№ 221
гр. Габрово, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20254200100207 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правни основания чл.240 във вр. с чл.79 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът сключили Договор за паричен
заем от 16.04.2013г., с нотариална заверка на подписите, съгласно който Заемодателят С. К.
Д. предава в собственост на заемополучателя А. Д. Б. сумата от 17 450 USD, която
заемателят се задължава да върне на заемодателя в срок до 16.04.2014г. Връщането се
осъществява, както следа: еднократно до посочения в чл. 3 срок. На 28.03.2019г. между Д. и
Б. било подписано Споразумение от 28.03.2019г., с нотариална заверка на подписите, ,
съгласно което страните се съгласяват срока по т.3 от договора за заем, за връщане на
заемната сума, да бъде променен от 16.04.2014г. на 15.12.2019г. Всички останали клаузи на
договора остават непроменени.
С Преводно нареждане от 18.04.2013г., издадено от Корпоративна ТБ АД, по сметка
на А. Д. Б., е заплатена от заемодателя С. Д., сумата 26 000 лв., представляваща левовата
равностойност на 17450щатски долара, по курса на БНБ към датата на сключване на
договора за заем. В платежното като основание за превода било посочено: Договор за
паричен заем от 16.04.2013г.
Длъжникът не върнал заемната сума в уговорения срок и не изпълнил задължението
си по чл.8 от договора.
Съгласно чл.5 от договора, при закъснение в погасяването на заемната сума,
заемодателят има право да се снабди със заповед за срещу заемателя на основание ГПК за
пълната сума.
Предвид горното, на основание чл.417, ал.1, т.3 от ГПК. е подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх. №9333 от 09.12.2024г. до Районен
съд Габрово. Образувано е ч. гр. дело №2100 по описа на РС-Габрово за 2024г.
Въз основа на заявлението по чл.417 от ГПК била издадена Заповед за незабавно
изпълнение №1010 от 17.12.2024г. по ч. гр. дело №2100 по описа на ГРС за 2024г. и
Изпълнителен лист №778 от 18.12.2024г. в полза на заявителя С. К. Д. срещу длъжника А. Д.
Б. за следните суми: за сумата от 17 450 USD - главница, ведно със законната лихва от
09.12.2024г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането; сумата
от 646лв. - заплатена ДТ и сумата от 1860лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
1
Въз основа на издадените изпълнителни титули: било образувано изп.д №
20247340401621 по описа на ЧСИ Зв. В..
На длъжника е връчена заповедта за незабавно изпълнение с покана за доброволно
изпълнение. В законовия срок, длъжникът подал възражение по издадената заповед за
незабавно изпълнение, че не дължи изпълнение на вземането по нея.
Моли съда да признае за установено по делото, съществуването на парично вземане
на С. К. Д. срещу длъжника А. Д. Б., произтичащо от Договор за паричен заем от
16.04.2013г., с нотариална заверка на подписите и Споразумение от 28.03.2019г. с
нотариална заверка на подписите, за което вземане са издадени Заповед за незабавно
изпълнение №1010 от 17.12.2024г. и Изпълнителен лист №778 от 18.12.2024г. по ч.гр.д
№2100 по описа на ГРС за 2024г., за следните суми: сумата от 17450 /седемнадесет хиляди
четиристотин и петдесет/ щатски долара — главница, в едно със законната лихва от
09.12.2024г. /датата на подаване на заявлението до съда/ до изплащане на вземането.
Претендира да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски, както и
разноските по исковото производство.
Ответникът в депозирания по делото отговор на исковата молба оспорва същата,
като неоснователна. Твърди се, че страните никога не били сключвали валиден договор за
заем на парична сума, тъй като ответникът никога не бил изразявал воля за сключване на
договор. Това произтичало от обстоятелството, че договора не е подписан от ответника,
поради което оспорва авторството на подписа на заемател в договора. По същите
съображения оспорва и споразумение от 2019г. Моли съда да открие производство по чл.193
ГПК, твърди и че ответникът никога не бил получавал исковата сума и моли съда да
задължи ищеца да представи в оригинал преводното нареждане.. прави възражение за
давност. Моли съда да остави исковата молба без уважение и да присъди направените по
делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
От представения по делото Договор за паричен заем от 16.04.2013г., с нотариална
заверка на подписите се установява, че ищецът предоставил в заем на ответника сумата от
17450щатски долара, със срок на връщане 16.04.2014г.
Видно от представеното копие от преводно нареждане на 18.04.2013г. ищецът превел
по сметка на ответника заемната сума.
На 28.03.2019г. страните подписали Споразумение, с нотариална заверка на
подписите, че срока за погасяване на задължението по договора за заем от 16.04.2013г. се
променя от16.04.2014г. на 15.12.2019г.
Договорът за заем е съглашение, по силата на което една страна (заемодател)
предава на друга страна (заемополучател) определена сума пари или вещи за временно
ползване. Договорът за заем е неформален договор, поради което може да бъде сключен във
всякаква форма, същият се счита сключен, когато заемодателят предаде в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество.
Ответникът оспорва истинността на Договор за паричен заем от 16.04.2013г.,
Споразумение, с нотариална заверка на подписите от 28.03.2019г. и преводно нареждане на
18.04.2013г.
По отношение истинността на оспореното платежно нареждане тежестта на
доказване е възложена на ищеца, който е поискал да бъде задължен ответника да представи
извлечение от банковата си сметка за периода 01.04.2013г.-30.04.2013г. Ответникът не е
представил исканото извлечение, поради което на осн. чл.191 ГПК следва да се приеме, че с
действията си същия създава пречки за събиране на доказателства по делото, поради което
съдът приема, че оспорването истинността на платежното нареждане не е доказана. Следва
да се посочи и че в платежното нареждане изрично, като основание е посочено „договор за
паричен заем 16.04.2013г.“, което напълно кореспондира с останалите събрани по делото
2
доказателства.
В тежест на ответника е било да докаже неистинността на Договор за паричен заем
от 16.04.2013г. и Споразумение, с нотариална заверка на подписите от 28.03.2019г., като
същия не е представил доказателства в подкрепа на възражението си. съдът Намира, че тъй
като ответника не е заявил какво конкретно оспорва в посочените по-горе документи, то се
оспорва както авторството, така и истинността на изявленията. Предвид обстоятелството, че
и договора за заем и споразумението са с нотариално заверени подписи, то съдът намира, че
авторството на изявленията е безспорно доказано. Тъй като не се доказа оспорването
истинността на платежно нареждане, което кореспондира със съдържанието на договора за
заем, както и с последващите действия на ответника, съдът приема, че не е доказано и
оспорването на съдържанието на Договор за паричен заем от 16.04.2013г. и Споразумение, с
нотариална заверка на подписите от 28.03.2019г.
Предвид изложеното съдът намира, че безспорно е доказано по делото, че между
страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника в
заем сумата то 17450щатски долара, която следвало да бъде върната в срок до 16.04.2013г., а
в последствие страните се споразумели задължението да бъде изпълнено в нов срок – до
15.12.2019г. Сумата реално била предоставена на заемателя на 18.04.2013г., когато
заемодателя е превел по банкова сметка на ответника левовата равностойност на
договорената валута към курса за съответната дата.
По делото не са представени доказателства, че ответника е изпълнил задължението
си на падежа или след това, поради което предявения иск е основателен и доказан за целия
предявен размер, за който следва да бъде уважен.
Ответникът дължи разноски в заповедното производство в размер на 2506лв.
Съобразно изхода от делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 2446лв.-разноски по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по Заповед №1010/17.12.2024г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 17.12.2024г., издадена по
ч.гр.д. №2100/2024г. по описа на РС – Габрово А. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Габрово, ******* дължи на С. К. Д., с ЕИК **********, с адрес гр.Габрово, ***** сумата
от 17450 USD /седемнадесет хиляди четиристотин и петдесет щатски долара/- главница,
ведно със законната лихва от 09.12.2024 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Габрово, ******* да заплати на С.
К. Д., с ЕИК **********, с адрес гр.Габрово, ***** сумата от 2506лв. (двехиляди петстотин
и шест лева) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №2100/2024г. по описа на РС
– Габрово.
ОСЪЖДА А. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Габрово, ******* да заплати на С.
К. Д., с ЕИК **********, с адрес гр.Габрово, ***** сумата от 2446лв.(двехиляди
четиристотин четиридесет и шест лева) – разноски по делото.
ПРИЗНАВА за НЕДОКАЗАНО оспорването, направено от А. Д. Б. на истинността
на Договор за паричен заем от 16.04.2013г., Споразумение, с нотариална заверка на
подписите от 28.03.2019г. и преводно нареждане на 18.04.2013г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението.
3
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
4