Р Е
Ш Е Н
И E № 304
Гр.Хасково, 02 .08.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав,
на трети юли две хиляди и деветнадесета година,
В открито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА
ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар: Р*Р*
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
член съдията СЕРАФИМОВА
в.гр.дело № 374 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 202/26.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1595/2018 г., Районен съд – Хасково е отхвърлил предявените от Н**С***Т***, действащ като ЕТ „Тано-Н* Т*“, със седалище и адрес на управление гр.Х*, ул.“Б*м*“ №**, против „Видекс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х*, ул.“*“ №8, представляван от управителя Д**В***д***, обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.57 от ЗЗД: да бъде осъден ответника да върне на ищеца вещта – дървен навес, монтиран в неговия собствен имот, находящ се в гр.Хасково, ул.“Мадара“ №7, която получил и държи без основание, както и да бъде осъден да заплати обезщетение за ползване на тази вещ в размер на 1500лв. за периода от 21.08.2017г. до завеждане на настоящото дело – 10 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата претенция до пълното издължаване, като неоснователни.С решението РС-Хасково е осъдил Н**С***Т***, действащ като ЕТ „Тано-Н* Т*“, със седалище и адрес на управление гр.Х*, ул.“Б*м*е“ №*, да заплати на „Видекс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ха*, ул.“Ми* **“ №*, представляван от управителя Д**В***д***, направените по делото разноски в размер общо на 851,20лв.
Недоволен от решението е останал въззивникът Н**С***Т***, действащ като ЕТ „Тано-Н* Т*“, който чрез пълномощника си адв. И.И. обжалва същото в срок, с оплаквания за неправилност,незаконосъобразност и противоречие с материалния закон.Според жалбоподателя за да може ответното дружеството да се позове на разпоредбите на сключения Анекс № 4 и да придобие собствеността върху навеса, следвало да е налице прекратено наемно правоотношение, и държането на целия имот да е прекратено,а със завеждане на производството по чл.26,ал.4 от ЗЗД – гр.дело № 1243/17 г. по описа на РС-Хасково предмет на което е прекратено, както е прекратено и държането на целият имот. Счита, че със завеждане на производството по чл. 26, ал.4 от ЗЗД по гр.д. № 1243/2017 г. по описа на РС -Хасково и оставането им във владение на имота на посочените основания, едноличният търговец има право да демонтира навеса така и да вземе със себе си останалите вещи, поради което счита изводите на съда за неправилни. Счита, че с приключване на посоченото производство от 2017 год. образувано пред РС- Хасково, едноличният търговец е бил осъден да заплати на дружеството „Видекс“ ЕООД всички обезщетения, които произлизат от прекратяване на наемното правоотношение, в което се включвал и санкционния характер от неговото поведение,а освен това допълнително дружеството държало и внесен депозит в размер на 3000,00 лв., което е сигурно обезпечение за изплащане на дължимите обезщетения и санкции.
В тази връзка се поддържа, че движимата вещ - навес и присвояването на същата е вече свръх допустима като санкция при каквото и да е било недобросъвестно търговско поведение и счита, че същото нарушава добрите търговски нрави и представлява щета.
Претендира от въззвната инстанция да отмени постановеното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените искове, като иска по чл. 57 от ЗЗД, да бъде уважен до предявения коригиран размер от 749,10 лв. или по 74,91 лв. на месец. Претендира и присъждане на разноските по делото пред въззвната инстанция.
В срока по чл. 263,ал.1 ГПК, е депозиран писмен отговор на въззвната жалба от въззиваемата страна „Видекс“ ЕООД, представлявано от Д**В***д***, чрез адв. Н.Т., с който се оспорва жалбата и се излагат съображения за нейната неоснователност. Поддържа се, че правилно и в съответствие с установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са неоснователни и е отхвърлил същите. Счита, че твърдените във въззивната жалба нарушения от първоинстанционния съд не са били налице при постановяването на обжалвания съдебен акт. Прави се искане въззивната инстанция да постанови решение, с което да потвърди решението на РС- Хасково, като правилно и законосъобразно. Направени са две алтернативни възражения за прихващане със сумата от 2000,00 лв. и със сумата 8045,26 лв., за които се твърди, че са безспорно установени ако въззивният съд уважи въззивната жалба. Претендира се присъждането на разноски по делото пред въззивната инстанция.
СЪДЪТ като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд-Хасково е образувано по искова молба подадена от Н**С***Т***, действащ като ЕГ „Тано-Н* Т*", ЕИК *********, с която против ответника „Видекс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х*, ул."*" №**, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.57 от ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е събрал и обсъдил представените от страните писмени доказателства,които са относими и касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. Приетите доказателства, посочени от страните са от значение за правилното изясняване на спора от фактическа страна.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че при правилно изяснена фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до изводи, които въззивния съд споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на съдебното решение.
По делото е установено,че на 21.11.2013г. страните са сключили договор за наем на недвижим имот и оборудване, по силата на който
ответникът отдава под наем на ищеца за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ
„Снек-бар", функциониращ към момента
като „механа-лятна градина „М*", находящ се на адрес гр.Х*, ул."М*" №7, ведно с оборудване, подробно
описано по вид и брой в
приемо-предавателни протоколи, представляващи неразделна част от договора.Договорени
са наемната цена за ползване на гореописания имот
и срокът на договора - пет години,считано от 01.12.2013г. С анекс от 01.06.2016г. към договора за наем на недвижим имот от
21.11.2013г., страните са договорили
премахването от наемателя на монтирания от него дървен навес със съгласието на наемодателя, което премахване следва да стане
след изтичане на 15-дневния срок, след 01.06.2017г., без необходимост от
покана, като в анекса към договора е уговорено,че при неизпълнение на поетото задължение от наемателя в предвидения
15-дневен срок, дървеният навес става
собственост на наемодателя.Страните са уговорили в анекса и че при демонтиране на дървения
навес от наемателя ,но невъзстановяване на предишния навес, наемателят дължи на наемодателя
неустойка от 2000 лв.
От приложените и приети по
делото граждански дела относно сключения
договор за наем на недвижим имот,ведно с
оборудването и анекса към договора е видно, че е било образувано наказателно производство,съставяни
са предупредителни
протоколи от органите на МВР, изпращани са нотариални покани от наемодателя до наемателя за напускане на имота. С протокол
за въвод във владение в имота е настанен друг наемател.
За да се отговори на въпроса, който
е спорен по делото и за да
се установи коя от двете страни притежава правото на
собственост върху процесния навес, следва да се разгледат и обсъдят сключените между страните
договор за наем на недвижим имот от
21.11.2013 г. и анекса от 01.06.2016г., с който и двете страни по договора са се съгласили, че считано от 01.06.2017г., наемателят е длъжен без
необходимост от покана да демонтира навеса и да постави на негово място стария навес, като при едновременно неизпълнение на поетите от
страна на наемателя задължения в уговорения срок, навесът става
собственост на
наемодателя - ответното дружество.
От писмените доказателства представени по делото се установи, че
ищецът е предприел действия по демонтаж на навеса, но едва след изтичане на уговорения в анекса 15-дневен срок, които негови действия по никакъв начин не могат да
санират неизпълнение на поетите договорни задължения. Всички нотариални покани, жалби до
компетентните органи и самия въвод във владение на новия наемател са извършени след м.07.2017г., поради което следва извода, че ищецът е
загубил правото на собственост върху процесния навес, тъй като самият той се е съгласил, че
при неизпълнение на задълженията по неговото демонтиране в срок, навесът
ще остане в собственост на ответника. Факта, че ищецът е оспорил валидността на подписания на
01.06.2016г. анекс към договора за наем на недвижим имот, не отлага действието му във времето, нито може да се приеме като основание, че не е изпълнил поетите с анекса задължения
поради съществуването на основателни причини
за това. Освен че се установява от така подписания и от двете страни анекс наличието на собственически права на
ответното дружество върху процесния навес, се установява по несъмнен начин, че този навес е в негово владение и то при наличие на правно
основание за осъществяване на владението. Въз основа на така установените по делото факти и обстоятелства се налага извода, че ищецът, в чиято тежест е доказването на всички елементи от
фактическия състав на иска за
собственост, не установява и доказва наличието
на предпоставките за уважаването на иска
с правно основание чл.108 от ЗС.От събраните по делото доказателства не се
установява наличието на собственически права на ищеца върху процесния навес, напротив установява се по категоричен начин,
че ответникът е придобил правото на собственост върху навеса, който е във владение на ответника и то при наличие на
правно основание за осъществяваното владение.
Предвид изложените съображения искът с правно основание чл.108 от ЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователен предвид акцесорния му характер е и иска с правно основание чл.57 от ЗЗД. От доказателства по делото не се установява наличието на основание за присъждане на претендираното обезщетение за лишаване от ползване на невас под формата на пазарен наем за процесния период.
До същите крайни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което и предвид съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция.
С
оглед изхода на делото и поради
неоснователността на въззивната жалба, в полза на въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, следва да се присъдят претендираните от пълномощника на въззиваемата
страна разноски в размер на 900 лева, съобразно списъка на
разноски по чл.80 ГПК , които разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
Предявените искове са два, като за иска по чл.108 от ЗС, видно от разпоредбата на чл.7,ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна, но не по-малко от 600 лева за недвижими имоти или вещни права върху тях. Видно от разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за извършено от адвокат процесуално представителство по дела с материален интерес до 1 000 лв. е 300лв., а материалният интерес на иска по чл.57 ЗЗД попада в тези граници.Уговореното и претендирано от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е общо в размер на 900 лева, който размер съответства на минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата предявени иска, съгласно наредбата, поради което и с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото направеното възражение за прекомерност на претендиранато от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят претендираните съгласно списъка по чл.80 ГПК, разноски за въззивната инстанция общо в размер на 900 лева - за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 202/26.03.2019 г. на Районен съд – Хасково, по гр. дело № 1595 по описа за 2018 г.
ОСЪЖДА Н**С***Т***, действащ като ЕТ „Тано-Н***, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“*“ №*, да заплати на „Видекс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“*“ №*, представляван от управителя Д**В***д***, направените разноски за въззивната инстанция общо в размер на 900 лева - за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС – София, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове: 1.
2.