Р Е Ш Е Н И Е
№809
гр. Перник, 23.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд – гражданска колегия, в публично
съдебно заседание на двадесет
и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Адриан Янев
като разгледа гражданско дело № 02498 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е
искова молба от Т. С.Р., П.Г.Р. и М.Г.Р. срещу „Заводски строежи“ АД, ЕИК
*********, с която е направено искане за осъждане на ответното дружество да
заплати на всеки ищец сумата в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
смъртта на техния наследодател Г.К. Р., настъпила на 10.05.2014 г. в резултат
на трудова злополука от същата датата, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба е посочено, че ищците са наследници на Г.К. Р.. Пояснява се, че Г.К. Р. и
ответното дружество “Заводски строежи” АД се намирали в трудови правоотношения,
като наследодателят на ищците заемал длъжността „К.О.”. На 10.05.2014 г. Г.К. Р.
изпълнявал трудовите си задължения на обект кариера „С.”, когато бил ужилен от
насекомо в задната част на врата. В резултат на ужилването от насекомо Г.К. Р.
получил остър алергичен шок, което довело до неговата смърт. Излага съображения
за наличието на трудова злополука, тъй като инцидентът настъпил по време на
работа, при и по повод на изпълнение на трудовите задължения. Ищците изпитали
силна болка, страдание и емоционален стрес от смъртта на Г.К. Р., като болките
и страданията продължавали и към настоящия момент. Загубили моралната и
материалната подкрепа от Г.К. Р..
„Заводски
строежи“ АД е подало отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността
на исковите претенции и моли същите да се отхвърлят. Счита за неоснователни
претенциите, тъй като злополуката не е призната за трудова с влязъл в сила
административен акт на компетентен орган. Според ответника исковете са
неоснователни, тъй като смъртта на пострадалия не е причинена от трудова
злополука. Пояснява се, че след 14:00 часа на 10.05.2014 г. всички работници,
намиращи се на каменна кариера „С.”, включително и пострадалият Г.К. Р., са
били освободени от изпълнение на трудовите си задължения по изрично нареждане
на работодателя. Според процесуалния
представител на ответното дружество ужилването от насекомо е станало в момент,
когато пострадалият бил официално освободен от задължението да полага труд.
Излагат се аргументи, че след 14:00 часа пострадалият не е изпълнявал възложената
му работа, нито друга работа в интерес на предприятието, т. е. смъртта е
настъпила след края на работния ден, когато той фактически не е изпълнявал
трудови задължения или каквато и да е била работа в интерес на предприятието. Твърди
се, че инцидентът настъпил по време, когато пострадалият е очаквал служебния
превоз и не е бил облечен в работно облекло. Пострадалият не бил уведомил
работодателя, че страда от общо заболяване – алергия, както и че за пострадалия
липсвали медицински противопоказания да изпълнява длъжността „К.О.”, на която
бил трудоустроен. Релевират се доводи, че смъртта е причинена от общо
заболяване (алергия), поради което злополуката не била трудова. Счита за
прекомерен размера на претендираното обезщетение, за което излага съображения.
Прави се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност относно
претендираните вземания.
Трето лице –
помагач „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е подало молба, с която изразява
становище за неоснователност на исковите претенции.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е
представено удостоверение за наследници на Г.К. Р., от което се установява, че
същият е оставил за наследници ищците Т. С.Р. (съпруга), П.Г.Р. (дъщеря) и М.Г.Р.
(син).
По делото са
представени трудов договор от 05.08.2014 г. и допълнително споразумение № */**.**.****
г. към него, от които се установява, че Г.К. Р. и „Заводски строежи” АД се
намирали в трудово правоотношение, по силата на което наследодателят на ищците след
трудоустрояване заемал длъжността „К.О.“, с място на работа - кариера „С.“ и
работно време: 12 часов, двусменен, сменен режим на работа по утвърден график и
сумирано изчисление на работното време с период на отчитане един месец. От
приложената длъжностна характеристика се установява, че основните трудови
задължения за длъжността „К.О.“ се изразяват в следното: отчитане на
произведените и продадените фракции; издаване на износни бележки и фактури;
получаване на парични средства за продадените фракции.
Приложени са
застрахователна полица № *************** от 17.04.2014 г. и списък за
работещите в ответното дружество, от което се установява, че Г.К. Р. е бил застрахован
при застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД“ относно задължителна
застраховка „трудова злополука“, за периода от 18.04.2014 г. до 17.04.2015г.
По делото не
се спори, че Г.К. Р. е бил на работа на 10.05.2014 г. (събота), тъй като е
обявен за официален работен ден с решение № 697 от 14.11.2013 г. на Министерски
съвет, отнасящо се за разместване на почивните дни през 2014 г.
Представена част от книгата за инструктаж (л.
316), от която е видно, че на Г. Р. е проведен ежедневен инструктаж на
10.05.2014 г. От л.321 до л. 325 по делото са приложени документи (карта за
идентифициране на опасности; карта за оценяване на степента на риска; списък на
значими рискове и програма за управление за риска), които са подписани от
представител на ответното дружество, в които се констатира наличието на риск от
ухапване от насекоми в работната среда за длъжността „К.О.“.
По делото са
разпитани свидетелите С.Р. и Н.Н., като в една част техните показания съвпадат,
но в други части са противоречиви.
От показанията
им става ясно, че на 10.05.2014 г. двамата свидетели и Г. Р. са били на работа
на кариера „С.“. Поясняват, че на този ден липсвало ел. захранване на обекта,
поради което същите не работили и се намирали във фургоните, намиращи се на
работното място. От показанията им се установява, че работниците били
транспортирани със служебен превоз до работното място и впоследствие обратно до
домовете им. В тази част показанията на тези свидетелите са еднопосочни и непротиворечиви, поради
което съдът им дава вяра.
Показанията на свидетелите С.Р. и Н.Н. си противоречат
по отношение на облеклото на Г. Р. през работното време на обсъжданата дата.
Свидетелят Р. пояснява, че Р. е бил облечен с работно облекло: панталон –
гащеризон и яке, а свидетелката Н. пояснява, че е бил облечен в цивилно облекло:
панталон, блуза и яке. При преценката на показанията в тази им част, се взе
предвид протокола от 10.05.2014 г. за оглед на местопроизшествие, в който е пояснено, че Р. е бил облечен със
син дънков панталон, тъмносин пуловер, оранжева тениска и яке. Тази информация
в обсъжданото писмено доказателство се подкрепя от показанията на ищцата Т.Р.,
дадени в досъдебно производство №***по описа за 2014 г. на 02 РУ „Полиция“ към
ОДМВР – Перник, в които посочва, че Р. е бил облечен с личните си дрехи. Тези
изявления на ищцата, преценени по реда на чл. 175 ГПК и изготвеният протокол за
оглед на местопроизшествие, дават основание на съда да даде вяра на показанията
свидетелката Н.Н. в частта, с която посочва, че по време на работа Г. Р. не е
носил работно облекло. В допълнение следва да се поясни, че от показанията на
свид. Н. се установява, че на Р. му е било разрешено да носи цивилни дрехи,
когато работи на катара.
Тези
свидетелите дават още информация, че на обсъжданата датата около 14 часа Г. Р.
се оплакал от ухапване от насекомо в областта на врата и излезнал от фургона, в
който се намирал. Веднага след това Г. Р. паднал на земята в неподвижно
състояние. Свидетелят Р. му оказал първа помощ и дал указания на Н. да се обади
на телефон 112. Последната повикала бърза помощ, при което свид. Р. решил да
пресрещне линейката, за да я упъти до точното място на инцидента, а свид. Н.
останала, за да помогне на пострадалия. Впоследствие дошли лекари, които
установили, че Г. Р. е починал. Съдът кредитира тези показания, тъй като в
обсъжданата част са последователни и непротиворечиви.
Показанията на
свидетелите свидетелите С.Р. и Н.Н. си противоречат по отношение на това дали
работещите на кариерата били освободени по – рано от трудовите си задължения. В
тази връзка свид. Р. твърди, че липсвало нареждане, за да си тръгнат по – рано
от работа, а свид. Н. заявява, че получила устно позволение по телефона да си
тръгна по – рано, което предала на другите. Съдът дава вяра на показанията на
свид. Р. в обсъжданата част, като приема, че работниците не са получили
разрешение по – рано да приключи работното време. Кредитират се показанията на
свидетеля, заради непосредственото впечатление от разпита, както и че същите са
категорични, като свидетелят заявява, че към 17:30 – 18 часа е пристигнал
бусът, с който били превозвани работниците в края на работния ден. Следва да се
отбележи, че показанията на свид. Н. в обсъжданата част имат известна
непоследователност. Същата заявява, че около 14 – 15 часа трябвало пристигне служебното МПС , което да
ги откара от работното място, но никъде в показанията си не твърди, че около
тези часове е пристигнал служебния превоз.
По делото са
изслушани и приети основно и допълнително заключение на комплексна
съдебномедицинска експертиза. От заключението става ясно, че е налична малка
раничка по задната повърхност на врата в областта на трети шиен прешлен на
пострадалия Р.. Същата била с кръгловата до цепковидна форма с дължина около 1
милиметър, в дъното на която се намирало жило на насекомо. Кожата около
ужилването била със сивкаво – кафеникав цвят. Поясняват за наличието на оток на
мозъка и на белите дробове. Вещите лица поясняват, че смъртта се дължи на
алергичен (анафилактичен) шок, довел до остра сърдечносъдова и дихателна
недостатъчност, развило се в резултат на ужилване от насекомо. Експертите
поясняват, че анафилактичният шок представлява остро настъпващ синдром, който
се дължи най –често на ИгЕ (имуноглобулини Е)
- медиирана реакция при предварително сенсибилизирани индивиди. Това са
индивиди, имали предшестващ контакт с алергена. Анафилактичният шок настъпва
бързо – за минути след ужилване, в резултат на дрегуналация на мастоцити и
базофили – клетки, които освобождават медиатори, предизвикващи повишена
пропускливост на артериолите и венулите, загуба на плазма, хемоконцентрация,
натруоване на кръв във вътрешните органи и рязко настъпваща хипотония. Тези
процеси довели патологоанатомичните изменения във вътрешните органи на
пострадалия, установени при аутопсията. Експертите са категорични, че смъртта
на Р. е причинно – следствена връзка с процесите, респ. реакциите, настъпили
след ужилването от насекомо.
Вещите лица
поясняват, че пострадалият е страдал от хипертонична болест на сърцето и
неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения с диабетна
полиневропатия. Поясняват, че сърдечните заболявания са само допълнителен
фактор, утежняващ анафилактичния шок, който само по себе си е високо рисков и
животозастрашаващ синдром.
Според
експертите липсвало информация за предхождаща алергия при ужилване от инсекти.
Пояснява, че в медицинската документация за здравословното състояние на
починалия, не се установяват данни за алергия и по – конкретно няма данни за
инсект – алергия.
Вещите лица
допълват още, че алергията не представлява самостоятелно заболяване според
актуалната редакция на Международната класификация на болестите. Същата е
патологична реакция на организма на свръхчувствителност в резултат на
сенсибилизация към безвредни субстанции на околната среда. Веществата към които
възниква алергична реакция се наричат алергени, а образуваните от имунната
система на организма в отговор на алергените – антитела. В зависимост от вида
на алергена, начина на проникване/контакт с организма, тежестта на сенсибилизацията
и наличие на придружаващи фактори, се наблюдават различни по тежест и
локализация алергични симптоми или органоспецифични алергични болести (напр.
астма, вазомоторен и алергичен ринит, атопичен дерматит и други).
Съдът
кредитира изцяло заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза.
Същото е подробно обосновано и изготвено от специалисти в съответна научна
област – алерголог и безопасни условия на труд. Заключението изцяло намира
опора в писмените доказателства по делото – аутопсионен протокол, пациентско
медицинско досие, личното трудово досие и документи, послужили за издаване на
административния акт, установяващ трудовата злополука.
По делото е
приложена декларация за трудово злополука, която е депозирана с вх. № ***/**.**.****
г. в ТП – НОИ – Перник и се отнася за гореобсъждания инцидент. Постановено е
разпореждане № 9 от 23.01.2018 г. на длъжностно лице на Териториално поделение
– Перник към Националния осигурителен институт, с което инцидентът на
10.05.2014 г. с Г. Р. е признат за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Посоченото
разпореждане е обжалвано от ответната страна по административен ред пред
горестоящия административен орган, при което жалбата е отхвърлена с решение №
КПК – 7 от 24.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ гр. Перник. Впоследствие
ответното дружество е обжалвало административния акт пред съответния
административен съд, при което жалбата е отхвърлена с влязло в сила решение № ***/**.**.****
г., постановено по адм. д. № ***/**** г. по описа на Административен съд –
Перник. Това води до извод, че е налице влязъл в сила административен акт, с
което горепосоченият инцидент е признат за трудово злополука.
По делото са
разпитани свидетелите М. И. и Р.С., чиито показания имат отношение за
изпитаните болки и страдания от ищците. От техните показания става ясно, че
семейството на починалия било много сплотено, задружно, като неговите членове
живеели в пълна хармония, разбирателство и решавали заедно семейните въпроси.
Винаги били заедно на празници, семейни поводи, различни тържества и екскурзии.
Поясняват, че
децата П.Г.Р. и М.Г.Р. били силно привързани към своя баща Г. Р., който винаги
ги е подкрепял и помагал да се изградят като личности. Според свидетелите съществувала силна
емоционална връзка и между Т. С.Р. и Г. Р., като се дава информация, че винаги
били заедно. Пояснява, че съпрузите
имали общи професионални интереси в сферата на геодезията и взаимно си
помагали.
Обсъжданите
свидетели дават информация, че след смъртта на Г. Р. ищците се намирали в
стресова ситуация, били неадекватни и в невъзможност да осмислят случилото се. Т.Р.
приемала медикаменти, за да се справя с първоначалния шок. Впоследствие ищците усетили
липсата на своя баща, респ. съпруг. Поясняват, че ищците много страдат от
загубата на Р. и не могат да се примирят с тази мисъл.
Става ясно, че
към настоящия момент ищцата Т.Р. е с разклатено емоционално състояние, често
плаче, изпитва тревожност, напрегнатост и безпомощност. Същата изпитвала
затруднения да издържа своя син като студент, както и загубила опора в личен и
професионален план.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно чл.
200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Съгласно
чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза,
и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване.
Както по – горе
се отбеляза безспорно по делото е, че страните се намират в трудови
правоотношения. Съдът счита, че е налице трудова злополука по смисъла на чл.
55, ал. 1 КСО, която е установена за такава по съответния ред, видно от
представените по делото доказателства, а именно разпореждане № 9 от 23.01.2018 г. на длъжностно лице на ТП – Перник на
НОИ, който административен
акт е влязъл в сила. В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника
за липсата на административен акт, установяващ трудовата злополука.
Наличието на
влязъл в сила административен акт, установяващ наличието на трудова злополука
води до извод за неоснователност на възражението на ответника, че инцидентът е
настъпил по време, когато пострадалият не е изпълнявал трудовите си задължения,
както и че алергията представлявала общо заболяване. Това е така, тъй като с
обсъждания административен акт, установяващ трудовата злополука, е налице
произнасяне по наличието на връзка между внезапното уреждане и изпълняваната по
трудово правоотношение работа, както и за характера на увреждането (че не е
общо заболяване). Единствено за допълнение следва да се отбележи, че смъртта е
настъпила в период, когато пострадалият е изпълнявал трудовите си задължения,
тъй като инцидентът е през работно време и на работното място. Следва да се
поясни, че според вещите лица алергията не е общ заболяване по МКБ, а
представлява патологична реакция на организма.
Неоснователно е
възражението за съпричиняване, че пострадалият не е уведомил работодателя за
наличието на алергия от инсекти. Според вещите лица липсвало информация за
предхождаща алергия при ужилване от инсекти. Експертите са проверили
медицинската документация за здравословното състояние на починалия и са
установили липсата на данни за алергия и по – конкретно няма данни за инсект –
алергия. Единствено в протокола за аутопсия се посочва, че по данни на близки е
налице от детска възраст алергия към насекоми. Въпреки това, съдът се опира на
експертното заключение, тъй като липсва информация точно кои лица са дали
подобна информация на патолога, а и този извод се разколебава от медицинската документация, в която
съществува данни за извършени две операции, при които не са декларирани алергии.
Съдът намира
за неоснователно възражението за съпричиняване, изразяващо се в това, че
пострадалият не е бил облечен с работно облекло. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Съдът намира, че
пострадалият не е допуснал груба небрежност, като не е носил работно облекло. Действително касае
за неизпълнение на трудово задължение за спазване на охраната и безопасността
на труда, но същото не е съществено,
което да доведе до груба небрежност от страна на пострадалия. Не всяко действие
на работника в нарушение на инструктажа по безопасност на труда съставлява
груба небрежност. Небрежността като понятие в гражданското право е модел на
поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа. Работникът действа при груба
небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният
би положил в подобна обстановка. В настоящия случай липсват доказателства, че
работното облекло би предотвратило подобно ужилване от насекомо. Изключително
важно е да се отбележи, че е било обичайна практика пострадалият да не носи
работно облекло, тъй като му е било позволено да носи цивилни дрехи, когато
работи при кантара. Работодателят неправомерно е разрешил на работник да не се
носи работно облекло, а впоследствие се цели извличане на благоприятни
последици (намаляване на обезщетението посредством съпричиняване) от
собственото си неправомерно поведение.
Настоящият
състав намира, че е налице увреждане на неимуществени права на Т. С.Р., П.Г.Р.
и М.Г.Р.. В случая неимуществените вреди се изразяват в причинени болки,
страдания, които са причинени от смъртта техния наследодател (съпруг за първия
ищец и баща за втория и третия ответник).
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост“.
Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За обезщетение на понесените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес, съдът приема за достатъчна
сумата както следва: 100 000 лева за П.Г.Р., 100 000 лева за М.Г.Р. и
130 000 лева за Т. С.Р. (последната претендира по – нисък размер, който
следва да се присъди).
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в
резултат на трудовата злополука при смърт на пострадалия работник, се взе
предвид обстоятелствата, свързани с възрастта на тримата ищци, възрастта на
починалия, внезапността на смъртта, характера на взаимоотношенията и на
емоционалната връзка между ищците П.Г.Р. и М.Г.Р. и починалия (деца и родител)
и между ищцата Т. С.Р. и починалия (съпрузи). Отчита се още страданията, които
смъртта е причинила и продължава да причинява на ищците (най – вече на ищцата Т.Р.).
Взе се предвид изпитаният първоначален шок и стрес от ищците от внезапната
загуба на техния наследодател. Отчита се още, че е съществувала силна семейна
връзка между членовете на семейството, която е прекъсната смъртта на Г. Р.. Отчита
се още, че Т.Р. е загубила опора в личен и професионален план, което мотивира
съда да определи по – висок размер на обезщетение (присъдено съобразно размера
на претенцията).
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. Съгласно чл.
359, ал. 1, т. 3 КТ исковете по трудови спорове се предявяват в 3 – годишен
срок по всички останали случаи, извън хипотезите на т. 1 и т. 2 от обсъжданата
разпоредба. На основание чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ, съдът приема, че началният
срок започва да тече на 10.05.2014 г., когато е настъпила смъртта на
наследодателя на ищците, което означава, че давностният срок изтича на
10.05.2017 г. Исковата молба е подадена на 10.05.2017 г. (на последния ден),
което преди да изтече давностният срок. Обстоятелството, че съдът се е
произнесъл на 15.05.2017 г. по отношение администрирането на исковата молба, не
води до обратния извод. Това е така, тъй като е меродавно датата на подаване на
исковата молба (или нейното пощенско клеймо), а не постановяването на съдебните
актове по нейното администриране или датата на образуване на делото.
Налага се извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 200, ал. 1 КТ, поради което следва да се
ангажира отговорността на работодателя за причинените болки и страдания на
наследниците на починалия Г. Р..
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане длъбникъ се смята в
забава и без покана. Това налага да се присъди законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 10.05.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Горното води до извод за основателност на исковите претенци, поради което
същите следва да се уважат в предявените размер от 100 000 лева.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право да получи разноски съобразно уважената част на исковите претенции. Видно
от представения договор за правна защита се установява, че полза на тримата
ищци е предоставена безплатна адвокатска помощ. Вземайки се предвид размера на
уважените искове и чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, намира че следва да се присъди в полза
на процесуалния представител на страните адвокатски хонорар в размер на 3 530
лева.
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати
държавна такса и разноски за експертизи съобразно уважената част на исковите
претенции. Предвид изложеното ответникът следва да заплати сумата от 618, 02
лева за възнаграждения за вещи лица и 12 000 лева – държавна такса по
трите искови претенции.
Водим
от горното, Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Заводски строежи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. «Мошино», представлявано от Светлозар Чопев – изп. директор ДА
ЗАПЛАТИ на Т. С.Р., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 100 000
(сто хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди (болки и страдания), от смъртта на нейния наследодател Г.К.
Р., настъпила на 10.05.2014 г. в резултат на трудова злополука от същата
датата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Заводски строежи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. «Мошино», представлявано от Светлозар Чопев – изп. директор
ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Р., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 100 000
(сто хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди (болки и страдания), от смъртта на нейния наследодател Г.К.
Р., настъпила на 10.05.2014 г. в резултат на трудова злополука от същата
датата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Заводски строежи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. «Мошино», представлявано от Светлозар Чопев – изп. директор ДА
ЗАПЛАТИ на М.Г.Р., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 100 000
(сто хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди (болки и страдания), от смъртта на нейния наследодател Г.К.
Р., настъпила на 10.05.2014 г. в резултат на трудова злополука от същата
датата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Заводски строежи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. «Мошино», представлявано от Светлозар Чопев – изп. директор ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А.А. *** сумата от 3530 лева,
представляващо адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА „Заводски строежи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. «Мошино», представлявано от Светлозар Чопев – изп. директор ДА
ЗАПЛАТИ по банкова сметка ***,02 лева – заплатено възнаграждение на
вещи лица и сумата от 12 000 лева – държавна такса по исковите
претенции.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач „ДЗИ – Общо застраховане”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 98Б.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с
оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: