РЕШЕНИЕ
Номер 24613.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500558 по описа за 2020 година
С решение № 792/08.07.2016 г., постановено по гр.д. № 8458/2012 г., по описа на РС-
Перник, районният съд е прекратил производството по предявения от Е. Г. К. против С. Г.
П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. установителен иск за собственост по наследствено правоприемство
върху недвижим имот № *** по Картата на възстановената собственост на ***.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният от С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т.
против Е. Г. К. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС относно същия имот.
С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. са обжалвали с въззивна жалба с вх. № 26806/14.12.2016 г.
решение № 792/08.07.2016 г. изцяло. В жалбата са изложени съображения за неговата
неправилност и молят за уважаване на предявения от тях иск по чл. 108 ЗС и отхвърляне на
иска по чл. 124, ал.1 ГПК. Жалбоподателите считат за неправилно прекратяването на
производството по иска по чл. 124, ал.1 ГПК, тъй като ищцата не основава претенцията си
на реституция, а на придобивна давност, каквото изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК
е направила в съдебно заседание от 17.12.2015г., което изменение било прието от съда.
Относно насрещния иск поддържат, че ответницата по него не е оспорила представените
документи за собственост – решение на ОСЗ и нотариален акт, които ги легитимират.
Претендират разноски.
В отговор на въззивната жалба Е. Г. К. е изразила становище за основателност на
същата в частта й, насочена срещу прекратителното определение, но по различни от
изложените съображения, като в останалата част относно предявения насрещен иск, счита
жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
1
Е. Г. К. е обжалвала с частна жалба с вх. № 27134/19.12.2016г. решение №
792/08.07.2016 г. в частта му, с която производството е прекратено. В жалбата развива
съображения, че производството би било недопустимо при липса на изброените
положителни процесуални предпоставки, респективно наличие на отрицателни такива,
обуславящи съществуването и упражняването на правото на иск, какъвто конкретният
случай не е. Моли за отмяна на решението в тази му част, имаща характер на определение, и
за връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне по същество.
В отговор на частната жалба С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. изразяват становище за
недопустимост на същата.
Е. Г. К. е подала и въззивна жалба с вх.№ 27727/28.12.2016 г. срещу решение №
792/08.07.2016 г. в частта му, с която производството е прекратено. В жалбата развива
съображения, че производството би било недопустимо при липса на изброените
положителни процесуални предпоставки, респективно наличие на отрицателни за
съществуване и упражняване на правото на иск, какъвто конкретният случай не е. В случая
предявеният иск е допустим, но произнасянето на съда е недопустимо, тъй като в първото по
делото съдебно заседание е допуснато изменение на основанието на иска на придобивна
давност, по каквото съдът не се е произнесъл. Счита, че решението в обжалваната част
следва да се обезсили като недопустимо, поради липса на произнасяне по основния иск и да
се върне за ново разглеждане, при условията на евентуалност да се отмени и въззивният съд
да се произнесе по същество.
Настоящият съдебен състав приема тази жалба като допълнение към частна жалба с
вх. № 27134/19.12.2016 г., доколкото са насочени към един и същ съдебен акт и са подадени
от едно и също легитимирано лице. Неоснователен е доводът за недопустимост поради
липса на предмет, доколкото към момента на подаването й не е налице произнасяне по
предходната. Независимо как е обозначена като частна или въззивна дадена жалба за
нейното естество определящо е съдържанието й и акта, срещу който е насочена.
Постъпил е отговор на въззивна жалба с вх. № 27727/28.12.2016 г. от ответниците по
първоначалния иск, с който изразяват становище за нейната частична основателност.
С определение от 30.03.2017 г. по реда на чл. 248 ГПК е изменено решение №
792/08.07.2016 г., като са осъдени С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. да заплатят на Е. К. сумата от
500 лв. – разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на насрещния иск по чл. 108
ЗС и е прекратено производството по молбата на С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. по чл. 248 ГПК,
тъй като искането е заявено извън законоустановения срок.
Срещу това определение от 30.03.2017 г. С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. са подали частна
жалба, с която искат същото да се отмени и да се остави без уважение молбата на ищцата,
като същевременно се уважи молбата им за присъждане на разноски за прекратяването по
първоначалния иск по чл. 124, ал.1 ГПК, предявен срещу тях. В жалбата излагат
2
съображения, че в договорът за правна помощ, представен от ищцата К. с исковата молба
няма как да е уговорено възнаграждение отделно за защита по насрещен иск, чието
предявяване е несигурно към този момент събитие и следва да се приеме, че уговореното
възнаграждение е с оглед предявяване на пърноначалния иск на ищцата К..
Жалбоподателите също имали право на разноски по чл. 78, ал.4 ГПК за прекратената част,
каквото са заявили като насрещно с отговора на молбата на ищцата за допълване на
решението.
С Определение № 655 от 31.07.2017 г., постановено по въззивно гражданско дело №
424 по описа на Окръжен съд - Перник за 2017 г., съдът е прекратил производството делото
и е върнал делото на Районен съд - Перник за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК по
допустимостта, евентуално основателността на предявения установителен иск, основан на
твърдения за изтекла придобивна давност.
С решение от 28.11.2017 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, ПРС е отхвърлил
предявеният от Е. Г. К. против С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. установителен иск за собственост
на посочения имот, основан на изтекла придобивна давност.
С решение № 57/01.03.2019 г. по в.гр.д. № 176/2018 г. Окръжен съд-Перник е
прогласил за нищожно решението от 28.11.2017 г., постановено по гр. д. № 8458 по описа на
РС Перник за 2012 г. и върнал делото на Районен съд - Перник за ново разглеждане от нов
състав.
С решение № 2153 от 17.01.2020 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, ПРС е
отхвърлил предявеният от Е. Г. К. против С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. установителен иск за
собственост на посочения имот, основан на изтекла придобивна давност.
С определение № 1521/09.04.2020 г., постановено по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, ПРС е
осъдил Е. Г. К. да заплати на С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. сумата от 950 лева- разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Е. Г. К. , подадена чрез
адв. Е. С. И., срещу решение № 2153 от 17.01.2020г. на ПРС. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилно тълкуване на събраните гласни доказателства. Ищцата счита, че
от влизане в сила на издаденото в нейна полза решение на ПК-с. Д. на *** г. към
предявяване на исковата молба – 22.11.2012 г. и към предявяване на насрещния иск е
изтекла придобивната давност , а в случая дори тя трябва да е 5-годишна, тъй като основава
владението си на това решение, което прави владението й добросъвестно. Иска отмяна на
решението и уважаване на предявения от нея установителен иск, както и потвърждаване на
решение № 792/08.07.2016 г., с което е отхвърлен насрещният иск на ответниците.
Претендира разноски.
В писмен отговор на въззивната жалба от 02.10.2020г. ответниците по нея С. Г. П. , В.
3
Р. Т. и М. Р. Т. я оспорват.
Подадена е и частна жалба от Е. Г. К. срещу определение № 1521/09.04.2020 г.,
постановено по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, с която се сочи неправилност на същото и се иска
отмяната му. Частният жалбоподател счита, че не са ангажирани доказателства за
извършване на присъдените разноски. Представеният договор не е бил по кочан. Не бил
представен списък по чл. 81 ГПК и възнаграждението било прекомерно.
Ответниците по частната жалба в писмен отговор изразяват становище за нейната
неоснователност.
В настоящото производство съдът следва да се произнесе по същество също по
жалбите на Е. Г. К. срещу решение № 792/06.07.2016г. в частта му, с която производството е
прекратено и на С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. срещу решение № 792/06.07.2016г. на ПРС,
както и по частните жалби на С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. срещу определение от 30.03.2017
г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, и на Е. Г. К. срещу определение № 1521/09.04.2020
г., постановено по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, които намира за допустими и редовни.
С молба от 28.10.2020 г. процесуалният представител на С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. –
адв. А. И. претендира разноски и оспорва извършените от другата страна.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката Е. К. - адв.
И. моли съда да вземе предвид обстоятелството, че наследодателят на ответниците е
обезщетен само с 114 кв.м. земя с решението № *** г.. Претендира разноски и релевира
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от другата страна.
В писмени бележки, депозирани на 12.11.2020г., жалбоподателката Е. К., поддържа,
че е установила владение на основание договорите за покупко-продажба на наследодателя й,
без да знае, че не могат да се индивидуализират със същия имот, т.е., че е налице основание
за приложение на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ. Изразява несъгласие с това, че въззивният съд не
кредитирал заключението на вещото лице, според което по отношение на имота не е
провеждана процедура по отчуждаване, тъй като не бил извършил справка в ОСЗ – П.. Иска
отмяна на решение № 2153/17.01.2020г. по гр.д. № 2844/2009 г. на РС-Перник и уважаване
на предявения от нея иск да бъде признато за установено, че е собственик на основание
придобивна давност върху процесния имот, като се отхвърли насрещният иск на
ответниците.
Пернишкият окръжен съд намира, че е сезиран с допустими жалби, изхождащи от
легитимирани страни в процеса, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
4
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените в жалбите пороци на атакуваните съдебни актове, приема следното
от фактическа и правна страна:
Производството по гр.д. № 8458/2012 г. пред РС-Перник е образувано по предявена
искова молба на Е. Г. К. срещу С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. , с която ищцата отправя искане
до съда за бъде признато за установено в отношенията между страните, че е носител на
право на собственост, в качеството й на наследник на В. Й. К., върху недвижим имот -
ливада с площ от 565 кв.м., представляващ имот с № ***, съгласно заснемане в землището
на *** и да се прогласи недействителността на нот. акт № ***, т. **, рег. № ***, д. № 312 от
2011 г., легитимиращ ответниците като собственици на имота, като след надлежно
извършено изменение по реда на чл. 214 ГПК иска да се отмени по реда на чл. 537, ал.2 ГПК
нотариалния акт.
В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че наследодателят на ищцата В.
Й. К. е придобил въз основа на описани договори за продажба на недвижими имоти от ***г.,
***г. и *** г. собствеността върху имоти, обединени в един общ такъв от 1958 кв.м. През
*** г. нейната майка - Х. В. Й., в качеството си на наследник на К., подала заявление за
възстановяване на собствеността върху този общ имот, но произнасяне все още нямало.
Ищцата поддържа, че владее недвижим имот № ***, с площ 1300 кв.м., съгласно заснемане
в землището на ***, който бил част от обединения имот на наследодателя й. Сочи, че
владее и процесния имот № *** в продължение на 10 години, тъй като същият е част от
притежавания от наследодателя й по-голям имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците предявили насрещен ревандикационен иск, като
основали правото си на издадено в тяхна полза решение № ***г. на ОСЗ гр. П., въз основа
на което е издаден оспорвания констативен нотариален акт.
Съгласно удостоверение № *** г. на ОСЗ- гр. П. процесният имот е с № *** в
Картата на възстановената собственост на ***.
В първото съдебно заседание първоначалната ищца е направила изменение на иска
по реда на чл. 214 ГПК чрез замяна на основанието на претендираното право, а именно
вместо правопораждащ факт наследствено правоприемство, придобивна давност. След
дадени указания с определение от 21.08.2019 г. по гр.д. № 2844/2019 г., съставляващо
продължение на гр.д. № 8458/2012 г. по описа РС-Перник, ищцата е уточнила претенцията
си, като е посочила начален момент на осъществяване на фактическа власт върху имота ***
г., с присъединяване през *** г. на своето владение към това на наследодателя й.
С решение 792/08.07.2016 г. РС-Перник е приел, че предявеният установителен иск е
недопустим, като преждевременно заведен, тъй като не е приключила процедурата по
възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. Обосновал е, че решението № *** г., с което
ищцата се легитимира, постановено по заявление с вх. № *** г. не съдържа необходимите
5
елементи – размер и категория на имота, местоположение, граници, съседи, ограничения на
собствеността и скица, поради което не е годно да възстанови собствеността в
съществуващи или възстановими граници. Съдът е заключил, че след като няма обособен
конкретен обект, правото върху който да се защитава, то липсва правен от интерес от
търсената защита и искът е недопустим, поради което е прекратил производството по него.
Предявеният насрещен иск, основан на земеделска реституция, е счел за допустим, но
неоснователен по съображения, че ответникът по иска не бил взел участие в
административното производство по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, приключило с позитивно решение
на ОСЗ - П., поради което активната материалноправна легитимация на ищците по този иск
предполага не само установяване на наследствено правоприемство, но и принадлежност на
правото на собственост върху възстановения земеделски имот към патримониума на
наследодателя на ищците към момента на образуване на ТКЗС, което не било доказано.
Решението на ОСЗ за възстановяване не установявало придобивното основание, по силата
на което е придобита собствеността от наследодателите на страните. Не били ангажирани
доказателства кой имот е владян от наследодателите им, нито дали същият е възстановения
в реституционната процедура. Обосновано е, че при оспорване на правата, произтичащи от
решението на ОСЗ, съдът не е обвързан от приетото от административния орган. Също така
ищците не са се позовавали на документ и не въвеждали твърдения за придобиване на имота
въз основа на изтекла придобивна давност за периода до внасяне на имота в ТКЗС.
Настоящият съдебен състав намира решението в прекратителната му част за
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по иск, с който не е сезиран. Видно от
направеното по реда на чл. 214 ГПК изменение, чрез замяна на основание, ищцата е
десезирала съда с искане да бъде призната за собственик на основание наследствено
правоприемство, и е въвела като предмет придобивна давност. Поради това решението в
тази част, имаща характер на определение, следва да се обезсили.
Дори да се приеме, макар че волята на ищцата в съдебното заседание е ясно изразена,
че се касае до изменение, чрез добавяне на основание, и съдът следва да се произнесе по
този иск, то съжденията на съда са неправилни.
Действително при незавършила процедура по възстановяване на собствеността върху
земеделския имот, предмет на спора, установителният иск е преждевременно заведен. До
приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността е
недопустимо предявяване на положителен установителен иск за собственост от
правоимащите лица поради липсата на положителната процесуална предпоставка да е
налице реституиран обект в реални граници /в този смисъл е решение № 58 от 17.05.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 2781/2017 г., I г. о., ГК решение № 410 по гр. д. № 397/1993 г. на ВС,
петчленен състав, решение № 24 по гр. д. № 1912/1997 г. на ВС, IV г. о. и определение № 7
по ч. гр. д. № 1416/2008 г. на ВКС, II г. о./. Тези изводи на районния съд са поначало
правилни, като не са основателни възраженията на страните, че в случая соченото
придобивно основание е наследствено правоприемство, а не реституция, тъй като след като
6
спорният имот и бил обобществен, то няма как ищцата, като наследник на собственик на
имота преди колективизацията, да го придобие по наследстевно правоприемство без
приключила процедура по реституция.
Независимо от тези съображения, в конкретния случай е налице специфика, а именно
процедурата по възстановяване на имота не е приключила, решението на ОСЗ, издадено на
наследниците на В. Й. К. има характер на предварително такова, с което се признава право
на възстановяване на собствеността, но органът на поземлената комисия не е финализирал
процедурата по възстановяване на собствеността и индивидуализация на имота по
сегашните му граници, респ. заснемането му по плана на възстановената собственост,
поради наличието на спор за материално право с ответниците.
Според съдебна практика на ВКС при конкуренцията на права на страните по спора
за собственост в резултат на възстановена по реда и на основание ЗСПЗЗ земеделска земя на
наследниците на различни лица - бивши собственици ( без роднинска връзка помежду им),
заявили претенциите си по различни преписки през ПК, то тази конкуренция на права
предполага същата да бъде разрешена в производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, а при липса на
проведено такова съдът сезиран с иска по чл. 108 ЗС, в спора за собственост между лицата
със самостоятелни позитивни решения на органа на поземлената комисия за възстановяване
една и съща земеделска земя на различни лица, може само да прецени кое от двете
позитивни решения да зачете.
Според приетото в решение № 335 от 03.01.2012г. по гр.д. № 1019/2010 г. на ВКС, I
г.о. споровете за материално право, възникващи в процеса на възстановяване на
собствеността, се разрешават по исков ред - чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Техен предмет е
принадлежността на правото на възстановяване на собствеността, т. е. на разрешаване
подлежи спорът кой е притежавал съответния имот към образуването на ТКЗС. След
възстановяването на земята, което се извършва с акт /актове/ на специализирания
административен орган по поземлената собственост /поземлената комисия, сега общинска
служба по земеделие/, на защита чрез установителен или осъдителен иск в зависимост от
конкретните обстоятелства по случая подлежи правото на собственост върху възстановената
земеделска земя. ТР № 1 по гр. д. № 1/97 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и
последвалата трайна съдебна практика приемат, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ може да има
за предмет спор по принадлежността на правото на собственост към релевантния минал
момент - обобществяването на земята, както върху подлежаща на възстановяване, така и
върху възстановена на различни лица земеделска земя. Налице са хипотези, при които
спорът за материално право може да бъде разрешен в производството по иск за
ревандикация на възстановена земеделска земя. Макар предмет на този спор да е правото на
собственост към настоящия момент, разрешаването му е обусловено от преюдициалния спор
за съществуването на правото към миналия момент - този на обобществяването на земята.
При това положение преюдициалното правоотношение между страните следва да се разреши
в производството по иска по чл. 108 ЗС в случаите, при които претендиращият
7
ревандикация разполага с решение за възстановяване в своя полза, съответно - в полза на
наследодателя си. В противен случай искът по чл. 108 ЗС ще е преждевременно предявен,
тъй като въпросът в чие лице е настъпила реституцията по ЗСПЗЗ, все още не е решен. В
този смисъл, при така въведен предмет на спора в случая – страните се легитимират с две
решения на ПК/ОСЗ първоинстанционният съд е следва да се произнесе преюдициално по
спора по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав счита, че това разрешение е
следвало да намери приложение и в конкретния случай, макар ищцата по първоначалния иск
да се легитимира само с предварително решение за признаване на собствеността. В случая с
решение № *** г. на ПС – с. Д. не се индивидуализира обекта на правото на собственост,
което е предпоставено от извършването на последващи издаването му действия. Видно от
данните по делото след извършено заснемане и трасиране през *** г. от техническо лице –
изпълнител, съгласно изискванията на Наредба № 49 от 05.11.2004 г., ОСЗ – П. в становище
от *** г. отказва да възстанови заявения имот, поради наличие на спор за материално право
между страните по настоящото дело /л. 17 от гр.д. № 2585/2016 г. на ПРС/. В крайна сметка
спорът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за процесния имот е разрешен в друго производство - с
решение № 362/08.12.2017 г., постановено по в.гр.д. № 550/2017 г. на ОС-Перник, с което
след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Е. Г. К. срещу С.
Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. иск за признаване за установено, че В. Й. К., починал на *** г. е бил
собственик към обобществяването му на земеделски имот, понастоящем съставляващ
поземлен имот № *** по картата на възстановената собственост на ***. Настоящото
производство е било спряно до приключване на гр.д. № 550/2017 г. на ОС-Перник.
След като правата на праводателя на ищцата са отхвърлени, то в правния мир с
легитимиращо действие относно правото на собственост върху имота се ползва издаденото
от ОСЗ решение №*** г. в полза на наследодателя на ответниците.
Неправилни са съображенията на първоинстанционния съд относно въпроса за
приложното поле на косвения съдебен контрол, осъществяван от гражданския съд върху
влезлите в сила решения на общинските служби по земеделие по възражение на ответника.
В практиката на касационната инстанция /Решение № 111/21.06.2017г., по гр.дело №
3709/2016 г. и Решение № 161 от 29.07.2014 г. по гр.д. № 6153/2013 г. на ВКС, І г.о./ е
възприета принципната позиция, че при спор за собственост, не може да се оспорват правата
на страната, основаващи се на земеделска реституция, щом оспорващият не заявява права
върху същия имот към релевантния за реституцията минал момент /т.е. този на
обобществяването му/, като в тази хипотеза би могъл да противопоставя на противната
страна само възражения, основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на
земеделската земя, които изключват правата на ответника. Ако подобни права не се
противопоставят, гражданският съд няма право да осъществява косвен съдебен контрол за
материалната законосъобразност на влезлите в сила решения на общинските служби по
земеделие по довод на оспорваща страна, когато тя не заявява лични или на наследодателя
си права върху възстановения имот преди образуване на ТКЗС. Такъв контрол може да се
осъществи само по възражение на лице, претендиращо да има качеството на правоимащ за
8
възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като спор за
материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, който има за предмет установяване на
собственически права към момента на обобществяване на имота, може да се повдигне само
между такива лица. Това разрешение е възприето и в ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. №
9/2012 г. на ОСГК на ВКС, което поради своето принципно значение, е приложимо по
отношение на всички трети лица - ответници по иск за собственост, на които се
противопоставя административен акт за възстановяване на собственост върху земеделски
земи. Съдът може и е длъжен на основание чл. 17, ал. 2 ГПК да извърши т. нар. косвен
съдебен контрол по отношение законосъобразността на решението на ОСЗ, но само относно
наличието на законоустановени пречки за възстановяване на собствеността.
В случая ответницата по насрещния иск не е трето лице, което не заявява права върху
имота на нейния наследодател към момента на обобществяването. Въпросът за
принадлежността на правото върху спорния имот към момента на колективизацията е
разрешен с влязло в сила решение по предявен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Ищците по насрещния иск като наследници на Р. Г. П. съгласно удостоверение за
наследници № ***г., издадено от кметство ***, се легитимират като собственици на
основание земеделска реституция с издадено в полза на наследодателя им решение № *** г.,
с приложена към него скица № *** г., влязло в сила на *** г., което отговаря на
изискванията на чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ решението на
Общинска служба по земеделие, придружено със скица, има сила на констативен
нотариален акт за собственост. Решенията на ОСЗ по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници, или в нови реални граници с план за земеразделяне,
имат конститутивно действие и легитимират лицето, на което са възстановени, като техен
собственик. Обемът на правата на ищците е определен в Закона за наследството, поради
което така заявеното към съда искане за общо признаване на правата им на собственост
отговоря на изискванията за редовност.
Ответницата по този иск може да противопоставя единствено права, възникнали след
постановяване на решението на ОСЗ от *** г. Ответницата по насрещния иск и ищца по
първоначалния положителен установителен иск, основан на придобивна давност се позовава
на владение, осъществено от *** г., като през *** г. ищцата присъединила своето владение
към това на наследодателя й.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло фактическите констатации на
районният съд, направени с решение № 2153/17.01.2020г., постановено по гр.д. 0 2844/2019
г. на РС-Перник, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. Не счита за необходимо
да обсъжда сочените в жалбата противоречия в свидетелските показания, доколкото същите
касаят период, в който имотът не би могъл да бъде придобит по давност и съответно
упражняваната фактическа власт не би могла да доведеде до целените правни последици.
9
Събраните по делото писмени доказателства и експертни знания установяват какъв е бил
статута на имота. Ирелевантно е това дали вещото лице е извършило справка в ОСЗ, тъй
като от всички писмени доказателства по делото се установява, че имотът е бил
обобществен. Установеното от вещото лице при проверка в Общината, че имотът не е бил
отчуждаван е неотносимо към това обстоятелство, доколкото колективизацията на
земеделските земи и отчуждаването за благоустройствени нужди, информация за която се
съдържа в Техническата служба на общината, са различни основания за придобиване на
собственост на държавата върху недвижими имоти.
Застъпената от ищцата по иска по чл. 124, ал.1 ГПК теза за възможност да се
придобие по давност имот, който е бил внесен в ТКЗС, противоречи на принципа, заложен в
чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, че срещу онзи, който не може да води иск, давност не тече - в този
смисъл решение № 4 от 11.03.98 г. по к. д. № 16 от 1997 г. на Конституционния съд. Идеята
на закона е да се препятства възможността трети лица да придобият по давност
собствеността върху земеделски земи, преди те да са възстановени с решение на
поземлената комисия, сега ОС "Земеделие" и преди бившите собственици да могат да
защитят правата си чрез предявяване на иск за собственост. Началният момент на
придобивната давност в случая, предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ е от момента
на влизане в сила на разпоредбата, а ако възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е в
по-късен момент – от момента на възстановяването. / Решение № 584 от 25.09.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 2949/2008 г., I г. о., решение № 627/05.10.2010г. по гр.д.№1623/09г.на ВКС,
І ГО; решение № 547/12.01.2011г. по гр.д.№ 660/2010г. на ВКС, ІІ ГО и др ./ Без значение е
обстоятелството, че и след образуване на ТКЗС собственикът е продължил да владее и
ползва имотите си, да преотстъпва владението върху тях на други лица, тъй като според
правния си статут това са имоти, върху които се разпростира правото на ТКЗС на
кооперативно земеползване, независимо че не са включени в блок на стопанството за
кооперативно обработване на земята. Съгласно ЗСПЗЗ земите внесени в ТКЗС, ДЗС или
одържавени на друго основание се възстановяват на бившите собственици. Изключенията, в
които не се извършва възстановяване, са уредени изрично в закона и тези разпоредби се
прилагат стриктно, а не разширително. Такива са случаите по чл. 10, ал. 7, чл. 10б , чл. 24
ЗСПЗЗ, чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, § 4 и и др., които в общи линии защитават правата на трети
добросъвестни лица. В аспекта на тези конкретно уредени хипотези ищецът няма защитимо
от закона право, което да противопостави на възстановяването на имота, тъй като е владял
имот, който не е могъл да се придобие по давност предвид забраната на чл. 86 ЗС. /Решение
№ 660 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4079/2007 г., I г. О./
В случая меродавно с оглед възможността за придобиване по давност би било
упражнявано влядение от влизане в сила на решение № *** г.. на ОСЗ-П.. Възможността да
се придобие с кратката петгодишна давност имот, който е реституиран по ЗСПЗЗ, е приета в
ТР №10/05.12.2012г. по т.д.№10/2012г. на ОСГК на ВКС. Настоящият случай не е такъв.
Ищцата не основава правото си на годно правно основание. Не може да се приложи
петгодишния срок по чл. 79, ал. 2 ЗС, защото не са налице предпоставките на
10
добросъвестното владение. Според ППВС № 6/1974 г. правно основание за добросъвестно
владение по чл. 70,ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни)
двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и
административни актове с вещноправни последици.Правно основание е и съдебното
решение по конститутивен иск, с което се прехвърля право на собственост или ограничено
вещно право. Нищожните сделки по начало не могат да бъдат основание за упражняване
на добросъвестно владение. Изключение от това правило законодателят е допуснал само за
случаите, когато правното основание е с опорочена форма за валидност, като е имал пред
вид, че в този случай сделката е все пак с предписаната от закона форма, макар и с
недостатъци, които не са били известни на приобретателя при извършването на акта.
Решението на ПК от *** г. не отговаря на изискванията на чл. 18ж ППЗСПЗЗ, за да се
приеме за основание за осъществяване на добросъвестно владение. По аналогия с приетото в
ППВС за нищожните сделки, решението не може да бъде основание за упражняване на
добросъвестно владение.
От момента на влизане в сила на решението на ОСЗ -*** г., до предявяване на
насрещния иск – 14.06.2013 г., което действие предхожда изменението по реда на чл. 214
ГПК, десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл. Поначало давността се
прекъсва с предявяване на иска когато той е насочен от собственика към лице, което се
позовава на придобивна давност. В обратната хипотеза – на иск, предявен от владелеца,
разпоредбата не намира приложение, тъй като ищецът не може сам да прекъсне собствената
си придобивна давност и в този случай давността продължава да тече и по време на процеса
и ако е изтекла към момента на приключване на устните състезания, следва да се съобрази
от съда съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, като факт, настъпил след предявяване на иска и имащ
значение за спорното право. /решение № 177/09.11.2015г. по гр.д. № 2803/2015 г. на ВКС, I
г.о., решение № 108/ 10.04.2012 г. по гр.д.№ 1063/2010 г, ІІ г.о., решение № 434/ 11.11.2010
г. по гр.д.№ 387/ 2010г.,ІІ г.о., решение № 277/ 28.06.2012г. по гр.д.№ 259/ 2012г., І г.о. и др.
В случая, обаче, с предявяването на насрещния иск от ответниците придобивната давност е
прекъсната и следва да се съобразява само изтеклата до този момент.
Предвид изложеното след като ищцата не е придобила по давност процесния имот
след момента, в който в полза на ответниците е издадено решението на ОСЗ, то предявеният
от нея положителен установител иск, като неоснователен, следва да се отхвърли, а
предявеният насрещен иск по чл. 108 ЗС следва да бъде уважен, като бъде признато за
установено по отношение на Е. К., че ищците са собственици на основание реституция на
процесния имот. Няма спор между страните, че имотът е във владение на ответницата по
иска, поради което следва да се осъди същата да предаде владението върху него.
За неотносимо настоящият съдебен състав, намира възраженията на процесуалния
представител на ответницата по насрещния иск относно извършеното с решение № *** г. на
ОСЗ гр. П. определяне на право на обезщетяване за 0,114 дка земя, признати с решение №
*** г., тъй като те касаят различни земеделски земи. Неоснователно е също позоваването на
11
разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ. Според смисълът на разпоредбата следва да бъде
зачетена изтеклата след включването на имота в блоковете на ТКЗС придобивна давност,
ако владението е установено преди включване му в ТКЗС въз основа на предвидения в
чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ писмен договор. Писменият договор за продажба на земеделски имот,
който не е сключен в нотариална форма, но в който е отбелязано, че на купувача по този
договор се предава и владението на имота, е документ, който установява началото на
давностното владение. Съгласно чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като внасянето на такъв имот в
ТКЗС не прекъсва придобивната давност, следва да се приеме, че имотът е придобит по
давност от купувача по писмения договор. Поради това именно купувачът по този договор, а
не продавачът, има правото да иска възстановяване на правото на собственост на този имот
по предвидения в ЗСПЗЗ ред. При спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ съдът следва да зачете правата
на купувача по частния писмен договор, дори ако придобивната давност е изтекла за него
след включване на имота в ТКЗС. Изложеното е относимо при конкуренция на права между
продавач и купувач по такъв договор, който не е изготвен в предвидената форма, какъвто не
е настоящият случай.
По разноските:
Отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес има обективен
характер и е обусловена от изхода на правния спор, предмет на конкретното дело. Съгласно
чл.81 ГПК, съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, като разпределя отговорността за разноски според правилата на
чл.78 ГПК. Когато делото приключва с уважаване на иска, съдът присъжда разноски на
ищеца - чл.78, ал.1 ГПК /освен в случаите на чл.78, ал.2 ГПК/, а при отхвърляне на иска,
както и при прекратяване на делото, право на разноски има ответникът - чл.78, ал.3 ГПК.
Разпределянето на отговорността за разноски по правилата на чл.78 ГПК се извършва
тогава, когато разглеждането на делото пред съответната инстанция приключва
окончателно, без възможност за последващата му висящност пред същата или пред
предходна съдебна инстанция по повод на същия правен спор. Поради функционалната
обусловеност на отговорността за разноски от изхода на спора по-горната инстанция няма
основание да присъди разноски в случаите, когато след осъществен инстанционен контрол
отменя или обезсилва обжалвания пред нея съдебен акт и връща делото за ново разглеждане
на по-долната съдебна инстанция. В този случай разноските следва да се разпределят при
новото разглеждане на делото с акта, с който ще се сложи край на спора /чл.78, ал.1 - ал.4
ГПК/. Аргумент за посоченото разрешение се съдържа в чл.273 ГПК, който предвижда, че за
въззивното производство се прилагат съответно правилата за производството пред първата
инстанция, а това включва и правилата на чл.78 ГПК за разпределяне на разноските в
зависимост от крайния изход на делото, и в чл.294, ал.2 ГПК, според който при връщане на
делото за ново разглеждане от Върховния касационен съд разноските за касационното
производство се разпределят с акта на въззивния съд, постановен при повторното
разглеждане на делото. / В този смисъл е определение № 490/12.10.2016 г. по ч.т.д. №
12
1797/2016 г. на ВКС, II т.о./
Произнасянето по частните жалби срещу постановените определения по реда на чл.
248 ГПК е обусловено от изхода на спора.
На ответниците по първоначалния иск /предвид отхвърлянето му/ и ищци по
насрещния иск /с оглед уважаването му/ следва да се присъдят разноски в пълен размер – за
първа инстанция по гр.д. № 8458/2012 г. по описана ПРС–54, 65 лв. – ДТ и пощенски
разходи, за въззивна инстанция по в.гр.д. № 424/2017 г. по описа на ПОС – 27 лв. - ДТ, за
въззивна инстанция по в.гр.д. № 176/2018 г. по описа на ПОС – 1000 лв.– адв.
възнаграждение, за въззивна инстанция по в.гр.д. № 558/2020 г. по описа на ПОС – 650 лв. –
адв. възнаграждение.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, при отчитане на обстоятелството,
че възнаграждението на адв. А. И. е уговорено за процесуално представителство на три
лица, независимо от това, че същите са с общи интереси и процесуалното им положение с
оглед общите за тях факти е еднакво, и при съобразяване с разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвиждаща, че за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл.
108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна,
според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600
лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях, то настоящият съдебен състав, не
намира претедираните възнаграждения от 650 лв. и 1000 лв. за прекомерни.
С оглед изхода на спора като неразделна част от решението, постановеното по реда
на чл. 248 ГПК определение от 30.03.2017 г., по гр.д. № 8458/2012г. на РС-Перник следва
съдбата на главното решение, но за процесуална прецизност съдът ще се произнесе изрично.
С определението, в частта, с която по предявения насрещен иск по чл. 108 ЗС са присъдени с
разноски в полза на ответницата Е. К. е неправилно и в тази част определението следва да
бъде отменено. В останалата му част, с която е прекратено производството по чл. 248 ГПК
по молбата на С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. предвид обезсилването на решението относно
произнасянето по тази искова претенция, същото се явява недопустимо. За пълнота следва
да се посочи, че разсъжденията на съда са правилни. Искането не е заявено в срока по чл.
248 ГПК. Процесуалният закон не предвижда възможност за предявяване на насрещно
искане по чл. 248 ГПК, каквото изрично е предвидено за насрещната въззивна и касационна
жалба. Целта на насрещната жалба е при създадена частична висящност на спора с
подаването на основната жалба, насрещната страна да обжалва решението в другата част,
когато то е неблагоприятно за нея, поради което насрещното обжалване е допустимо само
при постановено решение по съществото на спора, което е частично неблагоприятно за
всяка една от насрещните страни, но не и при разглеждане на процесуални въпроси.
/Определение №868/02.12.2014 по дело №6765/2014 на ВКС, ГК, III г.о./
При обезсилването на решение № 792/08.07.2016г., постановено по гр.д. №
13
8458/2012г. в частта, с която е прекратено производството по предявения от Е. Г. К. против
С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. установителен иск за собственост по наследствено
правоприемство разноски не се дължат. Не е налице хипотезата на чл. 78, ал.4 ГПК –
предявен от ищеца недопустим иск, за който ответниците са сторили разноски. В случая
съдът се е произнесъл по искане, с което вече не е сезиран и затова не може да бъде
ангажирана деликтната отговорност на страните. На ищцата – жалбоподател, макар да се
уважава жалбата срещу прекратителното определение, не следва да се присъждат разноски,
защото те не са сторени по вина на ответната страна.
Правилно с определение № 1521/09.04.2020 г. по гр.д. № 2844/2019 г. на РС-Перник
на ответниците са присъдени на основание чл. 78, ал.3 ГПК сторените в производството
разноски в размер на 950 лв., поради което определението следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател. Съгласно, разясненията, дадени с
т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС когато възнаграждението е заплатено в брой, този
факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен
по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие /л. 166 от гр. д. № 8458/2012г./, в който е
удостоверено плащането на възнаграждението. Обстоятелството, че договорът не е съставен
във формата на установена бланка – кочан, е ирелевантно. Съгласно т. 2 на цитираното
тълкувателно решение представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на
решението в частта му за разноските, а не за неговото допълване, какъвто е настоящият
случай. Независимо от това по делото на л. 177 е представен такъв списък. Неоснователно е
и възражението за прекомерност по –изложени по –горе съображения.
С оглед на изложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 792/08.07.2016г., постановено по гр.д. № 8458/2012г. в
частта, с която е прекратено производството по предявения от Е. Г. К. против С. Г. П. , В. Р.
Т. и М. Р. Т. установителен иск за собственост по наследствено правоприемство върху
недвижим имот № *** по Картата на възстановената собственост на *** и определение от
30.03.2017 г., постановено по гр.д. № 8458/2012г. на РС-Перник, в прекратителната му част.
ОТМЕНЯ решение № 792/08.07.2016г., постановено по гр.д. № 8458/2012г. на РС-
Перник в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. против Е. Г.
К. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС относно недвижим имот № *** по Картата
на възстановената собственост на ***, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Г. К. , че С. Г. П. , В. Р. Т. и
14
М. Р. Т. са собственици на основание наследствено правоприемство и земеделска
реституция на недвижим имот № *** по Картата на възстановената собственост на *** и
ОСЪЖДА Е. Г. К. , ЕГН ********** да предаде на С. Г. П. , ЕГН **********, В. Р. Т. , ЕГН
********** и М. Р. Т. , ЕГН **********, владението върху имота.
ОТМЕНЯ определение от 30.03.2017 г., постановено по гр.д. № 8458/2012г. на РС-
Перник, в частта, с която е изменено решение № 792/08.07.2016 г., постановено по гр.д. №
8458/2012г. на РС-Перник и са осъдени С. Г. П. , В. Р. Т. и М. Р. Т. да заплатят на Е. Г. К.
разноски в размер на 500 лв., като вместо това ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Г.
К. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 792/08.07.2016 г., постановено по гр.д. №
8458/2012г. на РС-Перник в частта за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2153 от 17.01.2020г., постановено гр.д. № 2844/2019
г. на РС-Перник.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1521/09.04.2020 г., постановено гр.д. №
2844/2019 г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА Е. Г. К. , ЕГН ********** да заплати на С. Г. П. , ЕГН **********, В. Р.
Т. , ЕГН ********** и М. Р. Т. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК за
първа инстанция по гр.д. № 8458/2012 г. по описана ПРС–54,65 /петдесет и четири лева и
шестдесет и пет стотинки/ лв., за въззивна инстанция по в.гр.д. № 424/2017 г. по описа на
ПОС – 27 /двадесет и седем/ лв., за въззивна инстанция по в.гр.д. № 176/2018 г. по описа на
ПОС – адв. възнаграждение – 1000 / хиляда/ лв. и за въззивна инстанция по в. гр.д. №
558/2020 г. – 650 /шестстотин и петдесет/лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15