Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260137
гр.Пловдив, 28.01.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна колегия, Втори наказателен състав,
в публичното съдебно заседание на осми
януари
две хиляди двадесет и първа в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и
секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като
разгледа докладваното от съдия АНД № 2074 по описа за 2019 година
на ПРС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-000756
от 21.02.2020г. издадено от М.В.М., на
длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което на А.И. ***,
ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 300 лева за нарушение по
чл.150 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва обосноваността и законосъобразността на издаденото НП и се прави искане да бъде отменено. Представят
се твърдения за притежание на СУМПС издадено във Великобритания и не правилно
приемане че е неправоспособен водач.
Жалбоподателят редовно
призован, не се явявя и не се представлява.
Въззиваемата
стран сектор Пътна полиция Пловдив при ОДМВР Пловдив, редовно призована не се представлява. По делото е
представена писмена молба-становище от Началник Сектор ПП Пловдив с което се
изразява становище за неоснователност на жалбата на А.И. и се представят доводи
в подкрепа на искането за потвърждаване на НП. В молбата становище е посочено
че представеното от А.И. британско СУМПС е временно и се издава на обучаващите
се водачи, с оглед придобиване на шофьорски умения, както и че обучаемите имат
право да управляват МПС от съответната категория единствено по пътищата на
Великобритания, без магистралите, в присъствие на инструктор или друг
правоспособен водач на МПС. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът
като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
Атакуваното НП е издадено въз
основа констатациите на съставен на 11.02.2020г. против жалбоподателя А.И. акт
за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия АА бл. № 432801 за това, че на 11.02.2020г. около 08,30
часа в с.Белозем, общ.Раковски, по ул.“Средна гора“ до № 21 управлява личния си лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № ****без да е правоспособен
водач ( Справка в сектор Пътна полиция не притежава СУМПС ) с което виновно е
нарушил чл.150 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя И.,
който го е подписал, без вписване на обяснения/възражения относно съставения
акт и посоченото в него нарушение. При съставянето на акта са били иззети:
СУМПС № **** СРМПС и дра броя
регистрационни табели с № ****. На
датата на съставянето на акта е вречен препис от него на жалбоподателя,
надлежно удостоверено с разписка неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред АНО
не са били представени писмени възражения от жалбоподателя по отношение съставения
АУАН и посоченото в него нарушение на ЗДвП.
С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя А.И. за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП като му е наложено
административно наказание Глоба в размер на 300 лева. Издаденото НП е връчено
на жалбоподателя И. на 26.02.2020г. Издаденото НП е обжалвано в срок пред РС
Пловдив.
Изложената в АУАН и
възпроизведена в НП фактическа обстановка се възприема и от настоящия съдебен
състав, доколкото същата се потвърждава и от събраните по делото доказателства,
които съдът кредитира като обективни, логични и неопровергани. Налице е и
съответствие на отразеното в АУАН със събраните по делото доказателства, поради
което се извежда и изводът, че презумптивната доказателствена сила на АУАН,
регламентирана в нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава
от доказателствата по делото.
Тази фактическа
обстановка и събраните поделото доказателства обосновават следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на
правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение
може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с
тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание
или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата
по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото
обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи,
чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат
за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване
на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Като прецени изложената фактическа обстановка
с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че
атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, както и че
наложените с него административни наказания следва да бъдат изменени като
съображенията на съда за това са следните:
Съдът намира че при съставянето
на АУАН не са налице процесуални нарушения, както и че посочената в него
фактическа обстановка, не се опровергава от събраните доказателства. Актът е
съставен от П.П. - полицейски служител, който с оглед заеманата длъжност на ****при
сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив има право да съставя АУАН при
констатиране на нарушения на Закона за движение по пътищата, съгласно
делегираните му правомощия по ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. Актосъставителят при изпълнение на служебните
си задължения е установил нарушение на разпоредбите на ЗДвП от страна на
жалбоподателят, и е съставил АУАН съгласно изискванията за това, в присъствието
на един свидетел който е присъствал при установяване на нарушението. Съгласно
съдебната практика при този случай актът може да бъде съставен в присъствието
само на един свидетел, както е и било извършено. Актът е съставен в
присъствието на лицето посоченото в него като нарушител, който се е запознал с
неговото съдържание, и саморъчно го е подписал, без вписване в предвиденото място в АУАН на
обяснения и възражения. Актът е подписан от всички лица посочени в него, като е
връчен и препис от него на жалбоподателят веднага след съставянето му,
удостоверено с попълнена разписка и подписа на жалбоподателят.
Атакуваното НП е издадено от лице притежаващо нужната компетенция за
това съгласно приложената към АНПреписка Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. С оглед изложеното,
съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия
произтичащи от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка и приети по делото доказателства съдът намира като безспорно и
несъмнено доказано нарушението на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП от страна на
жалбоподател А.И.. С разпоредбата на чл.150 от ЗДвП е вменено изискване всяко
пътно превозно средство, участващо в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач. Съгласно чл.2, ал.1
от издадената на основание чл.152 и чл.153 от ЗДвП Наредба №
31/26.07.1999г. на МТ и МОН, правоспособността за управление на МПС се
придобива след задължително обучение в присъствена форма, в съответствие с
изискванията, при условията и по реда на тази наредба като на
основание ал. 2, придобитите при задължителното обучение знания, умения и
поведение се проверяват чрез изпит, проведен също при условията и по реда на
наредбата. Разпоредбата на чл.2, ал.3 от
наредбата предвижда, че на лицата,
положили успешно изпита, се издава свидетелство за управление на МПС, с което
се удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната
категория. В същия смисъл разпоредбите
на чл.3, ал.3, предл. първо и
чл.50, ал.1 от ЗБЛД определят свидетелството за управление на МПС като индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управлението на МПС.
По настоящия случай след извършването на
проверка в автоматизираната информационна система на МВР контролните органи са
установили, че водачът на МПС БМВ с рег. № **** не притежава издадено
свидетелство за управление на МПС, т.е. е неправоспособен. Този извод е
неопроверган от представеното от жалбоподателя английско свидетелство за правоуправление
поради следните съображения:
Действително, съгласно чл.2, § 1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. свидетелствата за
управление на превозни средства, издадени от държавите членки се признават
взаимно, от което следва, че придобитата в една държава членка правоспособност
за управление на МПС се признава и в останалите държави членки. Директива 2006/126 е транспонирана в националния ни ЗДвП с § 35, т.3 от ДР на ЗИД ЗДвП /обн. ДВ бр.54/2010 г., изм. и доп. ДВ бр.60/2012 г., в сила от 07.08.2012
г./.
Разпоредбата на чл.1, §. 1 от
Директивата предвижда обаче, че държавите членки въвеждат националното си
свидетелство за управление на основата на уредения в Приложение № 1 образец на
Общността, от което следва, че за да бъде признато в друга държава членка
издаденото в рамките на Общността свидетелство за управление, то трябва изцяло
да отговаря на утвърдения за документа образец по Директивата. Това условие в
случая не е налице. Тук следва да се отбележи, разликата в наименованието на
представения от жалбоподателя И. документ, с това по утвърдения с Директивата
образец §. 3 от Приложение № 1 на Директивата регламентира, че свидетелството
има две страни, като според б. "а" на същия параграф на първа
страница на документа с едър шрифт на езика на издаващата го държава членка се
отпечатват думите "Свидетелство за управление на превозно средство",
докато в случая представеният по делото документ е наименован "Временно свидетелство за
правоуправление" /на английски език Provisional Driving Licence/. Съгласно
§. 3 б. "в" от Приложение № 1 на Директивата на първа страница на документа,
в негатив, в син правоъгълник се отпечатва отличителният знак на издаващата го
държавата членка, обкръжен от дванадесет жълти звезди, като за Обединеното
кралство директивата предвижда отличителен знак UK. Този реквизит по Приложение
№ 1 съответства на заложеното в чл.1 §. 1 на Директивата изискване, емблемата
на страница 1 на образеца на Общността на свидетелството за управление на
превозно средство да съдържа отличителния знак на държавата членка, която
издава свидетелството. Според намиращия се непосредствено преди Приложение № 2
графичен образец на свидетелството за управление на превозно средство, синият
правоъгълник с обкръжения от дванадесет жълти звезди отличителен знак на
издаващата го държава се намира в горния ляв ъгъл на свидетелството над
снимката на титуляра. Приложеният по
делото документ не отговаря и на това изискване, тъй като в горния ляв ъгъл в
правоъгълник без дванадесет звезди е изписан на латиница знакът L с думата
Provisional над него. Върху документа в срещуположния край на снимката е
поставено знамето на Великобритания, което пък представлява елемент, в повече от
предвидените по Директивата. При това
положение, макар в останалите си части документът да притежава предвидените в
Директивата задължителни реквизити /фамилно, собствено и бащино име на
притежателя; дата и място на раждане; дата на издаване и на изтичане на
документа; наименование на издаващия орган; номер на документа; снимка и подпис
на притежателя; категории на превозните средства, за които се отнася, както и изброените
на втора страница реквизити/, констатираната по-горе частична липса на
съответствие с други задължителни реквизити по унифицирания общностен образец
за свидетелство, е достатъчно основание да се компрометира значението му на
документ, удостоверяващ придобита от притежателя му правоспособност за
управлението на МПС, а следователно е и достатъчно основание за неприложимост
спрямо него на чл.2, §. 1 от Директива 2006/126/ЕО. В подкрепа на изложеното е и
приложената по делото молба-становище на Началника на сектор ПП Пловдив, при
ОДМВР Пловдив според което по
информация, представеното британско
временно СУМПС е част от обучението на кандидатите за водачи във
Великобритания, като притежателите на този документ могат само в присъствието и
под наблюдението на инструктор или друг правоспособен водач да управляват
обозначен като учебен автомобил на територията на Великобритания без документът
да служи за подмяна със свидетелства за управление на МПС, издавани в друга
държава, тъй като за да придобие пълно британско СУМПС лицето трябва да е
издържало теоретически и практичен изпит.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред.
ДВ, бр. 94 от 2019г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По
настоящето делото страните не правят такива искания, поради което и съдът не
дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-000756 от 21.02.2020г. издадено от М.В.М., на длъжност Началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което на А.И. ***,
ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 300 лева за нарушение по
чл.150 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд
Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на
Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.