Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 07 май, 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично
заседание на 31.03.2021 г. /тридесет и първи март, две хиляди двадесет и първа
година/, в състав:
Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа
докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 2060 по описа за 2018
година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС).
От А.Ц.П., ЕГН: ********** ***, чрез процесуалния си
представител адв. Р.Б., е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС против Д.П.М.
с ЕГН ********** ***, К.П.М. с ЕГН ********** *** и Н.П.Х. с ЕГН ********** ***,
за признаване за установено по отношение на ответниците, че А.Ц.П., ЕГН: **********
е собственик на 130 кв.м., съставляващи
реална част в югоизточната част на Поземлен имот с идентификатор 44238.505.6246
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Лом, одобрени със
Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. Лом, ул. „Шишман“ № 37 и за осъждане на ответниците
да предадат на ищеца фактическата власт върху горепосочения недвижим имот. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата молба се сочи, че ищцата е собственик на ПИ
с идентификатор 44238.505.1268 по КККР на гр. Лом, с площ от 295 кв.м. и с
адм.адрес: гр. Лом, ул. „Цар Шишман“ № 35, заедно с построената в имота
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 44238.505.1268.1, със ЗП от 36 кв.м.
Собствеността е възникнала по силата на дарение, обективирано в НА №
158/27.11.2006 год. на нотариус Д М., рег. № 393 от РНК. От своя страна,
наследодателят на ответниците – А Х. А е придобил с Нотариален акт
№465/13.05.1993г. на Нотариус от гр. Лом 305 кв.м., в ид.ч. от общо 610 кв.м.
от ПИ с идентификатор 44238.505.6246 по КККР на гр. Лом, с административен
адрес: гр. Лом, ул. „Цар Шишман“ № 37, който е владян от него и от децата му до
смъртта му на 09.11.2015г., а след смъртта му се владее от децата му и негови
наследници – ответниците. Твърди се, че незнайно как, по скрит начин и след
смъртта на наследодателя им, ответниците са заградили 130 кв.м. от дворното
място на ищцата – в югоизточната част, очертано на приложена схема към исковата
молба, и го ползват без правно
основание.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника Д.П.М.
чрез процесуалния си представител адв. А.Л. е постъпил писмен такъв. В отговора
си ответникът Д.М. счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Оспорва
твърдението, че нейният наследодател Ангел Х. Аврамов е придобил в идеални
части 305 кв.м. имот с идентификатор 44238.505.6246 по КККР на гр. Лом, целият
от общо 610 кв.м., тъй като КККР са одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009
год. на изп.директор на АГКК, имотът е
придобит през 1993 и 1995 год., при действието на регулационен план на гр. Лом,
одобрен през 1992 год. Този регулационен план е действал и по времето, когато
родителите на ответниците са продали идеална част от имота на К А . С този регулационен
план на гр. Лом от 1992 год. е направено изменение и са образувани два УПИ –
ХІ-1270 /на А Х. А – наследодател на ответниците/ и ХХ-1270 – на .
Впоследствие, с влизането в сила на КККР за и за ответниците са били отредени два отделни
имота – ПИ с идентификатор 44238.505.6247, предишен № 1270, кв. 247, парцел ХХ,
с площ 305 кв.м. – за и ПИ с
идентификатор 44238.505.6246, предишен № 1270, кв. 247, парцел ХІ, с площ 348
кв.м. – за ответниците. От представените
с исковата молба писмени доказателства е видно, че през 2006 год. ищцата е
придобила имот от 310 кв.м. –№ 1268, УПИ
ХІХ в кв. 247 по действащия регулационен план на града и при неприложена на
място регулация /която е била по плана
от 1992 год./. От своя страна, през 1970 год. Ц.П.Б., вероятно баща на ищцата,
е закупил 1/4 ид.ч. от дворно място, цялото от 424 кв.м., представляващо по
тогава действащия план на града парцел І-898, а по стария план – парцел
ХХІІ-898, кв. 37. Ако това е така, то ищцата притежава общо 416 кв.м. и не е
ясно защо претендира 130 кв.м. Отделно от това, твърди, че след смъртта на
бащата на ответниците не са извършвани никакви промени в границите на имота, в
т.ч. местене на ограда. Ищцата не е възразила и при обявяването на КККР на гр.
Лом. За това счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и моли да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Писмен отговор от ответника К.П.М. не е постъпил в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
След изтичането на срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от отв. Н.П.Х. чрез назначения при
условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Н.Г. от МАК. Същият е
приложен към делото само за сведение.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез
процесуалния си представител – адв. Б. поддържа исковата молба. Ищцата е
представила кратки писмени бележки, съдържащи нови искания.
Процесуалният представител на ответника Д.М., адв. А.Л.,
в открито съдебно заседание оспорва исковата молба и е представила подробна
писмена защита.
Процесуалният представител на
ответника Н.П.Х., адв. Н.Г., в откритото съдебно заседание оспорва иска.
По делото са назначени и изготвени две съдебно-технически
експертизи – от вещо лице В.В. и вещо лице Л.А..
Представени са писмени доказателства.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С нотариален
акт от 22.11.1917г. на Нотариус П Д при Ломски окръжен съд, М Л продава на къща в гр. Лом, застроена върху ½ кв метра
от двор 358 кв. м., до съседи Й И от две
страни, Й М и път.
С нотариален
акт за продажба на недвижим имот с № 154/12.04.1967г., том І, дело № 325/1967г.
на П Т, Ломски народен съдия, по м. Б. М продава на М Б М 1/4 идеална част
от дворно място в гр. Лом от 424 кв.м.с построени в него къща на два етажа
върху 36 кв. м., кошара върху 18 кв. м. и кош върху 9 кв. м., до съседи Й И от
две страни, Й М и улица, образуващ парцела ХХІІ – 898 в кв. 37 по плана на гр.
Лом.
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65, том І, дело № 143/1970г. на П П,
Ломски народен съдия, М Б М продава
на Ц.П.Б. 1/4 идеална част от дворно място в гр. Лом, цялото от 424 кв.м. с
построена в него къща на два етажа върху 36 кв.м., кошара върху 18 кв.м. и кош
върху 9 кв.м., до съседи Й И от две страни, Й М и улица, урегулирано по стария
план в парцел ХХІІ – 898, в кв. 37, а по новия план в парцела 1 -898 в кв. 56 по плана на гр. Лом.
Съгласно
съдебна спогодба, обективирана в Протокол от 15.09.1971г. по гр. дело №
685/1971г. на РС – Лом Ц.П.Б. и П Б М
получават в общ дял с равни права целият имот -
дворно място в гр. Лом, ул. „Цар
Шишман“ № 35 с площ 424 кв.м., с
построени в него двуетажна къща върху 36 кв. м., кошара върху 18 кв.м. и кош
върху 9 кв. м при съседи Й И на две страни, Й М. и улица, урегулиран в парцел №
ХХІІ- 898 в кв. 37 по плана на гр. Лом.
С Нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот № 175, том І, дело № 352/19.06.1987г.
на М И, съдия при РС- Лом, В К М
продава на Ф А и Р А Б дворно място в гр. Лом, на ул. „Цар Шишман“№
37, цялото от 610 кв.м., от които 465 кв.м. е част, включена в парцел ХХ- 696 в
кв. 56 по плана на града, а останалите 145 кв.м. представляват придаваемо място
към парцел І-896 в същия квартал, който имот по настоящия план представлява
имот пл.№ 1270 в кв. 57 по плана на града, цялото дворно място до съседи:
улица, задънена улица, наследници на Е К и Б М, заедно с намиращата се в него
паянтова жилищна сграда, стопанска постройка и всички други подобрения и трайни
насаждения.
С
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу определена цена със заем с
№ 465, том ІІІ, дело № 801/13.05.1993г. на П Т – Нотариус при РС- Лом, Р А.
Б. прехвърля на А. Х. А. собствеността върху 305 кв.м. от дворно място,
находящо се в гр. Лом, цялото дворно място от 610 кв. м., образуващо парцел ХІ – 1270 в кв. 247 по
плана на гр.Лом, празно, при съседи: улица, задънена улица, наследници на Е. К.
и Б. М.. Видно от приложения регулационен план от 1992г. на гр. Лом /л.65/ са
били образувани два урегулирани поземлени имота – УПИ ХІ – 1270 и УПИ ХХ –
1270. Следователно обект на тази разпоредителна сделка е урегулиран поземлен
имот, а не идеална част от недвижим имот, както е било отразено в
нотариалния акт. С влизането в сила на
кадастралната карта и кадастралните регистри
през 2009г., одобрени със Заповед РД -18-5/26.01.2009г., този имот става
поземлен имот с ид. № 44238.505.6246.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37, том І, дело №
73/20.01.1995г. на П. Т. – Нотариус при РС- Лом, А. Х. А.и Ф. А. продават на 305 кв.м. от дворно място, находящо се в гр. Лом,
цялото с площ 610 кв.м., образуващо парцел ХІ – 1270 в кв. 247 по плана на гр.Лом,
празно, при съседи: ул. „Цар Шишман“, задънена улица, наследници на Е. К. и Б.
М. като продавачите се съгласяват купувачът да построи жилищна сграда в имота. Както се посочи
по-горе, видно от приложения регулационен план от 1992г. на гр. Лом са били образувани два урегулирани поземлени
имота – УПИ ХІ – 1270 и УПИ ХХ – 1270. Следователно обект и на тази
разпоредителна сделка е урегулиран поземлен имот, а не идеална част от недвижим
имот, както е било вписано в цитирания нотариален акт. С влизането в сила на
кадастралната карта и кадастралните регистри
през 2009г. този имот става поземлен имот с ид. № 44238.505.6247.
.
С Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, придобито по наследство и делба № 434, т.
ІІІА, рег. № 28801, д. № 246/29.03.2002 год. на нотариус Д.на М. с рег. № 393 в РНК М. П. П. и нейния брат Б. Б. са признати за собственици – всеки на по
една шеста идеална част върху недвижим имот – дворно място в гр. Лом, цялото с
площ от 424 кв.м., а по скицата – 310 кв. м., заедно с построена в него
двуетажна къща върху 36 кв.м., кошара върху 18 кв.м., урегулирани в поземлен
имот 1268 в кв. 247 по ЗРП на гр. Лом,
до съседи: улица, К. А. и С. Д., д-р Б. И.
В.
С Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 506, т. ІІІА, рег. № 3442, д. №
292/11.04.2002 год. на нотариус Д М., рег. № 393 в РНК М П. П и Б Б
продават на своя брат Ц.П.Б. /баща на ищцата/ своите по една шеста идеални
части от съсобствения им недвижим имот – цялото с площ от 424 кв.м., а по
скицата – 310 кв. м., заедно с построена в него двуетажна къща върху 36 кв.м.,
кошара върху 18 кв.м., урегулирани в поземлен имот 1268 в кв. 247 по ЗРП на гр. Лом, до съседи: улица, К. А. и С.
Д., д-р Б. И. В..
С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ № 1,
т. ХХІІА, рег. № 14191, д. № 2429/04.11.2005 год. на нотариус Д.М. с рег. № 393
в РНК Ц.П.Б. и неговата съпруга Р.С.Б., двамата родители на ищцата, продават
на П. Г. М. недвижим имот дворно място с площ от 310 кв.м., съставляващ кад. №
1268, за който имот е отреден УПИ ХІХ в кв. 247 по действащия регулационен план
на гр. Лом, при неприложена на място регулация, на ул. «Шишман» № 35, при съседи:
улица «Шишман», УПИ VІІІ – 1269 на Боян Иванов Върбанов, УПИ ХІ – 1270 на и П. Ц., заедно с построената в това дворно
място двуетажна жилищна сграда, застроена върху 36 кв.м.
С нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 158, том ХХХІ А, рег. № 21851, дело №
3720/27.11.2006г. ищцата А.Ц.П. е
придобила от П. Г. М. и В. Т. М.
собствеността върху недвижим имот представляващ дворно място от 310
кв.м., съставляващо имот с кад. №1268, за който е отреден УПИ ХІХ в кв. 247 по
регулационния план на гр. Лом, при неприложена на място регулация, при съседи –
улица „Цар Шишман“, УПИ VІІІ – 1269 и УПИ ХІ – 1270 и улица без изход, заедно с
построената в него двуетажна жилищна сграда, застроена върху площ от 36 кв.м.
Видно от представеното удостоверение за наследници с
изх.№ 394/12.04.2018г. на Община Лом А. Х. А., с ЕГН **********, бивш жител ***,
починал на 09.11.2005г. е оставил наследници двете си дъщери и един син –
ответниците Д.П.М., К.П.М. и Н П.Х..
Видно от представеното удостоверение за наследници с
изх.№ 12/06.01.2020г. на Община Лом П Б М, с ЕГН **********, бивш жител ***,
починал на 29.08.1998г. е оставил наследници: син Ц.П.Б., дъщеря М П. П и син Б
Б, последният починал на 09.11.2003г. и
оставил наследници съпруга Р. Т. Б., син П. Б. и Д. Б .
Видно от представеното удостоверение за съпруга и
родствени връзки с изх.№ 4/06.01.2020г. на Община Лом Ц.П.Б., с ЕГН **********
има съпруга Р.С.Б., баща П Б М, майка А. Л. М, дъщеря – ищцата А.Ц.П., син А. ,
брат Б. Б. и сестра М. П. П.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 158,
том ХХХІ А, рег. № 21851, дело № 3720/27.11.2006г. ищцата А.Ц.П. е придобила от
П. Г. М. и В. Т. М. собствеността върху
недвижим имот, представляващ дворно място от 310 кв.м., съставляващо имот с кад.
№1268, за който е отреден УПИ ХІХ в кв. 247 по регулационния план на гр. Лом,
при неприложена на място регулация, при съседи – улица „Цар Шишман“, УПИ VІІІ –
1269 и УПИ ХІ – 1270 и улица без изход, заедно с построената в него двуетажна
жилищна сграда, застроена върху площ от 36 кв.м. За този имот – с кадастрален
номер 1268, в експертизата на вещото
лице А. се сочи, че по план, одобрен 1979г. имот с кад.№ 1268 влиза в
територията на УПИ ІV -1268 и е с площ 310 кв.м. Съседен му е имот кад. № 1270 с
площ 610 кв.м., от който е образуван УПИ ІІІ- 1270. По този план от имот кад. №
1270 са придадени 45 кв.м. към УПИ ІV-1268, а от имот кад. № 1268 са придадени
65 кв.м. към УПИ ІІІ -1270. В заключението си в т. 3 А. посочва, че имот с кад.
№ 1268, за който е отреден УПИ ХІХ в кв.
247, се образува по план от 1979г.
Площта му тогава е била 310 кв.м. Урегулираният поземлен имот, образуван от
него по този план, е вече с променени граници, като са му отнети 65 кв.м. и са прибавени 45 кв.м., които 45 кв.м. са
в тази част на имота, където са и претендираните 130 кв.м. Видно от нотариалния
акт ищцата е закупила имот по имотни граници, с неприложена регулация. Вещото
лице в разпита си посочва, че от показанията на схемата /към ИМ/, за която се
спори, ищците не претендират за тази част /65 кв.м./ и си я ползват, като
добавя: „тези регулации не са прилагани на място, те са си ползвали имотите по
кадастър“, т.е. сочи, че и към момента ищците си ползват тези 65 кв.м. в
очертанията на кадастъра. Заявява, че съгласно конкретизацията, начертана на
схема към исковата молба, претендираната площ от 130 кв.м. е в дъното на имота,
но тя не е била по нито един от регулационните планове придаваемо място.
Посочва, че ако има придаваемо място, то е триъгълник, който посочва на
скицата, но тази площ не се претендира съгласно очертанията, направени с
исковата молба.
С влизане в сила на Закона за териториалното и
селищното устройство, действал от 1973г. до 2001г., дворищно-регулационният
план е имал отчуждително действие. Съгласно чл.110 от ЗТСУ имотите, които по
силата на дворищно-регулационен план се придават по регулация към съседни
парцели, се считат отчуждени от деня на влизане в сила на
дворищно-регулационния план. Придобиването на правото на собственост върху
придаваемите части по силата на самия дворищно-регулационен план по реда на
ЗТСУ е ставало под прекратително условие – отчуждаването е произвеждало
действие от датата на влизане в сила на дворищно-регулационния план, предвиждащ
образуване на съсобствен парцел от два маломерни имота или придаване на
регулация към съседен парцел, но то отпада при изготвянето на следващ дворищно
– регулационен план, ако се установи, че предходния план не е бил приложен.
Съгласно чл.33 от ЗТСУ /отм./ в този случай за парцелни граници на имотите по
новия план се вземали имотните граници преди неприложения стар план. Обратното,
ако предходният дворищно-регулационен план е бил приложен, той става
кадастрална основа за следващия дворищно-регулационен план, а регулационните
линии по предходния план стават имотни граници по новия план. В случая от
експертното заключение става ясно, че страните са си ползвали имотите по
кадастър, като регулацията не е прилагана на място. На стр. 2 от заключението,
на първата скица, вещото лице в разпита си сочи, че това е кадастралната карта,
която се вижда в черно, а пунктираните линии са действителното положение,
измерено на място с ДжиПиЕс, от която скица също е видно, че имотите се
ползват, както са изчертани по кадастър, като дори ищцата ползва площ в повече. В този смисъл не е видно ответниците да са
заели придаваеми места, които да са били отнети от имота на ищцата и на които
поради неприложена регулация ответниците да следва да отстъпят владението.
Такова придаваемо място още по-малко съставлява претендираната с чертежа към ИМ
площ от 130 кв.м.
От приложената скица на стр. втора от експертизата на
вещото лице А. е нанесена претендираната от ищцата площ, която е оградена.
Оградата обаче не навлиза в имота на ищците, а се намира изцяло в имота на
ответниците. С точки 4 и 5 в имота на ответниците действително е изградена
плътна ограда – тухлена стена с височина 2,20 м., измазана, с шапка от керемиди
отгоре според вещото лице. Зад тази ограда се намира полуразрушена сграда, като
мястото е затревено и обрасло с бурени според в.лице А.. Видно обаче от
нанесената от вещото лице ограда, тя изцяло попада в имота на ответниците и се
включва в квадратурата на имота. Тази именно част от имота на ответниците – от
изградената ограда по т.4 и т.5 от заключението до оградата с имот с ид. № 44238.505.1269
е нанесена на схемата към исковата молба с отбелязване на 130 кв.м., които се
претендират от ищцата в тази именно част. Според заключението на вещото лице А.
тези 130 кв.м., които се претендират, по нито един от предходните планове на
гр. Лом не са били част от имота на ищцата, т.е. не са били придаваеми места,
които да се били отнети от нейния имот и придадени към този на ответниците. Видно
още от заключението на вещото лице А., имотът на ответниците не навлиза в имота
на ищцата. По въпроса за придаваеми места от имот с ид. № 44238.505.1268 /ищцовия/ към имот с ид.№ 44238,505.6246 /на ответниците/ вещото лице А.
в съдебно заседание посочва, че придаваемите места не са там, където се
претендират. Вещото лице посочва, че претенцията за тези 130 кв.м. не е
установила по някой от регулационните планове да съставляват придаваемо място
към имота на ответниците. Дори и ищцата да може да претендира за придаваеми места
вследствие различните регулационни планове, то според вещото лице тези места не
се намират в очертаната към схемата на исковата молба част от имота на
ответниците.
В заключението си по т.5 вещото лице А. сочи, че
придаваеми части от 63 кв. м. + 66 кв.м.
не е открила, в разрез със заключението
на вещото лице В., което съдът не възприема като обективно. Вещото лице В.В.
сочи, че в имота на ответниците попадат 63 кв.метра от имота на ищцата, като
тези 63 кв.м попадат по плана от 1967г. Начертано е на приложената скица от вещото
лице с червени линии от коя част на имота на ответниците биха могли да се
вземат тези 63 кв.м. Вещото лице В. е изготвило заключението си, без точно да
изследва положението на имотите на ищцата и ответниците по всички регулационни
планове на града, като не е възприело правилно регулационния план от 1956г., за
който е приложена след заключението му скица от техническа служба на Община Лом
и от нея се виждат разликите в изчертаната от вещото лице скица и в самия този план.
Т.е. вещото лице В. е правил своеволни очертания, базиращи се на предположения
по регулационния план на града. Същият в съдебно заседание в тази връзка
признава /л.159/, че: „Нямам за задача и не мога да направя измерване, на което
категорично да кажа, че данните са толкова, защото не работя по координатната
система“ и допълва „Да се вдигнат двете страни, имат спор за материално право и
да отидат в кадастралната служба и да си извадят документи за собственост и да
си уточнят границите“, което допълнително затвърждава убеждението на съда за
недостатъчната му компетентност за изготвяне на експертно заключение. В
противовес на това, вещото лице А. е посетила имота на място и е извършила
оглед и замервания на имота с професионален GPS. Ето защо съдът изцяло се доверява при постановяване
на решението си на експертното заключение, изготвено от вещото лице Л.А..
И не на последно място, самата ищца заявява в
последното съдебно заседание, че претендира тези 130 кв.м. като „компенсация за липсващите, затова сме го
посочили“. Т.е. ищцата произволно избира една площ от имота на ответниците,
която претендира да й бъде призната за собственост, без да са налице основания
да се претендира именно тази част като нейна собственост.
Действително понастоящем имот с ид. № 44238.505.6246,
собственост на ответниците е с площ 348 кв.м., а този на ищцата с ид. №
44238.505.1268 е с площ 296 кв.м. От
тази съпоставка и от разпоредителната сделка, при които наследодателят на
ответниците е придобил само 305 кв.м. с нотариален акт с № 465, том ІІІ, дело №
801/13.05.1993г., се поставя въпросът защо и как имотът на ответниците е увеличил квадратурата си. След
поставен допълнителен въпрос вещото лице А. обяснява в съдебно заседание, че от
улица „Цар Шишман“ е следвало да са придадени към имота на около 28 квадратни метра, т.е същият имот следва да бъде около 333 кв.м. Но
същите тези 28 кв.м. не са били отредени към поземления имот на и са придадени към имота на ответниците,
поради което последният е с увеличена площ. Следователно така увеличената площ
на имота на ответниците не се дължи на получено от ищцовия имот придаваемо
място.
Предявен е иск за признаване правото на собственост и
предаване на владението върху спорните кв.м. с наведени твърдения, че спорната
част е собственост на ищеца и заградена и ползвана от ответниците. Ищецът
следва да докаже основанието, на което твърди, че е собственик на
претендираната реална част от 130 кв.м. В случая ищцата не доказва по какъв
начин е придобила собствеността върху процесната претендирана реална част, нито
че праводателят й е бил собственик на тази част от 130 кв.м., нито че процесната
част е придаваемо място към имота на ответниците, което е било отнето
вследствие на някой от регулационните планове на града от имота на ищцата. От
събраните по делото доказателства не се установи някой от праводателите на
ищцата не само да е бил собственик на процесната част, а и да е владял същата през
годините. Още повече – с изявлението си в последното съдебно заседание ищцата
признава, че тази площ от 130 кв.метра се претендира като „компенсация“ за
липсващата й квадратура, с която се счита за ощетена поради неправомерно
местене на граници, от което изявление се индикира, че същата не твърди, че
именно тази реална част е нейна собственост.
По гореизложените съображения съдът приема, че
праводателите на ищцата и самата ищца не
са придобили правото на собственост върху спорната реална част от 130 кв.м.,
поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Напротив, както беше
отбелязано по – горе, праводателят на ищцата, П. М., е придобила правата си
през 2005 год., като обемът на
придобитите права е в границите на описания в акта за собственост имот и след
като през 2005г. е придобила урегулиран недвижим имот, то обемът на придобитото
от нея право се определя от предвижданията на регулационния план, действащ към
датата на придобиване, а именно регулационния план от 1992г. През 2006г. ищцата
придобива чрез дарение от П Г М. и В. Т. М. имот с площ 310 кв.м., като
придобива правото на собственост в обема, в който са го притежавали нейните
праводатели.
В случая ответниците се легитимират като собственици
на процесната част от 130 кв.м. Имотът, към който се числи тази квадратура –
имот с ид. № 44238.505.6246 по КККР на града, е принадлежал на наследодателя им
– А Х. А.
Предявената искова претенция черпи правното си
основание от нормата на чл. 108 от ЗС, според която собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това. Искът брани правото на собственост чрез защита на владението като негов
елемент и за да бъде уважен, е необходимо да са изпълнени предпоставките от
фактическия му състав, а именно: ищецът да е собственик на вещта и към момента
на съдебното завеждане на спора ответникът да е владеел същата без
противопоставимо правно основание. Т.е. в тежест на
ищеца (в съответствие с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК) е да установи
наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: че е собственик на
процесния имот, че същият се владее или държи от ответника и че това владение
или държание е без правно основание. Липсата на която и да било от така
изброените предпоставки, води до неоснователност на претенцията. В случая
ищецът не доказа наличие на първата посочена предпоставка - че е собственик на
претендираната реална част от недвижимия имот, попадаща понастоящем, съгласно
КККР, в имота на ответниците. Напротив, доказа се, че тази реална част е
собственост на ответниците и попада в
имота им, поради което същите не я владеят, без да имат правно основание за
това, а съвсем правомерно.
По
разноските: От приложения договор за
правна защита и съдействие се установява, че ответникът Д.М. е била
представлявана от адвокат, на който е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1200.00 лева. Направени са разноски от ответника М. и за
възнаграждение на вещи лица в размер на 300 лева общо и 15 лева за издаване на
съдебни удостоверения. Всички изброени разноски с оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А.Ц.П., ЕГН:
********** ***, чрез процесуалния си представител адв. Р.Б., иск с правно
основание чл.108 от ЗС против Д.П.М. с ЕГН ********** ***, К.П.М. с ЕГН **********
*** и Н.П.Х. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът А.Ц.П., ЕГН: ********** е собственик на 130 кв.м., съставляващи реална част в
югоизточната част на Поземлен имот с идентификатор 44238.505.6246 съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Лом, одобрени със Заповед №
РД-18-5/26.01.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр. Лом, ул. „Шишман“ № 37 и за осъждане на ответниците да предадат на
ищеца владението върху горепосочения недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК А.Ц.П., ЕГН: **********
***, да заплати на Д.П.М. с ЕГН **********
***, сумата от 1515,00 лева /хиляда петстотин и петнадесет лева/,
представляваща сторените по делото разноски, от които 1200, 00 лева за
адвокатско възнаграждение, 300,00 лева за възнаграждение на вещи лица и 15,00
лева държавни такси за издаване на съдебни удостоверения.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: