РЕШЕНИЕ
№. 883
гр. Пловдив, 29.05. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХIV състав в открито
заседание на тринадесети май през две хиляди и
двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря к. Р. и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като разгледа к.н.а.х дело № 532 по описа на съда за 2020 год., докладваното от
съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
Глава Дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2 -второ
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.К.М. *** срещу Решение № 17 от 07.01.2020 г., постановено по АНД №
5142/2019г по описа на Районен съд Пловдив, ХХV – ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление №
354103-F257359 от 20.08.2018г., издадено от Заместник-
директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на основание чл. 74, ал.1 от Закон
за счетоводството /съкр. ЗСч/ му е наложено
административно наказание „глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева“ за нарушение
по чл.38 ал.1 т.1от ЗСч, вр. чл.16 ал.1 т.4 от
ЗСч.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, за липса на допуснати в
хода на административното производство съществени процесуални нарушения. В жалбата
касаторът твърди, че въззивният съд
неправилно е приел, че в хода на
административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Излага с ъображения, че НП е
издадено извън предвиденият в разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН
шестмесечен срок, както и че това не
може да бъде обосновано със спряно на основание чл. 43,
ал. 6 от
ЗАНН административно – наказателно
производство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното решение и да постанови друго,
с което да отмени наказателното
постановление.
Ответникът
по касационната жалба – ТД на НАП-Пловдив, не взема становище по допустимостта
и основателността на жалбата.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционният
съдебен акт да бъде оставен в сила.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството,
намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна
страна, поради което е допустима. Наведеният довод в същата представлява касационно основание по чл.
348, ал. 1,
т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим по препращане от
чл. 63, ал.
1 от ЗАНН.
Цялата фактическа
обстановка по издаването на обжалваното
наказателно постановление, както и основанията на административнонаказващия орган за налагане на
имуществена санкция са описани от
въззивния съд. Описани са
събраните в хода на делото писмени
и гласни доказателства. НП е издадено въз основа на АУАН № F257359 от 27.09.2016г., който е бил е съставен
по реда на
чл. 40, ал.
2 от ЗАНН в отсъствието
на нарушителя, като същият е бил търсен и поканен за съставянето на АУАН с
покана от 22.07.2016г., без приложения за нейното
връчване. В съдебно заседание актосъставителят,
свидетелят Р.Т.П.заявявя, в касатора бил надлежно поканен, но не се е явил в сградата на ТД на
НАП -Пловдив за съставяне в
негово присъствие на АУАН. След съставяне на посоченият АУАН са били изпратени
съобщения по куриер до нарушителя за предявяване на съставения АУАН. В протоколи
от 07.03.2017 година
и 21.02.2017 година са обективирани посещения на служители на
ТД на НАП на адреса на управление
на дружеството „Мистър Суит“ ЕООД, в работно време, като
органите по приходите са установили, че се касае за изграждащ се строеж и
затова не е открит
нарушителя за връчване на АУАН. С Разпореждане №258422-F257359 от 21.03.2017 година
административно-наказателното производство
е спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. След спирането
му до момента на неговото възобновяване на възобновяването, което станало не с
надлежен акт, а с връчване на АУАН на 16.08.2018г., липсват доказателства за
предприето щателно издирване на нарушителя. На база съставеният АУАН и след
неговото предявяване е било издадено и процесното НП
на 20.08.2018г., връчено на 22.07.2019г.. За да потвърди обжалвания пред него
административен акт, въззивният съд е приел, че в хода
на административнонаказателното
производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на нарушителя и обосноваващи отмяна на наказателното постановление. Посочил, че
издаването на НП е в рамките на шестмесечния срок, защото спирането на
административно – наказателното производство води до спиране и на течащият за
произнасяне от наказващият орган срок 6-месечен срок
по чл.34, ал.
3 от ЗАНН.
Решението на съда е неправилно.
Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния съд, че са били налице обективните предпоставки за спиране на административно- наказателното производство. За да се пристъпи към тази процедура, следва да е изпълнена обективната предпоставка „щателно издирване на нарушителя“. В настоящият случай такова щателно издирване от съответната служба на административнонаказващия орган не е проведено съобразно изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. В ТД на НАП е създадена организация за връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В конкретния случай е приложимо тълкуването дадено от Върховния съд, а впоследствие и Върховния касационен съд на Република България в редица решения във връзка с чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК
/отм./, приложим по препращане от чл. 84 от Особените разпоредби на ЗАНН, което определя, че „щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.“. В конкретния случай лицето е търсено на един и същ адрес в рамките на един месец и то при неоспорим обективен факт, че там се намира сграда в процес на изграждане. Още повече, протоколите от 07.03.2017г. и 21.02.2017г са в един много кратък, 10 дневен период и в тях е посочено, че те касаят дружеството „Мистър суит“ ЕООД, а не С.К.М. като нарушител. По делото липсват данни административнонаказаващият орган да се е снабдил с удостоверение за актуална търговска регистрация, от които да е видно какъв е актуалния адрес на нарушителя или да е търсил съдействието на органите на МВР и общинската администрация. Прави впечатление, че впоследствие лицето е намерено и в разписката за връчване на АУАН не е посочен друг негов адрес, а отново този, на който той не е бил намерен. Едва в разписката за връчване на наказателното постановление е посочен различен адрес. Ето защо в настоящият случай на първо място липсват обективните предпоставки да се пристъпи към спиране на административно – наказателното производство от страна на административните органи при предпоставките по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Сроковете за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление са кратки, но издирвателните мероприятия следва да продължат в разумен срок, с цел осигуряване връчване на книжата.По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от
АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН