№ 472
гр. В., 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20211320101846
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г.,
САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8 против М. З. М. с
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „И.“ № 47 установителен иск по реда на
чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 17.08.2017 г. е сключен договор за
далекосъобщителни услуги между „БТК“ ЕАД и ответника, с клиентски
номер 1235014, съгласно който абонатът е ползвал мобилна услуга за номер
*********, при условията на тарифен план Smart L с месечна абонаментна
такса в размер на 23.99 лева. Срокът на договора е бил 24 месеца до
17.08.2019 г. На същата дата 17.08.2017 г. е сключен и друг договор за
електронни съобщителни услуги, с който ответникът е добавил мобилна
услуга за номер *********, избирайки нов тарифен план VIVACOM Ultra Fix
с месечен абонамент 13.98 лева за срок от 24 месеца. Посочено е, че за
ползваните услуги са издавани фактури за периода от 01.08.2017 г. до
01.12.2017 г. Поради не плащане в срок, операторът на абоната е прекратил
едностранно индивидуалните договори. Датата на деактивация на процесния
абонамент е 05.12.2017 г. Това вземане е цедирано на „С.Г.Груп“ ООД с
1
договор за цесия от 16.10.2018г. С договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г.
Груп“ ЕООД са прехвърлили вземането си на ищцовото дружество.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
2008/2020 г. по описа на РС - В., и по което е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер
на 134.80 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от
01.08.2017 г. до 01.12.2017 г., за което са издадени фактури №
**********/01.09.2017 г., № **********/01.10.2017 г., №
**********/01.11.2017 г. и № **********/02.12.2017 г.
Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен, чрез назначен
особен представител е оспорил исковата претенция като неоснователна и
недоказана. Оспорено е, че ответникът е надлежно уведомен за цесията.
Наведени са възражения за изтекла погасителна давност на исковата
претенция.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. №
2008/2020 г. по описа на РС – В..
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа
страна:
От представените заверени копия на заявления/договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги е видно, че на 17.08.2017 г.
ответникът е сключил договор за далекосъобщителни услуги с „БТК“ ЕАД, с
клиентски номер 1235014, съгласно който абонатът е ползвал мобилна услуга
за номер *********, при условията на тарифен план Smart L с месечна
абонаментна такса в размер на 23.99 лева. Срокът на договора е бил 24
месеца до 17.08.2019 г. На същата дата 17.08.2017 г. е сключен и друг договор
за електронни съобщителни услуги, с който ответникът е добавил мобилна
услуга за номер *********, избирайки нов тарифен план VIVACOM Ultra Fix
с месечен абонамент 13.98 лева за срок от 24 месеца. На основание договор за
2
цесия от 16.10.2018 г. задълженията на ответника към кредитора са били
прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД. С договор за цесия от 01.10.2019 г.
„С.Г.Груп“ ООД е прехвърлил задължения по договорите с ответника на
ищцовото дружество. По делото е представено потвърждение за извършената
цесия. С връчване на исковата молба и книжата към нея, на ответника е
връчено уведомлението за извършената цесия и това е станало на 10.06.2022
г., видно от отрязъка от съобщението по делото.
Представена е фактура № **********/01.09.2017 г. за сума в размер на
84.23 лева с ДДС с краен срок за плащане – 18.09.2017 г.; фактура №
**********/01.10.2017 г. за сума в размер на 80.20 лева с ДДС с краен срок за
плащане – 18.10.2017 г.; фактура № **********/01.11.2017 г. за сума в размер
на 43.76 лева с ДДС с краен срок за плащане – 18.11.2017 г. и фактура №
**********/02.12.2017 г. за сума в размер на 1.40 лева с ДДС с краен срок за
плащане – 18.12.2017 г. От представените фактури се установява, че
ответникът е потребил услуги, фактурирани на обща стойност 209.59 лева. В
исковата молба ищецът е посочил, че от тази сума има интерес да претендира
сумата в размер на 134.80 лева. Издадена е и крайна фактура № **********
от 02.01.2018 г. с посочена обща сума за плащане 420.70 лева, с краен срок за
плащане 18.01.2018 г.
Ищецът е посочил в исковата молба, че за дружеството не представлява
интерес признаването за установено по отношение на ответника, че дължи
вземане за мораторна лихва в размер на 38.57 лева, поради което се е отказал
от посочената претенция за мораторна лихва по ч.гр.д. № 2008/2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Ищцовото дружество претендира плащане на използвани но
незаплатени далекосъобщителни услуги. Предмет на предявения иск е
вземане, произтичащо от два броя договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 1235014 от дата 17.08.2017 г.,
като за единия договор е избран тарифен план Smart L с месечен абонамент
23.99 лева с ДДС, а за другият – тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечен
абонамент 13.98 лева. Срокът на договорите е за 24 месеца – до 17.08.2019 г.
Между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
3
телефонни номера, при съответни месечни такси и условия и срок на
действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорените
цени на услугите - абонаментни такси и цени на услуги извън включените в
съответните тарифни планове. В договорите се съдържа описание на
тарифният план, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната
и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.
Договорите по своето съдържание отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната в самия договор,
който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с
тях.
Съгласно ОУ на договорите на „БТК“ ЕАД, за абонатите на услуги,
предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството, абонатът заплаща ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до мрежата и съгл. чл. 25.3 и стойността на
проведените разговори и други услуги, посочени в ценовата листа на БТК и
ползвани през предходния месец или период. Съгласно раздел VIII „Права и
задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ ЕАД, в чл. 43.1. от ОУ на „БТК“
ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги, а чл. 44.1 от същите ОУ визира, че абонатът
отговаря за забава в плащането на дължими суми за предоставените
телефонни услуги по тези Общи условия. „БТК“ ЕАД има право да получава
изцяло и в срок плащане на дължимите от абоната суми за предоставените
услуги по Договора и Общите условия (чл.45.1). При неспазване на кое и да е
задължение визирано в т. 43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно
да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно
индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов
договор с него.
В процесните договори за услуги страните са договорили дата на
фактуриране на ползваните услуги, като в случая това е 1-во число от месеца.
Съгласно Общите условия (чл. 29) дължимите месечни суми са платими в
указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 15 дни от издаването на
месечната фактура. Неполучаването на фактура не освобождава абоната от
4
заплащането на дължимата сума. След като страните са уговорили дължимите
по договора плащания да бъдат платими в определен срок /но не по-късно от
15 дни от издаването на месечната фактура/в случая 1-во число от месеца/, то
сумата става изискуема след изтичането на този срок. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му /чл. 84, изр. 1-во ЗЗД/. Нито законът, нито договорените между
страните условия вменяват задължение на кредитора да кани закъснелия
длъжник да изпълни задължението си. В случая не става въпрос за разваляне
на писмен договор, а за прекратяването на същия, съгласно условията, при
които страните са договорили сключения договор да бъде прекратен.
Процесният договор за услуги е прекратен едностранно от Оператора
съгласно условията на чл. 50 от Общите условия, а именно по вина на абоната
при неплащане в срок, като при ползване на универсалната услуга
прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на
дължимите суми. Освен това в чл. 40 от Общите условия е регламентирано
оспорването на дължимите по фактура суми пред БТК. Според цитираната
норма от Общите условия оспорването на дължимите по фактура суми пред
БТК се допуска в срок до 6-месеца от датата на издаване на фактурата, като
оспорването на сумата дължима по фактура не освобождава абоната от
задължението за заплащането й. В процесния случай ответникът не се е
възползвал от това свое право.
От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение
на договорените и отразени във фактурите парични задължения по договора
за мобилни услуги, поради което съдът приема, че същият не е изпълнил
поетите с договорите задължения. Установява, че ползване на услуги има през
отчетените по първите четири фактури периоди, които възлизат общо на
сумата в размер на 209.59 лева, от които ищецът претендира сумата в размер
на 134.80 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че не бил уведомен за
извършената цесия. Вземането е точно индивидуализирано в представеното
Приложение към договора за цесия. Като доказателство в посочения смисъл е
и уведомителното писмо за извършената цесия, като същото е приложено към
исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99,
5
ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.
4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото. В този смисъл са постановените от ВКС
на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о.
Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с
договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви
настоящия иск.
Следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквито твърдения не са направени в настоящото
производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След
като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010
г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. №
867/2011 г. на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ГПК връчването на представител се
смята за лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата
„представител“, без да разграничава представителната власт на представителя
от какво произтича – от упълномощаване или по силата на закона чрез акт на
съда. Осъщественото връчване на представител е приравнено на лично
връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е
уведомен за извършената цесия чрез назначеният му особен представител.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по следните съображения.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията се погасяват, започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. След изтичане на определения за плащане срок
по издадените фактури, сумите по тях стават изискуеми. Видно от
приложените фактури, сроковете за плащане на сумите по тях са съответно:
6
18.09.2017 г., 18.10.2017 г., 18.11.2017 г. и 18.12.2017 г.
Във връзка с обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. извънредно положение в страната, съгласно Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила
от 13.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти (чл. 3, ал. 1, т. 2).
В обхвата на тази разпоредба попадат погасителната давност и придобивната
давност, с което е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят
поради бездействие субективни права, в резултат от обявеното извънредно
положение. Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020,
в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на закона в Държавен вестник. Законът е обнародван в
Държавен вестник бр. 44 от 13.05.2020 г. При съобразяване на тези относими
нормативни положения се налага извода, че считано от 13.03.2020 г.
давностни срокове по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД са спрели да текат и не са текли
до 20.05.2020 г. вкл. Ето защо към тригодишният срок по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД следва да се добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г.). Предвид това, прилагайки тригодишния давностен срок плюс
69 дни, с начална дата 18.09.2017 г. /датата на изтичане на срока по първата
фактура/, то като крайна такава за предявяване на претенциите на ищеца се
явява датата 26.11.2020 г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено от ищеца
на 29.10.2020 г., т.е. преди изтичане на давностния срок. С оглед изложеното,
възражението на ответника за погасяване по давност на исковите суми се
явява неоснователно.
Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 134.80 лева – незаплатена далекосъобщителна
услуга за периода от 01.08.2017 г. до 01.12.2017 г., за което са издадени
фактури № **********/01.09.2017 г., № **********/01.10.2017 г., №
7
**********/01.11.2017 г. и № **********/02.12.2017 г.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът дължи произнасяне по
възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на
ищеца. Съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран в размер
на 180.00 лева по исковото производство и 180.00 лева по заповедното
производство, който се претендира от ищеца. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действащ към датата на сключване на договора за правна
помощ между ищеца и адвокат - пълномощника, минималният размер за
защита в една инстанция по оценяем иск /какъвто е предявеният/, при интерес
до 1000 лева е 300 лева. В случая съдът счита, че претендирания адвокатски
хонорар е в размер около минималния такъв по горецитираната Наредба,
поради което не следва да се редуцира.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящето производството, в общ размер от 505.00 лева /25.00
лева – заплатена държавна такса, 180.00 лева - адвокатско възнаграждение и
300.00 лева разноски за особен представител/.
Ответникът следва да заплати и направените в заповедното
производство разноски в общ размер от 205.00 лева /25.00 лева - за държавна
такса и 180.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. З. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „И.“ № 47, че дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес:
8
гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 134.80 лева – незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 01.08.2017 г. до 01.12.2017 г., за
което са издадени фактури № **********/01.09.2017 г., №
**********/01.10.2017 г., № **********/01.11.2017 г. и №
**********/02.12.2017 г.
ОСЪЖДА М. З. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „И.“ № 47 да
заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез
адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8,
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 2008/2020 г. по
описа на РС - В. в размер на 205.00 лева /25.00 лева - за държавна такса и
180.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА М. З. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „И.“ № 47 да
заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез
адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата в
общ размер от 505.00 лева /25.00 лева – заплатена държавна такса, 180.00
лева - адвокатско възнаграждение и 300.00 лева разноски за особен
представител/ - направени разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи
препис по ч.гр.д. № 2008/2020 г. по описа на РС - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9