РЕШЕНИЕ

 

 

Номер1354/4.7.2019г.               Година 2019                            Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                              двадесет и седми състав

На втори юли                                               Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията  АНД № 2744 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „В.В." ЕООД, Булстат *********, седалище и адрес на управление:***, Стопански двор, представлявано   от  управителя В.О.В., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 03-008986 от 07.02.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).    

 

         В жалбата се сочи, са допуснати процесуални нарушения при връчването на НП и се иска неговото преразглеждане. Сочи се, че мотиви и доказателства за оспорването на НП ще бъдат предоставени в с.з..

    В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована чрез управителя на дружеството, не се явява процесуален и законен представител.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като сочи, че нарушението е доказано, тъй като лицето А. е декларирало всички елементи на трудово правоотношение. Отделно от това било издадено постановление за обявяване на трудово правоотношение, което не било оспорено от дружеството.

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

     На 18.01.2018 год. служители на Д „ИТ“- Варна, сред които и св.Е.Н.,  извършили проверка в цех на дружество „В.В." ЕООД ***,  стопанисвано от въззивника. В хода на проверката било установено, че на 18.01.2018г. ЕООД  в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето Р.И.А., ЕГН ********** да престира труд в полза на „В.В."ЕООД, изпълнявайки трудовите функции на длъжност „техник" с работно място-цех за производство на торбички, находящ в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, с определено работно време от 08.00 часа до 16.00часа, и договорено трудово възнаграждение в размер на 25 лв. на ден, без да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

   С постановление от 18.01.2018г. , на основание чл.405а, ал.1 от КТ, св.Н. обявил съществуването на трудово правоотношение между въззивното дружество и  работника Р.И.А.. Постановлението било връчено лично на управителя на въззивното дружество на 31.01.2018г., който не го оспорил в законоустановения срок. Проверяващите органи описали констатациите си и в констативен протокол №ПР1802130/31.01.2018г.  

      С оглед горните констатации, на 31.01.2018г. св.Н., на длъжност инспектор  в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като приел, че същото е извършено на 18.01.2018г. в обект цех за производство на торбички, находящ в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, стопанисвано от „В.В."ЕООД където лицето е установено да полага труд без да е сключен трудов договор в писмена форма. АУАН бил предявен и връчен на управителя на дружеството вписал, че А. не е на постоянна работа в дружеството. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ постъпили писмени възражения, че лицето А. е извършило ремонт на 2 бр. машини по граждански договор.

    По постъпилото възражение, АНО изискал становище от юрисконсулт при Д“ИТ“-Варна, който посочил , че възраженията са неоснователни.

     АНО изцяло възприел фактическите и правните  констатации на актосъставителя и наложил „В.В." ЕООД административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ.  

     Съдът напълно кредитира показанията на св. Е.Н., депозирани в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

 

        Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

       Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Н., дадени с.з., АУАН,  идентификационна карта, декларация от лице работещо по трудово правоотношение, постановление за обявяване съществуването на трудовоправоотношение, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

 

       Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

      Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП . Съдът приема, че липсва спор относно адреса на жалбоподателя-***, общ.Аксаково, обл.Варна, стопански двор  – адрес публикуван в търговския регистър към 06.03.2018г. т.е. към датата на изпращане за връчване на НП, съгласно приложените документи- НП е изпратено за връчване на 06.03.2018г. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая в оригинал на НП /приложен по преписката/  не се съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място, в НП не е налице  отбелязване, че  жалбоподателят е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и не се съдържа отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. НП би влязло в сила едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено. Съгласно  нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес,  но така и че новият му адрес е неизвестен. В процесното НП не се съдържа текст, че новият адрес на наказаното лице е неизвестен. Нещо повече, такъв нов адрес въобще не е наличен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсва втората предпоставка – органа не е извършил необходимите действия за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането на едно писмо с обратна разписка  не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне, Български пощи удостоверяват, че „пратката не е потърсена“. Нещо повече,  въззивното дружество бе призовано по настоящото дело именно на тази адрес.. Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена. Последната е депозирана пред ВРС 03.08.2018г., чрез АНО / друг е въпроса, че е постъпила във ВРС на 14.06.2019г., като очевидно е пътувала от Д“ИТ“ до ВРС повече от 7 месеца от 19.11.2018г. /съгласно изх.№ на придружителното писмо/ до 14.06.2019г./ и предвид липсата на годни доказателства по преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок. В горния смисъл изобилства практика на касационната инстанция по идентични казуси- например Определение по частно к.адм.дело № 3  по описа на Административен съд гр.Варна за 2016 година; Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година; Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.; Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда ;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други.

       Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

     Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Твърденията в жалбата, че директора на Дирекция „ИТ” Варна не е подписал НП, поради което същото е нищожно, са абсолютно голословни. Видно от приложените по преписката материали, подписът положен в НП, съответства на този съдържащ се в другите документи, изхождащи от директора на Дирекция „ИТ” Варна.

    Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Н., който към момента на съставянето му е работил на инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е бил компетентна да издава АУАН.

     АУАН и  НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието на представляващия ЕООД и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

      Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

     Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни. Следва да бъде посочено и че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и произнасяне по възраженията срещу АУАН, както и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред задължителните реквизити на НП. За прецизност следва да се отбележи и обстоятелството, че с нищо не е нарушено правото на защита на въззивното дружество да разбере в какво е обвинено, макар да не се е запознало със становището на процесуалния представител на  Д„ИТ“-Варна по депозираните възражения, тъй като наказания субект се защитава срещу фактите посочени в НП и срещу тяхната правна квалификация, а не срещу становището на процесуалния представител на  Д„ИТ“-Варна по конкретния случай.

       Що се касае за наведените възражения в жалбата, че не била спазена процедурата за връчване на НП, то макар съдът да изложи подробни мотиви защо не са били налице основанията за приложение от страна на АНО на разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, то горното има значение единствено за допустимост на жалбата. Същата е приета от настоящия състав за допустима и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

        За прецизност следва да се отбележи, че така формулираното във въззивната жалба „особено“ искане за спиране на изпълнителното производство по издаване на НП не е отправено до компетентен орган, тъй като настоящият въззивен съд не е орган по изпълнението на влезли в сила НП.

      Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.

     В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея  определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.

     В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

     Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

    По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

       Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя „В.В." ЕООД и лицето Р.А., тъй като на 18.01.2018 г. последният е престирал работната си сила за посоченото по-горе ЕООД, като видно от приложеното по делото постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение,от показанията на св.Н. и приложената декларация от А., последният е изпълнявал функциите на определена длъжност- „техник" ,работел е на определено работно място в обекта, с конкретно работно място, работно време и трудово възнаграждение. От изложеното съдът намира, че не са били налице условията за сключване на граждански договор /както се твърди във възражението по АНП/, а е следвало между страните да бъде сключен трудов договор.     Съдът намира, че нарушението е безспорно доказано. Въззивното дружество дори не е обжалвало  постановлението, с което е обявено съществуването на трудовото правоотношение.

       От всички събрани по делото доказателства е видно, че на "„В.В." ЕООД не се е използвало възможността да сключи с лицето  посочено по – горе срочен трудов договор чл. 68, ал. 1 КТ, и като на 18.01.2018 г. е допуснало Р.А. да престира труд в полза на ЕООД,  без за възникналото трудово правоотношение, с последния да е сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

       Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.

      Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1 КТ.

      Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола №ПР1802130/31.01.2018г. , които навеждат на извод, че и по отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. 

      За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

       За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол №ПР1802130/31.01.2018г. , за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.

      

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-008986 от 07.02.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  „В.В.“ ЕООД, Булстат *********, седалище и адрес на управление: гр.Игнатиево, Стопански двор, представлявано   от  управителя В.О.В., ЕГН **********  е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 5000 /пет хиляди/лева  на 1500/ хиляда и петстотин / лева . 

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: