О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 122 26.04.2017г.
град
Стара Загора
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Г.ДИНКОВА административно дело №
275 по описа
за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 95, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/
и чл. 144 от АПК.
Образувано
е по молба вх. № 1522/ 13.04.2017г., подадена от М.Г.Х. – ищец по административно
дело № 275/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с която е
направил искане за предоставяне на правна помощ чрез назначаването на адвокат,
който да изготви и депозира пред Върховен административен съд касационна жалба против
Решение № 56/ 22.03.2017г., постановено по посоченото дело. Молбата се основава от една страна на липса на
умения за изготвяне на жалбата, а от друга – на липса на средства за заплащане
на адвокатско възнаграждение.
Съдът
намира че подадената от М.Х. молба за предоставяне на правна помощ следва да
бъде оставена без уважение, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.23, ал.2 от ЗПП, системата за правна помощ освен случаите на задължителна по
силата на закона адвокатска защита за
осъществяване на процесуално представителство обхваща и тези, когато
обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или
административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае
да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Следователно
основателността на искането за предоставяне на правна помощ е обусловено от
кумулативното наличие на две предпоставки – липса на средства и интересите на
правосъдието да налагат предоставянето на правна помощ.
В случая характера на
производството пред административния съд е такова, че по закон не се изисква
задължителна адвокатска защита. Не са налице и предпоставките за предоставяне
на правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита по преценка на
съда. Тази преценка, съгласно чл.23, ал.3 от ЗПП, съдът прави въз основа на
представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните
компетентни органи, като вземе предвид доходите на лицето или на неговото
семейство, имущественото му състояние, семейно положение, трудовата заетост,
здравословно състояние и възраст, както и други констатирани обстоятелства. В този
смисъл приложената към молбата декларация за липса на имущество, доходи и средства
за заплащане на адвокатско възнаграждение, не е достатъчна да обоснове извод,
че са налице условията за предоставяне на правна помощ. Едно от релевантните
при преценката основателността на искането обстоятелства, е липсата на
възможност молителя лично да защити правата си. В случая от изготвените и
представени по делото от Х. документи, в т.ч. изложената в исковата молба фактическа
и правна обосновка, използваната юридическа терминология и нормативно
позоваване, както и от извършените от жалбоподателя процесуални действия и
изявления в съдебно заседание, е видно, че заявителят за предоставяне на правна
помощ разполага с необходимата правна култура, познания и умения за
осъществяване на адекватна защита на процесуалните си и материални права. В
хода на съдебното производство по адм. дело № 275/ 2016г. по описа на
Административен съд – Стара Загора жалбоподателят се е защитавал сам, като в
този смисъл искането за предоставяне на правна помощ единствено с аргумент за
изготвяне на касационна жалба против постановеното съдебно решение, е очевидно
необосновано. А и служебно известно на съда е наличието на многобройно заведени
искови молби и подадени жалби от М. Х. в т.ч. и касационни, изготвени лично от
него и осъществявана лична защита в хода на образуваните съдебни производства
по тези дела, което е още един аргумент за неоснователността за заявената
претенция за предоставяне на правна помощ.
Ето защо предоставянето на правна помощ
не е оправдано от гл.т. на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ, което е и основание по см. на чл. 24, т.1 от ЗПП предоставянето на такава да бъде отказано.
Водим от горното и на основание чл. 95
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл.25, ал.1 и чл.24, т.1 от ЗПП, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТКАЗВА предоставянето на правна помощ чрез осигуряване на безплатна
адвокатска защита за процесуално представителство по адм. дело № 275/ 2016г. по
описа на Административен съд – Стара Загора на жалбоподателя М.Г.Х., по
подадена от него молба вх. № 1522/ 13.04.2016г. за назначаването на адвокат – процесуален
представител, който да изготви и депозира пред ВАС касационна жалба против Решение
№ 56/ 22.03.2017г., постановено по адм. дело № 275/ 2016г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.