Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
…………...2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на дванадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при
участието на секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдията
Ивета Пекова адм.дело N 462 по описа за
2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Н.С.И., ЕГН **********,***, подадена чрез адв.М. против решение №
2153-03-9 от 01.02.2021г. на директора на териториално поделение – Варна на
Национален осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата му против
разпореждане № 03200968475/01.07.2020г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“
при ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.100 КСО и ПМС № 107/28.05.2020г.
размерът на отпуснатата му лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
по чл.74 КСО във връзка с Регламент /ЕО/ №1408/1971г. и Регламент /ЕО/
№574/1972г. за прилагането му в размер на 186.52лв. към 30.06.2020г. е
осъвременена и е определен нов размер 212.50лв., считано от 01.07.2020г., като
за сметка на България се изплаща 18/95 от 212.50лв. или 40.26лв. Жалбоподателят
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен. Твърди, че неправилно се тълкува
и прилага Регламент на Съвета /ЕИО/ №1408/1971г. и Регламент /ЕИО/ №574/1972г.,
като административният орган не е съобразил правопораждащите факти за правото му
да получи не 18/95, а 100% от 212.50 лв. Процедурата, по която Регламент /ЕО/ №883/2004г
се прилага е уредена в Регламент /ЕО/ №987/2009 на ЕП и на Съвета. Твърди, че за
признаване правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в
конкретната хипотеза, следва да се зачете стажа придобит за времето, за което
има завършени осигурителни периоди в Кралство Испания и Република България,
като на основание чл.6 от Регламент /ЕО/ 883/2004 и чл.12 от Регламент /ЕО/
987/2009 съответните осигурителни периоди, завършени в държавата – членка ще се
прибавят към тези, които са завършени в друга държава – членка, доколкото това
е необходимо с оглед приложението на този член и само при условие, че тези
периоди не съвпадат. Твърди и че решението, с което се потвърждава
разпореждането за изплащане на пенсия противоречи на разпоредбата на Глава 2 /II/ Инвалидност, Раздел 1, член 38/11/,
параграф 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ №1408/1971. Моли да бъде отменен
оспорения административен акт и преписката да бъде върната на директора на ТП
на НОИ – Варна за решаване на спора по същество.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител
ю.к. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че съотношението
между процентите на пенсиите, които се изпащат за сметка на Република България
и Кралство Испания, посочени в разпореждането и решението на директора на ТП на
НОИ, са правилно изчислени въз основа на регламентите на Европейския съюз. Моли
жалбата да бъде отхвърлена.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168, ал.1
от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заявления от 11.06.2014г. жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и пенсия от Кралство Испания, като е
декларирал, че има осигурителен стаж, придобит в друга държава-членка- Кралство
Испания, няма осигурителен стаж в Република България, не получава пенсия от
друга държава. Към заявлението е представено Експертно решение на ТЕЛК от
27.05.2014г., потвърдено с решение на Медицинска Комисия на ТП – Варна на НОИ
от 19.06.2014г., с което му е определена 60 % трайно намалена работоспособност,
както и военно – отчетна книжка с отразен осигурителен стаж от 01 г. и 06 месеца.
Жалбоподателят е уведомен с писмо на ръководителя на „ПО“ при ТП-Варна на НОИ,
че изискуемият стаж по чл.74 ал.1 КСО за отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване е 5 години и само с придобития стаж на
територията на страната не отговаря на условията за отпускане на такава пенсия.
В хода на производството е изискано от Осигурителния институт на Кралство
Испания да изготви формуляр Е205 /ES/. Със заявление от 21.11.2014г. И. е поискал социална
пенсия за инвалидност, като е представил Експертно решение на ТЕЛК от
11.10.2014.г, потвърдено с Решение на Медицинската Комисия на ТП – Варна на НОИ
от 02.12.2014г., с което му е определена 80% трайно намалена работоспособност.
На 04.03.2015г. от Кралство Испания са получени формуляри Е 205 /ES/, E 210 /ES/ с отразен осигурителен стаж в размер на
06г. 05 м. 02 дни, както и решение №2015009800001172/23.02.2015г., с което на И.
е отказано отпускане на пенсия в Кралство Испания, тъй като не отговаря на
изискванията за минимален осигурителен стаж.
От
разпореждане № **********/08.12.2014г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на
НОИ се установява, че на жалбоподателя е отпусната социална пенсия за
инвалидност по чл.90а, ал.1 и ал.2 от КСО, считано от 21.08.2014г., срок на
инвалидността 01.11.2015г., за 80 % трайно намалена работоспособност, с дата на
инвалидизиране 29.01.2014г. и навършена
възраст 37 г. 05 м. и 5 дни към тази дата.
С
разпореждане № **********/20.03.2015г. Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ е
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО и във връзка с Регламент /ЕИО/ №1408/1971г. за 60 % трайно намалена
работоспособност от 29.01.2014г. и срок на инвалидността до 01.05.2015г., по
заявление, подадено на 11.06.2014г., дата на инвалидизиране 29.01.2014г. и
навършена възраст 37 г. 05 м. и 5 дни, като е взет предвид осигурителния стаж,
положен в Република България – 01 г. 06 м. и този, положен в Кралство Испания –
06 г. 05 м. 02 дни и пенсията е отпусната в минимален размер на основание
чл.75, ал.4 от КСО. На основание Регламент /ЕИО/ № 1408/1971г. и Регламент /ЕИО/
№574/1972г. за прилагането му, личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване е отпусната за сметка на Република България пропорционално – като
осигурителния стаж, положен в Република България – 18 м. и общия осигурителен
стаж – 95 м. /осигурителен стаж, положен в Република България и Кралство
Испания/ или 18/95. Със същото разпореждане е определено социалната пенсия да
се изплаща в размер на 25% от социалната пенсия за старост на основание чл.101 от КСО.
С
последващи заявления от 28.12.2015г., 30.06.2017г. и 22.08.2019г. И. отново е
поискал отпускане на пенсия за инвалидност от Кралство Испания, която му е
отказана след извършени проверки и размяна на документи между компетентните
органи на двете държави членки. Получено е решение за отказ № 20174079980004374/11.10.2017г.,
тъй като не е определена степента на увреждане на заявителя.
С
разпореждане № **********/21.11.2018г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на
НОИ отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване по чл.74, ал.1 от КСО е намалена на основание чл.75, ал.4 от КСО вр.
чл.30, ал.3 от Наредба за пенсионно осигурителния стаж, а социалната пенсия е
прекратена на основание чл.96 от КСО, предвид представеното в ТП – Варна на НОИ
експертно решение № 9469/152 от 25.09.2018г. на ТЕЛК, с което му е определена
60 % трайно намалена работоспособност, считано от 01.10.2018г. и срок на
инвалидността до 01.09.2021г.
С
разпореждане № 03200968475/01.07.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на
НОИ, на основание чл. 100 от КСО и ПМС №107/28.05.2020г. отпуснатата лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО във връзка с
Регламент /ЕИО/ №1408/1971г. и Регламент /ЕИО/ 974/1972г. за прилагането му, в
размер на 186.52 лв. към 30.06.2020г. е осъвременена и е определен нов размер
212.50 лв., считано от 01.07.2020г., като за сметка на Република България да се
изплаща 18/95 от 212.50лв. или 40.26 лв. Разпореждането е връчено на И. на 26.11.2020г.,
който го е оспорил с жалба вх. № Ц1012-03-239/30.12.2020г. пред директора на ТП
– Варна на НОИ.
От
решение № 2153-03-9 от 01.02.2021г. се установява, че директорът на ТП – Варна
на НОИ е отхвърлил жалбата на И. срещу разпореждането на ръководителя на „ПО“
при ТП – Варна на НОИ. За да се произнесе, горестоящият административен орган е
приел, че с решението на ТЕЛК от 27.05.2014г., потвърдено с Решение № 5266/214
от 19.06.2014г. на Медицинската комисия при ТП – Варна на НОИ, на Н.И. е
определена 60 % трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане, с
дата на инвалидизиране 29.01.2014г., и срок на инвалидността – 01.05.2015г.,
като към датата на инвалидизиране И. е на възраст 37 г. 05 м. 05 дни и до тази
дата има положен стаж в България 01 г. 06 м., т.е. не отговаря на изискването
за наличието на 5 години осигурителен стаж. Предвид факта, че българският му
осигурителен стаж не е достатъчен, за да възникне право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст е взет предвид осигурителният стаж, придобит
съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, а
именно Кралство Испания- 06 г. 05 м. 02 дни. На основание Регламент /ЕИО/
№1408/1971г. и Регламент /ЕИО/ №574/1972г. за прилагането му директорът е приел,
че размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване правилно е
определен, като за сметка на Република България се отпуска пропорционално, като
съотношение между осигурителния стаж, положен в България – 18 м. и общия
осигурителен стаж – 95 м. /положен в България и в Кралство Испания/ или 18/95,
поради което е отхвърлил жалбата. Взел е предвид и че предмет на обжалваното
решение е размерът на отпуснатата пенсия, осъвременен на основание чл.100 КСО
вр. ПМС №107/28.05.2020г. и тази промяна произтича по силата на закона./изменението
разпоредбата /
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
С
решение № 2153-03-9 от 01.02.2021г. директорът на ТП – Варна на НОИ е отхвърлил
жалбата на И., подадена на 30.12.2020г., против разпореждане № 030200968475/01.07.2020г.
на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, като неоснователна.
Решението
е връчено на адв. М. – процесуален представител на жалбоподателя на 05.02.2021г.,
видно от известие за доставяне, а жалбата до съда е подадена на 19.02.2021г.,
видно от клеймо върху пощенски плик.
С
оглед горното, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3 вр. ал.1, т.2,
буква „а“ от КСО – директора на ТП – Варна на НОИ, в обема на предоставените му
правомощия, и в предвидената в чл.117, ал.3, изречение първо от КСО форма –
мотивирано решение. Същото съдържа всички реквизити, визирани в чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за неговото издаване. При
постановяването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, които да обосноват отмяната му само на
това основание, нито особено съществени такива, които да доведат до
прогласяването му за нищожно. Предвид горното решението на директора на ТП на
НОИ не стада от пороци, водещи до неговата нищожност.
Между
страните по делото липсва спор по фактите. Не се спори, че жалбоподателят има
право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 КСО. Пенсия за
инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена
работоспособност /вид и степен на увреждане /чл.72 КСО/, като наличието на
трайно намалена работоспособност поради общо заболяване се установява с
експертно решение на ТЕЛК. Съгласно чл.74 ал.1 т.4 КСО осигурените придобиват
право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили
работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на
инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на
работа-до датата на заявлението по чл.94, над 30-годишна възраст- 5 години. В
случая са налице и двете предпоставки- трайно намалена работоспособност поради
общо заболяване и наличие на изискуемия осигурителен стаж от 5 години. Неработоспособността
на жалбоподателя се установява от представеното експертно решение на ТЕЛК.
Налице е и изискуемият осигурителен стаж, а именно положен стаж в България 01
г. 06 м. и в Кралство Испания- 06 г. 05 м. 02 дни, което не и спорно между
страните. В случая административният орган е приложил принципът на сумиране на
осигурителни периоди по чл.6 от Регламент /ЕО/№ 883/2004, като е зачел
осигурителният стаж на лицето, придобит в Кралство Испания, тъй като
осигурителният стаж в Република България не е достатъчен за да придобие право
на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Регламент
/ЕО/ № 883/2004 съдържа материалноправни норми, които са за координация на
националните системи за социална сигурност и са в съответствие със свободното
движение на лицата. Процедурата, по която този регламент се прилага е уредена в
Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември
2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004.
Съгласно член 6 освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент,
компетентната институция на държава членка, съгласно чието законодателство
придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на
обезщетения, зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите
на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени
съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите
са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Съгласно разпоредбата
на чл. 12 от Регламент 987/2009 за целите на прилагането на Регламент /ЕО/
883/2004 компетентната институция се свързва с институциите на държавите –
членки, чието законодателство също се е прилагало спрямо съответното лице, с
цел установяване на всички периоди, завършени съгласно тяхното законодателство.
Именно съобразявайки цитираните разпоредби пенсионният орган е зачел
осигурителния стаж на жалбоподателя, придобит в Кралство Испания и е приел, че
лицето отговаря на изискванията на чл.74 КСО и има право на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, поради което и с разпореждане от
20.03.2015г. на И. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
Изчисляването
на пенсията се извършва съгласно чл.52 от Регламент 883/2004, а именно: а/самостоятелна
пенсия-пенсията, правото на която възниква без да е необходимо сумиране на
осигурителни периоди и б/пропорционална пенсия- за правото на която е
необходимо сумиране на осигурителни периоди и при която се определя теоретичен
размер и пропорционален /действителен/ размер на персията.
Съгласно
член 52 от Регламента компетентната институция изчислява размера на дължимото
обезщетение по два начина, а именно: а/ съгласно прилаганото от нея
законодателство, само когато изискванията за получаване на обезщетения са били
изпълнени изключително съгласно националното право /самостоятелно обезщетение/
и б/ чрез изчисляване на теоретичен размер и впоследствие на действителен
размер /пропорционално обезщетение/. Теоретичният размер на обезщетението е
равен на обезщетението, за което заинтересованото лице може да претендира, ако
всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени
съгласно законодателството на другите държави членки, са били завършени
съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на
обезщетението. Ако съгласно това законодателство, размерът не зависи от
продължителността на завършените периоди, този размер се смята за теоретичния
размер. Компетентната институция, определя след това пропорционалния размер на
обезщетението, като отнася към теоретичния размер съотношението между
продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно
законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите,
завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички
държави членки по случая.
В
случая лицето няма право на самостоятелна пенсия, тъй като не му достига
осигурителен стаж, положен на територията на Република България, поради което
неоснователно претендира, че следва да му бъде изплащана 100 % от определената
пренсия. Неснователни са и твърденията му, че пенсионният орган не е съобразил
приложимите разпоредби от Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009.
Не се оспорва осигурителният стаж, т.е. периодите, положени в двете държави.
Безспорно е и че осигурителният стаж на лицето, положен в Република България не
е достатъчен за възникване на правото му на самостоятелна пенсия за инвалидност
поради общо заболяване. В случая правилно е определен теоретичен размер на
пенсията съобразно установеното в чл.52 от Регламент 883/2004 и въз основа на
него и съотношението между осигурителния стаж, положен в Република България-18
м. и общия осигурителен стаж -95месеца /положен в България и Испания/, както и
размера на пенсията, който се отпуска за сметка на Република България.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или
незаконосъобразност. Оспореният акт е законосъобразен, а жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 АПК вр. чл.118, ал.3 КСО,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.С.И., ЕГН **********,***,
подадена чрез адв.М. против решение № 2153-03-9 от 01.02.2021г. на директора на
териториално поделение – Варна на Национален осигурителен институт.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: