Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1442 30.10.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на осми октомври две хиляди и двадесета година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1.
ХРИСТО Х.
2. ЯНА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1778 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на РДГ – Бургас срещу решение № 993 от 23.07.2020 г.,
постановено по НАХД № 1892/2020 по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено
наказателно постановление № 360/24.04.2020 г., издадено от директора на РДГ
– Бургас, с което на А.И.Х. ЕГН **********, за нарушение на чл.24, ал.5 от ЗРА,
вр. чл.32, ал.1 и ал.3 от ЗРА, на основание чл.91, ал.4 от ЗРА, вр. чл.70, ал.1
от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.
С касационната
жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното
постановление, като се излагат съображения относно генералната превенция, оспорва
се изводът на съда за наличието на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН,
тъй като датата на нарушението съвпада с периода на забрана за извършване на
риболов в размножителния период. При налагане на наказанието били отчетени
всички смекчаващи вината обстоятелства. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание,
касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касация – А.И.Х.,
редовно призован, не изпраща представител. Не представя
отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.
Представителят на прокуратурата
поддържа становище за неоснователност на оспорването. Не сочи доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас е отменил наказателно постановление № 360/24.04.2020
г., издадено от директора на РДГ – Бургас, с което на А.И.Х. ЕГН **********,
за нарушение на чл.24, ал.5 от ЗРА, вр. чл.32, ал.1 и ал.3 от ЗРА, на основание
чл.91, ал.4 от ЗРА, вр. чл.70, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лв.
За да постанови решението, въз
основа на доказателствата по делото, съдът е приел за установена описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка. Преценил е, че в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Първоинстанцият съд е взел предвид, че не била
установена уловена риба, риболовът се извършвал с една въдица, което било под
максимално допустимото по закон, нарушителят e на
младата възраст нарушението е първо и веднага след установяването, риболовът
бил преустановен, предвид тези обстоятелства е приел случаят за маловажен и е
отменил наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Административнонаказателната
отговорност на А.И.Х. е ангажирана за това, че на 16.04.2020
г., на р. Русокастренска, с. Тръстиково, същият бил установен да извършва
любителски риболов с една въдица – пръчка, поставена в работно
положение във водата, в период на забрана за риболов – 15.04.2020 г. до
31.05.2020 г., без да има уловена риба. Нарушението било установено от
служители на РДГ – Бургас. Жалбоподателят веднага извадил въдицата от водата. В
присъствие на нарушителя бил съставен АУАН. В графата за възражения същият посочил,
че не е знаел, че има забрана. Впоследствие било издадено процесното НП.
Възраженията
на касатора са неоснователни.
Изводът
на първоинстанционният съд за приложение на чл.28 от ЗАНН е правилен. Касационният състав намира, че макар от
обективна и субективна страна да е осъществен състава на административното нарушение
обществената опасност е ниска, с оглед пълната липса на вредни последици. Законодателят
не е дефинирал понятието „маловажен случай“ в ЗАНН, поради което приложимите
критерии при определяне на дадено административно нарушение като „маловажен
случай“ следва да се изведат от чл.93,
т.9 от НК, с оглед препращащата норма на чл.11 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. В този смисъл следва да се преценяват фактите на липса или
незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, както и смекчаващи отговорността обстоятелства,
а именно реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици,
мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на
нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя, поради което
„маловажен случай“. След съобразяване на посочените обстоятелства може да се
направи извод за съответната степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В конкретния
случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че формално жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение, за което е бил наказан. Безспорно обаче е установено, че деянието е
извършено при условията на любителски риболов с една въдица и то пръчка, без
монтиран какъвто и да е риболовен механизъм; без уловена риба; липса на други
подобни нарушения; преустановяване на риболова още при проверката. Тези
обстоятелства налагат извода, че макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, същото е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, не е
породило никакви вредни последици, поради което е налице хипотезата на „маловажен
случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Правилни са изводите на районния съд
относно нарушението и приложението на
чл.28 от ЗАНН, като на основание чл.221, ал.2 от АПК, касационният състав
препраща към тях.
С оглед изложеното, касационният
състав приема, че правилно районният съд е намерил обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно и е
отменено. По тези съображения решението
е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в
сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във
връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 993
от 23.07.2020 г., постановено по НАХД № 1892/2020 по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.