Определение по дело №590/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 252
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 31 март 2021 г.)
Съдия: Антония Атанасова Атанасова-Алексова
Дело: 20201700500590
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 252
гр. Перник , 30.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500590 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК, образувано по възражение подадено
ОТ: И. Д. К. с ЕГН **********
ЧРЕЗ адв. Я. С. от АК П.
със съдебен адрес ***
ПРОТИВ: Заповед за изпълнение № *** г., издадена по гр.дело № 7423 / 2015 г. по
описа на Районен съд - Перник.
Във подаденото възражението се навеждат доводи за наличие хипотезите на чл.423,
ал.1, т.2 от ГПК с искане да се приеме възражението при наличието на сочените
предпоставки, като се разпореди на първоинстанционния съд да продължи разглеждането на
ч.гр.д. № 7423/2015 г. по описа на РС Перник
Молителят поддържа, че е разбрал за издадената заповед за изпълнение на 19.08.2020
г., когато от личната му депозитна сметка била изтеглена сумата от 3416.00 лв., и след
справка разбрал, че сумата е преведена на ЧСИ С. Б. по изпълнително дело № 869/2020г. по
описа на ЧСИ, образувано по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 7423/2015г. по описа
на Районен съд Перник.
В подаденото възражението по чл.423 от ГПК е обективирано и искане за спиране на
изпълнение по изпълнително дело 869/2020 по описа на ЧСИ С. Б. в хипотезата на чл. 423,
ал. 3 от ГПКТ
След осъществена процедура по размяна на книжа насрещната страна – взискателят
по процесната заповед за изпълнение „Топлофикация Перник“ АД в законноустановения
срок не е депозирал отговор по възражението.
1
При извършената по реда на чл. 423 от ГПК служебна проверка, съдът установява,
че подаденото възражение е допустимо (с оглед изложеното в подаденото възражение в
едномесечния срок от узнаването - посочен от молителя 19.08.2020г., от процесуално
легитимирана страна - длъжник по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, сочещ че издадената заповед не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България).
В настоящото производство в доказателствена тежест на молителя е да установи
наличието на предпоставките на чл.423, ал. 1, т. 1 от ГПК, че издадената заповед заповедта
за изпълнение на парично задължение не му е била връчена лично и в деня на връчването -
той е имал обичайно местопребиваване извън територията на Република България.
В съдебно заседание молителя редовно призован, чрез процесуалния си
представител подържа подаденото възражение по чл. 423, ал. 1, т.2 от ГПК, моли да бъде
уважено с оглед събраните по делото доказателства, като делото бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на производството.
Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК
Насрещната страна редовно призована с писмена молба от 22.02.2021г., преди
датата на насроченото открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител е
моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие, като изразява становище по същество
за неоснователност на депозираното възражение.
Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК
Съдът, след като обсъди доводите на длъжника и прецени събраните по делото
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прецени и приложимото право за да
се произнесе взе предвид следното:
Разпоредбата на чл. 423, ал.1 от ГПК установява възможност за длъжника, който е
бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 414 от ГПК вземането по издадена
срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд
при наличието на някое от следните алтернативни основания: 1/ ако заповедта за
изпълнение не му е била връчена надлежно; 2/ ако заповедта за изпълнение не му е била
връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България; 3/ ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за
връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4/ ако длъжникът не е могъл да
подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее.
В процесния случай длъжникът се позовава на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, като навежда
твърдения за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.
Процесната заповед за изпълнение № *** г. е била изпратена за връчване на
длъжника И. Д. К. на постоянния и настоящия му адрес, съгласно данните от справка НБД
„Население“ от ***г., като същата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК – чрез залепване на
съобщение т.е. не е била връчена на длъжника лично. С разпореждане от 11.01.2015г. съдът
е приел за редовно връчването на заповедта за изпълнение със съобщение до длъжника,
изпратено на постоянния й и настоящ адрес, и връчването му по реда на чл.47, ал.5 вр. с ал.1
и вр. с ал.7 от ГПК. С разпореждане от 11.01.2016 г. районният съдът е разпоредил да се
издаде и изпълнителен лист.
Във възражението се поддържа, че при връчване на съобщението не са спазени
2
изискванията на чл. 47 ГПК.
Настоящия съдебен състав счита, че съобщението до длъжника не е оформено и не
съдържа данни дали са налице предпоставките на някоя от посочените разпоредби на чл.47,
ал.1 или ал.4, във вр. с ал.5 и ал.7 от ГПК, които дават основание за предприемане на
връчване по този ред чрез залепване на уведомление. Не са събрани никакви данни сочещи,
че самият длъжник не пребивава там. В разписката на уведомлението не е отбелязано дали
има достъп до вратата на апартамента или до пощенската кутия, а само в този случай
връчителят може да залепи уведомлението на входната врата.
От свидетелките показания на Г. Л. се установява, че същата живее на адреса на
топлофицирания имот от ***г., в жилището на молителката, която била нейна свекърва,
която отдавна живее и работи в ***, като си идвала веднъж на една или две години през
лятната отпуска. Обикновено св. Л. си била в къщи и не била разбрала да е идвал служител
на съда да връчва съобщение за дължимите суми към Топлофикация – П.. Откакто живеела
на адреса входа не се бил заключвал. Не била видяла залепено съобщение до И. нито на
пощенската кутия нито на таблото за обяви. Във входа има достъп, оставяли брошури,
диплени и др. такива неща
От свидетелките показания на И. С. се установява, че живее в съседния на
топлофицирания имот, в апартамент № **. Знае, че И. не живее в България, а работила в ***
отдавна. Идвала си в България през определен период. В апартамента обикновено стояла Г..
Не била чувала и виждала служител на съда да дава документи или залепва съобщение, че
И. дължала суми на Топлофикация. Г. живеела в апартамента на И. близо от 18 години.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Л. и С. като последователни, житейски
логични, като не се установява заинтересованост или предубеденост на свидетелите от
изхода на спора.
От показанията на разпитаните свидетели се установи, че входната врата не се била
заключвана, а пощенските кутии са с разбити капаци. В разписката на връчителя обаче не са
отбелязани обстоятелства относно това, дали е налице достъп до същите. Ето защо, съдът
намира, че извършеното удостоверяване в разписката на връчените съобщение и
уведомление бе оборено от събраните по делото доказателства. Доводите във възражението
за нарушение на разпоредбата на чл.47 и сл. от ГПК са основателни, като в тази насока
съдът съобрази и съдебната практика по прилагането й (вж.Решение № 233 от 03.07.2014 г.
по гр.д.№7723/2013 г., ІV г.о).
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че заповедта за незабавно
изпълнение не е връчена надлежно на длъжника и възражението по чл. 423, ал. 1, т.1 ГПК
следва да се приеме, а изпълнението на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК да се спре
на основание изричната разпоредба на чл. 423, ал. 3 ГПК.
Делото следва да се върне на Районен съд – Перник за продължаване на
производството и даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.
3
С оглед изхода на делото в полза на И. Д. К. следва да се присъдят направените
разноски в размер на 325.00 лв.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението с вх. № 3829/26.08.2020г. на И. Д. К. с ЕГН **********
срещу Заповед за изпълнение № *** г., издадена по гр.дело№ 7423 / 2015 г. по описа на
Районен съд - Перник.
СПИРА на основание чл. 423, ал.3, изр. 2-ро от ГПК, изпълнението по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***г., издадена по гр.дело № 7423 /
2015 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
И. Д. К. с ЕГН ********** сумата в размер на 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева /–
сторени разноски в настоящото производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за даване на указание до заявителя по
реда на чл. 415, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4