№ 55
гр. Свиленград , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100279 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД от Г. АН.
ЯН. срещу Община Свиленград за заплащане на сумата от 2021,28 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Хонда ЦР-В“
с рег. № Х 6055 ВН при настъпило на 22.04.2020 г. ПТП поради преминаване през
неизправна отводнителна шахта, собственост на Община Свиленград, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 14.04.2021
г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 22.04.2020 г. около 11 ч. през деня шофирал личния си
лек автомобил „Хонда ЦР-В“ с рег. № Х 6055 ВН по ул. „Крали Марко“ в гр.
Свиленград. Карал с не повече от 25-30 км/ч, защото отсечката била къса. Отдясно на
пътното платно имало спрян автомобил УАЗ, а след него едно туристическо ремарке.
Същевременно отсреща срещу ищеца идвал лек автомобил, но имал възможност да
заобиколи спрените автомобил и ремарке преди да се разминат. Поради това
предприел маневра по заобикалянето им, като при преминаване с дясната част на
автомобила през отводнителната шахта на пътното платно капакът на същата се
повдигнал, усетил удар отдолу и стържене по автомобила, който целият се повдигнал
първо отпред, а след това отзад, при което водачът изгубил контрол върху него.
Опитал се да избегне удара в спрения автомобил УАЗ и същевременно да остане
максимално вдясно, защото отсреща приближавал друг автомобил. Но след това
автомобилът му се насочил и ударил в туристическото ремарке, намиращо се в
непосредствена близост на 4,5 метра вдясно на пътното платно, който удар въпреки
положените усилия не могъл да избегне. След като слязъл от автомобила, видял, че
шахтата, през която преминал, била с отворен капак, а капакът бил застанал прав на
тясната си страна перпендикулярно на пътя. На мястото, където станало ПТП, спрял
водачът на насрещно движещия се лек автомобил, който бил очевидец на случая.
Поддържа, че по автомобила имало материални щети вследствие на ПТП по ходовата
1
част и отстрани в дясната част на купето. На място пристигнал полицейски патрул,
като след изясняване на случая бил съставен протокол за ПТП. Още същия ден
забелязал, че на мястото, където станало ПТП, пристигнали техника и работници,
които оправили проблемната шахта. Твърди, че били увредени следните части по
автомобила му: напречна греда на заден мост, държач на диференциал, носач на задна
ос – долен десен, карданен вал, калник преден десен, врата задна дясна, задна броня,
заден десен панел комплект. Подмяната и ремонтът на съответните повредени детайли
била съпроводена и с допълнителни съпътстващи операции по демонтаж и монтаж на
автомобилни части. Според независим лицензиран оценител нанесените щети били на
стойност 2358,48 лв. Впоследствие автомобилът бил ремонтиран в сервиз, за което на
ищеца била издадена фактура на стойност 2021,28 лв. Тъй като ул. „Крали Марко“
била част от общинската пътна мрежа, а настъпилото ПТП било вследствие на
неизправност на пътното платно, в случая на необезопасен или повреден капак на
отводнителна шахта, ответникът бил материално легитимиран да отговаря по
предявения иск. Ответната община имала законово задължение да поддържа в
изправност уличната пътна мрежа, за да осигури безопасността на движението на
пешеходци и МПС-та. Поддържа се, че пътят бил местен по смисъла на чл. 3, ал. 3 от
Закона за пътищата и като такъв бил публична собственост на Община Свиленград.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините. Според разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП
лицата, които стопанисвали пътя, го поддържали в изправно състояние, сигнализирали
незабавно препятствията по него и ги отстранявали във възможно най-кратък срок.
Посочено е, че служители на ответника проявили бездействие, като не сигнализирали
опасната шахта, върху която не следвало да се преминава. Тъй като това бездействие
станало причина за настъпване на ПТП, моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита се, че от
представените доказателства не се установявало наличието на причинно-следствена
връзка между състоянието на шахтата, настъпилото ПТП и нанесените на личния
автомобил на ищеца вреди. Възразява, че от приложените документи не ставало ясно
точното място, където е настъпило ПТП. Посочено е още, че изградените материални
активи при реконструкцията на ул. „Крали Марко“ били собственост на Общината
съгласно Закона за водите, но били предоставени за експлоатация на ВиК Хасково. По
тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представения протокол за ПТП № 1748427/22.04.2020 г., съставен от
Борислав Радев – мл. автоконтрольор при РУ – гр. Свиленград, се установява, че на
22.04.2020 г., около 09:50 ч. на ул. „Крали Марко“ в гр. Свиленград управляваният от
ищеца лек автомобил марка „Хонда ЦР-В“ с рег. № Х 6055 ВН, негова собственост,
преминал през отводнителна шахта, като капакът й се повдигнал и ударил отдолу
МПС. Вследствие на това лекият автомобил се ударил в туристическо ремарке,
намиращо се на пътното платно, и настъпило ПТП поради независещи от ищеца
2
причини. Описани са настъпилите щети по превозното средство.
От показанията на свидетеля ГБ, преценени съгласно разпоредбата на чл. 172
ГПК като логични, безпротиворечиви и основани на лични възприятия, се установява,
че през м. април 2020 г. бил в градината си и тръгнал да се прибира с автомобила си
към дома си. Когато излизал от черния път и се включвал по ул. „Крали Марко“,
забелязал автомобила, управляван от ищеца, който се движил срещу него. Видял, че на
пътното платно отдясно на ищеца имало паркирани лек автомобил и ремарке. Пътят
бил доста тесен и когато установил, че срещу него идва автомобил, свидетелят спрял,
за да го изчака. Уточнил е, че бил длъжен да изчака, тъй като ищецът вече бил
предприел маневрата, заобикаляйки лекия автомобил. Свидетелят забелязал, че когато
се разминал със спрелия лек автомобил, предната му дясна гума преминала през
отводнителна шахта. Шахтата се повдигнала и изместила траекторията на движение на
автомобила. В резултат на това управляваният от ищеца автомобил се завъртял и
ударил в паркираното ремарке. Спомня си, че шахтата останала отворена. Свидетелят
слязъл от автомобила си и отишъл при ищеца, за да провери какво е състоянието му.
Видял, че щетите били от дясната страна на автомобила, където бил ударът с
ремаркето.
От заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че при
предприемане на маневра заобикаляне на спрели ППС вдясно на пътното платно
спрямо посоката му на движение лекият автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег. № Х 6055 ВН
преминал с десни колела през капак на отводнителна шахта, разположена в средната
част на платното за движение. Вероятно поради повредена основа на капака на
шахтата, при преминаване на предно дясно колело през капака, същият се завъртял с
издигане на задния му край и контактуване с детайли на автомобила, разположени в
дясната долна част, зад предното дясно колело. При този вид удар възникнала подемна
сила – дясната част на автомобила се издигнала нагоре и автомобилът се завъртял по
посока на часовниковата стрелка. При така създалата се ситуация водачът на
процесния автомобил загубил контрол върху управлението на автомобила, като
последният се отклонил надясно и се ударил в паркираното в десния край на платното
за движение туристическо ремарке. Експертът е установил, че настъпилите щети по
процесния автомобил „Хонда ЦВ-Р“ с рег. № Х 6055 ВН са локализирани в зоните на
контакт – в долната част на автомобила (от удара със завъртения капак на
отводнителната шахта) и в дясна странична част (при удара в паркираното
туристическо ремарке). Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка
между механизма на настъпване на ПТП и настъпилите щети по автомобила. В
конкретната ситуация водачът на лекия автомобил е нямал техническа възможност да
избегне удара в разположеното вдясно на платното за движение туристическо ремарке
поради загубата на контрол върху управлението на автомобила вследствие на удара
със завъртения капак на отводнителната шахта при преминаване на автомобила с
предна дясна гума през него. Размерът на нанесените щети по лекия автомобил и
разходите за възстановяването им били определени в представения разходен документ
Фактура № **********/31.01.2021 г. на „Ауто Папи“ ЕООД. Съобразявайки това,
вещото лице е определило, че стойността на нанесените щети по процесния автомобил
възлиза на 2021,28 лв. Скоростта на движение на лекия автомобил „Хонда ЦВ-Р“ с рег.
№ Х 6055 ВН непосредствено преди произшествието била около 30 км/ч. В
материалите по делото нямало данни капакът на отводнителната шахта да е
3
представлявал препятствие пред автомобила. Завъртането на капака е станало в
момента на преминаване на процесния автомобил през него. Според вещото лице не
било налице съпричиняване на процесното ПТП от страна на водача на лекия
автомобил Г.Я..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Следователно, за да възникне обезпечително-
гаранционната отговорност на възложителя за настъпили вреди, причинени при или по
повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили
следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или
бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 5) вина на делинквента
и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина
на прекия извършител.
В конкретния случай спорът се съсредоточава върху въпроса дали са
осъществени в обективната действителност елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност, наличието на които ангажира тази на ответника.
В тази насока от представения протокол за ПТП безспорно се установява, че на
22.04.2020 г. е реализирано пътно-транспортно произшествие, при което е участвал
собственикът и водач на лек автомобил „Хонда ЦВ-Р“ с рег. № Х 6055 ВН Г. АН. ЯН..
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че констативният протокол за ПТП
съставлява годно доказателствено средство, тъй като по своята правна природа
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
който е съставен от компетентно длъжностно лице – разследващия орган, в кръга на
службата му по установената форма и ред, поради което този документ се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила за обстоятелствата, които това
длъжностно лице е възприело непосредствено. Материалната доказателствена сила на
този официален свидетелстващ документ не бе опровергана от ответника, поради което
настоящата инстанция следва да приеме за осъществени в обективната действителност
правнорелевантните факти, обективирани в констативния протокол. Документът се
ползва с обвързваща доказателствена сила и относно съществуването на
отводнителната шахта на платното за движение и досежно щетите по процесния лек
автомобил.
На следващо място, съвкупната преценка на показанията на свидетеля Бекяров
и заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза обосновават
извода за причинени вреди по автомобила на ищеца вследствие на преминаването му
4
през необезопасената отводнителна шахта. Ето защо, съдът приема, че в конкретния
случай е доказан механизмът на произшествието и е налице причинно-следствена
връзка на настъпилите щети по автомобила с процесното ПТП. Твърденията, заявени в
отговора на исковата молба, за съпричиняване на вредоносния резултат, поради
несъобразяване поведението на водача със скоростта на движение и другите
обстоятелства, визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, остават неподкрепени с доказателства и
съответно недоказани по делото. В случай че ответникът счита, че трети лица,
неучастващи в настоящото производство, са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат не е налице пречка да реализира правата си срещу тях в последващ процес –
арг. чл. 53, вр. чл. 127 ЗЗД.
Безспорно е установено още, че ПТП е станало на общински път, чийто
собственик съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА е Община Свиленград. С
нормата на чл. 31 от Закона за пътищата на общините е възложено задължението за
изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. В настоящия случай
именно това вменено от закона задължение не е изпълнено от ответната страна, като е
налице бездействие на нейни служители, респ. работници, довело до възникване на
ПТП и настъпването на вреди по процесния автомобил. Същевременно това
бездействие е противоправно, извършено в нарушение на чл. 167 ЗДвП.
Необезопасеният и недобре положен капак на отводнителната шахта се явява
„препятствие на пътя“, създало опасност за движението, отговорността за
отстраняването на което е в тежест на ответната община. Като не е предприела
действия по поддръжка на общинския път в изправно състояние, осигурявайки
безопасност на всички участници в движението, Община Свиленград в качеството на
стопанин на пътя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1/17.01.2001 г. за
организиране на движението по пътищата, не е взела мерки за незабавно
сигнализиране и отстраняване недоброто закрепване капака на отводнителната шахта
във възможно най-кратък срок. Поради това съдът приема, че причинно-следствената
връзка между вредоносния резултат и бездействието на ответната страна е несъмнено
установена. Ето защо, съдът счита, че на основание чл. 49 ЗЗД ответникът е отговорен
за причинените при процесното ПТП вреди. Съдът не споделя довода на ответника, че
отговорност за настъпилите щети следва да носи „ВиК“ ЕООД – гр. Хасково. В
настоящата хипотеза отговорността на ответната община се ангажира поради проявено
бездействие от страна на нейни служители да поддържат пътя в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок. Стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и
съоръженията по смисъла на чл. 198о, ал. 1 ЗВ е дейност от напълно различно естество
и няма отношение към конкретния казус. Отделно от това, следва да се има предвид, че
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗВ публична общинска собственост са
водостопанските системи и съоръжения на територията на общината, с изключение на
тези, които са включени в капитала на търговските дружества, различни от ВиК
операторите с държавно и общинско участие в капитала. В случая не са ангажирани
доказателства, че отводнителните шахти са включени в материалните активи на „ВиК“
ЕООД – гр. Хасково и че стопанисването и ремонтирането, поддържането и
експлоатацията им, в т. ч. подмяната на увредените или липсващи капаци на шахтите е
част от задълженията на това дружество.
Видът и размерът на щетите се установяват безспорно от съставения протокол
за ПТП, свидетелските показания и заключението на САТЕ. Не може да бъде
5
споделено становището на ответника, че размерът на обезщетението относно
разходите за закупуване на нови части следва да бъде определен, като се приложи
коефициент на овехтяване. В тази връзка следва да се съобрази, че делинквентът
отговаря за всички преки и непосредствени вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД), като целта на
обезщетението е да постави увредения в имущественото състояние, което той е бил
преди деликта. Следователно, принципът за пълна обезвреда изисква обезщетението за
имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които са необходими за
възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди увреждането. В
конкретния случай увреждането на автомобила се изразява в повредени автомобилни
части. Вредите обаче се съизмерват не със стойността на тези стари части, а с
разходите за възстановяването им, тъй като при деликтната отговорност се обезщетява
негативния интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави увредения
в имущественото състояние, в което той би бил преди деликта – да се приведе
увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. В тази връзка
съдът намира, че за постигането на тази цел следва да се вземат предвид извършените
от увреденото лице разходи за нови части. Очевидно обективно невъзможно е
увредените части на МПС да се заменят със стари части точно със същата степен на
амортизация, още по-малко – при ремонт в сервиз, който е неизбежен. Нормално и
обичайно е вместо увредените части да се сложат нови, вместо да се кара увреденото
лице да намери точно същите стари части. Следователно, да се възстанови състоянието
отпреди деликта означава да се постави нова част поради невъзможността да е стара в
точно същото състояние (а е възможно и да е увредена част, която по принцип не се
ползва на старо) и тогава стойността на вредата е в размер на стойността на тази част.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата претенция се явява доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца търсената сума от 2021,28 лв., ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба – 14.04.2021 г., до окончателното изплащане
на вземането.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените разноски за държавна такса и възнаграждение за съдебно-
автотехническа експертиза в общ размер на 230,85 лв. На основание чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца – адв. Х.,
следва да се определи възнаграждение за осъществената правна помощ. С оглед
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения същото следва да бъде в размер на 371,49 лв.,
която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на осъществилия процесуално
представителство адвокат.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Свиленград, с административен адрес: гр. Свиленград, бул.
„България“ № 32, да заплати на Г. АН. ЯН., ЕГН: **********, адрес: гр. Свиленград,
ул. „Д-р Страшимир Дочков“ № 20А, по иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 2021,28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
на лек автомобил марка „Хонда ЦР-В“ с рег. № Х 6055 ВН при настъпило на
6
22.04.2020 г. ПТП поради преминаване през неизправна отводнителна шахта,
собственост на Община Свиленград, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – 14.04.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 230,85 лв., представляваща сторените пред първата
инстанция разноски.
ОСЪЖДА Община Свиленград, с административен адрес: гр. Свиленград, бул.
„България“ № 32, да заплати на адв. Хр. Й. Хр., ЕГН: **********, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 371,49 лв. за адвокатско възнаграждение.
Присъдените в полза на Г. АН. ЯН., ЕГН: **********, адрес: гр. Свиленград,
ул. „Д-р Страшимир Дочков“ № 20А, суми могат да бъдат заплатени по следната
банкова сметка: BG14UNCR75274082693810.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7