М. П. да заплати на Военно формирование 28000 - Граф Игнатиево, ЕИК:
1290101890026, представлявано от *** Д. П. - *** на военно формирование 28000 -
Граф Игнатиево, чрез п. г. ю. С.И.С., с адрес за призоваване: *** сумата от 1 798, 53 лева (хиляда седемстотин
деветдесет и осем лева и петдесет и три стотинки) – разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Военно формирование 28000 - Граф Игнатиево, ЕИК: 1290101890026, представлявано
от *** Д. П. - *** на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево, чрез п. г. ю.
С.И.С., с адрес за призоваване: *** да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 100 лева (сто лева), представляваща държавна такса върху уважените искове,
и сумата от 50 лева (петдесет лева)
– разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ