№ 3033
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100511286 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Ц. Ц., с адрес: гр. Видин, ул.
*******, чрез адвокат Д. М. срещу решение № 20089155, постановено по гр. д. №
11502 / 21г. на СРС, 81-ви, с което съдът е допуснал делба между него и въззиваемият
В. В. Ц., при квоти по ½ ид. ч. за всеки от тях, за посочените в решението имоти.
Излага доводи, че притежаваният от него дял е 1/3 като купувач на имота. От
притежаваната от съпругата му 1/ 3 идеална част, въззивникът, като преживял съпруг
притежава половината от нея или 1/6, а в останалата половина от притежаваната от нея
1/3, счита, че заедно с въззиваемият притежават равни дялове, т.е. по 1/12 идеална част.
С оглед на това намира, че притежава общо 7/12, а въззиваемият общо 5/12 идеални
части. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и делбата да бъде
допусната при квоти 7/12 за въззивника и 5/12 идеални части за ответника.
В установения от закона срок, въззиваемият В. В. Ц. е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени
сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
1
разгледана по същество за неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми.
Съдът намира наведените с въззивната жалба доводи, относно правилността на
първоинстанционното решение, за неоснователни.
Единственото оплакване във въззивната жалба е за неправилно определени от
СРС квоти при допускане на делбата.
С нотариален акт № 181/2001г. В. Ц. Ц., В. В. Ц. и М.К. Ц.а са придобили
собствеността върху апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к.”Разсадника –
*******” блок 10, вх. Б, ет. 2, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, и сервизни
помещения, със застроена площ от 83,08 кв.м., при съседи: стълбище, държавен
апартамент № 42, ул.”Ком. манифест”, ул. „Светослав Миларов”, заедно с избено
помещение № 5, при съседи: коридор, мазе № 4 на държ. апартамент № 40, коридор,
заедно с 1,960 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части
от правото на строеж върху припадащата се част от терена.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 65, том III, рег. №
5707, дело № 430/07.08.2007г. на нотариус с рег. № 379 на НК, с район на действие -
СРС, В. Ц. Ц., В. В. Ц. и М.К. Ц.а са придобили правото на собственост върху
апартамент № 3, находящ се в гр. София, кв. „Банишора”, ул.”*******, етаж 2, вх. А,
блок 37, с площ от 61,78 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна и коридор,
при съседи: изток – апартамент № 3 и фасада, запад – фасада, север – апартамент № 2 и
стълбище, юг – апартамент № 28, заедно с мазе № 7 с обща площ от 2,54 кв.м., при
съседи: изток –фасада, запад – мазе № 6, север – коридор, юг – мазе № 15 вх. „Б“,
заедно с таванско помещение № 24 с обща площ от 4,247 кв.м., при съседи: изток-таван
№ 16 , запад-таван № 25, север-коридор, юг-таван № 54, заедно с принадлежащите
0,470 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
отстъпеното право на строеж върху държавна земя, съставляващо имоти пл. №
17,18,19, 20, 11 и 15 и части от имотите пл. № 10,12,13,14,16, попадащи в нов парцел IV
от стар кв.784 и имоти пл. № 9 и 13 и части от имоти пл. № 8,10,11,12 и 14, попадащи в
парцел IV от стар кв. 783 и имоти пл. № 11,12, и 13 от кв. 782, всички в нов кв. 6 на м.
„Банишора“ по плана на гр. София, при съседи на дворното място: изток –
ул.”Опълченска”, запад – двор на сграда, север – ул.”Кортен” , юг – двор на сграда и
ул.”Харалампи Карастоянов”.
По делото е представен препис - извлечение от акт за сключен граждански брак,
видно от който В. Ц. и М. Ц.а са били обвързани от валиден граждански брак, сключен
на 30.08.1978г.
С оглед на изложеното, се налага извод, че към датата на придобиването на
2
имотите В. Ц. е придобил 1/3 ид. ч. от същите, а В. и М. Ц.и – 2/3 в режим на
съпружеска имуществена общност.
М. Ц.а е починала на 30.05.2011г., като за свои законни наследници е оставила
страните по настоящето дело.
Със смъртта на М. Ц.а се прекратява съпружеската имуществена собственост,
като В. Ц. става собственик на своята половина от 2/3 СИО или собственик на 1/3 ид.
ч.
Спорно между страните е как следва да се раздели останалата 1/3, собственост
на М. Ц.а. Съдът намира, че ищецът и ответникът притежават равни идеални части от
тази 1/3.
Наследствените правоотношения се определят към момента на откриване на
наследството. Към този момент се определят кои са наследниците и каква е
наследствената маса, както и каква част се следва на всеки от наследниците, като се
има предвид законът, който е в действие при откриване на наследството. М. Ц.а е
починала на 30.05.2011г, видно от представеното извлечение от акт за смърт.
Следователно, приложим е чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, съгласно която
разпоредба, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
Ето защо, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че
въззиваемият наследява, наред с въззивника, само ½ от половината от тази 1/3 на М.
Ц.а. Напротив – страните наследяват тази 1/3 ид. ч., при равни дялове, съгласно чл. 9,
ал. 1 от ЗН. В тази връзка СРС е изложил подробна аргументация относно
приложимата правна уредба на Закона за наследството и Семейния кодекс, към която
настоящият съд препраща, без да е необходимо да я преповтаря.
Ето защо, правилни са изводите на СРС, че страните наследяват имуществото на
починалия наследодател при равни квоти. Поради съвпадане изводите на двете
инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20089155 от 02.05.2023 г., постановено по гр. д.
№ 11502/2021 г. на Софийски районен съд, 81 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4