О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 06.06.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на шести
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1018 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на „Лазара“ ЕООД срещу Решение № 1787 от 24.04.2019г. по гр.д. № 12591/2018г.
по описа на ВРС, ХIV-ти
състав, с което на основание чл. 128, т.
2 вр. чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН ********** сумата от 928.22 /деветстотин двадесет
и осем лв. и двадесет и две ст./ лева,
представляваща неплатена част от дължимо трудово възнаграждение за м. юни 2018г.,
цялото в размер на 3 247.27 лева по трудов договор № 83/04.05.2018г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума считано от датата на подаване на исковата
молба – 21.8.2018г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, както и за
постановяването му в нарушение на процесуални правила. Поддържат се доводи за
неправилност поради неправилна преценка на доказателствата по делото, липсват
конкретни и обосновани фактически констатации и съответни на тях правни изводи.
По делото не е установен броя на отработените часове от работника за всеки ден,
за да се изчислят реално отработените от него часове. Не е доказано и
твърдението, че на 16.06. и на 23.06.2018г. е работил по 7 часа, нито, че е
работил в дните, посочени в исковата молба. В тежест на работника е да установи
завишаването на месечната продължителност на работното време, като в случая
ищецът не е доказал отработването на допълнителни часове над 35 часа за
седмица. Твърди, че действително ищецът бил командирован в корабостроителен
завод в гр. Сен Назер, Франция въз основа на Договор от 27.04.2018г., сключен с
SNEF. Приложение в тази хипотеза намира
чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КТ, а отношенията между страните са уредени от
Директива 96/71/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.12.1996г. На основание чл. 2, ал. 1
от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, страните са уговорили в ДС от
04.05.2018г. към ТД № 83/02.05.2018г. за срока на командировката минимални
условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите,
изпълняващи същата или сходна работа във Франция. Договореният размер на ОРЗ
бил 2 935 лв. /1 498.50 евро/. Установено е по делото, че от 01.01.2018г.
във Франция минималната часова ставка е в размер на 9.88 евро или 1 498.50
евро на месец. На 08.08.2018г. ищецът получил дължимото ТВ за м. юни 2018г. по
банковата си сметка. Съдът не е съобразил писмените доказателства в тази връзка
– отчетна форма за явяване на работа и писмен отговор от SNEF. Възприетият от ВРС първи вариант
на заключението на ССчЕ е математически израз на твърденията за положен труд в
исковата молба умножен по 12.35 евро на час. Заключението е кредитирано
изолирано от останалите доказателства по делото и без съобразяване на факта, че
по делото липсват убедителни доказателства за положен от ищеца извънреден труд
през м. юни 2018г. От друга страна, съгласно законодателството на Република
Франция допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит не е
елемент на ТВ на работника, поради което претенцията за заплащане на
допълнително възнаграждение в този смисъл е неоснователна. Моли поради всичко
изложено, да се отмени обжалваното решение, а предявения иск като неоснователен
– да се отхвърли.
В отговор на жалбата Д.Г.Д. оспорва доводите в
нея. Поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и моли същото
да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
В жалбата и отговора й не са
обективирани искания по доказателствата. Доколкото предмет на въззивното
производство са единствено искове за трудови възнаграждение, то делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при условията на
чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. I от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
24.06.2019г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл.
140, ал. 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до
бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.