Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 895
30.12.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 888
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на А.С.Х., ЕГН : **********, адрес: ***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 1970з-877/23.07.2022 г., издадена от командир
на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към РУ – Хасково при ОД на МВР – Хасково.
Жалбоподателката твърди, че оспорената
заповед е постановена в нарушение на закона, че е необоснована и че са
допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта била издадена поради
това, че баща й С. Й. Х. управлявал
автомобила на жалбоподателката, без да притежава свидетелство за
правоуправление. Действително това отговаряло на истината, но управлението било
осъществено без разрешението и знанието на жалбоподателката. Живеели в едно
домакинство и всеки от семейството имал достъп до ключовете на автомобила й.
Видно било от съставения АУАН, че бащата на жалбоподателката управлявал колата
около 03 часа на 23.07.2022 г. По това време на денонощието тя не била в
състояние да следи поведението на баща си и да му разрешава да управлява колата
й. Наложената мярка представлявала наказание за нея, без самата тя да носи
отговорност за действията на трето лице. С оглед на така изложеното, моли
заповедта да бъде отменена изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателката А.С.Х., редовно
призована, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното
в жалбата.
Ответникът - Командир на отделение в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Хасково при ОД на МВР
– Хасково, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител, съответно не изразява становище по основателността на жалбата. В
писмото, с което е изпратена административната преписка, се прави искане от
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково жалбата да не бъде
уважена и се моли в случай на претендирани адвокатски разноски при прекомерност,
същите да бъдат редуцирани.
Административен съд – Хасково, като прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
В рамките на извършена на 23.07.2022 г., около 02:27 ч.
проверка в ***, * до блок № *, от
служители в Районно управление – Хасково е установено, че С. Й. Х., ЕГН : **********
управлява лек автомобил "*" с
рег.№ ***,
собственост на жалбоподателката А.С.Х.. В хода на проверката е констатирано, че
С. Й. Х. е
неправоспособен водач.
За установеното в рамките на проверката М. С. Д. – младши инспектор в РУ - Хасково, е съставил Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 128356, серия АД, от 23.07.2022
г., с който деянието на С. Й. Х., изразяващо
се в управление на ППС, без да е правоспособен водач, е квалифицирано като
административно нарушение по смисъла чл. 150 от ЗДвП. Видно от съдържанието на
процесния АУАН, същият е подписан от С. Х., като в
акта е отразено, че същият няма възражения.
На 23.07.2022
г. П. Г. Н., командир
на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към Районно управление – Хасково при Областна дирекция на МВР -
Хасково, е издал Заповед № 1970з-877/23.07.2022 г., с която на А.С.Х., като
собственик на съответното МПС, е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – временно прекратяване регистрацията на МПС за
срок от 12 месеца. Отнети са два броя регистрационни табели с рег. № ***.
Заповедта е връчена лично на адресата й на 22.08.2022
г.
При така установената по делото фактическа обстановка
и при извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на
принудителна административна марка жалба се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б
"а" от Закона за движение по пътищата, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки,
като прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който е предоставил управлението на собствения си лек автомобил на водач, който
не е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 171,
т. 2а, б "а" от ЗДвП, ПАМ се налагат за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите. В хипотезата на посочената норма се налага ПАМ "прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година".
Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, Раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването
на заповед на посоченото по-горе правно основание – чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП, е констатирано административно нарушение, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. При всички случаи
обаче, длъжностното лице, което издава заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, следва да е
оправомощено за това, съгласно изричното изискване на посочената норма.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Независимо дали
жалбоподателят е релевирал доводи за нищожността на акта, съдът е длъжен,
спазвайки и принципа на служебното начало, да установи дали такава следва да
бъде прогласена с оглед установените факти и приложените доказателства.
Изпълнението на това негово задължение се дължи при всеки случай на допустимо
оспорване. Съгласно ТР № 3/16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС на РБ, при
контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния
акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането
на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването
на акта като такъв. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност,
че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това
и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове (чл. 146, т.
1 - т. 5 от АПК) се
обуславят следните изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за нищожност, когато
неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на
форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени
нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на
волеизявление (липса на
кворум), когато са
повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и когато,
ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения
пред административния орган въпрос, са предпоставка за обявяване нищожността на
акта; 4. основание за нищожността на акта е и липсата на законова опора, тоест
липсата на приложима по време, място и лица материалноправна норма при
издаването на конкретния административен акт; пълна липса на предпоставките,
визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло
лишен от законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде
издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; 5. при превратно
упражняване на власт. На последно място е изискването за съответствие с целта
на закона, което е такова по чл. 146, т. 5 от АПК, като несъответствието на
административния акт с целта на закона обуславя нищожност само тогава, когато
преследваната с него цел е различна от законоустановената и не би могла да се
постигне с никакъв акт.
Въз основа на гореизложеното, съобразено изцяло с
константната съдебна практика, настоящата съдебна инстанция формира извода, че в
случая атакуваната заповед е издадена от некомпетентен административен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а
от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Ръководителят на определената от министъра служба за
контрол е компетентен да приложи ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП и тази му
компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на
контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност да издава
индивидуален административен акт, с който да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП,
имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица.
Налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от
ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. За да е
валидно делегирането, е необходимо да е извършено в писмена форма. В този
смисъл са мотивите в Решение № 946 от 28.01.2016 г. по адм. д. № 3602/2015 г.
на ВАС, VII отд.
По делото е представена Заповед № 272з-2796/09.09.2020
г., видно от която издателят на атакуваната заповед - младши инспектор П. Г. Н. е командир
на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към Районно управление – Хасково при Областна дирекция на МВР -
Хасково. С разпореждане от открито съдебно заседание ответникът е бил задължен
да представи информация за отделните структурни звена в районното управление,
включително и да уточни група „Охрана на обществения ред“ към кое звено на
сектор „Охранителна полиция“, РУ – Хасково, ОД на МВР - Хасково принадлежи. С
писмо от 07.11.2022 г. Началникът на РУ – Хасково конкретизира, че в сектор
„Охранителна полиция“ има две групи – група „Териториална полиция“ и група
„Охрана на обществения ред“.
В Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на
ОД на МВР – Хасково са изброени лицата, компетентни да издават заповеди от вида
на процесната, като това се следва от длъжността, която заемат. В т. 1 до т. 5.
включително на цитираната заповед са изброени: заместник директор на ОД на МВР
– Хасково, началник на отдел, сектори и групи от ОД на МВР - Хасково, които
заемат ръководна длъжност съгласно Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г.
относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР /т. IX/. В т. 6 и т. 7 от цитираната заповед
на Директора на ОД на МВР – Хасково са посочени началниците на РУ и началниците
на сектор/групи „Охранителна полиция“ в РУ, които също заемат ръководна
длъжност съгласно Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. /т. IX.1/. В т. 8 и
т. 9 от цитираната заповед на Директора на ОД на МВР – Хасково са посочени
държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР – Хасково и
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково. Видно от т. 10 и т. 11 на
Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково,
компетентни да издават заповеди от вида на процесната са държавните служители
от звената „Териториална полиция“ и „Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи
„Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Хасково – полицейски органи по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Издателят на оспорения в настоящото производство акт обаче
не заема нито една от посочените по-горе длъжности. Директорът на ОД на МВР –
Хасково не е оправомощил държавните служители от група „Охрана на обществения
ред“ на сектор „Охранителна полиция“, РУ – Хасково, ОД на МВР – Хасково,
какъвто е и лицето Петър Георгиев Накев, да издават заповеди за прилагане на
ПАМ на основание чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Във всички случаи, когато компетентността на издателя
на акта не произтича пряко от закона, а почива на друго обстоятелство, то
следва да бъде установено в производството пред съда по надлежния процесуален
ред, чрез представяне на доказателства за валидно оправомощаване, като
настоящият съдебен състав намира, че това в случая категорично не бе сторено от
страна на административния орган, издал акта и то въпреки дадените му изрични
указания за това, като по делото не е представена никаква друга заповед или
някакъв друг акт, с които да бъде установено и доказано валидното
оправомощаване на командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Хасково при ОД на МВР - Хасково, по реда
на чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
Така, предвид изложеното по-горе по отношение
компетентността на административния орган, съдът констатира, че оспореният
административен акт е издаден от некомпетентен орган – командир на отделение в
група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ –
Хасково при ОД на МВР - Хасково, комуто не са делегирани правомощия по реда на
чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, тоест оспореният
акт е засегнат от първия, посочен в нормата на чл. 146 от АПК, порок – липса на
компетентност. Издаденият от некомпетентен орган индивидуален административен
акт винаги е нищожен, тъй като държавата не е предоставила валидна власт на
органа да я ангажира и да създава валидни права и задължения за частните правни
субекти относно въпроса – предмет на издадения акт. В този
смисъл следва да бъде обявена нейната нищожност.
Въпреки изхода на спора и доколкото от страна на
жалбоподателката не се претендира присъждането на разноски, съдът не дължи
произнасяне в тази връзка.
Въз основа на горното, на основание чл. 172, ал. 2 и
чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд – Хасково,
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-877/23.07.2022 г.,
издадена от командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ – Хасково при ОД на МВР – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: