Р Е Ш Е Н И Е
№ 173
гр. Русе, 10.02.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и седми
януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2180 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Адв.Г.,***“ АД заявява, че МПС „Ягуар“
с рег. №……………….. е застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ в
представляваното от него дружество под формата на застрахователна полица №BG/02/115002211392 със срок на
действие 30.08.2015г. – 29.08.2016г.
На 21.02.2016г., управлявайки посоченото МПС в гр.Русе по ул.“Добруджа“, до
мебелен магазин „Арон“, М.Ю.Х. нарушила правилата на
движение и блъснала паркиран лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№…………….. Според
изготвения протокол за ПТП, М.Ю.Х. не е притежавала съответната правоспособност
за управление на МПС и не и е взета проба за алкохол.
Собственикът на увредения автомобил депозирал уведомление за щета, във
връзка с което ищецът образувал преписка, заведена под №**********. След извършени огледи и оценка на
щетите, ЗД „Бул Инс“ АД изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 489.01 лева на собственика на увреденото МПС.
Позовавайки се на чл.500 КЗ, ЗД „Бул Инс“ АД
приема, че с изплащане на застрахователното обезщетение се суброгира
в правата на застрахования и има право да предяви претенцията си срещу виновния
за настъпилото ПТП – М.Х..
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди М.Ю.Х.,
ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ********* сумите: 489.01 лева – изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“; 15 лева –
ликвидационни разноски по образуваната щета №**********; 130.12 лева – мораторна
лихва за периода 04.06.2016г. – 15.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата – 504.01 лева, считано от 05.03.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока от чл.131 от ГПК адв.Т. В. – особен представител на ответника М.Ю.Х. е депозирала отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Намира за недоказани твърденията на застрахователното дружество, относно участието
на ответницата в ПТП, настъпило на 21.02.2016г. Оспорва обстоятелството, че
протокола за ПТП е подписан от ответницата.
След преценка на събраните по
делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В протокол за ПТП №1579187/21.02.2016г., се съдържат данни за инцидент, настъпил на същата дата в
гр.Русе, по ул.“Добруджа“ до мебелен магазин „Арон“.
Според изнесеното в документа, М.Ю.Х., управлявала лек „Ягуар“ с рег. №,,,,,,,,,,,,,,,
собственост на З.К.Н.и при движение с несъобразена скорост блъснала паркирания лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№Р ……………..
ВС, собственост
на М.Д.М..
Не се спори, че към датата на произшествието,
виновният водач не е притежавал съответната правоспособност за управление на
МПС. Този факт се установява и писмените доказателства, предоставени от ОД на
МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“.
С приложените към исковата молба писмени доказателства
се установява, че във връзка с инцидента, по заявление на М.М.
– собственик на увреденото МПС е образувана преписка и извършен опис на щетите.
На 12.04.2016г. ЗД „Бул Инс“
АД изплатило по щета №**********, на М.М.,
сумата 489.01 лева.
Застрахователят изготвил регресна
покана, с която уведомил ответника за размера на задължението и предоставил
срок за погасяването му. От представеното известие за доставяне е видно, че
лицето не е получило съобщението, тъй като не е намерено на адреса.
По искане на ищеца е възложена и приета, автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като
обективно, ясно, пълно и обосновано. Вещото лице е приело наличие на причинно –
следствена връзка между механизма, описан в протокола за ПТП и щетите по лек автомобил
„Алфа Ромео“ с рег.№Р …………. ВС. Определени
са разходите за възстановяване на вредите, изчислени по средни пазарни цени –
1057.79 лева.
Установеното, фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
С оглед
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.274, ал.2 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД.
Според § 22 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.)
за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на кодекса, се
прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след
влизане в сила на този кодекс. Следователно релевантна за правната квалификация
на иска е датата, на която е сключен застрахователния договор. В настоящия
случай застрахователното правоотношение е възникнало на 30.08.2015г., т.е. приложение
намира разпоредбата на чл.274, ал.2 КЗ (отм.), съгласно която, застрахователят
има право да получи от застрахования платеното обезщетение, когато
застрахованият при настъпване на ПТП е управлявал МПС без свидетелство за
управление.
Основателността на регресния иск по чл.274, ал.2 КЗ (отм.), вр. § 22 КЗ предполага наличие на следните
предпоставки:
- валидно застрахователно правоотношение по сключена
застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от ответника автомобил;
- настъпване на застрахователното събитие – покрит
риск по застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица №BG/02/115002211392 със срок на
действие 30.08.2015г. – 29.08.2016г.;
- вреди на трети лица в резултат на настъпилото ПТП,
причинено виновно от застрахования водач, който е управлявал превозното
средство без свидетелство за управление;
- изплащане застрахователно обезщетение на трето
увредено лице.
Съдът счита, че в настоящия случай са налице
елементите от пораждащия регресното право на ищеца
фактически състав.
Не се спори, че между собственика на лек автомобил „Ягуар“ с рег. №……………. и ищцовото
дружество е съществувало валидно застрахователно правоотношение. В тази връзка
е представена застрахователна полица, която към датата на инцидента, е
покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП.
Установено бе, че ответницата не притежава
свидетелство за управление на МПС. На 21.02.2016г. като водач на автомобила е нарушила разпоредбите на ЗДвП,
вследствие което е настъпил инцидент, при който е увреден лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№Р ………… ВС.
Безспорен е фактът, че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, застрахователна полица №BG/02/115002211392 със срок на
действие 30.08.2015г. – 29.08.2016г. и е изплатило на М. Цонев М. (собственик
на МПС, увредено при ПТП настъпило на 21.02.2016г.) обезщетение в размер на 489.01
лева (преводно нареждане от 12.04.2016г.). Установен е и размера на причинените
щети, които според заключението на вещото лице са на стойност 1057.79 лева. По
заведената щета са направени разноски на стойност 15 лева.
Правото на застрахователя да предяви регресната
си претенция възниква от момента на изплащане на обезщетението, но за да
настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само фактът на плащане. По
смисъла на чл.86 ЗЗД обезщетение за забавено изпълнение се дължи от момента на
поканата. До ответника е изпратена регресната покана
на 09.05.2016г. За процесния
период 04.06.2016г.
– 15.01.2019г., дължимото обезщетение
върху главницата, определено чрез програмен продукт възлиза на 133.84 лева.
По изложените съображения съдът намира претенциите за доказани по основание
и размер.
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото в размер на 930 лева (списък по чл.80 ГПК – лист 42).
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М.Ю.Х.,
да заплати на ********** ***“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87
сумите: 489.01 лева – изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“; 15 лева – ликвидационни разноски по
образуваната щета №**********; 130.12 лева – мораторна лихва за периода 04.06.2016г. – 15.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата – 504.01 лева, считано от 05.03.2019г.
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер
на 930 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: