№ 29023
гр. С, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110114724 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 84679/12.03.2024 г. на Д. К. П. с ЕГН:
**********, гр. С, УЛ.АЙТ 8, вх.Б, ет.02, ап.208, , действащ чрез адвокат Т. С. Р., със съдебен
адрес: гр. С, УЛ.А, ТД ***, срещу „ЮБ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. ОП № 260, представлявано от Д. ***********, ****, чрез юрисконсулт
НК.
В срока за отговор е постъпил такъв по реда на чл. 131 от ГПК.
На основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2024 г. от 10.00
часа, за когато да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл.79, ал. 1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС) за сумата 4878 лв., изтеглени от карта с №
417099хххх2992, и за сумата от 1869.00 лв., изтеглени от карта с № 541196хххх5012, или
общо сумата от 6747 лв., както и иск по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 10000
лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 06.05.2023 г. ищецът е извършил плащане в 13.09 часа
в обект на фирма „***“ с приложение „***“, инсталирано на телефона му, на стойност
209,99 лв., за закупуване на прахосмукачка, като парите са заплатени с кредитната му карта с
№ **************2. На 07.05.2023 г. в 20.41 ч., прибирайки се към дома си, ищецът
пазарувал в кварталния магазин „С“, находящ се на адрес булНГ № 108 в ж.к. СГ,
закупувайки стоки на стойност 19.23 лв., заплатени със същото приложение. В 22.20 ч.
проверил имейла си и забелязал, че има известие от ответната банка, че в 20.48 часа с
кредитната му карта е извършена успешна транзакция към **** КЗ“ на стойност 1869 лв.,
която била цялата налична сума към момента в кредитната карта. Веднага влязъл в банковия
си акаунт и установил, че наличността в дебитната му карта е 22 лв., при условие, че
трябвало да са налични 4900 лв. Позвънил на КОЛ-центъра на банката, за да съобщи за
случая, като служителката, приела обаждането, потвърдила, че имало извършени транзакции
1
с двете му карти, като от кредитната транзакцията била на стойност 1869 лв., а от дебитната
– на стойност 4878 лв., като и двете транзакции били плащания към **** КЗ“. Сочи, че в
първия работен ден е подал жалба в банката. На 10.05.2023 г. в клон на банката подал
формуляр за оспорване на плащане с банкова карта, два броя, за двете карти. Било му
издадено извлечение за извършените транзакции. Ищецът изпратил официален имейл до
банката, прилагайки всички документи, които притежава, а в отговор получил официално
писмо, в което се твърдяло, че плащанията са извършени на ПОС-терминал, а на 07.05.2023
г. в 20.27 часа, банката му била изпратила уникален активационен код чрез СМС за
активиране на дигитален портфейл „***“ и че единственият, който е отговорен за
средствата, съхраняващи се в банката, е ищецът. Сочи, че в посочения от банката ден и час
не е получавал никакъв СМС на мобилния си номер и че банката-ответник не е спазила
правилата за задълбочено установяване на идентичността на клиенти. Твърди, че банката не
е положила дори минимум усилия да предпази вложените от него средства в тази банка,
като вследствие на това е бил лишен от възможността да използва своите лични средства,
като бил и принуден да заплаща изпразнената кредитната карта. Сочи, че изкарва тези пари с
тежък труд и ги е вложил в банката, защото е мислел, че са защитени и ще бъдат опазени,
като е вярвал на банката, имал е доверие в банковите институции, което е било нарушено от
ответника. Сочи, че ответникът го е накарал да се чувства като глупак с твърдението, че за
всичко е виновен само той. Твърди, че е загубил съня си, постоянно мислел какво повече е
следвало да направи, за да опази средствата си. Претендира неимуществени вреди на
стойност 10000 лв., както и да му бъдат възстановени изтеглените без негово съгласие сума
от 4878 лв., изтеглена от карта с № 417099хххх2992, и сума от 1869.00 лв., изтеглени от
карта с № 541196хххх5012, или общо сумата от 6747 лв. Моли съда да уважи исковата
претенция и да му присъди разноски.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като
оспорва исковите претенции. Признава обстоятелството, че между страните съществува
валидна облигационна връзка по силата на сключени между страните Договор от 17.06.2021
г. за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК207354 „MasterCard Standard” с
№ 541ххххххх5012, както и Договор от 09.03.2021 г. за предоставяне на банкови услуги на
физически лица по програма „Моето семейство“ за сметка с посочен конкретен номер и с
издадена по нея дебитна карта „Visa Classic” с № 4170хххххххх2992, Договор от 10.05.2023
г. за издаване и обслужване на персонална дебитна карта „Visa Classic” с № 4170хххххх3042.
Страните били обвързани и с Договор от 09.03.2021 г. за предоставяне и ползване на
услугата „интернет банкиране“. Не оспорват и фактите, изложени от ищеца, че и двете
платежни операции, представляват картови плащания за покупка на стоки, извършени с
посочените карти. Излагат подробни данни за осъществяване на плащанията като дата, час
на плащането, сума и място на извършената транзакция. Признава, че ищецът е възстановил
по своята партида, по която се обслужват задълженията му по кредитната карта сумата от
1869.00 лв. на 09.08.2023 г., което било отразено и в месечното извлечение. Счита за
безспорно между страните, че и двете платежни операции са осъществени чрез технологията
NFC – near-field communication на физически ПОС-терминал в магазин за техника с
използването на специалното приложение цифров мобилен портфейл „One Wallet by
Postbank”, в което предварително са били регистрирани и добавени кредитната и дебитната
платежни карти на ищеца, което от своя страна било реализирано чрез ръчно, еднократно и
безпроблемно въвеждане на съответните персонализирани средства за сигурност – точни
номера на кредитната и дебитната карти, точен срок на валидност на двете карти и коректни
символи от CVC2/CVV-2 кодовете на двете карти. Сочи, че самото активиране на
приложението се е случило чрез заявяването му в профила на електронно банкиране на
ищеца, достъп до което се осъществява с потребителско име и парола, известни само на
титуляра, както и с въвеждане на еднократен 6-цифрен код, изпратен на телефонния му
номер от банката, които са предоставени и известни единствено на картодържателя титуляр,
2
респективно на титуляра на ползвания от картодържателя телефонен номер. След като
операциите са били допълнително верифицирани чрез отключването на мобилния телефон
на ищеца със съответния ПИН-код или биометрични данни, те са били успешно
осчетоводени и изпълнени автоматично от банковата система. Счита, че няма спор и по
обстоятелството, че ищецът ползва и предварително инсталирано на неговия смартфон
допълнително приложение за сигурно извършване и потвърждаване на платежни и
неплатежни операции чрез интернет-банкиране, предлагано от ответната банка, а именно
„софтуерен токън“. Оспорва останалите твърдения и доводи на ищеца, на които основава
претенциите си като неверни, неоснователни и недоказани.
Ответникът оспорва твърдението, че ищецът е имал качеството на потребител по смисъла
на §1, т. 40 от ПЗР на ЗПУПС при подписването на процесните договори. Твърди, че
платежните услуги са използвани от ищеца за търговски цели във връзка с неговата
търговска дейност като едноличен собственик и управител на *****“ ЕООД, както и в
качеството му на лице, упражняващо свободна професия като геодезист, регистриран в
БУЛСТАТ-регистъра. Счита, че по посочените съображения ищецът не може да се ползва от
предвидената от ЗПУПС и ЗПП потребителска защита.
Оспорва твърдението в исковата молба, че чрез използването на издадените от ответната
банка в полза на ищеца кредитна карта „MasterCard Standard“ с № 5411ххххххх5012 и
дебитна карта „Visa Classic“ с № 4170хххххххх2992, както и чрез допълнително инсталирано
мобилно приложение („цифров портфейл“) за сигурни безконтактни плащания на физически
ПОС-терминали и плащания в интернет „One Wallet by Postbank“, на 07.05.2023 г. във
времевия интервал 20:48 ч. - 20:49 ч. били извършени две неразрешени платежни операции, а
именно: едно плащане за покупка на стоки, извършено с кредитна карта „MasterCard
Standard“ с № 5411ххххххх5012 с титуляр Д. П. чрез приложението „One Wallet by Postbank“
на физически ПОС-терминал в магазин ****“ в гр. С район М, ул. „ОП“ № 265, в размер
на 1 869,00 лв., и второ плащане за покупка на стоки, извършено с дебитна карта „Visa
Classic“ с № 4170хххххххх2992 с титуляр Д. П. чрез приложението „One Wallet by Postbank“
на физически ПОС-терминал в магазин ****“ в гр. С район М, ул. „ОП“ № 265, в размер на 4
878,00 лв.
Оспорва твърдението в исковата молба, че 7 минути преди извършването на двете спорни
картови плащания, в 20:41 ч. на 07.05.2023 г. ищецът бил използвал своето приложение
цифров портфейл за плащане с кредитната си карта в друг магазин за хранителни стоки „С“,
находящ се в гр. С, район С“, ул. „НГ“ № 108, който бил значително по-отдалечен от
магазина за техника, в който са реализирани оспорените плащания. Счита, че това твърдение
ищецът се домогва да докаже доказателствено релевантния факт, че не той, а някое друго
неизвестно трето неоправомощено лице е извършило тези 2 плащания на физически ПОС-
терминал в магазина за техника, са частично верни (по отношение плащането в магазина за
хранителни стоки), но в по-голямата си част са голословни, не могат да установят посочения
важен доказателствено релевантен факт и не се подкрепят от безспорните писмени
доказателства по делото, както и от наличните данни за тези платежни операции в банковата
информационно-счетоводна система. Счита, че не отговаря на истината и твърдението на
ищеца, че плащането в 20:41 ч. на 07.05,2023 г. в магазина за хранителни стоки било
извършено с кредитната му карта чрез ползваното от него приложение „One Wallet by
Postbank“, доколкото от данните в банковата система се установява, че тази транзакция е
била извършена с друго ползвано от него приложение „Apple Pay“. Твърди, че ищецът
ползва услугата за дистанционни плащания „интернет банкиране“, предлагана от банката,
което се потвърждава от него и в самата Искова молба, като очевидно е ползвал паралелно и
двете приложения за извършване на дистанционни плащания в електронна среда и
плащания на реални ПОС-терминали „One Wallet by Postbank“ и „Apple Pay“, инсталирани и
активирани на две различни свои мобилни устройства.
3
Ответникът твърди, че от подписаните от ищеца Общи условия за електронно банково
обслужване „интернет банкиране“ било видно, че още от 09.03.2021 г. последният ползва
услугата „интернет банкиране“. В конкретния случай, при прегледа на електронните записи
и наличните данни в банковата система се установява, че на 07.05.2023 г., след извършена
еднозначна положителна електронна идентификация на ищеца чрез коректно въвеждане на
код за достъп до системата (комбинация от неговите потребителско име и парола) в 20:24 ч.
от IР-адрес 92.247.195.180 бил осъществен достъп до потребителския му профил в системата
„интернет-банкиране“ (или „е-Postbank“), чрез който можело да се използват активно, както
разплащателната му сметка, така и кредитната и дебитната му карти за извършване на
изходящи платежни операции и за други неплатежни услуги, свързани с интернет-
банкирането. В рамките на тази потребителска сесия била заявена регистрацията на
приложението цифров портфейл „One Wallet by Postbank“ на името на Д. К. П..
Инсталацията и активацията на това приложение е завършила в 20:32 ч. на същата дата след
въвеждането на изпратения в 20:27 ч. чрез SMS/Viber - съобщение на телефонния номер на
клиента (*************) активационен код, като елемент от категорията „притежание“ по
смисъла на чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗПУПС, като мобилният телефонен номер (както и
електронния му пощенски адрес: ****************@***.**) е предоставен от него на банката
при регистрирането му като титуляр и оправомощен държател за ползване на услугата
„интернет банкиране“ за посочената банкова сметка и кредитна карта, видно от приложените
писмени доказателства към отговора на исковата молба. Ищецът получил съобщения на
телефонен номер *************.
Ответникът твърди, че на 07.05.2023 г., след осъществен достъп в 20:24 ч. до своя профил
в системата на банката за интернет банкиране, ищецът заявил създаването, регистрацията и
добавянето на своите кредитна карта „MasterCard Standard“ и дебитна карта „Visa Classic“ в
цифровия мобилен портфейл „One Wallet by Postbank“ (чрез въвеждане на потребителско
име и парола за услугата „интернет банкиране“ и потвърждаване на това действие с
въвеждането на получения на телефонния номер ************* на ищеца активационен код
в 20:32 ч., с което активационният процес е завършил), след което ползвайки това
приложение - цифров портфейл, чрез технологията NFC (nearfield communication) са били
извършени и двете спорни картови плащания на физическия ПОС- терминал в магазин
****“, съответно в 20:48 ч. и в 20:49 ч. на същата дата. За да стане ясен механизмът на
осъществяване на двете платежни операции, тук ще проследим по-подробно процеса по
заявяване, регистриране, инсталиране и активиране на приложението цифров мобилен
портфейл „One Wallet by Postbank“. Ответната банка подробно описва процедурата по
активиране на електронно банкиране, както и останалите приложения, ползвани от ищеца.
Според ответника плащанията на физически ПОС-терминал с дигитализирана карта,
издадена от ответната банка, предполагат извършването на поредица от действия от страна
на картодържателя, при което се използват множество персонализирани характеристики и
средства за сигурност, чрез които се постига високо ниво на сигурност на платежните
операции. Наред с това ответната банка провеждала цялостна комуникационна кампания
спрямо клиентите си със съвети за опазване от неправомерни дейния, на средствата за
сигурност и идентификация при извършване на платежни операции чрез платежните
инструменти за дистанционно банкиране. В частност, съобщението до клиента с
еднократния код съдържа ясно предупреждение кодът да се въведе единствено в
приложението „One Wallet by Postbank“. Платежните операции на виртуален или физически
ПОС-терминал се потвърждават чрез методите на отключване на съответното мобилно
устройство, на което е дигитализирана картата, а именно: лицево разпознаване („FacelD“),
пръстов отпечатък („Fingerprint“) и „ПИН“-код, както на практика работи всяко приложение
за цифров портфейл. Посочените методи отговарят в пълна степен на изискванията за
задълбочено установяване идентичността на платеца, заложени в чл. 100, ал. 4 от ЗПУПС и
регулациите на Европейския Банков Орган, съгласно Директива (ЕС) 2015/2366 от
4
25.11.2015 r./PSD2/. В случая се използват поне два от следните независими елементи: 1.
„ПИН“-код, което представлява елементът „знание“ тъй като е известен само на ползвателя;
2. „СИМ“-карта на мобилния телефон, представляващо елементът „притежание“, тъй като се
ползва само от ползвателя; и 3. лицево разпознаване („FacelD“) или пръстов отпечатък
(„Fingerprint“), което представлява елементът „характерна особеност“, уникални
биометрични данни, характеризиращи еднозначно ползвателя.
С оглед изложените доводи, ответникът счита, че ищецът е отговорил на ,.фишинг“-
съобщение и е предоставил своите лични данни и идентификатори на ползваните платежни
инструменти, включително кодът за активиране на приложението „One Wallet by Postbank“
на трето неоправомошено лице, което той е сторил в условията на груба небрежност.
Ответникът изразява становище, в случай че се докаже, че ищецът като ползвател на
услугата „интернет банкиране“ и приложението „One Wallet by Postbank“ действително не е
наредил или дал съгласието си за извършване на процесиите 2 платежни операции, това би
довело до извода, че той е допуснал трето лице в един и същ момент: да знае
потребителското име и паролата за влизане в профила му в платформата на банката за
„интернет банкиране“; да държи кредитната и дебитната му карти или да знае всичките им
индивидуализиращи белези; да има достъп до мобилния му телефон и до електронната му
поща, на които са получени съответните уникални кодове за активиране на ползваното
приложение „One Wallet by Postbank“. Счита, че подобно разкриване на лични данни и
информация, и предоставяне на достъпи, ако не е извършено умишлено от ищеца, следва да
се приеме, че представлява груба небрежност. Счита, че доколкото се отрича лично
нареждане на процесиите 2 транзакции, то от представените до момента данни и
доказателства, безспорно се достига до извод, че не са спазени изискванията по чл. 75, т. 2 от
ЗГГУПС и клиентът е предоставил на трето лице целия набор от лични данни и
идентификатори на кредитната и дебитната си карти, достъпа си до електронното
банкиране, изпратените кодове от страна на банката за активация на приложението „One
Wallet by Postbank“, които действия са позволили ползването на кредитната и дебитната му
карти и профила му в електронното банкиране по описания по-горе начин, като това би
означавало, че на основание чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС сумите на спорните 2 транзакции не
подлежат на възстановяване от страна на банката.
Твърди, че в настоящия случай са приложими разпоредбите на разпоредбата на чл. 81, ал.
1 от ЗЗД и чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, като счита, че ищецът не е положил дължимата грижа на
„добрия стопанин“, не е защитил в изискуемата от закона и от договорните отношения с
доставчика, степен своите лични данни и компютърни файлове, което евентуалното е довело
и до настъпване на претендираните в настоящия процес неблагоприятни последици от
евентуално осъществени неразрешени платежни операции, за които банката-длъжник (в
случая) не може да бъде държана отговорна, а следва да бъдат поети изцяло от ищеца.
Оспорва и иска за неимуществени вреди, като сочи, че поведението и действията на
банковите служители са правомерни, съобразени с изискванията на приложимите
нормативни актове и вътрешнобанковите правила и процедури, както и че не е налице
немарливо или по друг начин неправомерно поведение на банковите служители по
съхраняване паричните средства на ищеца, нито действия в нарушение доверието в
банковата институция относно сигурността на съхраняваните пари на ищеца, във връзка с
оспорените 2 платежни операции поради тяхната евентуално твърдяна неразрешеност, което
обуславя липса на противоправно поведение от служителите на ответното дружество, като
един от основните елементи на фактическия състав на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД във
връзка с чл. 49 от ЗЗД.
Моли съда да отхвърли исковата претенция и да им присъди разноски.
СЪДЪТ приема за безспорни и ненуждаещи се в отношенията между страните следните
обстоятелства: между страните съществува валидна облигационна връзка по силата на
5
сключени между страните Договор от 17.06.2021 г. за кредитен лимит за издаване на
кредитна карта № МК207354 „MasterCard Standard” с № 541ххххххх5012, както и Договор от
09.03.2021 г. за предоставяне на банкови услуги на физически лица по програма „Моето
семейство“ за сметка с посочен конкретен номер и с издадена по нея дебитна карта „Visa
Classic” с № 4170хххххххх2992, Договор от 10.05.2023 г. за издаване и обслужване на
персонална дебитна карта „Visa Classic” с № 4170хххххх3042. Страните били обвързани и с
Договор от 09.03.2021 г. за предоставяне и ползване на услугата „интернет банкиране“. Не
оспорват и фактите, изложени от ищеца, че и двете платежни операции, представляват
картови плащания за покупка на стоки, извършени с посочените карти. Излагат подробни
данни за осъществяване на плащанията като дата, час на плащането, сума и място на
извършената транзакция. Признава, че ищецът е възстановил по своята партида, по която се
обслужват задълженията му по кредитната карта сумата от 1869.00 лв. на 09.08.2023 г., което
било отразено и в месечното извлечение. Счита за безспорно между страните, че и двете
платежни операции са осъществени чрез технологията NFC – near-field communication на
физически ПОС-терминал в магазин за техника с използването на специалното приложение
цифров мобилен портфейл „One Wallet by Postbank”, на основание чл. 146 от ГПК.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: спазването на изискванията за съхранение на потребителско име, пароли,
пин-кодове и други идентификационни средства за извършване на разплащане с процесните
картови сметки, онлайн банкиране и плащане през отдалечен достъп през банковия си
акаунт, разкрит при ответника, по начин, че същите да са останали недостъпни за трети лица
към момента на процесните транзакции; наличието на противоправно поведение на
служител на ответната банка, което е причинило неимуществени вреди на ищеца по
посочения в исковата молба начин и техния размер, както и всички положителни факти и
твърдения, на които основава исковата си претенция, в това число и всички такива, от които
черпи изгода за себе си.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е и следва да докаже наличието на
правопогасяващи и правоизключващи обстоятелства, както и всички свои възражения, от
които черпи изгода за себе си.
По доказателствата:
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към исковата
молба и към отговора на исковата молба.
ДОПУСКА съдебно-компютърна експертиза със задачи, посочени в отговора на исковата
молба, при депозит от 600 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок по депозитната
сметка на СРС.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на доказателство за внесен депозит в
дадения срок, съдът ще разгледа делото без събиране на това доказателство.
УКАЗВА на ответника, че следва да осигури достъп до всички относими устройства,
системи и документация на Банката на вещото лице по компютърната експертиза, в
противен случай съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за които ответникът е
създал пречки за събиране на доказателства.
ДОПУСКА един свидетел на ищеца при условията на довеждане за установяване на това
как се е отразила ситуацията, предмет на спора, на ищеца, като отхвърля искането за
допускане на втори свидетел за същите обстоятелства, като неоснователно.
УКАЗВА на ищеца да води свидетеля в първото по делото открито съдебно заседание с
валиден документ за самоличност, в противен случай същия няма да бъде допуснат до
разпит.
ОПРЕДЕЛЯ срок за допускане на доказателства – първото по делото открито съдебно
заседание.
6
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще заплати
държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни
представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой
процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат
към Център по медиация или медиатор от Единния регистър
на медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?
id=2), като медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби»,
която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат
информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955 423,
на електронен адрес: ********@******.***, както и в Центъра за спогодби и медиация на
адрес: гр. С, бул. Цар Борис ІІІ № 54, ет. 2, стая 204.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7