РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№612
Град Пловдив, 23 март
2015 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, ІV състав, в
открито заседание на втори март две хиляди и петнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретар
Т.К., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1103 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.216,
ал.6 ЗУТ във връзка с чл.215 ЗУТ, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А. *** против заповед № ДК-10-ЮЦР-31 от 02.04.2015
г. на началника на РДСНК ЮЦР, с която е отхвърлена жалбата на А.Ч. и са
оставени в сила одобрения проект и издаденото разрешение за строеж № 174 от
09.06.2005 г. на главния архитект на район „Централен“ при Община Пловдив за
обект: „Преустройство на златарски магазин и прилежащи избени (складови)
помещения в магазин за промишлени стоки със склад към него и ремонт за
възстановяване на стълба от магазина към избата (складовото помещение)“,
находящ се в УПИ І-259,260,996,997,998-за общ. и жил.
нужди, ПИ 260, кв.29 по плана на кв.“Капана“, град Пловдив, с административен
адрес: *****, с възложител „Баридик“ ЕООД (сега „Геймшоп“ ЕООД).
Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна. Излага съображения за
незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж поради противоречие с
материалноправните норми – чл.185, ал.2, чл.149 и чл.137, ал.3 ЗУТ. Началникът на
РДНСК не се е произнесъл по представените от жалбоподателя
доказателства. Твърди, че от незаконните строителни дейности в сградата –паметник
на културата – е започнало рушене. Моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат
присъдени направените съдебни разноски. Допълнителни съображения по същество са
изложени в писмени защити, депозирани на 11 и 12.03.2016 г.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за
неоснователна и недоказана и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – главният архитект на район „Централен“, Община
Пловдив, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Подробни съображения са
изложени в писмената защита, депозирана на 10.03.2016 г.
Заинтересованата страна – „Геймшоп“ ЕООД чрез
процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана. Счита, че голяма част от възраженията се свеждат до
спорове за материални права и за наличие на незаконно преустройство. Относно
твърденията за необходимост от решение на общото събрание за преустройство и от
разрешение на Министерството на културата счита, че следва да се имат предвид
разпоредбите на закона такъв, какъвто е бил към момента на издаване на
разрешението за строеж – 09.05.2005 г. Претендира направените по делото
разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирано лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, и в
преклузивния 14-дневен срок от нейното съобщаване, извършено с препоръчано
писмо на 28.04.2015 г. (л.116 от делото). Жалбата е срещу заповед, която
съгласно чл.216, ал.6 ЗУТ подлежи на обжалване по реда на чл.215 ЗУТ пред
административния съд по местонахождението на недвижимия имот. Всичко изложено
налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е основателна
поради следните съображения:
От събраните в хода на административното производство по издаване на
оспорената заповед доказателства се установява, че жалбоподателят е собственик на апартамент „А“, заемащ целия
втори жилищен етаж от триетажна масивна жилищна сграда с магазини и избени
помещения в ПИ 260, включен в УПИ I-
259, 260, 996, 997, 998-за общ. и жил. нужди, кв.29
по плана на кв.“Капана“, гр.Пловдив, заедно с принадлежащото му избено
помещение А и 38,326 % идеални части от общите части на сградата и право на
строеж върху дворното място съгласно нотариален акт № 131, том 14, дело № 9256
от 1994 г. на нотариус при Пловдивския районен съд. „Баридик“
ООД (сега „Геймшоп“ ЕООД) е собственик магазинни
помещения в партерния етаж и прилежащите им избени помещения под тях, находящи
се в същата триетажна масивна жилищна сграда, съгласно нотариален акт № 169,
том 11, дело № 2566 от 2000 г. на Службата по вписванията Пловдив. Т.е.,
противно на твърдението на жалбоподателя, в самия нотариален акт на дружеството
е записано, че то придобива прилежащите избени помещения към магазина.
Доколкото този нотариален акт е издаден от нотариус с район на действие в
района на Пловдивския районен съд и съдържа всички реквизити, визирани в чл.580 ГПК, вписан е в Агенцията по вписванията, Службата по вписванията Пловдив, и
няма данни по делото същият да е бил отменен от съда в исково производство по
реда на чл.537, ал.2 ГПК, както и не е била прогласена неговата нищожност по
реда на чл.576 ГПК, следователно настоящата съдебна инстанция следва да се
съобрази със съществуването на този нотариален акт, удостоверяващ правото на
собственост на дружеството.
С разрешение за строеж № 174 от 09.06.2005 г.,
издадено от главния архитект на район „Централен“ при Община Пловдив, на „Баридик“ ЕООД е разрешено да извърши преустройство на
златарски магазин с прилежащи избени (складови) помещения в магазин за
промишлени стоки със склад към него и ремонт за възстановяване на стълба от
магазина към избата (складовото помещение), в УПИ І-259, 260, 996, 997, 998-за
общ. и жил. нужди, ПИ 260, кв.29 по плана на кв. „Капана“,
ул.“Загреб“ № 2. Видно от записването в самото разрешение за строеж, то е
издадено въз основа на одобрен и съгласуван технически инвестиционен проект.
С жалба от 29.07.2014 г., подадена до районната
администрация и препратена на началника на РДНСК ЮЦР, А.Ч. е възразил срещу
издаденото разрешение за строеж, тъй като счита, че се отнема общо помещение на
етажните собственици – абонатна станция, като е променено предназначението на
това общо помещение, за което липсва решение на общото събрание на етажната
собственост.
За да постанови оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство
– началникът на РДНСК ЮЦР е приел, че жалбата на А.Ч. е допустима, тъй като оспорващият има качество на
заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2 ЗУТ, но по същество е
неоснователна, защото с оглед на предвиденото преустройство не се засягат общи
части в сградата и/или помещения чужда собственост. Прието е, че преустройството
е от нежилищно в нежилищно и за него не се изисква съгласие на останалите
съсобственици по аргумент от чл.38, ал.5 ЗУТ. Според началника на РДНСК ЮЦР в
случая е спазено изискването на чл.185, ал.1, т.7 ЗУТ. Административният орган
не е могъл да установени завземането на общи части – абонатна станция – поради
липса на одобрени инвестиционни проекти преди извършеното преустройство, които
не са съхранени в архива на Община Пловдив и район „Централен“. Разрешеното
преустройство е разположено в архитектурно-строителен паметник на културата с
категория „ансамблово значение“ и няма данни да е било извършено съгласуване на
одобрените инвестиционни проекти с Националния институт за паметниците на
културата. Поради факта, че към момента на издаване на разрешението за строеж в
ЗУТ не се съдържа изискване за съгласуване на инвестиционните проекти с НИПК,
началникът на РДНСК ЮЦР е направил извод, че няма основание за отмяна на издаденото
разрешението за строеж, налице са издадени строителни книжа от компетентен
орган, при спазване на материалноправните и процесуалните изисквания, поради
което жалбата на А.Ч. е отхвърлена и са оставени в сила одобрения проект и
издаденото разрешение за строеж.
В хода на съдебното производство отново е изискана административната
преписка по издаване на оспорената заповед. В преписката се съдържа
удостоверение от 09.06.2014 г. на НИНКН, от което се установява, че Доходното
здание на ул.“Златарска“ (ул.“Загреб“) № 2, кв.29, пл.№ 260, в град Пловдив с
протокол № 13 от 02.11.1998 г. на НСОПК, утвърден от министъра на културата, е
обявено като архитектурно-строителен паметник на културата с категория
„ансамблово значение“ и съгласно § 10, ал.1 ПЗР ЗКН (ДВ, бр.19 от 2009 г.)
притежава статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност с
категория „ансамблово значение“; че обектът попада в обхвата на територия с
културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата „Капана“
(зона А) в град Пловдив, обявен протокол № 13 от 02.11.1998 г. на НСОПК,
утвърден от министъра на културата, е обявено като архитектурно-строителен
паметник на културата с категория „ансамблово значение“ и съгласно § 10, ал.1
ПЗР ЗКН (ДВ, бр.19 от 2009 г.) притежава статут на групова недвижима културна
ценност; че обектът попада на територия с културно-историческо наследство със
статут на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата
– паметник на урбанизма и културния пейзаж – Историческа зона „Филипопол – Тримонциум –
Пловдив“, обявен с протокол № 5 от 22.05.2000 г. на НСОПК, утвърден от
министъра на културата.
Това удостоверение е било издадено преди издаването на оспорената заповед,
съответно началникът на РДНСК ЮЦР следва да се е съобразил с удостоверените с
него факти при издаване на своята заповед.
Представените в хода на съдебното производство проекти, съдържат печат
„одобрявам“ с дата 07.09.2005 г. (л.169, 171 и 172 от делото) и печат
„съгласувам“ (л.173-180, 186, 188, 191-194 от делото). В обяснителната записка
(л.160 от делото) към архитектурната част на проекта е записано, че с настоящия
проект се предвижда оформянето на вътрешното пространство с оглед на промяна на
предназначението на обекта от златарски магазин в магазин за промишлени стоки
със складови помещения, като в магазинната част не правят никакви нови
строително-монтажни работи, а само обзавеждане, възстановява се стълбата,
свързваща магазина с избените (складовите) помещения, където ще се направи
настилка с теракотени плочи, по стените и тавана – мазилка, шпакловка и латекс,
вътрешна топлоизолация на склада.
В конструктивното становище (л.164 от делото) изрично е записано, че на
плоча на кота +0,00 съществува отвор за стълба, който е затворен с
дървени летви и върху тях е положена циментова замазка, като при
възстановяването на стълбата се предвижда допълнително увеличаване на отвора и
изграждане на нова стоманобетонова стълба, за което е необходимо да се изпълни
укрепване на отвора. Според инженера-конструктор предвиденото преустройство не
променя категорията на сградата по степен на значимост и конструкцията не се
натоварва допълнително. Заключението на инженера-конструктор е, че
преустройството може да бъде изпълнено без да се наруши носещата способност на
конструкцията и без да се застрашава нормалната експлоатация на сградата като
цяло.
Т.е., от одобрения инвестиционен проект е видно, че с предвиденото
преустройство не се прави нов отвор на плоча, а само се увеличава съществуващ
такъв, което не влияе върху носимоспособността на
конструкцията. Следователно недоказано е твърдението на жалбоподателя, че с
одобрения проект е срязана основната бетонна плоча на сградата.
Както посочват самия жалбоподател и процесуалния му представител в жалбата
и в писмената защита, именно поради липса на запазени строителни книжа в
общинската администрация и с оглед на оспорените инвестиционни проекти,
представени от заинтересованата страна „Геймшоп“ ЕООД
в хода на съдебното производство, в които обаче се съдържа архитектурно
заснемане (противно на твърдението на жалбоподателя), съдът намира за
неизпълними задачите, формулирани към съдебно-техническата експертиза за
установяване на извършените през годините назад ремонти, пристроявания,
надстроявания, строителни работи, преустройства, промяна на предназначението на
помещенията и други, кога и какви строителни работи са извършени и въз основа
на какви строителни книжа и разрешения, съществувала ли е стълба и отвор преди
издаване на разрешението за строеж, съществувала ли е абонатна станция на кота
-2,70 и налични ли са последващи проекти и разрешения за нейното преустройство
в склад към магазина. Вещото лице няма как да установи обективно тези факти
само чрез проверка на документи, която проверка сама по себе си не изисква
специални знания на архитект или инженер-конструктор, а ще следва да разпитва
собствениците – бивши и настоящи, което е недопустимо. Освен това за всички
извършени строителни работи и преустройства на помещения, ако има издадени
строителни книжа, съществува процесуален ред по чл.192 ГПК те да бъдат
представени като доказателства по делото. Но в никакъв случай този ред не е
чрез заключение на вещо лице, което не може да удостоверява факти.
Представената с писмо от 21.12.2015 г. отчуждителна преписка (л.240-274 от
делото) съдът намира за неотносима към настоящия спор, доколкото от нея не
могат да се установят факти от значение за настоящия спор – нито за самата
сграда, нито за нейното разпределение.
С оглед на установените факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна
и следва да бъде отменена.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
в настоящия случай е нарушена нормата на чл.185, ал.2 ЗУТ, тъй като случаят не
попада в приложното поле на тази правна норма. Касае се за преустройство на златарски
магазин (обект с нежилищно, стопанско предназначение) в магазин за промишлени
стоки (също с нежилищно, стопанско предназначение). Т.е., както преди
преустройството, така и след него обектът ще запази своето стопанско, нежилищно
предназначение, следователно разрешаването на това преустройство се извършва по
общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната
собственост, в случай че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване.
Вярно е, че по административната преписка по
издаване на обжалваното разрешение за строеж липсват данни да е било изследвано
нивото на шумово и друго замърсяване, но това в случая не е необходимо предвид
запазването на предназначението на обекта за магазин, т.е., нормативно
установеното ниво на шумово и друго замърсяване е същото както за съществувалия
магазин, така и за новопредвидения. Дали нормативно
определеното ниво на шум ще бъде спазвано и дали има нарушения в тази насока,
са обстоятелства, които не могат да бъдат нито изследвани, нито взети предвид
при издаване на разрешението за строеж. Ето защо чрез обжалване на разрешението
за строеж заинтересованото лице не може да постигне защитата, която цели.
Възражението на жалбоподателя за отнемане на обща
част от сградата е недопустимо за разглеждане по реда на съдебния контрол за
законосъобразност на административен акт, поради което не следва да бъде
коментирано. Както главният архитект при издаване на разрешението за строеж,
така и началникът на РДНСК ЮЦР при издаване на оспорената заповед, така и
настоящия съд следва да се съобразят с издадения нотариален акт за
покупко-продажба от 2000 г. и придобитото от „Геймшоп“
ЕООД право на собственост. Защитата на правото на собственост се осъществява по
реда на исковия процес пред общите съдилища, каквито производства, както се
каза по-горе, няма данни да са били проведени. Ето защо при наличие на право на
собственост върху избени помещения, които по принцип нямат характер на
самостоятелни обекти с оглед на тяхната обслужваща функция, правилно същите са
били включени в обхвата на допуснатото преустройство.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за липса на съгласуване на преустройството с
Министерството на културата. Към момента на издаване на разрешението за строеж
– 09.06.2005 г., нормата на чл.148, ал.4 ЗУТ, в редакцията към ДВ, бр.65 от
2003 г., действително не е изисквала такова предварително съгласуване. Обаче действащият
към същия момент Закон за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ бр.29 от 11.04.1969 г., в сила до 10.04.2009 г.,
когато влиза в сила новия Закон за културното наследство) в нормата на чл.20,
ал.4 предвижда, че консервационни и реставрационни работи,
ремонти и изменения на недвижими паметници на културата, както и ново
строителство в техните граници и охранителните им зони, се извършват с
разрешение на Националния институт за паметниците на културата и при негов
контрол, както и в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на
територията.
Като се има предвид удостоверението от 09.06.2014 г. на НИНКН (л.146 от
делото) и посоченото в него, че с протокол № 13 от 02.11.1998 г. на НСОПК,
утвърден от министъра на културата, доходното здание е обявено за
архитектурно-строителен паметник на културата с категория „ансамблово значение“,
както и предвид обстоятелството, че процесното разрешение за строеж предвижда
извършване на строително-ремонтни работи, към което следва да се добави и
категорично установеният в хода на административното производство пред
началника на РДНСК ЮЦР факт, че НИПК не е давал разрешение за извършване на
преустройство и ремонт в този паметник на културата, необоснован и неправилен
се явява изводът на началника на РДНСК ЮЦР, че към момента на издаване на
разрешението за строеж в ЗУТ не се съдържа изискване за съгласуване на
инвестиционните проекти с НИПК и няма основание за отмяна на издаденото
разрешение за строеж.
Обратното – в случая специалният закон (ЗПКМ) дерогира приложението на
общия (ЗУТ) и след като специалният закон изисква предварително разрешение от
НИПК, доколкото в сградата, обявена за паметник на културата, ще се извършват
ремонтни работи, а такова не е било дадено, главният архитект на района не е
имал правомощие да издава разрешение за строеж, съответно началникът на РДНСК
ЮЦР е следвало да отмени издаденото разрешение за строеж. Като е стигнал до
различен правен извод, началникът на РДНСК ЮЦР е издал незаконосъобразна
заповед, която противоречи на материалния закон и която следва да бъде
отменена.
Възражението за извършено незаконно строителство не следва да бъде
коментирано, доколкото излиза извън обхвата на проверката за законосъобразност
на самото разрешение за строеж.
Водим от всичко изложено съдът намира, че жалбата като
основателна и доказана следва да бъде уважена, като се отмени оспорената
заповед като незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон. Предвид
изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателя
същото като основателно и доказано в размер на 10 лева за платената държавна
такса следва да бъде уважено и да бъде осъдена ответната дирекция да заплати
тази сума на жалбоподателя. На заинтересованата страна „Геймшоп“
ЕООД не дължат разноски, тъй като отмененият административен акт е благоприятен
за нея. Затова и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Х.Ч., ЕГН **********,***, заповед № ДК-10-ЮЦР-31 от 02.04.2015
г. на началника на РДСНК ЮЦР, с която е отхвърлена жалбата на А.Ч. и са
оставени в сила одобрения проект и издаденото разрешение за строеж № 174 от
09.06.2005 г. на главния архитект на район „Централен“ при Община Пловдив за
обект: „Преустройство на златарски магазин и прилежащи избени (складови)
помещения в магазин за промишлени стоки със склад към него и ремонт за
възстановяване на стълба от магазина към избата (складовото помещение)“,
находящ се в УПИ І-259,260,996,997,998-за общ. и жил.
нужди, ПИ 260, кв.29 по плана на кв.“Капана“, град Пловдив, с административен
адрес: град Пловдив, ул.“Загреб“ № 2, с възложител „Баридик“
ЕООД (сега „Геймшоп“ ЕООД).
ВРЪЩА административната преписка на началника на РДНСК ЮЦР
за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването на закона.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен контрол
– ЮЦР да заплати на А.Х.Ч., ЕГН **********,***,
сумата 10 (десет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: