РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Трявна, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ
при участието на секретаря КРЕМЕНА К. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело №
20244240100327 по описа за 2024 година
установи следното:
Производството е по чл. 76 от ЗС, при условията на евентуалност по
чл.75 от ЗС.
Образувано е по искова молба на С. М. А. от гр.Т. против Г. Ж. А. и А. С.
А. от същия град.
В исковата си молба С. М. А. твърди, че е собственик на поземлен имот
с идентификатор 73403.503.42 по КККР на гр.Т.. Заявява, че от 2004г. е
започнала, заедно с покойния си съпруг да се грижи за съседен на нейния имот
с идентификатор 73403.503.128 по КККР на гр.Т. с площ от 386 кв.м. Твърди,
че в продължение на повече от 20 години владее като свой този имот явно,
спокойно и непрекъснато. Около три седмици преди предявяване на иска е
получила уведомление от М. А. А. – дъщеря на ответниците, че същата е
придобила собствеността на ПИ с идентификатор 73403.503.128 по силата на
нотариален акт от 10.10.2024г. и възнамерява да „отвори мрежата“. На
18.11.2024г. й се обадила съседката М. Ж. и я е уведомила, че ответниците са
премахнали със сила оградната мрежа по южната граница на имота, което е
заснето от нейни охранителни камери. На 19.11.2024г. отново й се обадила
същата съседка и я уведомила, че ответниците отново са влезли в имота и
1
копаят дупки с цел засаждане на дръвчета. Счита, че по този начин владението
й върху имота е отнето по насилствен начин от ответниците. Претендира
същите да бъдат осъдени да възстановят фактическата й власт върху имот с
кад. ид. номер 73403.503.128, като възстановят премахнатата от тях ограда по
южната граница на имота. В случай че се установи, че деянието е извършено с
насилие, моли да бъде наложена и глоба на нарушителите. Прави искане за
присъждане на разноски.
Ответниците са подали писмен отговор на исковата молба в рамките на
едномесечния срок, в който заемат становище, че искът е изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Твърдят, че ищцата не е владяла,
ползвала и стопанисвала имота с идентификатор 73403.503.128 по КККР на
гр.Т. и че не са отнемали владението й по насилствен начин. Заявяват, че през
2004г. е бил налице съдебен спор относно собствеността на имота между
ищцата и предходен собственик на същия, който е загубен от ищцата.
Впоследствие имотът е продаден от лицето, спечелило спора на друго лице,
което от своя страна го е продало на дъщеря им с нотариален акт от
10.10.2024г. От продавача са разбрали, че ищцата е ползвала имота без негово
знание, за което същият е сигнализирал прокуратурата с жалба от 24.09.2024г.
Тъй като са уведомени от продавача за този проблем и с цел запазване на
добросъседските си отношения с ищцата, са я уведомили за намерението си да
отворят мрежата, за да могат да влизат в същия от своето дворно място.
Твърдят, че в продължение на около три седмици от получаване на
уведомлението, същата не е реагирала, нито са я виждали да посещава имота.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с упълномощените си
повереници.
Ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа исковата
претенция изцяло, така както е предявена. Счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства е доказано, че ищцата владее имота от
повече от шест месеца, както и че ответниците са нарушили това владение и са
отнели вещта чрез насилие, като са премахнали част от оградата на имота и са
предприели действия по засаждане на дръвчета в периода след 24.10.2024г.
Подобни съображения се излагат и в представената писмена защита.
Ответниците чрез процесуалния си представител оспорват изцяло както
предявеният основен иск по чл.76 от ЗС, така и евентуалния такъв по чл.75 от
2
ЗС. Заемат становище, че ищцата изобщо не е упражнявала владение върху
процесния имот и не е успяла да докаже твърденията си в тази насока, а
владелец на вещта е бил техният праводател, от когото са закупили имота с
нотариален акт от 10.10.2024г.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
Ищцата и ответниците са собственици на поземлени имоти в с.Х., общ.
Т.. Спорният поземлен имот с идентификатор 73403.503.128 по КККР на гр.Т.
с площ от 386 кв.м. граничи на север с имота на ищцата и частично на юг с
имота на ответниците. Същият няма достъп до улица и от четирите страни
граничи с частни имоти.
През 2004г е бил налице спор между ищцата и съпруга й от една страна
и Д. Г. И. от друга за собствеността на имота. С влязло на 21.03.2006г. в сила
Решение №75/27.05.2005г. на РС – Трявна е признато за установено по
отношение на ищцата и съпруга й, че Д. Г. И. е собственик на процесния
поземлен имот, към онзи момент ПИ №44, в кв.4 по плана на с. Х.. В този
период владението върху имота е упражнявано от Д. Г. И., видно от
показанията на св.Д. Д..
С нотариален акт от 21.11.2006г. И. продала имота на св.С. Д. като му
предала и владението върху същия. Този свидетел заявява, че към онзи
момент имотът е имал телена ограда от изток и дувар от север, а от останалите
две страни е бил неограден. Свидетелят оградил имота с телена ограда и
бетонови колове в неоградената му част, като оставил възможност за откачане
на оградата в единия край от юг откъм имота на ответниците и оттам
осъществявал достъпа до същия.
С нотариален акт от 14.06.2007г. св.Д. продал имота на приятеля си С. Г.
С.. Тъй като последният по това време живеел в чужбина, помолил св.Д. той
да наглежда имота и да полага грижи са същия, ако се налага. Св.Д. по това
време живеел в гр.Т. и посещавал редовно имота – един – два пъти в месеца.
Твърди, че никога не е забелязвал ищцата да влиза в него, въпреки че откъм
нейния имот нямало телена ограда, а само подпорна стена – дувар. Не е
виждал ищцата и същата не е предявявала претенции към имота. През
последната една година не е виждал друг да влиза в имота.
През месец септември 2024г. собственикът на имота С. С. пристигнал в
3
гр.Т., за да посети имота и разбрал от съседи, че ищцата влиза неправомерно в
имота му и бере плодовете от дърветата, поради което подал жалба в РУ –
Трявна. През този период двамата с Д. посетили имота, минавайки през двора
на св.М. Ж., за да установят състоянието му. Не забелязали ищцата в същия,
но установили, че има съборена част от дувара по границата с нейния имот,
откъдето може да се премине.
Впоследствие с нотариален акт от 10.10.2024г. С. продал имота на М. А.
А. – дъщеря на ответниците. Продавачът и купувачката не са присъствали
лично при предаването на владението, а св.Д. по указания на С., отишъл
заедно с ответниците до имота и им показал откъде да откачат телената
мрежа, поставена на границата между техния имот и този, закупен от дъщеря
им.
В следващите дни ответниците откачили от коловете част от телената
мрежа и я навили на руло, като оформили участък през който да преминават
между двата имота. Предприели и действия по засаждане на дръвчета. Преди
да предприемат тези действия, М. А. А. уведомила ищцата писмено.
Тъй като имотът, след покупката му от С. не се обработвал и не се
охранявал, ищцата в неустановен по делото момент започнала да влиза в
същия и да бере плодовете от дърветата, като инцидентно с цел поддръжка на
същите изрязвала клони и косила около тях. Тези нейни действия били
забелязани от свидетелите М. Ж. и Е. Б.. Последният свидетел твърди, че
ищцата и съпругът й са изчистили мястото и са подменили телена мрежа на
оградата на спорния имот в участъка, граничещ с неговия имот, както и че по
същото време той си е направил портичка в оградата между двата имота. Не
посочва обаче конкретна дата, но от показанията му, в които заявява: „когато
купиха имота…“ може да се направи извод, че са касае за период до 2004г. -
преди възникване на спора на ищцата с Д. Г.. Твърди, че оттогава не е виждал
никой друг да влиза в имота освен ищцата, съпругът й и синът й. Заявява, че
той инцидентно е влизал в имота и са си помагали като съседи.
Съдът констатира, че по делото са разпитани две групи свидетели, които
дават противоречащи си показания относно обстоятелството какви действия и
в какъв период е упражнявала ищцата по отношение на спорния имот. Тези
противоречия в значителна степен се дължат на недобри междусъседски
отношения между лицата, включително и между сестрите М. и Г. Ж..
4
Съдът не кредитира показанията на свидетели Б. и М. Ж., че единствено
ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота от 2004г. насам, тъй като
същите противоречат не само на показанията на останалите свидетели, но и на
приложените по делото документи. Изясни се, че за имота в периода 2004 –
2006г. е имало спор за собственост, който е решен във вреда на ищцата и
впоследствие имотът е владян и ползван от Д. Г. И. с помощта на св.Д., които
са посадили дръвчета и са го поддържали. В последствие през 2006г. имотът е
придобит от св.Д., който го е дооградил и ползвал. В противоречие с така
установените факти, показанията на свидетеля Б. следват изцяло изложението
в исковата молба и същият изнася неверни твърдения за непрекъснато
ползване на имота от ищцата и семейството й от 2004г. Въпреки че за
предмета на спора значение има периодът от април 2024г. насетне, тези
противоречия създават сериозни съмнения относно достоверността на
показанията на този свидетел като цяло.
По отношение на св.М. Ж. също се констатират основания за съмнения в
достоверността на показанията й, доколкото същата заяви първоначално, че
никога не е виждала св.Д. и никой друг освен ищцата не е посещавал имота, а
в хода на очната ставка се изясни, че тя лично е осигурила достъп през своя
имот на Д. и С. да посетят и огледат спорното място, че ги е поканила и е
разговаряла с тях.
Ето защо в частта, в която свидетелските показания си противоречат,
съдът даде вяра на тези на свидетелите Д. и Д..
Петият разпитан свидетел – П. Г. също дава показания, че след юни
2019г. е виждал Д. да преминава през двора на ответниците и да посещава
спорното място.
Въз основа на изброените доказателства съдът приема, че по делото е
установено, че през последните няколко години, включително есента на 2024г.
ищцата инцидентно е влизала в спорния имот през границата с нейното
дворно място и е беряла плодовете от посадените в същия дръвчета. С цел
улесняване на тази си дейност същата инцидентно е косила тревата около
дърветата и е изрязвала клони на същите. Тези действия обаче не могат да се
квалифицират като владеене или държане на имота. Ищцата е съзнавала, че не
е собственик на същия, че е загубила правен спор относно него, в резултат на
което е преустановено владението й, ако е имало такова преди 2005г. Наясно е
5
била, че имотът е чужда собственост и че собствениците осъществяват
владението върху същия. Доколкото собственикът С. до септември 2024г. не е
имал интерес лично да ползва плодовете от имота и не са налице данни да се е
противопоставял на ползването им от другиго, преди жалбата от 24.09.2024г.,
може да се приеме, че се касае за осъществени от ищцата търпими действия.
Търпими според правната теория са всички онези действия, които
представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с
изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се
допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена
любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения
и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Пример за
такива действия е когато някой разреши друг да се настани временно да живее
в неговата къща П.. П. В., Ново вещно право, С. 1995 г., т. 29, стр. 45.
Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по това
трябва да се различават от държането, а значи и от владението, поради което и
не могат да служат за основание за придобиване на владение. Тези действия се
различават от държането и по това, че държането се упражнява по силата на
съгласие със собственика (носителя на вещното право) или владелеца, т. е. по
силата на договор, затова държането на вещта е право на държателя срещу
лицето, което предоставя държането и се задължава за това. Тъй като
държането почива на договор с лицето, което предава държането на властта,
то е по дефиниция правомерно. За преустановяването на търпимите действия е
достатъчно едностранното изявление на собственика или владелеца. Когато
търпими действия (които не произтичат от договор със собственика или
владелеца, а се извършват с тяхно изрично или предполагаемо съгласие,
позволение) бъдат прекратени с едностранно изявление на собственика или
владелеца, те не се ползват със защита по чл. 76 ЗС, защото не представляват
упражняване на фактическа власт върху вещ (corpus), т. е. не представляват
владение или държане, които се ползват със защитата на иска по чл. 76 ЗС.
Съгласно чл. 357, ал. 1 ГПК по делата по искове за защита и за възстановяване
на нарушено владение и държане (чл. 75 и чл. 76 от Закона за собствеността)
съдът проверява само факта на владението (държането) и на нарушението му,
следователно, когато установи, че такива (владение или държане) не са
осъществени (включително и защото ищецът е извършвал търпими действия),
6
следва да отхвърли иска като неоснователен.
Общото между държането и търпимите действия е в обективния им
елемент – упражняване на фактическа власт върху вещ. Разликата е в
субективния елемент, извеждан от основанието, на което е установена
фактическата власт. При държането фактическата власт се установява въз
основа на правна сделка, по силата на която и с оглед поето по нея договорно
задължение, собственикът или владелеца на вещта предава временно или
безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива
противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта
съобразно условията на сделката, по която се уреждат отношенията между
съконтрахентите. При търпимите действия фактическата власт се придобива
също със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може
да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличности
отношения (съседски, приятелски или роднински), поради което се търпи едно
действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва няма
никакво право. За да се определи дали действието, което едно трето лице
упражнява върху един чужд имот, е между тия, които са само търпими, нужно
е да се има предвид, както волята на лицето, което упражнява действието, така
и волята на собственика/владелеца, върху имота на когото се извършва то. Ако
волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна сделка и са налице
съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на сделката, то е
налице държане въз основа на възникнало облигационно отношение. Ако
волята (изрична или предполагаема) е свързана единствено с
междуличностните отношения, то не възниква облигационна връзка, а са
налице единствено търпими действия. Със защита по чл. 76 ЗС се ползват
владението и държането, но не и търпимите действия. Последните могат да
бъдат прекратени едностранно от собственика или владелеца.
Предвид изложеното, доколкото по делото не се доказа ищцата да е
осъществявала държане или владение на имота, което да й е било отнето или
нарушено, както главният иск по чл.76 от ЗС, така и този по чл.75 от ЗС,
предявен в условията на евентуалност се явяват недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на делото ищцата следва да плати направените от
ответниците разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
7
1500 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. А., с ЕГН: ********** и адрес в гр.Т.,
ул.“******“ №*** срещу Г. Ж. А., с ЕГН: ********** и А. С. А., с ЕГН:
**********, двамата с адрес в гр.Т., кв.“******“ №** иск с правно основание
чл. 76 от ЗС/евентуално по чл.75 от ЗС/ за възстановяване на фактическата
власт върху имот с идентификатор 73403.503.128 по КККР на гр.Т. с площ от
386 кв.м., чрез възстановяване на премахнатата ограда по южната граница на
имота.
ОСЪЖДА С. М. А., с ЕГН: ********** и адрес в гр.Т., ул.“*****“ №**
да плати на Г. Ж. А., с ЕГН: ********** и А. С. А., с ЕГН: **********
двамата с адрес в гр.Т., кв.“*******“ №** направените по делото разноски в
размер на 1500 лева.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Габрово в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
8