Р Е Ш
Е Н И Е №209
гр.Враца, 20.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 19.11.2019 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Галина Емилова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №40 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен
съд гр. Враца е сезиран с искова молба с вх. №1900/26.02.2019г от „Мелон
България” ЕАД, вписано в Търговски
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Мария Луиза” 100, ет. 3, представлявано от
изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., представляващи дружеството заедно и
поотделно, чрез пълномощника Н. В. - юрисконсулт, с искане да се осъди Х.А.Х.,ЕГН
********** с адрес.***, да заплати на „Мелон България” ЕАД, вписано в Търговски
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, сумата от 41 064,18 лева
(четиридесет и една хиляди шестдесет и четири лева и осемнадесет стотинки), от които:
главница 30 000 лева (тридесет хиляди лева), непогасени вземания за лихви
съгласно чл.4 и чл.5 от Договора за кредит в размер на 6 909лева за периода от
23.09.2008г. до 25.03.2016г., изчислена законна лихва в размер на 4,143.96 лева
за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г., разноски за обслужване на кредита в
размер на 10.73 лева, заедно със законна лихва за периода от подаването на
исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата от 1 792,57лева
(хиляда седемстотин деветдесет и два лева и петдесет и две стотинки), от които –
1642,57 лева заплатена държавна такса в исковото производство и 150,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от исковата молба и
приложенията са изпратени на ответника, но същият не е открит на посочения в
исковата молба, както и на регистрирания постоянен адрес, който е и регистриран
настоящ адрес. Не са намерени лица на които да бъде връчено съобщението. На
основание чл.47 ал.1 ГПК връчването на книжата е станало чрез залепване на
уведомление на постоянния му адрес, като в указания срок лицето не са се явило да получи книжата.
С определение №644 от 19.07.2019г на
ответника Х.А.Х., ЕГН **********- е
назначен особен представител адвокат И.И.Г. ***.
Адвокат И.И.Г. *** в качеството му на
особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с която
оспорва изцяло предявените искове.
Предявените обективно съединени
осъдителни искове са с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във връзка с
чл.430, ал.1 от ТЗ.
По делото са събрани писмени доказателства.
В депозираната искова молба се твърди, че на 03.08.2017г. „Юробанк България” АД
(с предишно наименование „Юробанк ИЕф Джи България“ АД - Съгласно Решение №61
на Софийски градски съд от 01.11.2007г.;), действаща като Цедент, е прехвърлила
всички свои вземания и права по Договор за кредит №BL11033/15.11.2007г.,
сключен с кредитополучателя ЕТ„БИЛИ-Х.Х.”, с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Враца, ул. *** №46, заедно с привилегиите,
обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в полза на
Цесионера - „Мелон България” ЕАД, вписано в Търговски регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” 100, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.
и П.В., представляващи дружеството заедно и поотделно, съгласно Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017г. Вземанията произтичащи от
Договора за кредит фигурират под сделка №808913, отразена в Приложението към
Договора за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017г.
При извършена справка в Търговския
регистър е установено, че ЕТ„БИЛИ- Х.Х.”, с ЕИК: ********* е служебно заличен.
В този случай като единствен длъжник по договора за кредит остава да отговаря
само физическото лице Х.А.Х., ЕГН:**********.
Ищецът твърди, че Х.А.Х., ЕГН:**********
се приема за уведомен за случилото се прехвърляне на вземане след залепване на
уведомление на настоящия му адрес на 04.02.2019г. чрез ЧСИ Ц.Д., с рег.№900 при
КЧСИ, с район на действие- Врачански окръжен съд. В рамките на двуседмичния
срок по чл.47 от ГПК г-н Х.Х. не се е явил да получи документите. С оглед на
изложеното и на основание чл.47, ал.5 от ГПК във връзка с чл.47, ал.1 от ТПК
уведомлението за цесия се счита връчено.
Считано от 03.08.2017г., Цедентът -
„Юробанк България” АД вече не е законен носител на вземането и от тази дата към
настоящия момент всички права по Договора за кредит се упражняват, както и
всички и всякакви изменения по Договора за кредит се администрират, от
Цесионера - „Мелон България” ЕАД. Следва да се има предвид, че с изключение
настъпилата промяна на кредитора, извършената цесия не засяга по никакъв друг
начин правата, задълженията и ангажиментите на задължените лица произтичащи от
Договора за кредит.
Между „Юробанк И Еф Джи България“ АД,
ЕИК *********, в качеството си на кредитор
и ЕТ„БИЛИ-Х.Х.”, с ЕИК: *********, per. в Врачански
окръжен съд, Фирм. дело №3180/07/10/1991г., парт. 513, том 6, стр.71, със
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. *** №46, вх.Г, ап.8,
представлявано от Х.А.Х., ЕГН:**********, в качеството си на кредитополучател е
сключен Договор за банков кредит (продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ“) №BL11033
на 15.11.2007, по силата на който Банката е предоставила и Кредитополучателят е
усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 15,000 лева (петнадесет хиляди
лева) за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Съгласно Анекс №1 от
03.04.2008г. към Договора за кредит, общият размер по предоставения кредит е
увеличен на 30,000 (тридесет хиляди) лева.
На основание чл.4 от Договора за
кредит, годишната лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия
базов лихвен процент-малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от Банката и договорна
лихвена надбавка в размер на 3,5 пункта. Към датата на подписване на Договора
за кредит обявеният от Банката БЛПМФ е в размер на 10/десет/ процента.
Съгласно чл.5 от Договора за кредит,
при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по
чл.4, ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за
просрочие на главница в размер на 10 пункта.
Въпреки поетите с Договора за кредит
задължения, Кредитополучателят не обслужва кредита в сроковете и по начините,
уговорени в Договора за кредит, като напълно усвоеният от Кредитополучателя
банков кредит, считано от 21.07.2008г. е в просрочие към 03.08.2017г.
включително.
Поради трайното неизпълнение от страна
на длъжника предоставеният банков кредит е обявен за изцяло и предсрочно
изискуем на основание чл. 25 б. ,,в)“ от Договора за кредит.
Според ищеца Х.А.Х., ЕГН:********** се
приема за уведомен за обявена предсрочна изискуемост на предоставения кредит
след залепване на уведомление на настоящия му адрес на 04.02.2019г. чрез ЧСИ Ц.Д.,
с рег.№900 при КЧСИ, с район на действие-Врачански окръжен съд. В рамките на двуседмичния
срок по чл.47 от от ГПК г-н Х.Х. не се е явил да получи документите. С оглед на
изложеното и на основание чл.47, ал.5 от ГПК във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК
уведомлението за предсрочна изискуемост се счита връчено.
С оглед гореизложеното ищецът „Мелон
България“ ЕАД обосновава правния интерес да пристъпи към принудително събиране
на вземането си от Кредитополучателя.
Към датата на входиране на исковата
молба общият размер на претендираното вземане по Договор за кредит № BL11033/15.11.2007,
е в размер на сумата от 41 064,18 лева (четиридесет и една хиляди
шестдесет и четири лева и осемнадесет стотинки), от които: главница 30 000 лева
(тридесет хиляди лева), непогасени вземания за лихви съгласно чл.4 и чл.5 от
Договора за кредит в размер на 6 909лева за периода от 23.09.2008г. до
25.03.2016г., изчислена законна лихва в размер на 4,143.96 лева за периода от
25.03.2016г. до 03.08.2017г., разноски за обслужване на кредита в размер на
10.73 лева, заедно със законна лихва за периода от подаването на исковата молба
до изплащане на вземането.
Назначеният особен представител на
ответника в срока по чл. 367 ал.1 ГПК е
депозирал отговор, с който оспорва предявените искове, като излага становище за
тяхната неоснователност, тъй като ищецът не е представил доказателства, че
всички отпуснати парични средства са усвоени от кредитополучателя. Съгласно
извлечението от банката датата на изпадане в забава е 21.09.2008 г., но за да
се претендират непогасени вноски, трябва да е безспорно доказано, че кредитополучателят
е получил отпуснатите средства по договора за кредит.
В случай, че съдът
приеме, че е налице реално усвояване на отпуснатите средства прави следните
възражения:
С исковата молба
ищецът претендира цялата сума по кредита, който е с краен срок на погасяване
15.11.2027 г.. За да е възможно това, кредитът трябва да е обявен за предсрочно
изискуем по предвидения в закона начин. Това е императивна разпоредба, която се
споделя и от съдебната практика, съгласно която и спазвайки правилото на чл.
47, ал.1 от ГПК ако адресатът е физическо лице, връчителят следва да не е могъл
да го намери на посочения адрес и да не е открил лице, което да е съгласно да
получи съобщението. Касае се за специфични обстоятелства, които връчителят е
нужно да съобрази във всеки отделен случай и едва при констатирането им да
пристъпи към залепване на уведомление. Като допълнително изискване практиката
по ГПК преди изменението му с "Държавен вестник"-бр.86/2017 г. беше
наложила и изискването за полагане на усилия от връчителя за издирване на
адреса, на който е регистриран като постоянен/настоящ и невъзможност да бъде
открит на този адрес. Следва да се удостовери трайно отсъствие от посочения
адрес, което се обективира с посещения на адреса най-малко три пъти в рамките
на срок по-дълъг от един месец, като се направят опити да се открие информация
адресатът пребивава ли там и кога може да бъде открит, да се потърси друго
лице, което е съгласно да получи съобщението. Едва ако и с тези действия не
успее да връчи книжата, тогава връчителят може да прибегне към залепване на
съобщение, като и тогава следва да удостовери и опише - кога, къде е залепено и
защо. /в момента това изискване вече е императивно, вложено в текста на чл. 47
от ГПК, поради което на още по-силно основание следва да се спазва/. В тази
връзка доказателство за надлежно известяване от страна на кредитора не е
представено по делото.
С казаното дотук обосновава извод, че
изискуемостта на претендираните вземания настъпва след първоначалното просрочие
на плащането на отпуснатите суми. Това обстоятелство се е случило, видно от
справката на Кредитора, на 21.09.2008 г., с оглед на което счита, че е изтекъл
петгодишния давностен срок, съгласно чл. 110 от ЗЗД относно процесното вземане,
имайки предвид, че исковата молба е подадена в Окръжен съд - гр. Враца на
26.02.2019 г.. Съображенията за това са, че давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл. 114 от ЗЗД. В допълнение
счита, че след като главното вземане на ищеца е погасено по давност то и претенцията
за лихви подлежи на отхвърляне, още повече, че относно тях давността е три
години.
На следващо място излага становище, че
не е спазена императивната разпоредба на чл. 99 от ЗЗД, която визира, че
цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато тя бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Според процесуалния представител на ответника
приложената разписка от ЧСИ Ц.Д., с район на действие ВрОС, за връчване на
уведомление, извършено по реда на чл. 47 от ГПК не е осъществено по надлежния
ред, при който не са спазени особените изисквания на закона и е в противоречие
с актуалната съдебна практика.
Счита за недоказани и неоснователни
твърденията на ищцовата страна, че между Х.А.Х., от една страна, и „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, от друга страна, е възникнала валидна облигационно-правна
връзка, по силата на договор за цесия от 21.06.2017 г., тъй като по силата на
този договор за цесия, цитиран по- горе, ищцовото дружество не е придобило
валидно вземането на кредитора спрямо ответника.
С оглед гореизложеното приема, че
процесните вземания не са изискуеми и не са доказани по размер, поради което
иска следва да бъде отхвърлен.
С депозираната допълнителна искова
молба ищецът оспорва наведените с отговора на искова молба твърдения и съждения
по следните съображения:
Относно твърденията на ответника за
липса на доказателства за усвояване на кредита посочва, че съгласно
договореното между страните в чл.1, т.2 от договора, крайният срок за ползване
и погасяване на кредит 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка,
обслужваща кредитната експозиция. Към исковата молба е представено приложение
към договора за кредит, от което е видно, че заемната сметка е открита на
15.11.2007г. Приложението е подписано от ответника, с което е изпълнено
условието за усвояване на предоставените средства по сметката.
По отношение на оспорването от
назначения особен представител на ответника на факта на уведомяването му по
чл.99, ал.З от ЗЗД, чрез връчване на препис от исковата молба на случилото се
прехвърляне на процесното вземане между „Мелон България“ ЕАД и „Юробанк
България“ АД, се посочва, че ищеца е надлежно упълномощен от цедента- „Юробанк
България“ АД с нотариално заверено пълномощно per. № 4239 от
04.12.2018г. на нотариус В.К.-Т. с per. № 444 с район на действие Софийски
районен съд, копие от което е приложено към исковата молба и преписите за
ответника. Възможността длъжникът да бъде уведомен от цесионера по цедирано
вземане е закрепена и в трайната съдебна практика, например в Решение
№123/24.06.2009 г. по т.д. 12/2009 г на ВКС, II т.о. "Мелон България“ ЕАД
съгласно представеното пълномощно и Потвърждение от „Юробанк България“ ЕАД е
надлежно упълномощено да уведоми длъжниците от името и за сметка на „Юробанк
България“ ЕАД. Също така има представено копие от Договора за цесия заедно с
приложенията към него, в който фигурира сделката. Направеният извод за
ненадлежно уведомяване на длъжниците, е напълно неоснователен и необоснован,
относно прехвърлянето на вземането от цедента. В подкрепа на това добавя, че
законът не поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да
бъде уведомен за извършената цесия. Единственото изискване е уведомяването да е
извършено от предишния кредитор, но това обаче не означава, че предишният
кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Според чл. 36 ЗЗД представителната власт
възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това,
което упълномощителят е изявил и не са предвидени никакви изрични ограничения
посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за
цесията. Следователно няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията и това уведомяване да е
надлежно (в този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. №
5759/2014 г„ III г. о.).
С оглед на изложеното счита, че
направеното от ответника възражение за ненадлежно уведомяване по чл.99, ал.З от ЗЗД за случилото се прехвърляне на вземане, е неоснователно. В тази връзка счита
и възражението на ответника, че цесията не е породила действие спрямо него за
напълно неоснователно.
По отношение на твърденията за
погасено по давност вземане:
Вноските по договорите за банков
кредит се погасяват с петгодишна давност, като те не представляват „периодично
плащане“ по смисъла на чл. 111 ал.З от ЗЗД. „Периодичността“ на едно задължение
може да произтича от неговото естество или да е договорена между страните. Само
плащания периодични по естеството си попадат в хипотезата на чл. 111 ал.З от ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност. При договорите за банков кредит
изплащани на вноски е налице разсрочване на задължението на кредитополучателя
по волята на страните, което разсрочване не може да промени погасителната
давност. Всяко едно задължение може да бъде разсрочено. Ако се разсрочи
задължението за заплащане на цената на закупен имот, това няма да промени
неговата давност и тя ще си остане пет години. Ако се разсрочи задължението за
заплащане на обезщетение за вреди при договор за превоз, това също няма да
промени давността, която ще си остане една година и няма да стане три години
защото вземането е станало периодично. По същия начин и разсроченото задължение
за връщане на кредит не става периодично плащане и се погасява с петгодишна
давност. В хипотезата на сключен договор за банков кредит, при който кредиторът
се съгласява да приеме изпълнение от страна на длъжника на части и при
наличието на погасителен план, задължаващ кредитополучателя да изпълнява
задължението си разсрочено във времето, са налице частични плащания по едно
общо задължение, поради което е приложим общия петгодишен давностен срок по
чл.110 ЗЗД. За разлика от периодичните плащания, при които отделните
задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни
задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски
отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на
отделни части. По отношение на началния момент на давността следва да се
съобрази чл.430, ал.1 от ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на
кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент
започва да тече давността по чл.114 ЗЗД, като приложим е общият петгодишен
давностен срок по чл.110 ЗЗД, който в конкретния случай е 18.02.2019г., датата
на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането.
В срока по чл.373 ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на допълнителната искова молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Представено е копие на Договор за
банков кредит № BL11033/15.11.2007г, от който се
установява, че на 15.11.2007г в гр. Враца между представители на „Юробанк И Еф
Джи България“ АД, ЕИК *********, в качеството си на кредитор и ЕТ„БИЛИ-Х.Х.”, с
ЕИК: *********, per. в Врачански окръжен съд, Фирм. дело
№3180/07/10/1991г., парт. 513, том 6, стр.71, със седалище и адрес на
управление гр. Враца, ул. *** №46, вх.Г, ап.8, представлявано от Х.А.Х., ЕГН:**********,
в качеството си на кредитополучател е сключен договор, по силата на който
Банката предоставя на кредотополучателя кредит под формата на револвираща
кредитна линия в размер на 15,000 лева (петнадесет хиляди лева) за посрещане на
краткосрочни оборотни нужди, а Кредитополучателя се задължава да го ползва и
върне заедно с дължимите лихви при условията на договора.Съгласно Анекс №1 от
03.04.2008г. към Договора за кредит, общият размер по предоставения кредит е
увеличен на 30,000 (тридесет хиляди) лева.
С Договор за прехвърляне на вземане
(цесия) и извадка от приложение към него(копие), където Договора за кредит
фигурира под сделка №808913. вземанията на кредотодателя „Юробанк И Еф Джи
България“ АД, към кредитополучателя са цедирани на ищеца „Мелон България” ЕАД.
По делото е представено уведомление до
длъжника за извършената цесия и за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита /стр.13/. За връчването му е
представена разписка /стр.12/, от която е видно, че ответникът Х.А.Х. е търсен
и не открит на 17.01.2019г, на 27.01.2019г и на 04.02.2019г, като на последната
дата е залепено уведомление в двуседмичен срок
да се яви в кантората на ЧСИ Ц.Д. за получаване на съобщение от ищеца за
извършена цесия.
Към исковата молба е представено и Извлечение
от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД относно Договор за банков кредит
№ BL11033/15.11.2007-
(оригинал) за задълженията на кредитополучателя към 03.08.2017г. Съгласно това
извлечение общото задължение на
кредитополучателя е 41 064,18 лева, от които: главница 29 999,08
лева, възнаградителната лихва в размер
на 6 584,30лева за периода от 23.09.2008г. до 25.01.2010г., мораторна
лихва – обезщетение за забава на просрочени задължения за периода от
23.09.2008г до 25.01.2010г в размер на 325,19лева, законна лихва в размер на
4,143.96 лева, изчислена за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г., разноски
за обслужване на кредита в размер на 11.65 лева.
При така изяснената фактическа
обстановка по делото съдът достигна до следните правни изводи:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен осъдителен иск с горепосоченото правно
основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът -
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
От представеното копие на Договор за
банков кредит № BL11033/15.11.2007г, се установи, че на
15.11.2007г в гр. Враца между представители на „Юробанк И Еф Джи България“ АД,
ЕИК *********, в качеството му на кредитор и ЕТ„БИЛИ-Х.Х.”, с ЕИК: *********, per. в
Врачански окръжен съд, Фирм. дело №3180/07/10/1991г., парт. 513, том 6, стр.71,
със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. *** №46, вх.Г, ап.8,
представлявано от Х.А.Х., ЕГН:**********, в качеството си на кредитополучател е
сключен договор, по силата на който Банката предоставя на кредотополучателя
кредит под формата на револвираща кредитна линия в размер на 15,000 лева
(петнадесет хиляди лева) за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а
Кредитополучателя се задължава да го ползва и върне заедно с дължимите лихви
при условията на договора. Съгласно Анекс №1 от 03.04.2008г. към Договора за
кредит, общият размер по предоставения кредит е увеличен на 30,000 (тридесет
хиляди) лева.
ЕТ„БИЛИ-Х.Х.”, с ЕИК: *********, per. в
Врачански окръжен съд, Фирм. дело №3180/07/10/1991г., парт. 513, том 6, стр.71,
със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. *** №46, вх.Г, ап.8
не е бил пререгистриран в търговския регистър, поради което е бил заличен като
търговец на основание § 5, ал. 1 от ПЗР
на ЗТРРЮЛНЦ. Х.А.Х.
е продължил да бъде страна в облигационното правоотношение в лично качество.
Назначеният особен представител на
ответника, счита иска за недоказан, тъй като липсат на доказателства за
усвояване на кредита. Ищецът твърди, че кредитополучателят е усвоил
договорената сума с представеното приложение, подписано от страните по договора
на 15.11.2007г, с което удостоверяват, че заемната сметка по Договора е открита
на 15.11.2007г. Заемната сметка се открива след предоставяне на договореното по
договора обезпечение и изпълнение на съответните специални условия по кредита.
При откриването на заемната сметка, страните подписват приложение към договора, в което посочват
датата на откриване на сметката.
Съдът намира, че от така представеното
удостоверение може да бъде направен извод, че на кредотополучателят е
предоставена възможността да използва
договорената сума, но не удостоверява факта, че сумите налични по заемната сметка са усвоени от
кредитополучателя. В подкрепа на този извод е факта, че договорът първоначално
е сключен за сумата от 15 000лева, и ответникът към момента на откриване
на земната сметка не би могъл да усвои цялата претендирана от ищеца сума от 30 000лева.
Данни за усвояване на договорените
суми по договора за револвиращата линия №BL11033 от 15.11.2007г, допълнен с Анекс
1 от 03.04.2008г се съдържат единствено
в представеното извлечение от
счетоводните книги на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, което удостоверява задължениета на кредитополучателя към
03.08.2017г. Според извлечението възстановената главница по договора е
0,92лева, а дължимата главница е
29 999,08 лева.
От така представените доказателства не
става ясно кога и как са усвоени сумите , които кредитополучателят е имал право да ползва. Не може да се установи също реда, начина и срокове на възстановяване на
усвоените суми.
По отношение на възражението на
назначения особен представител на ответника, че между Х.А.Х., от една страна, и
„МЕЛОН БЪЛГАРИЯ" ЕАД, от друга страна, не е възникнала валидна
облигационно-правна връзка, по силата на договор за цесия от 21.06.2017 г.,
настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се приеме, че договора
за цесия е породил своите правни последици, вземайки предвид практиката на ВКС
/Решение № 40/13.05.2010 г. на ВКС по
т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о./, в която се приема, че "Със
сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента
(неговия носител към същия момент) върху цесионера (приобретателя на
вземането)." Решаващият състав на ВКС е приел още, "че за да премине вземането върху цесионера, е
достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на
вземането и съответно със самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен
поради изчерпване на предмета му. " Това становище е залегнало и в Решение № 1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр.
д. № 29/1996 г., V г. о., където е прието, че "Договорът за
прехвърляне на вземане (цесия) става
перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на
съгласие."
За длъжника цесията проявява действие
от момента на уведомяването му от стария кредитор по чл.99 ал.3 ГПК / Решение №
1684 от 20.06.1957 г. по гр.д. № 4190/1957 г. на ІV го на ВС; Решение № 40 от
13.05.2010 г. по т.д. № 566/2009 г. на ТК І то на ВКС/.
С депозирания отговор назначеният
особен представител на ответника е посочил, че приложената разписка от ЧСИ Ц.Д.,
с район на действие ВрОС, за връчване на уведомление, извършено по реда на чл.
47 от ГПК не е осъществено по надлежния ред, при който не са спазени особените
изисквания на закона и е в противоречие с актуалната съдебна практика.
Законодателят не предписва конкретен
способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения. Начинът за удостоверяване на връчването на документа е поставен
в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл
да бъде уговорен и в договора между страните.
При липса на уговорка в договора
относно връчването на кореспонденция/какъвто е процесния/, връчен редовно от
външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ,който му е предаден
лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус или от
частен съдебен изпълнител. При връчване по възлагане в посочените случаи се
прилагат правилата на чл.37-58 ГПК,като отказът за получаване по чл.44 ГПК или
отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверяват от длъжностно лице,а
съобщенията се считат за връчени.
Съдът намира възражение на ответника за
основателно, тъй като видно от представената разписка за връчване, връчителят
не е изпълнил задължението си да търси в
продължение на 1 месец длъжника. Наистина в изр.последно на чл. 47 ал.1 ГПК се съдържа възможност да
се пристъпи към залепване на уведомление и преди изтичане на срока, ако връчителят
е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка с от
управителя на етажната собственост, кмета на съответното населено място или по
друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни. В
случая връчителят е установил, че ответникът не живее на адреса по данни от
съсед, който не е посочен и тази
информация не може да бъде ценена след като не може да бъде проверена и
съответно потвърдена. При това положение не е налице хипотезата на предложение
последно от разпоредбата на чл. 47 ал.1 ГПК.Следва да се отбележи, че ищецът не
е представил и констативния протокол на самия ЧСИ, от който да се установи,
приел ли е същия връчването за осъществено или са разпоредени последващи
проверки за установяване адресна регистрация на ответника по чл. 47 ал.3 ГПК. В
настоящото производство се установи, че така посоченият от ищеца адрес не
съвпада с адресната регистрация на постоянен и настоящ адрес на лицето Х.А.Х..
При това положение съдът намира, че е налице нередовно връчване на
уведомлението за извършена цесия и за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно константната съдебна практика
с връчването на исковата молба ответникът се приема за уведомен за извършената
цесия, при положение, че към същата е приложено уведомление от цедента до
длъжника. В настоящия случай , уведомлението произхожда от цесионера , който е
упълномощен от цедента в чл. 7 ал.1 от подписания договор за цесия, както и
съгласно приложеното изрично
пълномощно/стр.10/, нотариално заверено на 18.12.2018г. С оглед на така
изложеното съдът намира, че ответникът е уведомен с получаването на исковата
молба и приложените към нея доказателства за извършената цесия.
В исковата молба се твърди, че ищецът
„Мелон България” ЕАД, в качеството си на правоприемник, нов кредитор и титуляр
на цедираното вземане, е обявил кредита за предсрочно изискуем. От
страна на процесуалния представител на ответника е въведено и възражение, че
задължението на ответника по договора за заем не е обявено за предсрочно
изискуемо по предвидения в закона начин. В тази връзка е посочено, че
уведомлението за това не е връчено на ответника, като отново са посочени
твърденията за неспазване на императивна разпоредба на чл. 47 ал.1 ГПК при
връчването на уведомлението чрез частен съдебен изпълнител. В случая предвид
изложените по-горе мотиви относно реда и
начина на връчване на книжа по реда на
чл. 47 ал.1 ГПК , съдът намира, че
уведомлението не е връчено редовно.
Съгласно чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции при
определени условия един кредит може да бъде обявен от кредитора за предсрочно
изискуем. Обявяването става с изявление на кредитора до длъжника. Законът не
предвижда специални изисквания за формата и съдържанието на изявлението, но
практиката приема, че то следва да е обективирано в
писмен документ, да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата, които
дават на кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, и да бъде
изрично и недвусмислено. (В този смисъл Решение № 106 от 20.06.2017 г. по гр.д.
№ 60152/2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Решение № 48 от 12.07.2017 г. по гр.д. №
61206/2016 г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 135 от 21.09.2017 г. по т.д. №
565/2016 г. на ВКС, ТК, І т.о., и др.) В светлината на гореизложеното няма
пречка изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита да се
съдържа в исковата молба и да се съобщи на длъжника с връчването на исковата
молба. Във всички случаи, обаче, исковата молба следва да съдържа ясно
изразено, изрично и недвусмислено изявление, че кредиторът обявява кредита за
предсрочно изискуем. В настоящия случай исковата молба не съдържа такова ясно
изразено, изрично и недвусмислено изявление. В нея ищецът е заявил, че е
извършил уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост, но не е заявил, че
обявява предсрочна изискуемост с исковата молба.
При това положение,съдът намира, че искът би могъл да бъде
основателен само по отношение на падежиралите вноски, но тъй като по делото
няма никакви доказателства относно този факт, искът се явява недоказан.
Установяването на падежиралите вноски е от съществено значение и
във връзка с направеното от ответната
страна възражение за изтекла погасителна давност.Следва за пълнота да се
отбележи, че вземанията на кредитора по договора за банков кредит не
са за периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в
такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора (в
този смисъл и Решение № 28/ 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/ 2011 г.,
ІІІ г. о.). Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който
започва да тече от момента, в който вземането стане изискуем.
С
оглед на гореизложеното съдът намира предявения иск за главница в размер
на 30 000 лева (тридесет хиляди лева),
непогасени вземания за неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. При този изход по основния иск
неоснователни и недоказани се явяват и исковете за непогасени вземания за лихви
съгласно чл.4 и чл.5 от Договора за кредит в размер на 6 909лева за периода от
23.09.2008г. до 25.03.2016г., изчислена законна лихва в размер на 4,143.96 лева
за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г., разноски за обслужване на кредита в
размер на 10.73 лева, заедно със законна лихва за периода от подаването на
исковата молба до изплащане на вземането
По
разноските
При
този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но такива
не са направени и съответно няма искане за заплащане на разноски.
Така мотивиран, Врачанският окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Мелон България” ЕАД, вписано в Търговски регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Мария Луиза” 100, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В.,
представляващи дружеството заедно и поотделно, да се осъди Х.А.Х.,ЕГН **********
с адрес.***, да заплати на „Мелон България” ЕАД, сумата от 41 064,18 лева
(четиридесет и една хиляди шестдесет и четири лева и осемнадесет стотинки), от които: главница 30 000 лева
(тридесет хиляди лева), непогасени вземания за лихви съгласно чл.4 и чл.5 от
Договора за кредит в размер на 6 909лева за периода от 23.09.2008г. до
25.03.2016г., изчислена законна лихва в размер на 4,143.96 лева за периода от
25.03.2016г. до 03.08.2017г., разноски за обслужване на кредита в размер на
10.73 лева, заедно със законна лихва за периода от подаването на исковата молба
до изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: