№ 795
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000889 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 264154/23.06.2021г., постановено по гр.д.№ 2699/2916г. по описа
на Софийски градски съд е признато за установено, че „Хета Асет Резолюшън Ауто
България“ООД, на основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. Чл. 535 вр. чл. 537 и чл. 485,ал.1 ТЗ има
вземане от Н. В. Х. за 13 865.88 евро по запис на заповед, издаден на 20.08.2007г. от
„Шого“ООД и авалиран от Н. В. Х., заедно със законната лихва от 02.09.2010г. до
окончателното изплащане.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба на
ответника в прозводството - Н.Х., който в срок обжалва постановеното решение. Твърди, че
същото е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени
процесуални нарушения. В жалбата се излагат доводи, че са налице пороци в заповедното
производство пред Софийски районен съд - липса на надлежна процесуална представителна
власт на лицето, подало заявлението за издадената заповед за изпълнение, районният съд не
бил издал надлежни съдебни актове, длъжникът „Шого“ ООД не е бил надлежно уведомен
за актовете на Софийски районен съд в заповедното производство, наличие на пороци в
посоченото в заповедта за изпълнение правно основание, оспорва се и присъдената законна
лихва и разноски. Оспорва се и изготвената пред първоинстанционият съд съдебно-
счетоводна експертиза. Наведени са и други подробни оплаквания срещу постановеното
решение. Иска атакуваното решение да бъде отменено и насрещните искове, предявени от
1
ответника да бъдат уважени.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца в производството, с който
оспорва същата, моли решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като
при проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и пред
настоящата инстанция страните не спорят по основните факти. Няма спор и по
квалификацията на предявения иск.
В решението си първоинстанционният съд е дал законосъобразен отговор на
повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси. Ето защо въззивната
инстанция счита, че същото следва да бъде потвърдено при съответното препращане към
мотивите на СГС на основание чл. 272 ГПК.
Независимо от това и предвид поставените с въззивната жалба въпроси,
настоящият състав излага и следните мотиви:
На 20.08.2007 г. „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД и „Шого“ ООД са
сключили договор за финансов лизинг за срок от 60 месеца. С него „Хета Асет Резолюшън
Ауто България“ ООД се е задължило да придобие автомобил марка БМВ и да го предаде на
„Шого“ ООД за ползване срещу възнаграждение под формата на месечни вноски (договора,
том II, л. 284-286 и л. 289).
За да обезпечи изпълнението на договора за лизинг, в същия ден „Шого“ ООД е
издало в полза на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД запис на заповед за
13 865,88 евро с падеж 01.09.2010 г. Записът е бил издаден с отбелязване „без протест и
разноски“. Н.Х. е авалирал записа на заповед (записа на заповед, том I, л. 9; приложение 2
към договора за финансов лизинг, т. II, л. 287; заключението на вещото лице Халачева, т. II,
л. 659-663).
На 05.02.2010 г. подуправителят на БНБ е издал заповед, с която в вписал „Хета
Асет Резолюшън Ауто България“ ООД в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал.
2 от Закона за кредитните институции. След това БНБ е издала на „Хета Асет Резолюшън
Ауто България“ООД удостоверение за вписване като финансова институция (заповедта и
удостоверението, т. II, л. 642-643).
На 01.09.2010 г. „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД е предявило на
„Шого“ООД записа на заповед за плащане. Н.Х. е удостоверил предявяването.
На 01.09.2010 г. „Шого“ ООД и Н.Х. не са изплатили на „Хета Асет Резолюшън
Ауто България“ ООД сумата, дължима по записа на заповед. „Шого“ ООД е заплащало
лизингови вноски от 28.08.2007 г. до 01.06.2011 г. (таблицата в отговор на втори въпрос от
2
заключението на вещото лице С., т. III, л. 21).
От 01.08.2010 г. до ноември 2011 г. „Шого“ООД не е заплатило на „Хета Асет
Резолюшън Ауто България“ ООД:
- 38 770,85 лева лизингови вноски (главница плюс договорна лихва);
- 375,53 лева такса за напомнителни писма;
- 8 182,68 лева наказателна лихва;
- 918,68 лева други разходи (отговор на трети въпрос от заключението на вещото
лице С.., т. III, л. 22). Общата сума е била 48 247,74 лева.
Към ноември 2011 г. редовната главница по договора е била 25 377,97 лева
(отговор на първи въпрос от заключението на вещото лице С., т. III, л. 20). На 25.11.2011 г.
автомобилът, предмет на договора за лизинг, е бил откраднат (отговора на допълнителния
въпрос от заключението на вещото лице С., т. III, л. 26).
На 02.09.2013 г. „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД е подало до СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
процесния запис на заповед срещу „Шого“ООД и Н.Х. (обратната разписка, платежните
документи и списъка на пратките, заверен от „Български пощи“ ЕАД, т. I, л. 10-19;
заявлението, л. 1 от заповедното производство). За разглеждането на заявлението „Хета
Асет Резолюшън Ауто България“ ООД е заплатила 542,39 лева държавна такса (л. 4 от
заповедното производство).
В периода 12.02.2013 г.-18.10.2013 г. „Хета Асет Резолюшън Ауто България“
ООД е получило 27 570,77 лева застрахователно обезщетение за откраднатия автомобил,
предмет на договора за лизинг. Тази сума „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД е
отнесло за погасяване на дължимите лизингови вноски за периода след ноември 2011 г.
(отговор на трети въпрос и на допълнителния въпрос от заключението на вещото лице С.,
т. III, л. 23 и л. 27).
На 03.11.2013 СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
за:
- 13 865,88 евро главница по записа на заповед;
- 542,39 лева държавна такса;
- 721,19 лева юрисконсултско възнаграждение (заповедта и изпълнителния лист,
л. 7 от заповедното производство). На 04.05.2015 г. Н.Х. е получил преписи от заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист (поканата за доброволно изпълнение, л. 22 от заповедното
производство). На 18.05.2015 г. той е подал възражение срещу заповедта за незабавно
изпълнение (възражението, л. 9 от заповедното производство).
На 26.11.2015 г. СРС е указал на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД.,
че може да предяви установителен иск за вземането си (разпореждането, л. 23 от
3
заповедното производство). „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД е получило
разпореждането на 03.02.2016 г. (л. 27 от заповедното производство).
По наведените във въззивната жалба оплаквания, настоящият състав намира
следното:
Относно възражението за липса на надлежна процесуална представителна власт
на лицето подало заявлението:с молба с вх.№ 24461/20.02.2018г. са представени копие от
трудов договор и допълнително споразумение към него на Ралица Райчева/л.153-л.163/,
копие на удостоверение за правоспособност/л.164/ на Ралица Райчева и оригинално
пълномощно/л.165/, поради и което възражението се явява неоснователно.
По повод оплакването за наличие на пороци в представения запис на заповед:
Видно от протокол от проведено открито съдебно заседание на 06.12.2019г.,
първоинстанционният съд е допуснал изготвянето на съдебно-графологическа експертиза,
която да отговори на въпроса, дали подписа, поставен под процесния запис на заповед е
положен от ответника и в открито съдебно заседание, проведено на 11.09.2020г. е
изслушано изготвеното от вещото лице заключение и същото е пирето без възражения от
страните.
Съгласно чл. 535 ТЗ Записът на заповед съдържа:
-наименованието“запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е
написан
-безусловно обещание да се плати определена сума пари
-падеж
-място на плащане
-името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати
-дата и място на издаване
-подпис на издателя
Видно от приложената по делото заповед за изпълнение /л.9 том 1/ и
изпълнителен лист въззивната инстанция счита, че не са налице пороци, водещи до
нищожността на издадените в заповедното производство - заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Налице са всички изискуеми реквизити и това оплакване във въззивната
жалба се явява неоснователно.
Възраженията във въззивната жалба относно заключението по изготвената пред
първоинстанционният съд съдебно-счетоводна експертиза съдът намира също за
неоснователни поради следното: видно от кориците на делото в проведено на 12.06.2020 г.
открито съдебно заседание е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
която да даде отговор на въпросите на процесуалния представител на ответника адв.Я.. В
проведено на 29.01.2021г. открито съдебно заседание е изслушано изготвеното заключение,
което не е оспорено от страна на въззивника, не е поискано допускане на допълнителни
4
въпроси по експертизата, поради което и това възражение се явява неоснователно.
По възражението на ответника, че при откраднат автомобил не се дължат
лизингови вноски, настоящият състав счита, че този въпрос е уреден с нормата на чл. 343
ТЗ, според която рискът от случайно погиване или повреждане на вещта при финансов
лизинг е за лизингополучателя, поради което и лизингополучателя остава задължен да
заплаща лизинговите вноски.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Давностният срок е тригодишен (чл. 531, ал. 1 от ТЗ). В случая той е изтекъл на
01.09.2013 г., неделя, неприсъствен ден. „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД е
подало заявлението за издаване на заповед за изпълнение в първия присъствен ден –
02.09.2013 г. Ето защо съдът приема, че правото на иск не е погасено по давност и
възражението на Н.Х. е неоснователно.
По тези съображения, доводите във въззивната жалба се явяват неоснователни и
поради съвпадение в крайните извод на двете съдебни инстанции решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.3 вр. с чл.78, ал.8 ГПК разноски следва да се присъдят на
„Хара Ауто България“ ООД/ с предишни наименования „Хета Асет Резолюшън Ауто
България“ ЕООД и „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ООД/ в размер на 450 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 264154/23.06.2021г., постановено по гр.д.№
2699/2016г. по описа на Софийски градски съд.
Осъжда Н. В. Х. да заплати на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД със
седалище и адрес на управление: гр. София, район “Оборище“, ул. “Лисец“ №7 на
основание чл. 78, ал.3 вр. с чл.78, ал.8 сумата 450 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5