Р Е Ш Е Н И Е
№
08.01.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и прокурора.....................,
като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 2065/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, по чл.342, ал.1, вр. ал.3, вр . 345, ал.1 от ТЗ, и
чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”, ЕАД, гр. София, чрез адв. З.Ц.- САК, против В.М.Д.,***, с която се твърди, че
между ответника Д. и „***”- понастоящем с наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”, ЕАД,
са сключени общо 7 договора и допълнителни споразумения към тях, както следва:
1. Договор за мобилни услуги №***/19.07.2010г. и договор за лизинг от същата
дата, въз основа на който на ответника е предоставен номер –***
и мобилно устройство Samsung
S5620 Monte, като общата цена на лизинговата вещ е
264,50лв. с ДДС. Твърди се, че въз основа на
договора за лизинг, лизингополучателя се
задължил да извърши 23 месечни вноски, всяка в размер на 11,50лв. с ДДС, които
се фактурират в месечните сметки за ползваните мобилни услуги. Твърди се, че
между страните е сключено 2. Допълнително споразумение по програма „Заедно“,
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от
12.11.2012г., съгласно което, за посочения по- горе мобилен номер, влиза в сила
нов абонаментен план. Посочва се, че на основание клауза от споразумението,
между страните е сключен и договор за лизинг, който предвижда клиентът да
получи мобилен апарат Samsung Galaxy S II Black, с обща цена
на лизинговата вещ- 692,76 лв., с ежемесечни вноски в размер на 30,12 лв. с
вкл. ДДС, за периода 12.12.2012г. - 12.10.2014г., като е предвидено те да се
фактурират чрез сметките за ползвани мобилни услуги. Твърди се, че между
страните е сключен и 3. Договор за мобилни услуги № *********/08.11.2013г., съгласно който, на ответника е предоставен мобилен телефонен номер *** Твърди се, че въз основа на 4. Сертификат за
пакетни услуги Giobul Combo + № *** от 08.11.2013г., телефонни номера *** и ***, се включват в пакет,
спрямо който се прилагат търговски отстъпки. Твърди се, че между страните е сключен 5. Договор
за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 10.12.2013г., като съгласно
договора за мобилни услуги, на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер *** а въз основа на
договора за лизинг- мобилно устройство Samsung Galaxy S II Plus White, с общата цена в размер на 379,50 лв. с вкл. ДДС, платима на
23 месечни равни вноски, в размер на 16,50 лв., с вкл. ДДС, като е предвидено
те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги. Твърди се,
че между страните е сключено 6. Допълнително споразумение по програма „Заедно“
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
19.01.2015г., въз основа на което, за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план. Твърди
се, че между страните са сключени 7. Договор за мобилни услуги
№ ***, въз основа на който на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер *** и договор за лизинг от 13.02.2015г., с предмет мобилно
устройство Samsung Galaxy S5 Black, с общата цена в
размер на 1034,77 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 месечни вноски в размер на
44,99 лв. с вкл. ДДС, всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните
сметки за ползвани мобилни услуги.
Твърди се, че към периода на издаване на процесиите
фактури, спрямо ползваните от ответника В.Д., мобилни номера се прилагат
следните условия: за номер ***- условията,
договорени в договор за мобилни услуги №*** от 19.07.2010г. и допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 19.01.2015г. За номер ***-
условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 08.11.2013г. и
сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ № *** от 08.11.2013г. За номер ***- условията, договорени в договор
за мобилни услуги № ********* от 10.12.2013г. За номер ***-
условията, договорени в договор за
мобилни услуги № *** от 13.02.2015г. За мобилно устройство Samsung Galaxy
S II Plus White - условията, договорени в договор за
лизинг от 10.12.2013г. За мобилно устройство Samsung Galaxy S5 Black - условията, договорени в договор за
лизинг от 13.02.2015г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 7 броя фактури, издадени в периода м. юни 2015г. -
м. октомври 2015г., като във всяка от фактурите са начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента, както следва:
1. ФАКТУРА № **********/15.06.2015г., за
отчетния период 15.05.2015- 14.06.2015г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период, за мобилен номер *** -месечна абонаментна
такса 11,66лв. и лизингова вноска за мобилно устройство Samsung
Galaxy S II Plus White – в размер на 13,75 лв., общо сумата от 30,49 лв. с вкл. ДДС;
2. ФАКТУРА
№ **********/15.07.2015г. е издадена за отчетния период
15.06.2015- 14.07.2015г., включваща следните задължения на клиента за посочения
период, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 11,66 лв. и
лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy S II Plus White - 13,75 лв., общо сумата от 30,49
лв. с вкл. ДДС;
3.
ФАКТУРА № **********/15/08/2015г., за отчетния период 15.07.2015-
14.08.2015 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За
мобилен номер ***- месечна абонаментна такса -9,40лв. и в общ размер сумата от 5,22
лв. с вкл.
ДДС. Посочва се,
че отрицателната стойност на месечния абонамент, в размер на (-9,40)лв., се е
формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период и
таксата за предварително начислен брой дни с достъп до услугите на оператора от
датата на сключване на договора за ползване на мобилен номер *** до датата на
първата фактура, издадена на потребителя по договора.
Твърди се, че договорите са
предсрочно прекратени, по вина на отв. Д., поради
изпадането й в забава, като в тази връзка е издадена фактура №**********/01.09.2015г., която
включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги чрез номер *** в размер на 222,66 лв. и
предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy S5 Black в общ
размер на 809,82 лв., равняващ
се на осемнадесет неначислени вноски. Твърди се, че размерът и основанието за
възникване на задължението, са уредени в т. 11 на Договор за мобилни услуги № ***/13.02.2015г.,
съгласно която, в случай на предсрочно прекратяване на договора, по вина на
потребителя, последният дължи неустойка, в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси, от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения му срок на 13.02.2017 г. Правото да бъде обявена
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12
от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването му е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. Общата сума, начислена във фактурата, е 1032,48
лв. Твърди се, че след
настъпване на изискуемостта по фактурата, отв. Д. е
извършила частично плащане, на сума в размер на 241,42 лв., в резултат на което
е погасено задължението за неустойка за предсрочно прекратяване на услуги чрез
номер ***, а задължението за предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски
за мобилно устройство Samsung Galaxy
S5 Black е намалено до 791,06 лв., с което сумата, претендирана по фактура №
**********/01/09/2015г., е в размер на 791,06 лв.
Твърди се, че след предсрочното
прекратяване на договорите, е издадена фактура № **********/01.09.2015г.,
която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги чрез номер *** в размер на 55,53
лв. Размерът и основанието за възникване
на задължението са уредени в раздел III, т. 4 на Допълнително споразумение по
програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
*********/19.01.2015г., съгласно която, в случай на предсрочно прекратяване на
договора, по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения му срок на 19.01.2016 г. Сумата,
начислена във фактурата, е 55,53лв.
Твърди
се, че е издадена и Фактура № **********/15.09.2015г., за отчетния период 15.08.2015-
14.09.2015 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За
мобилен номер *** лизингова вноска за мобилно устройство Samsung
Galaxy S II Plus White - 49,50 лв. с вкл. ДДС; Общата сума начислена във
фактурата е 49,50 лв.
Твърди се, че след предсрочното
прекратяване на договорите, по вина на ответника, е издадена фактура № **********/15.12.2015г., която
включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги чрез номер *** в размер на 55,14 лв. Твърди се, че размерът
и основанието за възникване на задължението, са уредени в т. 11 на договор за
мобилни услуги № ********* от 10.12.2013г., съгласно която, в случай на
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси
от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок на
10.12.2015 г. Сумата, начислена във фактурата, е 55,14
лв. Твърди се, че изискуемостта на вземанията на ищеца, по всяка
от посочените по- горе фактури, настъпва 15 дни след издаването й. Твърди се че
в периода след издаване на първата от
гореизброените фактури, ответникът не е извършвал плащания, като и към
настоящия момент задълженията не са погасени. Твърди се, че въз основа на
заявление по 410 от ГПК, е образувано
частно гражданско дело № 8559/2017г. на ПлРС, като
издадената заповед за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
В заключение, моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника В.М.Д., че
дължи сумата от общо 1017,43 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми
съгласно Фактура №**********/15.06.2015г., фактура №**********/15.07.2015г.
фактура № **********/15.08.2015г., фактура №**********/01.09.2015г., фактура №
**********/01.09.2015г., фактура № **********/15.09.2015г. и фактура № **********/15.10.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, както следва: сумата
от 115,70лв.- главница, съставляваща стойността на предоставени услуги и
лизингови вноски, по договор №********* и договор за
лизинг от 10.12.2013г., за периода 15.05.2015-14.09.2015г., от
която - 49,70лв.- аб. такси за периода
15.05.2015-14.09.2015г. и 66лв.- лизингова вноска; сумата от 110,67лв.-
неустойка, от която 55,53лв.- за предсрочно прекратяване на Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* от 19.01.2015г. и 55,14лв.- за предсрочно прекратяване на договор
№*********/10.12.2013г.; сумата от 791,06лв- по
договор за лизинг от 13.02.2015г, представляваща предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно
устройство Samsung Galaxy
S5 Black. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. В.М.Д., чрез назначеният от съда особен представител адв. Л. П., изразява становище за неоснователност на
предявените искове, като се твърди, че претендираните суми по фактури не са
дължими. Твърди се, че представените с ИМ договори, не отговарят на
изискванията на чл.228, ал.1 от ЗЕС, поради което същите са нищожни на
основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД- поради противоречие със закона. Евентуално се
посочва, че договорите не обвързват ответника, тъй като липсват данни, при
тяхното сключване, на отв. Д. да са предоставени ОУ и
тя да се е съгласила с тях, което се явява нарушение на чл. 147а, ал.1 от ЗЗП. Посочва се, че
подписаната от Д. декларация от 13.01.2015г, не касае договора от 13.02.2015г.
Евентуално се оспорва факта на предоставяне на мобилни услуги на ответника, въз
основа на сключените договори, поради което, за нея не е възникнало насрещно
задължение за плащане. Твърди се, че клаузата за заплащане на
неустойка при предсрочно прекратяване на договорите, е нищожна като
неравноправна. Евентуално се излагат съображения за недължимост
на сумата, като се излагат съображения, че няма надлежно едностранно разваляне
на договорите, от страна на кредитора. В тази връзка се посочва, че за
ответника не е възникнало задължение за заплащане на остатъка от лизинговите
вноски, тъй като не е налице предизвестие за
прекратяване на договора за лизинг или уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски .
Съдът, като съобрази становищата
на страните и на основание закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение № 5614/07.11.2017г. по ч. гр.д.№8559/2017г. по описа на ПлРС. В указаният от съда едномесечен срок, по реда на чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
По делото се установява, видно от
представените с ИМ и с допълнителна писмена молба, от страна на ищеца, че между
Космо Мобайл България ЕАД- като доставчик и ответника В.Д.– като потребител, са
сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги №***/19.07.2010г.
въз основа на който на ответника е предоставен номер –***
и срок на договора -24 месеца. Между страните е сключен и договор
за лизинг от същата дата, въз основа на който, Космо Мобайл България ЕАД- като лизингодател, се е задължил на предостави на ответника-
като лизингополучател, за временно и възмездно
ползване, мобилно устройство Samsung S5620 Monte, като общата
цена на лизинговата вещ е 264,50лв. с ДДС. и срок на договора -23 месеца.
По делото се установява също, че
между страните по договора за мобилни услуги №***/19.07.2010г., е сключено
допълнително споразумение по програма „заедно”, от 12.11.2012г, въз основа на
което, за посоченият мобилен номер ***, влиза в сила нов
абонаментен план и нов 24- месечен срок. Установява се също, че въз основа на
това споразумение, страните са уговорили, отв. Д., да
получи мобилно устройство Samsung Galaxy
S II Black. Установява се също, в тази връзка, че страните са сключили договор
за лизинг от 12.11.2012г., с предмет – посоченото устройство, за
срок от 23 месеца, с обща цена на
лизинговата вещ- 692,76 лв., с ежемесечни вноски в размер на 30,12 лв. с вкл.
ДДС, за периода 12.12.2012г. - 12.10.2014г.В договора за лизинг е уговорен и начина на придобиване
собствеността върху лизингуваната вещ.
По делото се установява също
факта на сключване на Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
19.01.2015г., въз основа на което, за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план от
10,99лв.
По делото се установява също, че
между страните е сключен договор за мобилни услуги № *********/08.11.2013г., съгласно който, на ответника е предоставен мобилен телефонен номер ***,
при стандартен месечен абонамент от 5,90лв. и срок на договора- 12 месеца.
По делото се установява също, че
въз основа на Сертификат за пакетни услуги Giobul Combo + № *** от 08.11.2013г., страните по съответните договори, са уговорили, че телефонни номера *** и ***, се
включват в пакет, спрямо който се прилагат търговски отстъпки, като срокът на
договорите се удължава до 12.11.2014г.
По делото се установява също,
факта на сключване на Договор за мобилни услуги №
*********/10.12.2013г, между същите страни, въз основа на който на
отв. Д., е
предоставен мобилен телефонен номер ***срок на договора- 24
месеца и стандартен месечен абонамент от 13,90лв. Въз основа на договора, на отв.Д. е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S II Plus White, за което е
сключен договор за лизинг от същата дата, с обща размер на лизинговата вноска 379,50 лв. с вкл. ДДС, платима на
23 месечни равни вноски, в размер на 16,50 лв., с вкл. ДДС, съобразно
погасителен план. Уговорен е и начина за на придобиване собствеността върху лизингуваната вещ.
По делото се установява също
факта на сключване на Договор за мобилни услуги № ***/13.02.2015г,
въз основа на който, на ответника е предоставен
мобилен телефонен номер ***, с аб.
план- 13,99лв/месечно и срок на договора 24 месеца. Във връзка с договора,
между страните е сключен и договор за лизинг от същата дата, с предмет мобилно
устройство Samsung Galaxy S5 Black, с общата цена в
размер на 1034,77 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 месечни вноски в размер на
44,99 лв. с вкл. ДДС, всяка, по погасителен план, като е предвидено те да се
фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги. Уговорен е и начина
за на придобиване собствеността върху лизингуваната
вещ.
По делото са представени два броя
подписани от отв. В.Д. декларации- съгласие, че са й
предоставени ОУ за взаимоотношения с потребителите на мобилни услуги от м.
01.2015г. по делото са представени и съответните фактури, за начислени суми.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: По договор
за мобилни услуги №*********/10.12.2013г. и договор за лизинг от същата дата,
са издадени Фактура №**********/15.06.2015г., вкл. сумата от
13,99лв.- абонаментна такса и отчетен период- 15.05.2015г.-14.06.2015г. и
16,50лв.- лизингова вноска, фактура №**********/15.07.2015г., вкл. сумата от
13,99лв.- абонаментна такса и отчетен период-15.06.2015-14.07.2015. и 16,50лв.-
лизингова вноска, фактура №**********/15.08.2015г., за сумата от 5,22лв. -
лизингова вноска, фактура №**********/15.09.2015г. за сумата от 49,50лв.-
лизингова вноска и фактура №**********/15.10.2015г., за сумата от 55,14лв.-
неустойка- съставляваща незаплатени аб. такси до края
на договора- 10.12.2015г. По Договор за мобилни услуги
№ ***/13.02.2015г и договор за лизинг, е издадена фактура
№**********/01.09.2015г., за сумата от 791,06лв- за 17,5 лизингови вноски,
всяко от 44,99лв./ след плащане/. По допълнително споразумение от 19.01.2015г.,
към договора за мобилен номер ***- е издадена фактура №**********/01.09.2015г.,
за сумата от 55,53лв.- неустойка до 19.06.2016г, за предсрочно прекратяване. В
заключение ВЛ е посочило, че дължимите лизингови вноски от отв.
В. Д., по договорите за лизинг от 10.12.2013г, и от 13.02.2015, са в общ размер
от 878,78лв., неустойка за предсрочно
прекратен договор за услуги – от 10.12.2013 и от 19.01.2015г.- 110,67лв. и незаплатени такси по аб. планове по договор от 10.12.2013т, за периода
15.05.2015-14.07.201- 27,98лв. ВЛ е установило, че издадените фактури са
включени в дневниците за продажба на ищеца, осчетоводени са по надлежния начин.
ВЛ е посочило, че неустойката е
начислявана в размер на месечните аб. такси до края
на срока на договора. В с.з., ВЛ посочва, че неустойките са начислявани от 21.07.2015г.,
когато са спрени да се ползват плановете. Посочва също, че сумите по фактури
съответстват на посочените суми по ИМ.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът намира, че между страните са сключени валидни договори за
предоставяне на мобилни услуги, изменени
чрез сключването на допълнителни споразумения, описани по- горе. Съдът намира, че
сключените договори за предоставяне на мобилни услуги, са произвели своето
правно действие и обвързват страните по тях, в рамките на посочените в тях
права и задължения. Съдът намира, че тези договори не са нищожни по смисъла на
чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр.
чл. 228, ал.1 от ЗЕС- поради противоречие със закона, и в този смисъл,
направеното от ответника, чрез особеният му представил възражение за нищожност,
е неоснователно. С оглед съдържанието на представените по делото договори,
същите отговарят на нормата на чл. 228, ал.1 от ЗЕС, като съдържат съответните
данни и условия. Заедно с това, съдът констатира, че в договорите за
предоставяне на мобилни услуги от 19.07.2010г., от 12.11.2012г., от
08.11.2013г., 20.12.2013г, ответникът, като потребител, е декларирал, че е
запознат и приема ОУ към договорите, а към договорите от 2015г, има подписани
нарочни декларации за това. Следва да се отбележи също, че изискването за
предоставяне на ОУ към договорите, е въведено с нормата на чл. 147а от ЗЗПотр., обн ДВ бр.61/2014г. и
имаща действие само за напред. С оглед на приетите по делото доказателства, и
заключението по ССЕ, съдът приема, че от страна на ищеца- като доставчик на услуги, има изпълнение по
договорите., за което са начислявани съответните суми. При така установеното, съдът намира, че отв. В. Д. дължи насрещно изпълнение на договорните си
задължения, за плащане на потребените от нея услуги,
по договор от 10.12.2013г.. Сумите са установени от ВЛ в ССЕ, в размер на
27,98лв., за периода 15.05.2015-14.07.2015г., по фактура
№**********/15.06.2015г. и по фактура №**********/15.07.2015г. По делото не са
представени доказателства за начисляване на дължими аб.
такси по договора от 10.12.2013г, за периода до 14.09.2015г. Следва да се отбележи
също, че ищецът, в становището си по проекто- доклада на съда, изрично е посочил, че този договор, както и останалите два договора
за предоставяне на мобилни услуги, са прекратени считано на 21.07.2015г.
На основание изложеното, следва,
предявеният иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, да бъде уважен до размера от 27,98лв.,
съставляваща дължими аб. такси по договор за мобилни услуги от 10.12.2013г. за периода
15.05.2015-14.07.2015г., по фактура №**********/15.06.2015г. и по фактура №**********/15.07.2015г.,
като за разликата до пълния претендиран размер от 49,70лв. за периода
15.05.2015-14.09.2015г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
92, ал.1 от ЗЗД:
Както бе посочено по- горе, съдът
приема, че сключените договори за
мобилни услуги, са валидни и са произвели своето правно действие. В рамките на
предявеният иск, за установяване дължимостта на
сумите- сумата от 110,67лв.- неустойка, от която 55,53лв.- за
предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 19.01.2015г. и 55,14лв.- за предсрочно прекратяване на договор
№*********/10.12.2013г., на доказване
подлежат- на първо място факта на предсрочното прекратяване на договорите, от
страна на ищеца – доставчик, а също и наличието на валидна клауза, в тази
насока, обвързваща страните, като основание на претенцията.
Съдът намира, че клаузите,
визиращи задължения за потребителя, да заплати неустойка, в размер на сбора от
оставащите месечни аб. такси от момента на предсрочно
прекратяване на договора, до края на същия, за нищожна, поради противоречие с
добрите нрави- арг. ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС., поради следните съображения: Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка, да престира определена или определяема парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани. За нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор, обаче
съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, вкл. и
при нарушение на добрите нрави и/или наличие на неравноправна клауза.
Начислената неустойка, в случая излиза извън допустимите законови рамки, тъй
като кредиторът получава имуществена облага, от насрещната страна в определен
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т.
д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка
за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
каквото в случая не е налице. Съдът намира, че
противоречието между клаузата за неустойка с добрите нрави е налице още
при сключването на договора, поради което, случая не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26,
ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът
изобщо не е породил правно действие.
Поради изложеното, и с оглед
изначалната нищожност на неустоечната клауза, по
принцип не следва да се обсъжда въпросът за възникване на основанието-
предсрочното прекратяване на договора за услуги, но за пълнота, следва да се
посочи следното: По делото, от страна на ищеца, не са представени Общите
условия към договорите за мобилни услуги, от които да се установят хипотезите,
при които доставчикът има възможността да прекрати едностранно договора и
съответно- начина, по който същият може да упражни това свое право. Съдът
установи, че в представеното допълнително споразумение към договор №***/19.07.2010г.,
т.4, е посочено, че при неизпълнение на задълженията си по т.3- визираща от
своя страна задължения по т.3а и по т.12 от ОУ, потребителят дължи неустойка, в
размер на месечната аб. такса, до края на срока на
споразумението. В т.11 от Договорите, е посочено също, че при неспазване на
срока на договора, абонатът дължи неустойка, в размер на месечните аб. такси до края на срока. При така установеното и с оглед
на представените от страна на ищеца писмени доказателства съдът намира, че не
се установява по категоричен начин, факта на предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, на твърдяното в ИМ основание- неизпълнение от
страна на ответника- потребител. По делото не се установява в какви потребителя
същият е длъжен да заплати своето задължение, респ. при наличието на кои
предпоставки, за доставчикът възниква правото на едностранно прекратяване и
начина на това, с оглед на твърдението му, че и трите договора са прекратени считан
от 21.07.2015г.
На основание
гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за признаване за установено, че ответникът
дължи сумата от общо 110,67лв, неустойка при предсрочна прекратяване на
договори за далекосъобщителни услуги, изразяваща се в сбора на месечните
абонаментни такси, за периода от
прекратяването на договора, до края на срока му, е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв.
По иска
с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.342, ал.1, вр. ал.3, вр.
чл. 345,
ал.1 от ТЗ.
С оглед на сърбаните по делото
доказателства, съдът намира, за безспорно установен факта на сключването на
договори за финансов лизинг, с предмет- мобилни устройства, въз основа
на които ищецът- като лизингодател, се е задължил а
предостави на лизингополучателя- отв.
В. Д., за временно и възмездно ползване, съответната лицзингувана
вещ, срещу насрещното задължение на лизингополучателя,
да заплаща лизинговата цена, по погасителен план. В процесния договор , от
13.02.2015г, въз основа на който се претендира заплащане на предсрочно
изискуеми лизингови вноски, е посочено, че лизингополучателя,
има правото да придобие собствеността върху лизингуваната
вещ, като подпише договор за изкупуване
на устройството, най –малко 10 дни преди изтичане срока на договора за лизинг и
след изплащане на сумата от 44,99лв. Представени са и Общите условия към
договора за лизинг, в чл.11, ал.2 от които е посочено, че при разваляне на
договора, по вина на лизингополучателя, същият дължи
неустойка, в размер на оставащите незаплатени месечни вноски до края на срока
на договора за лизинг. Установена е възможност на страните-чл.10, ал.1 от ОУ,
да прекратят договора за лизинг, при
неизпълнение на задълженията по него, едностранно, като съобразно ал.2, всяка
от страните има право да иска разваляне на договора по съдебен ред, в случай,
че в 10- дневен срок от получаване на писменото преидизвестие,
неизправната страна не го е отстранила. Съобразно чл.11, ал.1 от ОУ, лизингодателя може да развали договора и при неизпълнение на
договора за мобилни услуги. В случая, в ИМ и в допълнителното становище по
делото, ищецът обосновава настъпването на прекратяване на договорите за лизинг
и предсрочната изискуемост на задълженията по тях- лизинговите вноски до края
на срока на договора, с факта на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги. Твърди се също,
че в случая ищецът е реализирал правото си да
обяви за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски, по договора за
лизинг от 13.02.2015, с факта на издаването на фактура №**********/01.09.2015г. Както бе
посочено по- горе, по делото не се
установява по безспорен начин факта на
едностранното прекратяване на договора за мобилни услуги от 13.02.2015г.,
което от своя страна да е предпоставка за едностранно прекратяване на договора
за лизинг. По делото не се установява от страна на доставчика да е изпратено
уведомление до лизингополучателя, с което същият да е
уведомен за прекратяване на договора респ. посочената фактура №**********/01.09.2015г.,
да е връчена. Изрично в договорите за лизинг е посочено, че договорът се
разваля с едностранно писмено волеизлявление до насрещната страна, като по арг. ал.2. на чл.1 от ОУ, следва да даде 10 дневен срок за
изпълнение, след което за лизингодателя възниква
правото да развали договора по съдебен ред, независимо от основанието- поради
неизпълнение на самият договор за лизинг или на договора за мобилни услуги. По
делото е представена покана за доброволно изпълнение до отв.
Д., от м. 08.2015г., за която обаче няма данни да е връчена. Видно от
съдържанието й обаче, в нея потребителят е уведомен, че при неизпълнение на текущо
задължение от 247,14лв.- без посочване по кой договор, че същия ще бъде
прекратен. Изложеното противоречи изцяло на твърдения на ищеца, че договорите
за мобилни услуги, вкл. и процесния от 13.02.2015г, е прекратени считано от
21.07.2015г, със спиране достъпа до мобилни услуги, за който факт също няма
ангажирани никакви доказателства. На основание изложеното, доколкото факта на
настъпване на прекратяване на договора за лизинг и факта на предсрочна
изискуемост на задълженията по него, се обуславя от факта на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги от 13.02.2015г, и с оглед липсата
на изрично писмено изявление до потребителя и разпределената тежест на
доказване, съдът намира, че тези факти не са доказани от страна на ищеца, поради което предявеният иск, за
признаване за установено, че ответника дължи сумата от 791,06лв-
по договор за лизинг от 13.02.2015г, представляваща предсрочно изискуем
остатък от лизинговите вноски за мобилно
устройство Samsung Galaxy
S5 Black следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени разноски, съобразно на уважената част от иска, в размер на 25,09лв.-в настоящето
производство и сумата от 10,59лв.- разноски в заповедното производство.
Следва да бъде постановено
изплащане на сумата от 301лв.- полза на назначеният особен представител на ответника-
адв. Л.П., от внесеният за това депозит.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, че В.М.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
НА „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** *** сумата от 27,98лв., съставляваща дължими абонатемнти такси по Договор за мобилни услуги №*********/10.12.2013г., за периода 15.05.2015-14.07.2015г., по фактура
№**********/15.06.2015г. и по фактура №**********/15.07.2015г., за която сума
има издадена заповед за изпълнение № 5614/07.11.2017г. по ч.
гр.д.№8559/2017г. по описа на ПлРС, като ЗА
РАЗЛИКАТА до пълния претендиран размер от 49,70лв. за периода 15.05.2015-14.09.2015г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ***
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено спрямо В.М.Д., ЕГН **********,***, че дължи сумата от общо 110,67лв. от която сумата от 55,53лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение по
програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
*********/19.01.2015г. и сумата от 55,14лв.- неустойка
за предсрочно прекратяване на договор №*********/10.12.2013г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ***
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.342, ал.1, вр. ал.3, вр. чл. 345, ал.1 от ТЗ, за признаване за установено
спрямо В.М.Д., ЕГН **********,***, че дължи сумата
от 791,06лв- представляваща
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски, за мобилно
устройство Samsung Galaxy S5
Black, по договор
за лизинг от 13.02.2015г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, от ГПК, В.М.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** *** сумата от 25,09лв.-разноски
по настоящето дело и сумата от 10,59лв.-
разноски по ч. гр.д.№ 8559/2017г . по описа на ПлРС.
На основание чл. 47, ал.6 от ГПК, ДА СЕ ИЗПЛАТИ в
полза на адв. Л.П. от ПлАК,
като особен представител на ответника В.М.Д., ЕГН **********, сумата от 301лв.- от внесения за това депозит.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок, от съобщението до страните, с въззивна жалба, пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: