Р Е Ш Е Н И Е
№
29.06.2021 година, гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД на двадесет и седми май две хиляди и двадесет и първа година, в
публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ДОНКА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното
съдия Пенчева а.н.дело № 37 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на КС-ГРУП-1981”
ЕООД, с ЕИК205829640, чрез адв. Пенчев АК София, против Наказателно
постановление № 13-002298 от 15.12.2020 година на
Директора на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, с което на жалбоподателя, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Релевират се доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи самостоятелни основания за отмяна– актът за установяване на
административното нарушение не съдържал изискуемите реквизити по чл. 42 от ЗАНН; нарушен бил чл. 40, ал.1 от ЗАНН и чл. 40, ал.3 от ЗАНН;
наказателното постановление не отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН;
наказателното постановление било връчено на лице, което не е натоварено да
приема книжа; лицето, заверено на обекта никога не е било работник или служител
на дружеството и не е извършвало трудова дейност; АНО не е изпълнил
задължението си, регламентирано в чл. 52 от ЗАНН; в АУАН и в наказателното
постановление липсвало пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
По същество не били установени по
безспорен начин елементите на трудовото правоотношение, а дейността се е
извършвала на основание сключен между страните договор за изработка.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез
юрисконсулт Шотева оспорва жалбата. Счита издаденото
наказателно постановление за правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е връчено на 17.12.2020
г. с препоръчано писмо с обратна разписка, а жалбата е подадена на 23.12.2020
г. по пощата/, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
След преценка на доводите на въззивника и
становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 06.08.2020 г. служители на ДИТ
Пазарджик-свидетелите С.Г., Т.Д., Р.Т. и Д.Т. извършили проверка на обект в землището на с. Драгиново –
метално хале, където видели, че се монтират термопанели.
Няколко лица извършвали тази дейност, като две от тях са били качени на вишка,
без да ползват лични предпазни средства. По време на проверката на място бил
собственикът на халето Е.и представителят на дружеството
жалбоподател, който не е отрекъл, че заварените лица, включително и А.Ф., са
негови работници. На работещите били раздадени декларации по чл. 402, ал. 1, т.
3 КТ. В собственоръчно попълнена декларация А.И.Ф.вписал личните си данни и
това че работи за „КС груп-1981“ от 23.07.2020 г. като „служител“ с работно
време от 09,00 до 18,00 часа и обедна почивка от 12,00-13,00 часа, почивен ден
неделя, за 20,00 лв. „надник“, че няма забавяне
на възнаграждението, както и че не е
получавал копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД
НАП и екземпляр от сключен трудов договор.
На управителя на „КС груп-1981“ ЕООД била
връчена покана да се яви на 17.08.2020 г. в ДИТ Пазарджик и да представи
трудовите досиета и сключени трудови договори на заварените да работят на
обекта лица. На посочената дата управителят на дружеството жалбоподател не е
представил трудови договори на лицата. За А.Ф. бил представен Граждански договор
№ 1/01.08.2020 г. Според него жалбоподателят възлага на Ф. да извърши монтаж на
термопанели на хале, намиращо се в с. Драгиново за
срок до 08.08.2020 г., за което се е задължил да му плати възнаграждение в
размер на 200,00 лв. Представен бил и Договор за изработка между Али М. Е.и „КС
груп-1981“ ЕООД от 20.07.2020 година с предмет монтиране на стенни термо панели
на хале, намиращо се в землището на с.Драгиново, със срок на изпълнение
20.08.2020 г., за сумата 1200 лева.
При извършена справка в информационната
система на НАП за регистрирани трудови договори от 28.08.2020 г., не се
установило наличието на такива за завареното да работи лице към момента на
проверката.
Констатациите при проверката били
обективирани в констативен протокол за извършена проверка № ПР2023285/28.08.2020г.
На 28.08.2020 г. на „КС груп-1981“ ЕООД, в присъствието
на управителя, бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 13-002298 , за това че дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1
от ДР на КТ, на 06.08.2020г., на обект „Монтиране на стенни термопанели на хале“, намиращ се в
с.Драгиново,общ.Велинград,е допуснал до работа като „общ работник“ Атанас
Иванов Ф., без да е уредил със същия отношенията при предоставяне
на работна сила, а именно сключване на писмен трудов договор между
двете страни. Посочено е, че лицето е заварено на обекта и че е в собственоръчно
попълнена от него декларация е декларирал елементи на трудово правоотношение-работно
място, работно време, трудово възнаграждение и че е посочил като работодател
жалбоподателя. Като дата на извършване на нарушението е посочена 06.08.2020 г.,
когато Ф. е заварен да работи в обекта на контрол, а като дата на установяване- 17.08.2020 г., при преглед на фирмената
документация в ТД „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, когато за А.Ф. не е
представен трудов договор. Актът за установяване на административното нарушение
е връчен на жалбоподателя са същата дата. При съставянето му в графа възражения
е вписано, че такива ще бъдат подадени в законоустановения
срок. Възражения не са постъпвали в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН 13-00002298 от 28.08.2020
г., на 15.12.2020г. е издадено
обжалваното наказателно постановление. Административнонаказващият орган е приел изцяло
обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.
62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ и е ангажирал отговорността на въззивника на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ. Наложил е имуществена
санкция в размер на 1 500 лв.
Фактическата обстановка съдът установи от
показанията на свидетелите, Р.Т., З. Д.,
С.Т. и Д.Т.. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелството
за извършена на посочената в АУАН и в обжалваното наказателно постановление
дата проверка в обекта на контрол и установената там дейност по монтиране на термопанели от А.Ф., както и за липсата на сключен между
него и „КС груп-1981“ ЕООД трудов договор към тази дата. В тази част
показанията им са непротиворечиви, еднопосочни и последователни, почиват на
личните и непосредствени впечатления за възпроизведените пред съда факти. Показанията
на свидетелите се подкрепят от представените и приети по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът счита следното от правна страна:
Съставеният акт за установяване на
нарушението и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен
орган, съобразно, чл. 21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. Описанието на фактическата обстановка и правната квалификация на
нарушението се посочени в тях по идентичен начин.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира в хода на производството по установяване на нарушението и в това по
налагане на санкцията да са допуснати съществени процесуални нарушения
на съдопроизводствените правила, които са самостоятелни
основания за цялостната отмяна на наказателното постановление – при съставяне
на АУАН, предявяване и връчване на същия и при издаване на наказателното
постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН.
Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в
присъствието на законния представител на санкционираното юридическо лице и е
подписан от свидетели, присъствали при проверката в обекта на контрол, противно
на твърденията в жалбата.
Спазени са разпоредбите
на чл.43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване на нарушението и на
чл.57 от ЗАНН при издаване
на наказателното постановление. Нарушението е подробно описано – посочени са
обективните обстоятелства от неговия състав- датата и място на извършването му,
деянието, с което е осъществен съставът на нарушението чрез описание на
установените при проверката факти, посочена е нарушената разпоредба. В акта и наказателното постановление по идентичен
начин е посочено, че с поведението си работодателят, не е уредил
като трудови отношенията по предоставяне на работна сила от Атанас Иванов Ф.,
като не е сключил с него трудов договор в писмена форма. В
АУАН са посочени лицето актосъставител,
свидетелите по акта,
индивидуализиран е и нарушителя. В случая фактическите и правни основания
за ангажиране на админинстративнонаказателната отговорност
на субекта са посочени по начин, по който същият да разбере за какво нарушение
се счита обвинен и да организира защитата си. В този
смисъл възраженията за допуснати нарушения на процесуалния закон са
неоснователни.
Неоснователно е възражението за допуснати съществени
процесуални нарушения при връчването на наказателно постановление. Дори и да се
възприеме твърдението в жалбата, че наказателното постановление е връчено на
лице, което не е натоварено да приема книжа, то това не е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е получил наказателното
постановление и е обжалвал същото в предвидения в закона срок.
Съдът счита, че наказателното
постановление е законосъобразно и обосновано.
Кодексът на труда изисква между страните
да е сключен трудов договор в писмена форма, когато предмет на престацията е предоставянето на работна сила. Задължението
да сключи трудов договор с работника е в тежест на работодателя, предвид че
предоставената работна сила се ползва от него и в негов интерес. Работодателят
всякога извършва нарушение, когато приема на работа работници и служители без
сключен с тях писмен договор, т.е. когато допуска в неговото предприятие и в
негов интерес да се предоставя работна сила.
От показанията на разпитаните като
свидетели актосъставител С.Г. и свидетелите Т. Д., Р.Т.
и Д.Т., които са непротиворечиви, дадени от позицията на незаинтересовани от
изхода на спора лица, съдът намира за установено наличието на
трудово правоотношение между А.Ф. и „КС груп-1981“ ЕООД. Същите са заварили А.Ф.
да работи на обекта, като е монтирал стенни термопанели
на хале, което обстоятелство не се отрича от жалбоподателя. В
подкрепа на тези извод е представената по делото декларация по чл. 402, ал.1 т.
3 КТ, попълнена лично от Ф. по време на проверката, в която са посочени
елементи на трудово правоотношение-работно време, почивки, трудово
възнаграждение, лицето, което го е наело, вкл. и че работи от 23.07.2021 г.
Отношенията по предоставяне на работна
сила се уреждат като трудови правоотношения, за които между страните следва да
е сключен трудов договор в писмена форма. Съдебната практика е категорична, че
в случаите на несключване на трудов договор при съществуващо трудово
правоотношение и полагане на труд по него, е налице неизпълнение на
задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ и приложимата административно-наказателна
норма е тази на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Предмет на трудовото правоотношение е
отдаването под наем на работната сила на работника за ползването й от
работодателя. Отдаването под наем на работната сила е процес на влагане на
умствени и физически сили и възможности в полза и за сметка, и в интерес на
другата страна-работодателя. Разполагането с предоставеното благо, което се
съдържа в личността на неговия носител, го поставя
в юридическа зависимост. Това прави полагания труд несамостоятелен и
зависим. В процеса на изпълнение на трудовите задължения работникът е подчинен
на разпорежданията на работодателя, на създадената от него
организация на работния процес. Работодателят организира условията на труд и
осигурява средствата за изпълнение на работата. За разлика от него,
лицата, които осъществяват за своя сметка независима професионална дейност сами
организират труда си, определят реда, формите и условията за
неговото отдаване и полагане.
Действително за дейност монтиране
на термопанели може да бъде сключен граждански
договор. За това е необходимо, във всеки конкретен случай, да се преценява
характера на договора, съобразно неговото съдържание-правата и задълженията,
които се установяват с него. Независимо как е наименован
договора неговото съдържание се определя от правата и задълженията на страните
по него.
В настоящия случай съдът счита,
че между страните е съществувало трудово
правоотношение. С оглед естеството и характера на работата-монтиране
на термопанели, същата е изисквала предоставяне на физическите
сили и възможности определен брой лица. А.Ф. е нает за изпълнение на
работата по монтиране на термопанели и в изпълнението
й е предоставял работна сила-своите физически умения и
способности в процеса на извършване на дейността. Типичната и непосредствена
правна цел, която е мотивирала страните да сключат договор е предоставянето на
работната сила от Ф. и ползването й от насрещната страна, а не резултатът от
тази дейност. Отдаването на работната сила от лицето А.Ф. е за сметка и
в интерес „КС груп-1981“ ЕООД. Нает е да работи от жалбоподателя,
което е изрично е посочено в попълнената при проверката декларация по чл. 402,
ал.1, т. 3 КТ, работил е заедно с други
лица, а работата, която е извършвал по монтиране на стенни термопанели
е предмет на задължението на „КС груп“ ЕООД по
сключения с Али М. Е./собственика на обекта/ договор за изработка от 20.07.2020
г. Изводът, че Ф. е предоставял работна сила в полза на „КС груп-1981“ ЕООД не
се опровергава от представения договор за изработка на стр. 11 от а.н. дело 37/2021.
на РС Велинград. Същият като частен диспозитивен
документ не носи достоверна дата на съставянето му, което не изключва
възможността да е създаден за целите на административнонаказателното производство-за
прикриване на трудовото правоотношение. Извод в тази насока е и
обстоятелството, че в попълнената
декларация от Ф. е посочено, че работи на този обект от 23.07.2020
г., а представения граждански договор е от 01.08.2020 г. Нещо повече
– в тази декларация е отбелязано работно време, почивен ден, почивка по време
на работа и дневно възнаграждение.Следователно в
случая действителната воля на страните е била да уговорят престиране на работна сила,а не постигане на конкретен
резултат.
От
гореизложеното следва, че е между страните е съществувало трудово
правоотношение, в изпълнение на което лицето Ф. е полагал труд в
обекта на контрол, за което не е имал сключен трудов договор. С това
„КС груп-1981“ ЕООД, в качеството си на работодател, е нарушил разпоредбата на
чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, като е
допуснал до работа лице, с което няма сключен трудов.
Поддържаната теза от жалбоподателя, с
която се отрича извършеното нарушение по КТ е изцяло неоснователна, същата не може
да бъде споделена и е опровергана от наличната по делото доказателствена
съвкупност. Твърдението, че е налице несъставомерност на деянието, поради липса
на елементи на трудово правоотношение с лицето Ф., следва да се разглежда само
и единствено като изградената в хода на делото защитна позиция.
Правилно наказващия орган не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като случая не е маловажен. С оглед
значимостта на защитаваните обществени отношения при предоставяне на работна
сила, с разпоредбата на чл. 415в,ал.2 от КТ законодателят
изрично е изключил квалификацията маловажен случай за нарушенията по
чл. 62,ал.1 и ал.3 от КТ.
Съдът счита, че правилно е приложен
законът досежно размера на санкцията. При
индивидуализирането й, с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за
първи път и не са налице данни от него да са произтекли вредни последици, същата
закономерно е определена в предвидения
от закона минимален размер, който е 1500 лв. Според съда така определената санкция
ще спомогне да се изпълнят целите на административното наказание по
смисъла чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл наказателното постановление следва
да потвръди.
При този изход на спора, претенцията на
жалбоподателя за заплащане на разноски в производството за процесуално
представителство е неоснователна.
По изложените съображения, настоящият
състав на районен съд Велинград
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 13-002298 от 15.12.2020 година на
Директора на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по
труда” София, с което на „КС-ГРУП-1981” ЕООД, с ЕИК205829640,
със седалище и управление гр.Велинград,ул.“Цанко Церковски“ № 13, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
на основание чл.414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62,ал.1, във вр. с чл. 1,ал.2 от Кодекса на труда
.
Решението подлежи на касационно обжалване
по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните по
делото,че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка Пенчева