Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 05.01.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

АНЕТА ИЛЧЕВА

при секретаря Поли Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 13987 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на 258-273 от ГПК.

2006 г. на Столична Община-район „Красно село", се е задължила да учреди в полза на "М." ООД право на строеж върху имота срещу обезщетение като насрещна престация, предоставена от „М." ООД, а именно да построи в полза на учредителя за своя сметка офис сграда, като предостави на учредителя обекти по вертикала на сградата с обща площ от около 404 кв.м. при обща застроена площ на предвидената за построяване сграда в размер на 1248 кв.м.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът "М." ООД, който го обжалва в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа, че неправилно съдът е приел, че той се явява неизправна страна по предварителния договор, като същевремено не е допуснал събиране на поисканите от него доказателства, с които да установи противното. Излага и съображения, че в нарушение на материалния закон съдът е възприел за основателно противопоставеното възражение за давност, тъй като не е отчел, че ответното сдружение не е оказало необходимото съдействие, като по този начин е изпаднало в кредиторова забава, която не само освобождава ищеца от собствената му забава, но и от последиците на изтичане на давностния срок. В този смисъл е формулирано и искането към въззивната инстанция – да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск, като обяви предварителния договор за окончателен.

Въззиваемото сдружение "Б.Ф.ПО Ш." оспорва въззивната жалба.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и с предмет – обявяване за окончателен на предварителния договор, сключен на 25.01.2007 г. между сдружение "Б.Ф.ПО Ш." и "М." ООД, по силата на който юридическото лице с нестопанска цел се задължило да учреди в полза на търговското дружество право на строеж за построяване на офис-сграда в собствения му недвижим имот, съставляващ УПИ IV-4 от кв. 309 по плана на гр. София, местност "Центъра", с административен адрес: гр. София, бул. "**********" № 39, срещу задължението на суперфициара да построи и предаде на учредителя обекти (офисна площ) по вертикала на сградата с обща площ не по-малко от 404 кв.м. при обща застроена площ на предвидената за построяване сграда в размер на 1248 кв.м.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че действително на посочената дата 25.01.2007 г. между страните е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж срещу построяване на недвижим имот със съдържанието, описано в исковата молба. Съгласно чл. 1.5. ищецът се задължил за своя сметка да проектира и построи в имота сграда с максимално допустими съгласно нормативните изисквания плътност, етажност и застроени площи, като конкретните етажност и РЗП ще бъдат определени в съответствие със съгласуваните между страните идеен и работен проект. В чл. 1.9. страните се договорили, че при обща площ на сградата от 1248 кв.м. и РЗП на и над повърхноста от 964 кв.м., от учредителя ще бъдат получени 404 кв.м., а останалата площ, както и подземните обекти, ще останат за суперфициара. В същия пункт страните се съгласили, че окончателните квадратури ще бъдат определени след детайлното геодезическо заснемане и изготвянето на площоразпределителната таблица-ценообразуване. По силата на чл. 5.3. учредителят се задължил да представи своите изисквания (планово задание) в петдневен срок от уведомяването, като в противен случай няма право да отказва подписването на строителните книжа, ако те съответдстват на договора, а съгласно чл. 5.4. собственикът на имота се задължил да упълномощи строителя с оглед осигуряване на възможността да извършва всички действия по проектиране и стротиелство, като и за подписване, одобряване и съгласувяне на документи и снабдяване с всички необходими строителни книжа с оглед изпълнението надоговора. В чл. 17 страните са предвили срок за сключване на окончателен договор от 30 дни считано от датата на одобряване на работен проект, но не по-късно от 12.04.2007 г.

При тези данни съдът приема от правна страна, че между страните е налице валидно възникнало облигационно отношение по двустранен и възмезден предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване и предаване на отделни обекти в бъдещата сграда. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Както това е изяснено с Решение № 173 от 24.0202010 г. по гр. дело № 467/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. и Решение № 514 от 06.12.2011 г. по гр. дело № 905/2010 г. на ВКС, ІV г.о., достатъчно е те да бъдат определяеми, като е посочен начинът за определянето им. Пречка за обявяването на предварителния договор за окончателен е само тази неясно изразена от страните воля, която не може да се определи чрез тълкуване на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД. Изпълнението на отделни поети с предварителния договор задължения не е предвидено от законодателя като предпоставка за упражняване на потестативното право на страната да иска този договор да бъде обявен за окончателен. Поради това, основателен е наведеният във въззивната жалба довод за неправилност на извода на районния съд, че ищецът не разполагал с право на иск за обявяване на договора за окночателен, тъй като не доказал, че е изправна страна по съглашението. В тази връзка съдът съобрази и дадените разяснения с Решение № 28 от 01.07.2011 г. по т. д. № 207/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., според което неизпълнението на задължението по предварителния договор и неизправността на ищеца не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, щом предварителният договор валидно обвързва страните и не е развален или прекратен.

Посоченото отклонение от трайната съдебна практика, обаче, не се е отразило на правилността на крайния резултат на обжалваното решение, с което по същество е прието, че правото по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на ищеца "М." ООД се явява погасено поради изтичането на петгодишна давност. Както това е посочени и в Решение № 72 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 443/2011 г. на ВКС, ІV г.о., по отношение на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, е приложима общата петгодишна погасителна давност. Давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на страната да иска обявяването на предварителния договор за окончателен. Когато в предварителния договор е предвиден срок за сключване на окончателен договор, какъвто е настоящия случай, правото на иск се поражда, респ. давността започва да тече, от изтичането на срока. В случая страните са уговорили, че окончателният договор трябва да бъде сключен не по-късно от 12.04.2007 г. От тази дата, до предявяването на исковата молба на 28.07.2015 г., са изтекли повече от пет години, поради което правоизключващото възражение, че искът е покрит с давност, се явява основателно и правилно е зачетено от първоинстанционния съд.

Неоснователно е възражението, че забавата на кредитора освобождава ищеца от последиците на изтелкия давностен срок. Правното значение и действието на кредиторовата забава са очертани в разпоредбите на чл. 95 - 98 от ЗЗД, а основанията за спиране и прекъсване на давността са посочени лимитивно и изчерпателно в чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, като неоказване на дължимото съдействие от насрещната страна не е сред тях.

По изложените съображения и поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемото сдружение следва да бъдат присъдени сторените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000 лв. - възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, Софийски Градски съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.08.2016 г. по гр. д. № 44456/2015 г. на СРС, І ГО, 51 състав.

ОСЪЖДА "М." ООД с ЕИК-******** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.Й., да заплати на Сдружение "Б.Ф.ПО Ш." с БУЛСТАТ-********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1000 лв. направени разноски по делото пред въззивния съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в тридесет дневен срок от уведомяване на страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Номер на акта:	112
Дата:	5 януари 2018 г. (в сила от 5 януари 2018 г.)
Съдия:	Цветомира Петкова Кордоловска Дачева

Дело:	20161100513987
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	14 ноември 2016 г.

Решение по дело №13987/2016 на Софийски градски съд

Съдържание на акта