Решение по дело №200/2022 на Административен съд - Пазарджик

             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№                     365/12.5.2022г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втората година в състав:

 

СЪДИЯ        :   ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР  :  АНТОАНЕТА МЕТАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело  № 200 по описа на съда за 2022год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е  по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

 

2. Образувано по Жалба на П.Т.С., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, срещу Решение №1012-12-59#1 от 07.02.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик, с което е  потвърдено Разпореждане № РП-3-12-01058100 от 14.01.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, Пазарджик, с което от изискуемо вземане на П.Т.С. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО, за периода от 20.12.2021 г. до 31.12.2021 г. е прихваната сума в размер на 84.00 лева - главница за погасяване на неоснователно получени суми представляващи парична помощ за профилактика и рехабилитация за лечение при изпълнителя на дейността „СБР-Марикостиново“ ЕООД.

 

3. Жалбоподателя счита оспорените административни актове са издадени в нарушение на закона.

Единствените поддържани в тази насока възражения са, че процесното разпореждане не е мотивирано и не са посочени правни основание за издаването му, поради което според жалбоподателя то е нищожно. Възразява се още, че съобразно чл. 446 от ГПК, обезщетенията за безработица не подлежат на принудително изпълнение.

Иска се оспореното решение да бъде  отменено като незаконосъобразно.

 

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

В представената по делото подробна писмена защита се сочи, че вземането на П.С. от ДОО е възникнало на основание парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО, за периода от 20.12.2021 г. до 31.12.2021 г. Ръководителят на контрола по разходите на ДОО, съобразявайки нормата на чл. 114, ал. 5 и от КСО, е издал разпореждане №РП-3-12-01058100 от 14.01.2022 г., като прихващането е разпоредено при наличието на законно установените предпоставки за това — дължими от С. суми по Разпореждане №РВ-3-12-00530781 от 28.02.2019 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, което е връчено на адресата на 14.03.2019 г., не е обжалвано и е влязло в сила на 29.03.2019 г.

Иска се  жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Относно възраженията на жалбоподателя се пояснява, че съобразно чл. 446 от ГПК, обезщетенията за безработица не подлежат на принудително изпълнение, но разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО се явява специална спрямо правилото възведено в ГПК.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.

 

 II. За допустимостта :

 

5. Процесното решение е връчено на неговият адресат на 14.02.2022г.(л. 20), а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 16.02.2022г. Това ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес.

 

III. За фактите и тяхната хронология :

 

6. Със Заявление вх. №2926 от 23.12.2021 г., С. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е декларирал, че правоотношението му с „Каргоагент“ ЕООД, гр. София, ЕИК ********* е прекратено, считано от 20.12.2021 г., на основание чл. 325. ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Към заявлението е приложено писмено споразумение от последно посочената дата(л. 30).

 

7. С Разпореждане №121-00-3651-1 от 11.01.2022г. на Ръководителя за осигуряването за безработица при ТП на НОИ, Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, на С. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 20.12.2021 г. до 19.04.2022 г., в размер на 12,00лв. дневно.

С Разпореждане №121-00-3651-2 от 17.02.2022г. на Ръководителя за осигуряването за безработица при ТП на НОИ, Пазарджик, изплащането на отпуснатото обезщетение за безработица е прекратено, считано от 09.02.2022 г., поради започване на трудова дейност(л.10). Представена по делото е трудов договор № 250 от 09.02.2022 г., страна по който е С..

 

8. С Разпореждане №РВ-3-12-00530781 от 28.02.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, Пазарджик(л. 15), на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, С. е задължен да възстанови направените разходи за хранене, разходи за нощувки и разходи за диагностични и терапевтични процедури от фонд “Общо заболяване и майчинство”, във връзка с ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация за лечение при изпълнителя на дейността „СБР-Марикостиново“ ЕООД. Подлежащата на възстановяване, неправомерно получена сума е в размер на 338.92 лева от които 271.25 лева главница и 67.67 лева лихва, начислени към датата на издаване на разпореждането.

Според приложеното по преписката Известие за доставяне, разпореждането е връчено на неговия адресат на 14.03.2019 г. По делото не се твърди и не се установява, то да е било обжалвано, поради което следва да се приеме, че разпореждането е добило статуса на стабилен административен акт на 29.03.2019 г.

 

9. При тези факти, с процесното Разпореждане № РП-3-12-01058100 от 14.01.2022 г., издадено  от  Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, Пазарджик, от изискуемо вземане на П.Т.С. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО, за периода от 20.12.2021 г. до 31.12.2021 г. е прихваната сума в размер на 84.00 лева - главница за погасяване на неоснователно получени суми представляващи парична помощ за профилактика и рехабилитация за лечение при изпълнителя на дейността „СБР-Марикостиново“ ЕООД.

За да постанови този резултат, административния орган е констатирал, че към момента, длъжника С. е имал изискуемо вземане от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО, в размер на 84.00 лв., за периода 20.12.2021  до 31.12.2021 г. Констатирано е също така, че задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми от бюджета на ДОО е постановено с разпореждане №РВ-3-12-00530781 от 28.02.2019 г., издадено на основание чл. 114, ал. 3 от КСО, като към 14.01.2022 г. то е в размер на 418.35 лв., от които 271.25 лв. - главница, 67.67 лв. - лихва и 79.43 лв. - допълнително начислена лихва до датата на издаване на  разпореждането.

 

10. Разпореждането е било обжалвано по административен ред от С., като е било изцяло потвърдено с Решение №1012-12-59#1 от 07.02.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик. Според контролния в йерархията на администрацията орган, нормата на чл. 114, ал. 5 от КСО е правилно приложена, като прихващането е разпоредено при наличието на законно установените предпоставки за това - дължими от П.С. суми по влязло в сила разпореждане, издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Прието е, че в случая правилно е приложена специалната хипотеза за прихващане, регламентирана в КСО, която допуска прихващане на дължими към държавното обществено осигуряване суми с изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване и регламентира при наличие на възможност за прихващане, то да се осъществява дори административният акт да е предмет на съдебен спор и да не е влязъл сила.

 

IV. За правото :

 

11. Според чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от кодекса.

Съобразно чл. 14, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

 

12. Цитираните разпоредби са ясни, конкретни и небудещи съмнение относно тяхното приложение. В случая спор по фактите не се формира между страните по делото. Това налага да се приеме, че към 14.01.2022 г., С. има ликвидно и изискуемо вземане от фонд „Безработица“ на ДОО в размер на 84.00 лв., за периода 20.12.2021  до 31.12.2021 г., както и ликвидно и изискуемо задължение към фонд „Безработица“ на ДОО, общо в размер на в размер на 418.35 лв. Волеизявлението за прихващане на въпросните суми до размера на по-малката от тях е на снабденият с правомощията за това административен орган. То е обективирано в изискваната от закона форма, като са посочени конкретните факти и нормата от КСО на които се основава. Това ще рече, че материалния закон е приложен обосновано и правилно, като не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Преследвана е типичната цел, която нормативната уредба преследва с издаването  на актове от категорията на процесното разпореждане.

 

13. Действително, според чл. 446б, ал. 1 от ГПК, несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, ***-рано от един месец преди налагане на запора.

Тази особена защита на длъжника е конкретизирана в чл. 114а, ал. 1 от КСО според който, върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5(курсивът мой).

Очевидно, прихващането на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО е конкретно и изрично установено изключение от общото правило възведено в  чл. 446б, ал. 1 от ГПК и чл. 114а, ал. 1 от КСО.

V. За разноските:

 

14. Констатираната неоснователност на жалбата, предполага на администрацията да се присъди юрисконсулско възнаграждение, което съобразно правилата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с  чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК се определи в размер на 100,00лв..

Ето защо,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването на П.Т.С., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, срещу Решение №1012-12-59#1 от 07.02.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик, с което е  потвърдено Разпореждане № РП-3-12-01058100 от 14.01.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, Пазарджик, с което от изискуемо вземане на П.Т.С. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО, за периода от 20.12.2021 г. до 31.12.2021 г. е прихваната сума в размер на 84.00 лева - главница за погасяване на неоснователно получени суми представляващи парична помощ за профилактика и рехабилитация за лечение при изпълнителя на дейността „СБР-Марикостиново“ ЕООД.

 

ОСЪЖДА П.Т.С., ЕГН **********,*** да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София, сумата от 100,00(сто) лева, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно е не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Административен съдия : /п/