№ 112
гр. Петрич, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200098 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „С. " ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „** О." № 5, представлявано от управителя *Т. И., против
Наказателно постановление № *** г., издадено от и.д.директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация", гр. С., с което на дружеството-жалбоподател на основание
чл. 104, ал.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция" в
размер на 1000 лева за нарушение на чл. 10, §2 изр.1 предл.2 от Регламент № 561/2006г. В
жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление,
както и че същото е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Навежда се, че съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление не отговарят на
предвидените към съдържанието им изисквания. Поддържа се несъответствие между
словесното описание на нарушението и санкционната норма, въз основа на която е наложена
имуществената санкция. Допълва, че за ангажирането на административнонаказателна
отговорност на превозвача е необходимо да бъде установено, че неизпълнението на
разпоредбите за работното време от страна на водача се дължи именно на действие или
бездействие от страна на работодателя. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано не се представлява
от процесуален представител. По делото е получено писмено становище на процесуален
представител с което се оспорват фактическите констатации в АУАН, оспорва се наличие на
нарушение и се излагат доводи по съществото на спора. Към становището е представено
пълномощно за надлежно упълномощено адвокатско дружество, което от своя страна
съобразно изискванията на Закона за адвокатурата е преупълномощило адвокат за
процесуалното представителство на дружеството. Пълномощията са придружени и с писмен
1
договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че за процесуално
представителство е договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 360 лева.
РП- Б., ТО – П., уведомени за производството по реда на чл.62 от ЗАНН, не изпраща
представител за участие в производството и не изразява становище по жалбата.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Представя писмено
становище, в което застъпва тезата, че жалбата е неоснователна, а издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Твърди,
че издаденото наказателно постановление е правилно, законосъобразно и постановено
спрямо материалния и процесуалния закон при спазване изискванията по чл.42 и чл.57
ЗАНН, както и постановено при пълно описание на нарушеението, дата, място и
обстоятелства при неговото извършване, респективно и доказателствата, които го
потвърждават. Твърди се още, че вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на жалбоподателя да разбере какво е обвинението и срещу какво да организира
защитата си, като е посочена и нарушената материално-правна норма и наложеното
наказание е индивидуализирано. Прави възражение за прекомерност на претендирания по
делото адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл.7 ал.2
т.2 от НМРАВ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направената
жалба, намира следното от фактическа и правна страна :
На 01.11.2023г. около 13:00 часа, в сградата на Областен отдел „Автомобилна
администрация", гр. Б., находящ се в гр. Б., бул. „Св. Д. С." № ***, свидетелите Г. А. С. и К.
И. М. - служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация", гр. С.
извършили комплексна проверка на превозвача „С." ЕООД, притежаващ лиценз на ЕО №
*** за международен автомобилен превоз на товари. От представените в хода на проверката
записи на дигиталната карта на водача Д.Т. служителите на Областния отдел на
„Автомобилна администрация" - Б. установили нарушения относно дневната почивка на
водача за периода от 08:25 до 2:23 часа на 23.02.2023. Установили са, че същият водач на
23.01.2023 година е нарушил дневния период на почивка от поне 9 (девет) последователни
часа, тъй като е ползвал 6 часа и 33 минути, тъй като е ползвал 6 часа и 33 минути и го е
намалил със 147 минути (2 часа и 27 минути). Нарушенито било установено при проверка на
дигиталната карта на Д.Т., чрез специализиран софтуер на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация" за разчитане на дигиталните карти, при която автоматично
се генерира доклад, съдържаш допуснатите от водача нарушения, както и тяхното
естество.От приложената разпечатка с доклад за спазване на работното време и
междудневните почивки на дигиталната карта на водача Д.Т. за периода от 01.11.2022 г. до
01.11.2023 година (лист 9-10 от делето) е видно, че за проверявания период са извършени
множество нарушения по Регламент (ЕО) 561/2006г., включително и нарушения, касаещи
съкращаване на изискуемият период на почивка от 9 часа. Измежду отбелязанатите в
герерирания електронно доклад от дигиталната карта на водача Т. липсва нарушение от
23.01.2023 година. Такова нарушение е отбелязано за дата 23.02.2023 година, при което
дневният период на почивка от 6 часа и 33 минути е с 147 минути (2 часа и 27 минути) по-
кратък от изискуемите. Периодът на почивка от поне 9 часа е трябвало да бъде ползван
съгласно посочения регламент ЕС/561/2006, чл.8 §1. Направените в хода на проверката
констатации били обективирани в Констативен протокол № 50-00-500(4)/16.11.2023 г. След
проверка и анализ на данните от записите на дигиталната карта на водача Д.Т.
2
проверяващите приели, че „С." ЕООД не е организирал и осигурил работата на водача Т. по
такъв начин, че да е в състояние да спазва изискванията на Регламент 561/2006г. на ЕО. В
хода на административно-наказателното производство не са събирани данни от служителите
на ИА АА дали и по какъв начин дружеството-жалбоподател е организирал изпълнение на
разпоредбите на Регл.561/2006 ЕОД касаещи междудневните почивки на работниците и
служителите си. Предвид установеното, свидетелят Г. С. е приел, че дружеството е
извършило нарушение на чл. 10, §2 т.1 пр.2 от Регламент 561/2006г. и в присъствието на
свидетеля К. М. и надлежно упълномощено от управителя на дружеството лице – Д. Н.,
съставил срещу последното АУАН № 339085, с което на жалбоподателят е повдигнато
административно обвинение за това, че: около 13,00 часа в сградата на ООАА гр.Б. ,
бул.“Св.Д. С.“ №*** при извършена комплексна проверка на дружеството С. ЕООД,
притежаващо лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари №***
на ЕО, се констатира нарушението: в град П., ул.“** О.“ №5, ет.2, превозвачът не е
организирал и осигурил работата на водача Д.Т. по такъв начин, че да може да спазва
изискванията на Регламент №561/2006 г. на ЕО. Същият водач на 23.01.2023 година е
нарушил дневния период на почивка от поне 9 (девет) последователни часа, тъй като е
ползвал 6 часа и 33 минути и го е намалил със 147 минути /два часа и 27 минути/. Актът бил
връчен на същата дата на надлежно упълномощеното от управителя на дружеството лице,
без в него да са отразени възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл. 44, ал.1
от ЗАНН срок.
Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление №*** г.,
което е връчено на управителя на санкционираното дружество на 22.01.2024 г. Нарушението
в санкционният акт е описано по идентичен начин с АУАН, а именно: в град П., ул.“** О.“
№5, ет.2, превозвачът не е организирал и осигурил работата на водача Д.Т. по такъв начин,
че да може да спазва изискванията на Регламент №561/2006 г. на ЕО. Същият водач на
23.01.2023 година е нарушил дневния период на почивка от поне 9 (девет) последователни
часа, тъй като е ползвал 6 часа и 33 минути и го е намалил със 147 минути /два часа и 27
минути/.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията
свидетелите Т. и Г. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283
НПК писмени доказателства подробно описани в съдебните протоколи.
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията на
служителите на ИААА в частта им за извършената от тях проверка, направените
констатации и обстоятелствата около съставяне и връчване на АУАН. В кредитираните им
части, показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви и пълни и се
подкрепят от приетите по делото писмени доказателства. Съдът обаче не може и не бива да
кредитира показанията на свидетелите досежно датата на извършване на нарушението –
както бе отбелязано по-горе в електронно генерирания доклад от дигиталната карта на
водача не се установява да е констатирано такова нарушение на 23.01.2023 година.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото,
изключая датата на извършеното нарушение. Съдът се доверява изцяло на извлечението от
софтуерната програма на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" от
14.11.2023 г., с генерирания доклад при проверка на дигиталната карта на водача Д.Т., който
3
установява нарушенията на Регламент 561/2006г. за периода от 01.11.2022 г. до 01.11.2023
г., между които липсва такова от 23.01.2023 година.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице
на основание чл. 92, ал.1 вр. чл. 91 от ЗАвП, а наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, упълномощен на основание чл. 92, ал. 2 със Заповед № РД-
0830/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление са в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура
по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите
на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението - дата и
място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. АУАН
е съставен в присъствие на упълномощен представител на наказаното дружество, на когото е
връчен. Тук е мястото да посочи, че независимо от факта, че превозът е реализиран извън
страната, място на извършване на нарушението е седалището на съответното
дружество/едноличен търговец, на което е издаден лиценз на Общността за извършване на
международен превоз на товари. Отговорността на дружеството/едноличния търговец се
ангажира в качеството му на автомобилен превозвач, като организирането на международен
превоз без спазване на предвиденото с тази разпоредба изискване е именно седалището на
дружеството, от където се осъществява оперативната дейност по организирането на превози.
Не съществува и несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му
квалификация.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че наказващият орган, чиято е
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, установяващи, че превозвачът е
извършил нарушението, за което му е наложена „имуществена санкция", а именно, че е
допуснал цитираното и в АУАН и НП нарушение на именно на 23.01.2023 година.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл 10, §2 от Регламент 561/2005г. -
транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по
такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II
от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и
извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и
4
глава II от настоящия регламент. В чл. 8, § 2 от регламента е конкретизиран размера на
почивките, които водачът следва да спазва.
Отговорността на превозвача по чл. 104, ал.1 ЗДвП е за неизпълнение на задължението
да осигури спазването на разпоредбите на работното време и почивките на водачите при
извършване на обществени превози. "Осигуряването спазване на разпоредбите" се
осъществява при организация работата на водачите надлежното им инструктиране и
извършването на редовни проверки.
В съставения АУАН и издаденото наказателно постановление е отразено, че
жалбоподателят не е организирал и осигурил работата на водача Д.Т. по такъв начин, че
същият да спазва дневните почивки. В настоящия казус обаче не се налага изследване дали
превозвачът надлежно е инструктирал водача и осъществявал ли е последователни редовни
проверки относно спазване на дневните почивки, тъй като липсват доказателства, които да
установяват по безспорен начин извършено нарушение на 23.01.2023 година от водача Д.Т..
Такива доказателства не са представени и в съдебното производство пред въззивната
инстанция, което се потвърждава от приобщените писмени доказателства към
административно-наказателната преписка, както и от извършената комплексна проверка на
дейността на жалбоподателя от Регионална дирекция „Автомобилна администрация", гр. С..
Липсата на доказателства за извършено нарушение от водача Т. чрез ползване на 6 часа и 33
минути почивка при минимално изискуема съгласно Регламент 561/2006 г. ЕО 9 часова
почивка, предпоставя извода за липса на извършено от превозвача нарушение в
организацията и осигуряване работата на този водач за посочената дата по начин, съответен
на посочения регламент.
В нарушение на чл.53 от ЗАНН, без да анализира доказателствата, които сам е събрал,
АНО е наложил санкция да без да установи по несъмнен начин факта на извършеното
нарушение от дружеството-жалбоподател.
В случая, за съда е без значение какви организационни мерки е предприел превозвача,
(включително и относно това извършвани ли са и кога необходими проверки от страна на
превозвача) с оглед преценка дали дружеството е изпълнило указаните с чл. 10, §2 от
Регламент 561/2006г. задължения. Това е така, защото за ангажирането на отговорността на
дружеството е необходимо преди всичко да се установи неизпълнение на работното време и
почивките от страна на водача. Но това не е достатъчно, а е необходимо също така и да бъде
доказано, че конкретното неизпълнение е резултат от действие или бездействие на
работодателя. В случая обаче, отговорността на жалбоподателя е предпоставена от едно
предполагаемо нарушение на водача на дружеството Т. (за който дружеството отговаря),
извършено на 23.01.2023 г. - по делото липсват безспорни доказателства, установяващи
именно този факт. Доказателствената необезпеченост на този факт обуславя и липсата на
доказаност и на неизпълнение на конкретно задължение на превозвача, довело до
осъществяване на нарушение по чл. 10 § 2 изр. 1, пр. 2 от Регламента. Това от своя страна,
обосновава извод за незаконосъобразност на наказателно постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол и предпоставя неговата отмяна.
С оглед изхода от спора, според настоящия съдебен състав се явява частично
основателна претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е договор
за правна защита и съдействие от 12.03.2024г., в който е договорено и отразено заплащане
5
на адвокатско възнаграждение в брой от 360 /триста и шестдесет лева / лева с включен ДДС.
В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата, административно- наказващия
орган прави възражение в случай на прекомерност на претендирания по делото адвокатски
хонорар. Възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението е под минимално
предвиденото, съгласно регламента на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /същото се
изчислява в размер на 400 лева/, върху което по аргумент от §2а ДР на НМРАВ се начислява
ДДС – т.е минимално определеното адвокатско възнаграждение с включен ДДС би било 480
лв. с ДДС. Договореното от жалбоподателя и процесуалния му представител- адвокатско
дружество възнаграждение е в размер на 360 лв. с включен ДДС, т.е. 300 лева и дължимия
се ДДС по §2а ДР на НМРАВ. Съгласно посочената разпоредба, за регистрираните по ЗДДС
дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по Наредбата и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи
съобразно разпоредбите на ЗДДС. Този размер на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство под минималния размер е съобразен с обстоятелството, че
процесуалния представител е участвал в производството чрез писмени изявления и не се е
явил лично в съдебно заседание, но въпреки това е осъществил адекватно защита на
дружеството -жалбоподател. В този смисъл, претендирания размер на възнаграждението за
процесуално представителство е справедлив и обоснован. Предвид обстоятелството, че
договореното и удостоверено като платено възнаграждение е под определения в Наредба
№1 на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е
определено в договор между представлявания и представляващия и отговаря на
изискванията на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата досежно неговата справедливост и
обоснованост, искането следва да бъде оставено без уважение, като Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация" следва да бъде осъдена да заплати направените по делото
разноски в размер на 360 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие от 12.03.2023г.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Районен съд Петрич
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от и.д.директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация", гр. С., с което на „С. " ЕООД, с ЕИК
*** и седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „** О." № 5, представлявано от управителя
*Т. И., на основание чл. 104, ал.1 от ЗАвП е наложено административно наказание
„имуществена санкция" в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 10, §2 изр.1 предл.2 от
Регламент № 561/2006г., като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация" ДА ЗАПЛАТИ на
„С. " ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „** О." № 5,
представлявано от управителя *Т. И. направените по делото разноски в размер на 360
/триста и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК и по
реда на АПК, пред Административен съд - Б., в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
6
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7