Решение по дело №15874/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261103
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 22 март 2021 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20191100115874
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, 18.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:                              

Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15874 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът П.Е.Т. *** твърди, че на 20.08.2019г. в гр. София е претърпял ПТП , настъпило между автобус  м.“Мерцедес“, управляван от М.Г.Г., л.а. „Сеат Леон“ , управляван от В.С.Н., автомобил м.“Фиат Фиорино“, управляван от ищеца Т. и л.автомобил „БМВ Х рейхе“, управляван от В.Н.М.. Обяснява, че автобусът се е движел по ул.“Адам Мицкевич“ в посока бул.“3022“ към бул.“Сливница“ и в района на кръстовището с ул.“3020“ , поради движение с несъобразена скорост , е причинил ПТП със спрелите в колона три автомобила, между които и този, управляван от ищеца. Сочи, че в резултат на ПТП е получил контузия на гръден кош, фисура на 8-мо ребро в дясно.

Заради контузията ищецът посочва, че не е могъл да грижи за своето семейство, изпаднал в депресия и социална изолация. Изпитвал  болки и страдания, вкл. и психически. Ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти. Ищецът сочи, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на автобус м.“Мерцедес“. Предявява пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на увреждащия автобус, като претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и иск за имуществени вреди в  размер на 360лв., ведно със законната лихва върху двете суми от 1.10.2019г. /датата на предявяване на застрахователната претенция/ до окончателното изплащане.

            Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че по предявената от ищеца застрахователна претенция му е заплатил сумата 1000лв. , с което счита че го е обезщетил за причинените вреди. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на автобуса, вида и характера на твърдените увреждания , както и причинната връзка между деликта и търпените вреди. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, за който твърди, че не е бил с поставен предпазен колан Оспорва претенцията за неимуществени вреди като прекомерна, като счита, че същата не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва претенцията за имуществени вреди, като оспорва необходимостта и целесъобразността на тези разходи и твърди, че тези разходи се поемат от НЗОК. Оспорва претендираната законна лихва. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.

            Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            От представения по делото констативен протокол за ПТП от 20.08.2019г. на СДВР ОПП се установява, че на 20.08.2019г. около 14.00ч. в гр.София, на ул.“Адам Мицкевич“ в района на кръстовището с ул.“3020“ е настъпило ПТП между автобус и три автомобила. Вписан е пострадал от ПТП – ищеца Т., освободен от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ с работна диагноза контузия на гръден кош, фисура на 8-мо ребро вдясно. Срещу водача на автобуса М.Г. е образувано административно – наказателно производство.

Назначената по делото автотехническа експертиза с в.л. инж. Т. дава следното заключение за механизма на ПТП:  Същото е настъпило в гр. София на ул. „Адам Мицкенич”, преди кръстовището с ул. „3020”. Ул. „Адам Мицкенич” се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният автобус „Мерцедес” се е движел по ул. „Адам Мицкевич” в дясната пътна лента с посока към бул. Сливница със скорост на движение 45 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул. „3020”, в същото време, един зад друг са били спрели л.а. „БМВ“, след него л.а. „Фиат“ и след него л.а. „Сеат“ преди кръстовището, в дясната пътна лента. Водачът на автобуса не е намалил скоростта си и е продължил движението в първоначалната си посока. Реализирало се е ПТП. Автобусът, с предната си част, челно, е ударил спрелия пред него л.а. „Сеат“. Вследствие на удара, л.а. „Сеат“ е придобил кинетична енергия, като се е придвижил напред и е ударил с предната си част задната част на процесния л.а. „Фиат“. Вследствие на удара от л.а. „Сеат“, л.а. „Фиат“ също е придобил кинетична енергия, като се е придвижил напред и е достигнал задната част на л.а. „БМВ“ и се е ударил в него.

Мястото на удара между автобус „Мерцедес“ и л.а. „Сеат“, по широчина на платното за движение на ул. „Адам Мицкевич”, е на около 1 - 3 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автобуса, и по дължина на платното за движение е на около 20 м преди кръстовището с ул. „3020“ по посоката на движение на същия автобус.

Мястото на удара между л.а. „Сеат“ и л.а. „Фиат“ по широчина на платното за движение на ул. „Адам Мицкевич”, е на около 1 - 3 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автобуса, а по дължина на платното за движение, е на около 15 м преди кръстовището с ул. „3020“  по посоката на движение на същия автобус.

От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на автобус Мерцедес със системите за управление на автобуса, който не е намалил скоростта си и не е спрял след спрелите леки автомобили, при което е реализирал удар в спрелите пред него л.а. „Сеат“, л.а. „Фиат“ и л.а. „БМВ“.

 Във връзка с установяване на търпените от ищеца телесни увреждания, съдът назначи и изслуша съдебна медицинска експертиза.

Съгласно заключението на вещото лице д-р С., ортопед травматолог, на 20.08.2019г. при ПТП, като водач на товарен автомобил, ищецът е получил травма в областта на дясна гръдна половина. Първа помощ му е оказана в УМБАЛ „Царица Йоанна“ ИСУЛ, където след извършване на необходимите прегледи, образни изследвания и консултации, са установени следните увреждания: контузия на гръден кош, съмнение за пукнато 8-мо ребро по предна подмишнична линия. Назначена му е обезболяваща терапия. Вечерта на същия ден, ищеца е бил на преглед в болница Токуда, където са му направени кръвни изследвания. На следващия ден, 21.08.19г., ищецът отново е бил на контролен преглед УГБАЛ „Царица Йоанна“ ИСУЛ, където са направени повторни контролни изследвания с описани резултати - без данни за промяна в обективното състояние на ищеца.

Според вещото лице напълно възможно е установените увреждания при ищеца да се получат по описания по делото механизъм на настъпване на ПТП. Според вещото лице ищецът е напълно възстановен към настоящия момент.

 Във връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди съдът допусна и събра гласни доказателствени средства. Св.Нели Митова, която живее на съпружески начала с ищеца, установява, че след ПТП съпругът й бил в болница, направили му изследвания, след което се прибрал вкъщи. Имал синини по целия гръден кош. Изпитвал болки, които продължавали и сега. Не можел да изпълнява професионалните си задължения, поради което и доходите на семейството намалели. Не можел да помага у дома, да се грижи за децата си. Променил се и психически, имал страхове да не се повтори случилото се. 

             Съдът кредитира изцяло заключенията на вещи лица. Същите не са оспорени от страните, обективно и компетентно дават отговори на поставените въпроси. Кредитира и показанията на разпитания свидетел, доколкото същите не противоречат на събраните по делото писмени доказателства, вкл. и заключенията по съдебните експертизи.

            Ищецът е предявил пред застрахователното дружество претенцията си за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди на 1.10.2019г. Самото заявление не е представено по делото, но от разменената между страните кореспонденция става ясно, че заявлението е входирано при ответника на 1.10.2019г.  С писмо с изх. № 99-4832 / 01.11.2019г. застрахователното дружество, ответник по делото, е уведомило ищеца, че определя обезщетение в размер на 1000лв. за търпените от него имуществени и неимуществени вреди. Ищецът е уведомил застрахователя, че не е съгласен с този размер обезщетение. Не се спори по делото, че ищецът е получил предложеното обезщетение от 1000лв..

В производството не се спори между страните, че за управлявания от М.Г. автобус е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника към датата на ПТП.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./  претърпените неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

               Съгласно  изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,  увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи  първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция от 1.10.2019г.  и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват  допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.

Събраните по делото доказателства - изслушаните две експертизи, установяват противоправното и виновно деяние на водача  М.Г., в резултат на което е настъпило ПТП и на ищеца са причинени телесни увреждания и негативни психични изживявания .

Въз основа на събраните по делото писмени  и гласни доказателства, съдът приема за установена датата и мястото на ПТП, участниците в него, механизма на ПТП.  От възприетия механизъм на ПТП се установява, че водачът М.Г. е нарушил правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП, съгласно което водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Водачът Г. е нарушил правилото и на чл. 23.  ал.1 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Водачът се е движел с несъобразена с конкретните условия скорост, като при наближаване на спрелите на кръстовището колона от автомобила, той не е намалил скоростта и не е спрял. Вместо това е продължил движението на автобуса и е реализирал удар между автобуса и последния спрял от колоната автомобил „Сеат“ , който от своя страна, в резултата на придобитата от удара кинетична енергия, се е придвижил напред и е ударил спрелия пред него автомобил „Фиат“, управляван от ищеца.

Не се установи противоправно поведение от страна на ищеца с оглед направеното от ответника възражение за съпричиняване. Ответникът не ангажира доказателства, че ищецът е управлявал автомобила без поставен предпазен колан. 

Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответника.

Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и от събраните свидетелски показания. От заключението на вещото лице по СМЕ безспорно се установяват причинените на ищеца телесни увреждания - контузия на гръден кош, съмнение за пукнато 8-мо ребро по предна подмишнична линия.  Тези увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП.

Ищецът е направил разходи за лечение на получените телесни увреди, като съдът признава за разход във връзка с лечението му, направения такъв с 2бр. касов бон от 21.08.2019г. по ф-ра № **********/21.08.2019г. на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ за сумата 95лв. Извършеният на 20.08.2019г. в МБАЛ Токуда платен преглед и изследвания за сумата 265лв. съдът счита, че не е бил необходим разход, поради което не го присъжда в полза на ищеца. Извършен е платен преглед при лекар  в Спешно отделение на МБАЛ Токуда, извършени са изследвания на кръв и урина. Идентични изследвания и преглед от лекар са извършени и в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, където ищецът е бил първоначално прегледан и лекуван.  Самият ищец не обяснява кое е наложило да посети МБАЛ Токуда  и да направи този разход. Ответникът изрично възразява, че този разход е бил необходим, а и експертизата не установява необходимостта на същия. Съдът е указал на ищеца доказателствената тежест в доклада по делото.

Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищеца вреди, а поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със застрахователя-ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай съдът съобрази характера на причинените телесни увреждания по гръдния кош, които увреждания са причинили на ищеца болки и страдания. Съдът съобрази също възрастта на пострадалия, 34г. и неудобствата, които е търпял във връзка със затрудненията да упражнява трудовата си дейност и да се грижи за семейството си. Не се установи продължителността на възстановителния период – според св. Митова ищецът все още не се е възстановил, според вещото лице д-р С. ищецът напълно се е възстановител.  Съдът в този случай възприема заключението на вещото лице и приема, че една година след инцидента, ищецът се е възстановил напълно. На ищеца е проведено единствено консервативно лечение с обезболяващи, без оперативни интервенции. Не е бил хоспитализиран. Не представя медицинска документация от прегледи след ПТП, което сочи, че не е имал усложнения и допълнителни страдания. Няма увреждане на органите в гръдния кош, не е налице счупване на ребро, а единствено съмнение за пукнато ребро. Имал е нужда от чужда помощ за обслужването си. Съдът взе предвид и обстоятелството, че ищецът е претърпял  негативни емоционални и психически преживявания, свързани с ПТП и със здравословното му състояние.  Съдът, освен изброените конкретни обстоятелства, установени по делото, преценява и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния максимален размер на обезщетението и индиция за икономическата конюнктура. При така изброените релевантни обстоятелства, съдът намира, че обезщетение в размер на 7000 лева се явява справедливо да репарира  претърпените от ищеца неимуществени вреди. Този размер е съобразен и с присъждани обезщетения по сходни казуси - Решение № 14 от 15.01.2021 г. по в. гр. д. № 2860/2020г. на САС

Тази сума следва да се намали с платеното от ответника извънсъдебно обезщетение в размер на 1000лв. За разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лева искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли .  

На уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху присъдените главници,  която предвид нормата на чл. 429 ал. 3  от КЗ  следва да се присъди  считано от 01.10.2019 г. / уведомяването на застрахователното дружество / до окончателното изплащане /в този см. и решение № 128/4.02.2020г. по т.д.№ 2466/18г. на І т.о., ВКС/. 

По разноските:

Ищецът претендира разноски по списък в общ размер на 4 800лв.

Ответникът претендира разноски, но не представя списък. Не е оспорил списъка с разноски на ищеца.

 На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 960 лв. , съобразно уважената част от исковете.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника също се следват разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски за 300лв. депозит за автотехническа експертиза. Внесеният депозит за двама свидетели от 20лв. не е изплатен, поради което ответникът може да поиска връщането му от съда. Следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /процесуален представител не се е явявал в съдебно заседание/. При признати разноски от 600 лв. , съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника се следват разноски в размер на 480 лв.

 Водим от горното, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на П.Е.Т., ЕГН **********,*** следните суми: сумата от 6 000 лв., ведно с лихвата за забава от 01.10.2019г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от пътнотранспортно произшествие на 20.08.2019г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания и негативни психически преживявания, причинени виновно от застрахован при ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач М.Г.Г., ЕГН **********, сумата 95 лв. ведно със законната лихва от 01.10.2019г. до окончателното изплащане, представляваща причинени от същото пътнотранспортно произшествие имуществени вреди – разходи за медикаменти, и сумата 960 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 30 000лв. ведно с лихвата за забава и иска за имуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 360лв. ведно с лихвата за забава, като неоснователни.

ОСЪЖДА П.Е.Т., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД разноски по делото в размер на 480 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: