РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Царево, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Нели Г. С.а
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20232180200075 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. С. С. с ЕГН ********** от гр. Ц.***, чрез
адв. Д. Д. със съдебен адрес: гр. Ц.******, против Наказателно постановление
№ 23-0302-000007/ 07.03.2023г. на Началника на РУП-Царево, с което за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния
закон и при съществени процесуални нарушения.
В с.з. за жалбоподателя, редовно уведомен, се явява адв. Д. Д., който
поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира присъждането
на разноски
В с.з. за АНО, редовно уведомен, представител не се явява.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
На 20.08.2022г., около 10.50ч., в гр. Ахтопол, на ул. „Свети Никола“
1
полицейски служители при РУП - Царево, сред които бил и св.Х. /мл.
автоконтрольор, командирован в РУП-Царево/, спрели за проверка движещия
се по улицата т.а. “Камаз“ с рег. № ***** управляван от жалбоподателят Д.
С. С.. В хода на проверката органите на реда установили, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е негова собственост и има поставени
регистрационни табели, а при проверката в информационните масиви на
КАТ, установили, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно,
считано от 15.02.2022г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП поради липса на
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Така също установили, че водачът не носи СУМПС и КТ към него, както и
част Втора на СРМПС.
Св.Хр.Х. съставил на място против водача Д. С. С. АУАН с бланков №
764504/20.08.2022г., в който посочил горните факти, квалифицирайки ги
съответно като: 1/нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, 2/нарушение по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП и 3/ нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, като . Актът не е
бил предявен на водача и не е подписан нито от актосъставителя, нито от
свидетелите, нито от водача /л.6/.
По случая била извършена проверка №302ЗМ -192/2022г. по описа на
РУП-Царево с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В хода на
проверката били изпратени запитвания до „Гаранционен фонд“- София и
сектор ПП ОДМВР-Бургас дали Д. С. С. в качеството му на собственик на
процесния товарен автомобил е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация на автомобила. В отговор на запитванията „Гаранционен фонд“-
София посочил, че бил изпратил две писма до лицето, но не представило
доказателства същите да са били връчени на лицето, а сектор ПП ОДМВР-
Бургас посочил, че не е изпращал уведомление до собственика относно
прекратяването регистрацията на автомобила/л.7/. След приключване на
проверката, материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, където с
Постановление от 27.02.2023г. на прокурор при РП-Бургас ТО-Царево по
пр.пр. №12426/2022г. по описа на РП-Бургас бил постановен отказ да се
образува досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
След проведено разследване по делото, прокурорът преценил, че извършеното
от Д. С. С. не покрива признаците на престъпление по НК, тъй като липсвал
субективен елемент у последния, доколкото същият не бил уведомен по
надлежния ред за служебно прекратената регистрация. С оглед на горното
2
прокурорът изпратил препис от своя акт на Началника на РУП-Царево за
преценка налице ли са основанията за реализиране на административно-
наказателна отговорност.
След получаването на постановлението на РП-Бургас и преценка на
събраните доказателства, Началникът на РУП-Царево издал обжалваното
Наказателно постановление № 23-0302-000007/07.03.2023г., с което наложил
на Д. С. С. глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение
на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като в НП е посочено, че нарушението е извършено
на дата „2.8.2022г.“.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 13.03.2023г., видно от
инкорпорираната в него разписка/л.7/, а жалбата е подадена на 20.03.2023г.
видно от датата на жалбата и е входирана на 21.03.2023г. от АНО, видно от
входящия регистрационен номер /л.3/
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
събраните по делото доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, а
именно: АУАН с бл. № 764504/20.08.2022г. и материалите от АНП- сведения
от Д. С. С., дадени на дата 20.08.2022г., Постановление от 27.02.2023г. на
прокурор при РП-Бургас по пр.пр.№12426/2022г. по описа на РП-Бургас,
докладни записки за извършена проверка по преписка №302ЗМ -192/2022г. по
описа на РУП-Царево, Предупредителен протокол от 20.08.2022г., Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР и др., които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е
основателна по следните съображения:
В определените от закона случаи административно-наказателното
производство започва със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, който има три основни функции –
констатираща, обвинителна и сезираща. По отношение на обвинителната си
3
функция АУАН има роля, каквато има обвинителният акт в производството
по НПК - с него се определят пределите на административно наказателното
обвинение от фактическа и правна страна. По тази причина той трябва да
съдържа данни както за нарушителя, така и за всички обективни и субективни
признаци от състава на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт. Юридическият ефект на АУАН може да се прояви, само ако
е същият е редовно съставен. Само валидно съставеният АУАН е годен да
осъществи присъщите на тази категория актове констатираща, обвинителна и
сезираща функции.
Предвид характера и значението на АУАН - да обезпечи по-
нататъшното надлежно развитие на административно-наказателното
производство, неподписването му представлява съществено нарушение,
опорочаващо цялото административно наказателно производство. В чл.43,
ал.1 от ЗАНН е предвидено, че актът се подписва от съставителя и поне от
един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и да го подпише. С тази императивна
разпоредба подписът на актосъставителя е възприет като част от
производството по съставянето на АУАН, независимо от посочването в него
на собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му,
изброени като задължителни реквизити на АУАН в чл.42, т.1 от ЗАНН.
Неподписването на акта от неговия съставител води до такова
съществено нарушение във формата му, което би могло да се приравни на
липса на издаден акт. Функциите и юридическият ефект на АУАН по
изключение биха могли да се проявят и ако в него е допусната несъществена
нередовност, съобразно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но това
изключение се отнася за отстранима незаконосъобразност на валидно
съставен АУАН.
В разглеждания случай допуснатата нередовност на АУАН -
неподписването му от актосъставителя е съществена и не би могла да се
санира след предявяването на АУАН на нарушителя. Неподписването на акта
от съставителя му е нарушение на процесуалните правила, неотстранимо на
основание чл.53, ал.2 от ЗАНН. Подписът служи именно за удостоверяване
авторството на документа и по същия начин, по който съдът не може да
извърши проверка дали АУАН е издаден от компетентно лице при
4
непосочване името на съставителя, той не може да извърши и проверка дали е
издаден от вписано като съставител в акта лице при липсата на подпис.
Порокът във формата на АУАН не може да бъде отстранен в съдебното
производство по обжалване на НП, включително чрез и показанията на
актосъставителя, че той е съставителят. Видно е, че приложения по
административно наказателната преписка АУАН не е подписан от
актосъставителя.
Именно поради сходството на административно наказателното
производство с наказателното производство, при съответното приложение по
аналогия, в конкретния казус могат да намерят място и мотивите към
Тълкувателно решение № 2/2002г. на ВКС, където в т.3, по повод липсата на
подпис в постановлението за привличане на обвиняем от разследващия орган,
изрично се посочва, че: „ ... възможно е подписът да не е бил положен
своевременно и липсата му да се констатира от прокурора при проверката по
чл. 234, ал. 1 НПК (по отменения НПК, аналогичен на сега действащата
разпоредба на чл. 242, ал.1 НПК – б.а.). В този случай, ако пропускът е от
чисто техническо естество, няма пречка да бъде валидно отстранен чрез
последващо подписване преди внасянето на делото за разглеждане в съда, без
да се налага повтаряне на действията по предявяване на обвинението. По
същия начин следва да се подходи и когато неподписването на
постановлението е дало основание на съдията-докладчик или състава на съда
да върне делото на прокурора...”. Казано по друг начин – очевидно във
въпросното Тълкувателно решение е посочено, че неподписването на
документа, с който лицето се привлича като обвиняем от съставителя (както
беше посочено – в административно наказателното производство тази роля се
изпълнява от АУАН) е съществено процесуално нарушение, което е пречка за
законосъобразното развитие на производството и дава основание на съда да
върне делото в предходния стадий, като изрично се посочва, че този пропуск
може да се преодолее, като процесуалният документ се подпише от
компетентното лице, преди обаче делото да се внесе в съда.
Горното, съобразено със спецификата на административно-
наказателното производство е налагало АНО да констатира липсата на подпис
от страна на актосъставителя и ако приеме, че „пропускът е от чисто
техническо естество” да преодолее същия, чрез последващото подписване на
акта от съставителя му, но преди издаване на НП. Ако пък счете, че
5
пропускът се дължи на друга причина – следвало е да укаже съставянето на
нов акт, на база на който да ангажира отговорността на нарушителя. В случая
АНО не е предприел нито едно от горните, а е пристъпил към издаване на НП
на база на неподписан АУАН, без да укаже подписването му, поради което и
по мнение на настоящия състав санкционният акт е издаден
незаконосъобразно.
Поради гореизложеното съдът счита, че в случая административно-
наказателното производство е опорочено, като незаконосъобразно е била
ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и издаденото НП следва да се отмени.
Същото следва да се отмени и на самостоятелно основание, тъй като не
е налице сходство между фактите в АУАН и НП по отношение на времето на
извършеното деяние, а именно: в АУАН като време на извършеното
нарушение е посочена датата „20.08.2022г.“, а в НП като време на
извършеното нарушение е посочена датата „20.08.2022г.“, което
несъответствие между АУАН и НП по отношение на посочения факт,
представлява самостоятелно съществено процесуално нарушение, водещо на
самовостоятелно основание до отмяна на атакуваното НП.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че и разгледано по същество, атакуваното НП е
неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина, което обаче в случая не е сторено. На първо място следва да
се отбележи, че в Постановление от 27.02.2023г. на прокурор при РП-Бургас,
с което е отказано да се образува досъдебно производство по пр.пр.
№12426/2022г., са изложени подробни мотиви относно липсата на състав на
престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК, тъй като по преписката няма и не
могат да бъдат събрани каквито и е данни Д. С. С. да е знаел за служебно
прекратената регистрация на процесния автомобил, а незнанието на
фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението,
изключват умисъла относно това престъпление съгласно нормата на чл.14
ал.1 от НК, но въпреки това Началникът на РУП - Царево е решил да издаде
НП. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението по
6
чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК, изразяващо се в управление на нерегистрирано
МПС да липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е
изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1 от
ЗДвП. В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на Д. С.
С. и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с
императивното задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в
приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018
г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат доказателства
Д. С. С. в качеството му на собственик на процесното МПС да е бил уведомен
по надлежния ред за служебно прекратената регистрация на управлявания от
него към момента на проверката автомобил. В хода на извършената проверка
по преписка №302ЗМ -192/2022г. по описа на РУП-Царево е било установено,
че липсват писмени доказателства, които да доказват, че Информационния
център към Гаранционния фонд е изпълнил задължението си по чл.574 ал.10
от Кодекса на застраховането и е уведомил собственика на автомобила от Д.
С. С., че сключения застрахователен договор е бил прекратен. Липсват
писмени доказателства, че изпратените от ГФ две писма до собственика са
били връчени на същия, поради което не може да се приеме, че същият е бил
уведомен от ГФ, до какъвто правен извод е стигнал и наблюдаващия
прокурор. Освен това в хода на извършената проверка категорично е
установено, че Сектор КАТ при ОД на МВР-Бургас не е изпълнил
задължението си по чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата и не е
уведомил Д. С. С. в качеството му на собственик на автомобила за
дерегистрирацията на автомобила по служебен ред съобразно изискването на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, за да се приеме, че същият е бил информиран за това
обстоятелство към 20.08.2022г. - момента, в който той е управлявал
процесния автомобил и е бил спрян за проверка. За прецизност следва да се
посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016
г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и административно –
наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно
решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58, ал.2 от
7
ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него
ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез
всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства. За съставомерността на всяко нарушение следва
да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна
страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод
за несъставомерност на извършеното. В случая не само, че няма
доказателства жалбоподателя Д. С. С. виновно да е управлявал
служебно дерегистрирано МПС, а напротив - събраха се такива, че
жалбоподателят Д. С. С. изобщо не е знаел, че автомобилът е бил
служебно дерегистриран. Жалбоподателят Д. С. С. не е санкциониран за
това, че управлява МПС, за което няма сключена и действаща застраховка ГО
на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел или не, че няма
сключен такъв договор. Той е санкциониран за това, че управлявал
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на
автомобила като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява
сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия
регистрацията орган да уведоми собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато
липсват доказателства собственикът да е уведомен, то тогава същият няма
съзнание за осъществен състав на нарушение. В случая не само, че няма
доказателства жалбоподателя Д. С. С. виновно да е управлявал служебно
дерегистрираното процесно МПС, а напротив - събраха се такива, че
жалбоподателят Д. С. С. изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно
дерегистриран, тъй като същият в качеството му на собственик на
автомобила не е бил уведомен по надлежния ред за дерегистрацията на
процесния автомобил. Ето защо след като водачът Д. С. С. не е бил уведомен
в качеството му на собственик, че регистрацията на автомобила му е
служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, спрямо същия не
следва да се прилага санкционната норма на чл.175 ал.3 от ЗДвП. В този
смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023г. постановено по Тълкувателно дело № 3/2022г. на Върховният
административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно
което „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението
по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.
8
143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство“, а Тълкувателните решения и
Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове, съгласно разпоредбата
на чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното
НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Видно
от представеното по делото пълномощно, жалбоподателят е заплатил на
процесуалния си представител адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева с ДДС, като размерът на така заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение не надвишва размера на минималното
възнаграждение за този вид дела по Наредбата № 1 от 9 юли 2004г.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0302-000007/ 07.03.2023г. на
Началника на РУП- Царево, с което на Д. С. С. с ЕГН ********** от гр.
Ц.***, чрез адв. Д. Д. със съдебен адрес: гр. Ц.*** за нарушение на чл.140 ал.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. С. с ЕГН
********** от гр. Ц.*** сумата в размер на 400.00 /четиристотин/ лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
9