Решение по дело №495/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 727
Дата: 20 април 2023 г.
Съдия: Мария Иванова Николова
Дело: 20237180700495
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 727

 

гр. Пловдив, 20.04.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав :         

                                                                           СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА 

                                                                                                

при секретаря М.Г.,  като разгледа докладваното адм. дело № 495 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 138, ал. 8 Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.

Образувано е по жалба на Ц.Н.Л., ЕГН **********,***, чрез адв. Д., против Заповед № ЗЖ-545/20.07.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Пловдив, с която е заличена регистрацията на обект: козевъдна ферма, със специфичен номер: 4187-0075 и универсален номер: **********, намиращ се в ***, с оператор: Ц.Н.Л. и е обезсилено удостоверение за регистрация № 3996/17.02.2021 г.

          Според жалбоподателя, оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че не са констатирани груби нарушения в животновъдния обект. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски.

          В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като допълнително излага, че не е конкретизиран фактическият състав, по който е издадена заповедта – дали за груби нарушения или за системни.

Ответникът - директорът на ОДБХ – Пловдив, в отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на жалба, като изрично отбелязва, че жалбата е издадена поради наличие на системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания, а не на груби такива. В с.з. процесуалният представител на ответника юриск. Ц. поддържа отговора на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

За допустимостта:

По делото няма данни за датата на връчване на оспорената заповед на жалбоподателя. Писмо изх.№ 1590/21.07.2022г., с което жалбоподателят е уведомен, че считано от 20.07.2022г. е заличена регистрацията на животновъден обект с рег.№ 4187-0075, с.Неделево и е обезсилено удостоверение за регистрация № 3996/17.02.2022г., е връчено лично на Ц.Л. на 07.02.2023г., а жалбата против заповедта е подадена директно в Административен съд – Пловдив на 21.02.2023г., следователно оспорването, като направено в законовоустановения срок, от адресат на обжалваната заповед и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

От  фактическа  страна е установено, следното:

Няма спор между страните, че жалбоподателят Ц.Н.Л. стопанисва животновъден обект със специфичен номер: 4187-0075 и универсален номер: **********, намиращ се в ***. Няма спор и че за животновъден обект: козевъдна ферма, намиращ се в *** е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 3996/17.02.2021г.

С оспорената в настоящото производство Заповед № ЗЖ-545/20.07.2022 г., издадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Пловдив е заличена регистрацията на обект: козевъдна ферма, със специфичен номер: 4187-0075 и универсален номер: **********, намиращ се в ***, с оператор: Ц.Н.Л. и е обезсилено удостоверение за регистрация № 3996/17.02.2021 г.

Единствено посочено в мотивите на издадената заповед е правното основание: „чл.138, ал.1, т.2 от ЗВД – поради груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания“.

         По делото от страна на ответника са представени: Констативен протокол № 0005325/06.06.2022 г.; Доклад от проверка на място на идентификацията и регистрацията на животните от 06.06.2022 г.; Контролен лист за проверка на животновъдни обекти с интензивно отглеждане на селскостопански животни, за спазване правилата за хуманно отношение към животните от 06.06.2022 г.; Заповед № РД 11-1148/03.06.2022 г. на ИД на БАБХ; Писмо с вх. 2830 от 21.06.2022 г на ИД на БАБХ; Доклад с вх. № 11625/10.06.2022 г от комисия за извършена проверка по Заповед № РД 11-1148/03.06.2022 г. на ИД на БАБХ; Доклад относно предприети мерки за отстраняване на констатирани несъответствия и дадени препоръки от комисия от 29.06.2022 г., във връзка с доклад с вх. № 11625/10.06.2022 г.; Акт за установяване на административно нарушение № 0000517 от 29.06.2022г.; Акт за установяване на административно нарушение № 0000518 от 29.06.2022г.; Акт за установяване на административно нарушение № 0000374 от 10.03.2022г.; Писмо с изх. № 1410/30.06.2022 на Директор на ОДБХ- Пловдив; Доклад от началник отдел „ЗЖ“ до Директор на ОДБХ- Пловдив.

         В с.з. от процесуалния представител на ответника бяха представени и приети по делото: НП № 219 от 29.06.2020 г., ведно с известие за доставяне; НП № 83 от 09.09.2022 г., на което е отбелязана дата на връчване; придружително писмо с изх. № 484 от 27.02.2023 г. депозирано в РС – Пловдив; НП № 144 от 29.12.2022 г., на което е отбелязана дата на връчване; и придружително писмо с изх. № 778 от 29.03.2023 г. депозирано пред РС – Пловдив.

В с.з. от процесуалния представител на жалбоподателя бяха представени и приети по делото: призовка от РС - Пловдив, с вписан в нея номер на АНД дело, образувано по жалба срещу НП № 83 от 09.09.2022 г., ведно с жалбата и самото НП № 83 от 09.09.2022 г.; както и жалба срещу НП № 144 от 29.12.2022 г., както и самото НП № 144 от 29.12.2022 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в акта.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директорът на ОДБХ - Пловдив. Съгласно чл. 138, ал. 1 ЗВМД, регистрацията по чл. 137 се заличава, а удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ, при наличието на определени предпоставки. Тъй като обектът, чиято регистрация е разпоредено да се заличи, се намира на територията на обл. Пловдив, местно компетентната структура на БАБХ е ОДБХ - Пловдив.

Спазена е установената писмена форма, но при издаването на заповедта е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.146, т.3 от АПК - заповедта не е мотивирана, тъй като не са изложени конкретни фактически основания, обуславящи издаването й. Като мотиви е посочено единствено правното основание чл.138, ал.1, т.2 от ЗВД, като не става ясно коя от двете хипотези ответният орган е приел - дали поради груби или поради системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания. Според настоящия съдебен състав, административният орган не е спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието на същия сочи липса на фактически и правни основания за издаването му. Касае се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на адресата и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на оспорения акт.

Изложеното съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя. Същият е в невъзможност да организира адекватно защитата си, доколкото в заповедта липсват ясни и конкретни мотиви на ответния орган, заличил регистрацията на обекта и обезсилил удостоверението за регистрация.

Съдебната теория и практика приема константно, че неизлагането на мотиви в административния акт е винаги съществен порок и абсолютно основание за неговата отмяна, защото лишава страната от ефективна защита като препятства съдебния контрол за законосъобразност върху акта. С ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че не е необходимо излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта, както и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт, както и да са изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. С посоченото ТР се приема още, че мотивите може да се намират и в документ, съставен по повод на издадения административен акт, който да се съдържа в преписката или да са изложени от по-горестоящия административен орган при административно обжалване на акта. Недопустимо е обаче мотиви за издаване на административния акт да се излагат при съдебно обжалване на акта (в случая с отговора на жалбата), тъй като страната е напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяването на акта и да организира адекватна защита, а за съда е невъзможно да извърши съдебен контрол за законосъобразност.

В отговора на жалбата и в съдебно заседание процесуалният представител на ответника посочва, че заповедта е издадена поради системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания, като са представени и три броя наказателни постановления, две от които не са влезли в сила и към настоящия момент. Но това уточнение не може да замести волята на административния орган, а и същата не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му, доколкото съдебното установяване е само за факти, приети за установени от административния орган.

Съгласно трайната съдебна практиката на административните съдилища и на Върховния административен съд, неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя.

Не може да се приеме, че в конкретния случай фактически основания се съдържат и в документите, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт – издадените три наказателни постановления: НП № 219 от 29.06.2020 г., НП № 83 от 09.09.2022 г. и НП № 144 от 29.12.2022 г., тъй като в оспорената заповед не е направено изрично позоваване на тях. Нещо повече, доколкото процесуалният представител на ответника конкретизира, че се касае за системни нарушения, то и с оглед дефиницията, дадена в § 1, т. 98 от ДР от ЗВМД, към момента на издаване на заповедта по чл.138, ал.1, т.2 от ЗВМД следва да са налице три или повече нарушения на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, за които на лицето са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления. В тази връзка следва да се отбележи, че две от издадените три наказателни постановления към настоящия момент са на етап съдебно обжалване и не са влезли в сила. Нещо повече, към момента на издаване на заповедта – 20.07.2022г., две от приложените по делото наказателни постановления дори не са били издадени. Посоченото обуславя единственият възможен и законосъобразен извод, че не е осъществен фактическият състав на  чл. 138, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед (в този смисъл Решение № 7788 от 26.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9861/2021 г., V о.).

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е издадена при липса на мотиви, съставляващо съществено процесуално нарушение на осн. чл.146, т.3 от АПК, обуславящо нейната незаконосъобразност, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, които се констатираха общо в размер на 810 лева, от които 10 лв. - внесена държавна такса и 800 лв.- заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 20.02.2023 г.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗЖ-545/20.07.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Пловдив, с която е заличена регистрацията на обект: козевъдна ферма, със специфичен номер: 4187-0075 и универсален номер: **********, намиращ се в ***, с оператор: Ц.Н.Л. и е обезсилено удостоверение за регистрация № 3996/17.02.2021 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив да заплати на Ц.Н.Л., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: /п/