Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. София, 10.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ “В” въззивен
състав, на двадесет и втори май две хиляди и петнадесета
година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
мл. с-я ДИМИТЪР П.
секретар Т.Ш.,
като разгледа докладваното от съдия Хайдукова гр.д. №
6150 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 196 ГПК/отм./ - чл. 211 ГПК/отм./.
Образувано е по две въззивни жалба на ищеца, В.Ц.Н.,
срещу решение от 21.01.2011г. по гр.д. 19083/2006г. по описа на СРС, 71 с-в, с
което е отхвърлен предявения от ищеца иск по чл. 30 ЗН за намаляване на
завещателното разпореждане на наследодателя на ищеца С.И.Н. по саморъчно
завещание от 21.11.1994г., и срещу постановеното по реда на чл. 193 ГПК /отм./
допълнително решение от 03.12.2013г., с
което е отхвърлен предявения иск по чл. 37 ЗН за отмяна на отчуждението на
завещания недвижим имот- ап. 57, находящ се в гр. ***************. Жалбоподателят
поддържа неправилност на обжалваните решения предвид постановяването им в
противоречие на материалния закон и с оглед тяхната необоснованост. Поддържа
изложените от първоинстанционият съд мотиви за неоснователност на иска по чл.
30 ЗН, предвид обстоятелството, че ищецът като наследник на заветника е получил
всички имуществени блага, които са били в патримониума на последния при смъртта
му, да противоречат на материалния закон. Съдът не е изпълнил задълженията си
във връзка с чл. 31 ЗН да образува маса на наследството и да извърши преценка
за накърняване запазената част на ищеца, а обосновал извода си на общи
съждения, които дори не са твърдяни от страните. Необосновано е и решението по
обусловения иск по чл. 37 ЗН. По изложените мотиви моли за отмяна на
обжалваните решения и за постановяване на ново решение, с което обективно
съединените искове по чл. 30 ЗН и чл. 37 ЗН да бъдат уважени срещу ответника.
Моли за присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, Р.Б.Д.,
оспорва въззивните жалби на ищеца като неоснователни. Поддържа предявените
искове да са недопустими. Ответник по иска по чл. 30 ЗН е заветникът по
завещателното разпореждане, чието намаляване се иска с предявения иск. В случая
заветникът е почнал и негов единствен наследник се явява ищецът В.Н.. Излага като купувач по сключения
договор за покупко-продажба на завещания имот да не е надлежен ответник по
предявения иск по чл. 30 ЗН, и на последното основание предявеният срещу него
иск с последната правна квалификация да се явява недопустим. Недопустим е по
същите мотиви обусловения иск по чл. 37 ЗН. По изложените мотиви моли
производството по делото като недопустимо да бъде прекратено. При условията на
евентуалност моли за потвърждаване на обжалваното решение по изложените в
последното мотиви. Поддържа и дори да бъде формирана от съда маса по чл. 31 ЗН,
то видно от заключенията по изслушаните СТЕ накърнението на запазената част на
ищеца да е в минимална сума, което не е основание за отмяна на разпоредителната
сделка по реда на чл. 37 ЗН, като и заявява готовност да заплати същата сума на
ищеца за допълване на запазената му част. Прави искане за присъждане на
разноски.
Настоящият състав на съда при
извършена проверка намира обжалваните съдебни решения за валидни и допустими.
Не е налице поддържаната от
ответника пречка по хода на делото във връзка с процесуалната легитимация на
страните в спора и правния интерес за ищеца от предявените обективно съединени
искове по следните мотиви:
С разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН законодателят предвижда възможността наследниците със запазена част по
дефиницията на чл. 28, ал.1 ЗН, които са призовани към наследяване, да искат
намаление на завещателните или дарствени
разпореждания на наследодателя и възстановяване на запазената им част.
Ищецът с исковата молба е
легитимирал интереса си от предявяване на иск по последната норма, като е
изложил обстоятелства неговият наследодателя – майка С.И.Н., да се е
разпоредила със саморъчно завещание от 21.11.1994г. с притежаваната от нея ½ идеална част от недвижим имот ап.
57, находящ се в гр. *************** ***************, като с последното
разпореждане е накърнила запазената му част от нейното наследство. На
последното основание и за защита на признатото му от закона право на запазена
част от наследството на С.Н. ищецът В.Н. е основал интереса си от предявения
иск по чл. 30 ЗН. Облагодетелстваното със завещанието лице е Ц.В. Н., починал
на 10.02.2002г., като единствен негов
наследник по закон се явява ищецът- негов син. Приживе Ц. Н. се е разпоредил с
завещаното имущество чрез възмездна сделка – договор за покупко-продажба,
сключена с ответника Р.Б.Д. на 28.09.2001г. На последните обстоятелства по
отчуждение на завещания имот преди да е изтекла една година от открИ.е на
наследството ищецът е обосновал интереса си от предявения иск по чл. 37 ЗН.
По въпроса имат ли право
наследниците по закон на лице, извършило завещателно разпореждане, да искат
възстановяване на запазената си чат, когато наследяват и облагодетелстваното от
завещанието лице, което приживе се е разпоредило със завещаното имущество чрез
възмездна сделка, с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 404 от
03.01.2012г. по описа на ВКС, I
ГО, е отговорено
утвърдително. Прието е, че във всички случаи завещателните разпореждания не
могат да накърняват онова, което съставлява запазена част от наследството на
посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН наследници по закон – низходящи, родители и
съпруг на наследодателя. Искането за намаляване на завещателни разпореждания
следва да се предяви срещу лицето, в полза на което е извършено завещателното
разпореждане. Ако към момента на предявяване на иска или на възражението това
лице е починало, и наследникът на завещателя с право на запазена част от
наследството му се явява и наследник по закон и на облагодетелстваното
лице/заветник/, правото му да иска възстановяване на запазената му част от
наследството на завещателя не следва да счита за погасено само поради факта, че
заветникът е починал и се явява и негов наследник по закон. Прието е и да не се
касае за случай на слИ.е на качеството на ищец и ответник по искането по чл.
30, ал. 1 ЗН в случаите, в които
облагодетелстваният се е разпоредил чрез сделка със завещаното имущество
в полза на трето лице, тъй като възстановяването на запазената част може да
бъде и стойностно по аргумент от чл. 37 ЗН.
Цитираното решение е задължителна
съдебна практика и изцяло се споделя от настоящият състав на съда, предвид на
което и съдът приема заявените с исковата молба обстоятелства от ищеца да
легитимират интересът му от предявените допустими искове по чл. 30 ЗН и чл. 37 ЗН, насочени към надлежно легитимирания ответник, частен правоприемник по
сделката, с която е отчужден завещания недвижим имот.
По правилността на решението
съдът приема следното:
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници на С.И.Н. същата почива на 21.02.2001г. и оставя за
свои наследници по закон син В.Ц.Н. и съпруг Ц.В. Н..
Със саморъчно завещание от
21.11.1994г. С.Н. се разпорежда за след смъртта си с притежаваното от нея право
на собственост върху ½ идеална част от ап. 57, находящ се в гр. ***************
***************, в полза на съпруга си Ц. Н..
Искът по чл. 30 ЗН е предявен за намаляване
на последното
завещателно разпореждане.
Когато наследникът упражнява
правото си спрямо лица, които са призовани към наследяване наследници по закон,
какъвто е процесния случай - заветникът Ц.В. е съпруг на наследодателя, не е
необходимо да е приел наследството по опис – чл. 30, ал.2 ЗН.
Ищецът В.Н. наследява С.В. по
горните мотиви на съда заедно с преживял съпруг, предвид на което и запазената
му част на основание чл. 29, ал.3 ЗН е 1/3 идеална част от имуществото на
наследодателката Н.. Разполагаемата част е също 1/3.
За да се изчисли размерът на
запазената част на ищеца Н., е необходимо образуването на наследствена маса с
компонентите на чл. 31 ЗН за наследодателя С.Н..
Страните не спорят С.Н. към
датата на открИ.е на наследството да е била собственик на ½ идеална част
от ап. 57, находящ се в гр. *************** № ***************. При кредитиране
на заключението по приетата пред въззивната инстанция и неоспорена СТЕ на в.
лице С. стойността на последния имот към
датата на открИ.е на наследството, без да се отчитат извършените в по-късен
момент от новия собственик на имота подобрения/установено от събраните
свидетелски показания на св. Г./, е в размер на 29 000 лв., а на
притежаваните от Н. права върху ½ ид. част е на стойност 14 500 лв.
Страните не спорят, а и от
събраните по делото доказателства се установява в откритото при смъртта на С.Н.
наследство да са включени и притежаваните от нея недвижими имоти и идеални
части от такива, подробно описани в договор за доброволна делба, вписан на
28.10.1997г., както и недвижимия имот по нотариален акт 39, том I, дело 104/1984 г., които при кредитиране на неоспореното
заключение по СТЕ на в. лице Г. събрано от въззивния съд към датата на открИ.е
на наследството са на стойност 4 922,60 лв.
От представеното по делото
решение 02119/28.08.1997г. на ПК Чепеларе, а и като безспорно между страните
съдът приема за установено на наследниците на И.С. Г. да е възстановено правото
на собственост в съществуващи стари реални граници върху петнадесет поземлени
имота, съобразно описанието им по последния документ. От представеното
удостоверение за наследници на И.С. Г. съдът приема последният да почива на
26.11.1978г. и да оставя за свои наследници съпруга и шест деца, едно от които
е С.И.Н.. Съпругата В. Г.а почива на 17.07.1982г. и се наследява от същите
деца, наследници на И. Г.. В този смисъл
и в наследството на С.Н. следва да се включат правата и върху 1/6 идеална част
от възстановените с горецитираното решение на Поземлената комисия Чепеларе
петнадесет недвижими имота. Стойността на възстановените имоти на наследниците
на И.С. Г. към датата на открИ.е на наследството на С.Н. е в размер на сумата
6031,70 лв. общо. Стойността на притежаваните от нея права върху 1/6 идеална
част от имотите е 1005,28 лв.
От представеното по делото
решение 00787/31.07.2000г. на ПК Чепеларе, а и като безспорно между страните,
съдът приема за установено на наследниците на И.С. Г. да е възстановено правото
на собственост в нови реални граници на основание чл. 4, ал. 2 ЗВСГЗГФ върху
пет имота. По вече изложените мотиви в наследството на С.Н. се включват правата
върху 1/6 идеална част от възстановените с горецитираното решение на
Поземлената комисия Чепеларе имоти. Стойността на възстановените имоти на
наследниците на И.С. Г. по същото решение към датата на открИ.е на наследството
на С.Н. е в размер на сумата 7307,40 лв. общо. Стойността на притежаваните от
нея права върху 1/6 идеална част от имотите е 1217,90 лв.
Страните не са представили по
делото доказателства за притежавано от наследодателката С.Н. друго имущество
към дата на смъртта и, предвид на което и масата на наследството на Н. по чл.
31 ЗН следва да бъде формирана от стойността на гореописаното имущество, или
14 500 лв. + 4 922,60 лв. + 1005,28 лв. + 1217,90 лв. = 21645,78 лв.
Размерът на разполагаема част във
връзка с чл. 28 ЗН е 7 215,26 лв.,
а на запазената част на ищеца В.Н. във връзка с чл. 29, ал.3 ЗН е също
7 215,26 лв.
По горните доводи като наследник
на С.Н. ищецът получава на основание чл. 5 ЗН и чл. 9 ЗН от откритото при
смъртта и наследство 1/2 от стойността на актива – поземлените и горски имоти, на
стойност 3572,89 лв. Същата сума е
по-малка от размера на запазената част на ищеца на стойност 7 215,26 лв.,
предвид на което и последната е накърнена. Само за пълнота на изложението
следва да бъде добавено, че без правно значение за правилното решаване на спора
по предявения иск по чл. 30 ЗН е извършения отказ от право на собственост от В.Н. от получените в наследство поземлени имоти в
землището на Чепеларе, вписан в Служба по вписванията гр. Чепеларе на
20.05.2015г., предвид на което и съдът няма да го обсъжда.
Предмет на завещанието е недвижим
имот, отделянето на част от който, за да бъде допълнена запазената част на ищеца,
не може да стане удобно, като са налице и останалите предпоставки за
приложението на чл. 36 ЗН, като настоящият състав на съда споделя съдебната
практика, според която приложението на чл. 36 ЗН не е изключено при заявено
искане за намаляване на завещателно разпореждане относно идеална част от един
имот. Стойността на завещания имот/1/2 ид. част от апартамента/, пресметна
съобразно чл. 31 ЗН е 14500 лв. Разполагаемата част от наследството на С.Н. е
1/3, която изчислена при спазване чл. 31 ЗН и чл. 28 ЗН е 7 215,26 лв.,
толкова е и запазената част на наследника В.Н.. Предвид нормата на чл. 36, ал.
2 ЗН, когато
заветникът е наследник със запазена
част, той може да задържи целия имот, само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата
запазена част, взети заедно. В случая стойността на дарения имот е 14 500 лв. и надвишава стойността на
разполагаемата част от наследството на С.Н., и запазената част на Ц. Н. от общо
14 430,52 лв., предвид на което и на основание чл. 36, ал. 2, вр. ал.1, изр.
1-во ЗН дареният имот – ½ идеална част от ап. 57, находящ се в гр. ***************
***************, следва да бъде върнат в наследството на С.Н..
Видно
от представения по делото нотариален акт от 28.09.2001г. н. 066, том II, рег.н. 19486, дело 255 от 2001г.
заветникът Ц.В. Н. се е разпоредил с получената по процесния завет – ½
идеална част от ап. 57, находящ се в гр. *************** № ***************, с
договор за покупко-продажба, преди да е изтекла една година от открИ.е на
наследството на С.Н. на 21.02.2001г., предвид на което и с оглед постановеното
по иска по чл. 30 ЗН връщане на завещания имот в наследството на С.Н.,
отчуждителната сделка следва на основание чл. 37 ЗН да бъде отменена по
отношение на завещаната ½ ид. част от имота. В хипотезата на постановено
връщане на завещания имот в наследственото имущество при приложение на чл. 36 ЗН не са относими последните две предпоставки на чл. 37 ЗН, доколкото същите
предполагат постановено задържане на имота от заветника и присъдено при
условията на чл. 36, ал. 1, изр. 2-ро ЗН възмездяване в пари на наследника,
каквото съдът не е постановил по настоящия спор.
По
гореизложените мотиви обжалваното решение като неправилно следва да бъде
отменено и постановено ново, с което исковете по чл. 30 ЗН и 37 ЗН уважени.
При този изхода на спора право на
разноски има ищецът. Доказва извършването на такива по приложения списък в общ
размер на сумата 2 538,50 лв. за пред двете инстанции.
Мотивиран от горното, СГС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 21.01.2011г. по
гр.д. 19083/2006г. по описа на СРС, 71 с-в, и постановеното по реда на чл. 193 ГПК /отм./ допълнително решение от
03.12.2013г. по гр.д. 19083/2006г. по описа на СРС, 71 с-в, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА
НАМАЛЯВА на основание чл. 30 ЗН
по предявен иск от В.Ц.Н., ЕГН **********, завещанието от 21.11.1994г. на С.И.Н.
ЕГН **********, извършено в полза на Ц.В. Н., като на основание чл. 36 ЗН
ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕ В НАСЛЕДСТВОТО на С.И.Н. ЕГН **********, на завещания
недвижим имот – ½ идеална част от ап. 57, находящ се в гр. ***************
№ ***************, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща
квадратура от 64,11 кв.м., при съседи: стълбище, В.Д. и Ц. Д., заедно със
зимнично помещение със съседи: коридор, И.ка и Г.С., двор, И. и Г.Ч.., и заедно
с 0,912 % идеални части от общите части на сградата.
ОТМЕНЯ на основание чл. 37 ЗН
отчуждението на завещания имот – ½
идеална част от ап. 57, находящ се в гр. *************** № ***************,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща квадратура от 64,11
кв.м., при съседи: стълбище, В.Д. и Ц. Д., заедно със зимнично помещение със
съседи: коридор, И.ка и Г.С., двор, И. и Г.Ч.., и заедно с 0,912 % идеални
части от общите части на сградата, извършено с договор за покупко-продажба по
нотариален акт № 066, том II, рег.н. 19486, дело 255 от 2001г.
от Ц.В. Н. и с купувач ответника Р.Б.Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р.Б.Д., ЕГН **********, да
заплати на В.Ц.Н., ЕГН **********, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК/отм./ сумата
2 538,50 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.