№ 356
гр. Велико Т. , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в закрито заседание на трети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500213 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 247 от ГПК.
Съдът по своя инициатива счита, че следва да проведе процедура по
отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в мотивите и
диспозитива на Решение № 312 от 14.07.2021год., тъй като при обявяването
на решението в ЕИСС, поради техническа неуредица е поставено решение по
друго дело.
ВТОС е постановил в производството по делото съдебно Решение №
312 от 14.07.2021год.
Мотивите на решението следва да имат следното съдържание:
„….за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. П. В., ЕГН:
**********, от гр. В. Т., ул. „К.”, № 4, ет.9 срещу решение № 260291 от
27.11.2020г., постановено по гр.д. № 314 по описа за 2020г. на Районен съд –
1
В. Т. в частта, с която на основание член 124, алинея 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че Г. П. В., ЕГН: **********,
от гр. В. Т., ул. „К.”, № 4, ет.9 дължи на „Е.-п. пр.“ АД сумите от 133,03
лв. /сто тридесет и три лева и три стотинки/ - главница,
представляваща цена на ползвана електроенергия за периода от 23.02.2019г.
до 22.06.2019г., за което са издадени фактури с № **********/15.04.19., №
*********/14.05.19., № **********/13.06.19. и № **********/15.07.19г. по
партида с клиентски № ********** за обект с абонатен № **********,
намиращ се в гр. В. Т., ул. „К.”, № 4, ет.9, 4,50 лв. /четири лева и петдесет
стотинки/ - лихва за забава за периода от 03.05.2019г. до 27.09.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2019г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение № 1317 от 11.10.2019г. по частно гражданско дело №
3040/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, както и Г. П. В. е
осъден да заплати на „Е.-п. пр.“ АД сумата 237,50 лв. /двеста тридесет и
седем лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски както и сумата от 37,50 лв. /тридесет и седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско
дело №3040/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Моли се в тази връзка да се отмени обжалваното
решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за
нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на
електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че
имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към
електропреносната мрежа.
Ответникът е носител на правото на собственост по отношение на
процесния имот, за което безспорно свидетелства вписването и
заличаването на договорни ипотеки върху него и отбелязването му като
ипотекарен длъжник. По партидата на ответника в имотния регистър не е
вписан титул за собственост, което е показателно че е придобил вещните
си права по наследствено правоприемство. При това положение, съгласно
чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е
възникнало облигационно отношение свързано с доставката на електрическа
енергия, по силата на което ответникът е следвало да заплаща
доставените от ищеца количества електрическа енергия за процесния имот.
За това свидетелства осъщественото захранване на имота с енергия за
периода от 05.04.2017г. до 22.06.2019г. и заплащането на дължимата цена
за част от него. Отношенията между страните подробно са
регламентирани в публично известни Общи условия, които са одобрени от
ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, публикувани са по предвидения в
закона ред и са влезли в сила. Ищецът има качеството на оператор на
разпределителната мрежа и снабдител на електрическа енергия, а
ответникът – на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б
от ДР на Закона за енергетиката. С оглед възникналото между страните
облигационно отношение свързано с продажбата на електрическа енергия,
ищецът в качеството на продавач, на основание чл. 187 от ЗЗД, е следвало
при условията на пълно и главно доказване да установи, че реално е доставил
на ответника посочените в процесната фактура количества енергия.
Последното се намира в пряка зависимост от правилното им измерване и
отчитане от съответното средство за търговско измерване /СТИ/ по
смисъла на Гл. 9 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия чрез електроразпределителните мрежи на *, което от
своя страна е функция от техническата му годност да осигурява точност и
достоверност на измерванията. Процесното СТИ за периода от 23.02.2019г.
до 22.06.2019г. е било метрологично годно, в подкрепа на което са и липсата
3
на данни за техническата му неизправност и че с оглед характеристиките
на присъединителните съоръжения на имота на ответника, отчетената
електрическа енергия за процесния период реално може да бъде потребена
от него. Достига се до извода, че ищецът в качеството на продавач е
доказал по несъмнен начин, че реално е доставил в имота на ответника
посочените в процесната фактура количества енергия. Това от своя страна
е довело до възникване на задължението на ответника, съгласно чл. 17 и 26
от Общите условия на *, да заплаща ежемесечно в срока указан му във
фактурите цената на потребената за имота електроенергия за процесния
период, без да е необходимо предварителното му уведомяване за размера на
плащанията. От гореизложеното се достига до извода, че сумите по
процесните фактури са дължими. Съгласно чл. 38 от горепосочените Общи
условия, при неизпълнение на падежа на фактурите за ответника е
възникнало и задължение да заплаща обезщетение за забава в размер на
законната лихва. От вписванията в имотния регистър за жилището в *, *,
се установява че е съсобствено между ответника и *. Доколкото липсват данни
за идеалните части на всеки от съсобствениците, на основание чл 30, ал. 2
от ЗС следва да се приеме, че те са равни. Предвид липсата на
доказателства ответникът да е поел задължение пред ищеца да заплаща
пълния размер на цената за консумирана електроенергия в съсобствения
имот, приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС и той следва да
отговаря за задълженията във връзка с ползването на общата вещ
съобразно дела си. С оглед гореизложеното претенциите на ищеца относно
установяване съществуването на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №3040/2019г., по описа
на Великотърновския районен съд, се явяват основателни и следва да бъдат
уважени само за сумата от 133,03 лв. относно главницата и за сумата от
4,50 лв. относно лихвата за забава върху главницата от 03.05.2019г. до
27.09.2019г. Поради разделната отговорност на съсобствениците за
задълженията от ползването на общата вещ, претенциите за главница в
частта за разликата от 133,03 лв. до 266,06 лв. и за лихвата за забава върху
главницата за периода от 03.05.2019г. до 27.09.2019г. в частта за разликата
от 4,50 лв. до 9 лв., за които е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №3040/2019г., по описа на Великотърновския районен
съд са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
4
При този изход на делото на ответник жалба следва да се присъдят
направените по делото разноски.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд….“
Диспозитивът на решението следва да има следното съдържание:
„…ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260291 от 27.11.2020г., постановено по
гр.д. № 314 по описа за 2020г. на Районен съд – В. Т..
ОСЪЖДА Г. П. В., ЕГН: **********, от гр. В. Т., ул. „К.”, № 4, ет.9 да
заплати на „Е.-п. пр.“ АД ЕИК: *, със седалище и адрес на управление в град
В. - бул. В. В. № 258, В. тауърс - Г сумата от 400,00лв., представляваща
сторени по делото съдебно -деловодни разноски пред въззивната инстанция,
на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2,
точка 1 от ГПК. …”.
В този смисъл съдът намира, че действително е налице очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК по отношение на
посоченото произнасяне. Следва да се постанови решение и да се допусне
поправката на очевидна фактическа грешка, като в мотивите и диспозитива на
решението се извърши необходимото коригиране.
Произнасянето следва да се осъществи при условията на чл.247, ал.3 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши поправка на Очевидна Фактическа Грешка в
Решение № 312 от 14.07.2021год., постановено по в. гр. дело № 213/2021год.
по описа на ВТОС, като мотивите на решението следва да се четат „……за
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
5
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. П. В., ЕГН:
**********, от гр. В. Т., ул. „К.”, № 4, ет.9 срещу решение № 260291 от
27.11.2020г., постановено по гр.д. № 314 по описа за 2020г. на Районен съд –
В. Т. в частта, с която на основание член 124, алинея 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че Г. П. В., ЕГН: **********,
от гр. В. Т., ул. „К.”, № 4, ет.9 дължи на „Е.-п. пр.“ АД сумите от 133,03
лв. /сто тридесет и три лева и три стотинки/ - главница,
представляваща цена на ползвана електроенергия за периода от 23.02.2019г.
до 22.06.2019г., за което са издадени фактури с № **********/15.04.19., №
*********/14.05.19., № **********/13.06.19. и № **********/15.07.19г. по
партида с клиентски № ********** за обект с абонатен № **********,
намиращ се в гр. В. Т., ул. „К.”, № 4, ет.9, 4,50 лв. /четири лева и петдесет
стотинки/ - лихва за забава за периода от 03.05.2019г. до 27.09.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2019г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение № 1317 от 11.10.2019г. по частно гражданско дело №
3040/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, както и Г. П. В. е
осъден да заплати на „Е.-п. пр.“ АД сумата 237,50 лв. /двеста тридесет и
седем лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски както и сумата от 37,50 лв. /тридесет и седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско
дело №3040/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Моли се в тази връзка да се отмени обжалваното
решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за
нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
6
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на
електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че
имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към
електропреносната мрежа.
Ответникът е носител на правото на собственост по отношение на
процесния имот, за което безспорно свидетелства вписването и
заличаването на договорни ипотеки върху него и отбелязването му като
ипотекарен длъжник. По партидата на ответника в имотния регистър не е
вписан титул за собственост, което е показателно че е придобил вещните
си права по наследствено правоприемство. При това положение, съгласно
чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е
възникнало облигационно отношение свързано с доставката на електрическа
енергия, по силата на което ответникът е следвало да заплаща
доставените от ищеца количества електрическа енергия за процесния имот.
За това свидетелства осъщественото захранване на имота с енергия за
периода от 05.04.2017г. до 22.06.2019г. и заплащането на дължимата цена
за част от него. Отношенията между страните подробно са
регламентирани в публично известни Общи условия, които са одобрени от
ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, публикувани са по предвидения в
закона ред и са влезли в сила. Ищецът има качеството на оператор на
разпределителната мрежа и снабдител на електрическа енергия, а
ответникът – на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б
от ДР на Закона за енергетиката. С оглед възникналото между страните
облигационно отношение свързано с продажбата на електрическа енергия,
ищецът в качеството на продавач, на основание чл. 187 от ЗЗД, е следвало
при условията на пълно и главно доказване да установи, че реално е доставил
на ответника посочените в процесната фактура количества енергия.
Последното се намира в пряка зависимост от правилното им измерване и
отчитане от съответното средство за търговско измерване /СТИ/ по
смисъла на Гл. 9 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия чрез електроразпределителните мрежи на *, което от
7
своя страна е функция от техническата му годност да осигурява точност и
достоверност на измерванията. Процесното СТИ за периода от 23.02.2019г.
до 22.06.2019г. е било метрологично годно, в подкрепа на което са и липсата
на данни за техническата му неизправност и че с оглед характеристиките
на присъединителните съоръжения на имота на ответника, отчетената
електрическа енергия за процесния период реално може да бъде потребена
от него. Достига се до извода, че ищецът в качеството на продавач е
доказал по несъмнен начин, че реално е доставил в имота на ответника
посочените в процесната фактура количества енергия. Това от своя страна
е довело до възникване на задължението на ответника, съгласно чл. 17 и 26
от Общите условия на *, да заплаща ежемесечно в срока указан му във
фактурите цената на потребената за имота електроенергия за процесния
период, без да е необходимо предварителното му уведомяване за размера на
плащанията. От гореизложеното се достига до извода, че сумите по
процесните фактури са дължими. Съгласно чл. 38 от горепосочените Общи
условия, при неизпълнение на падежа на фактурите за ответника е
възникнало и задължение да заплаща обезщетение за забава в размер на
законната лихва. От вписванията в имотния регистър за жилището в *, *,
се установява че е съсобствено между ответника и *. Доколкото липсват данни
за идеалните части на всеки от съсобствениците, на основание чл 30, ал. 2
от ЗС следва да се приеме, че те са равни. Предвид липсата на
доказателства ответникът да е поел задължение пред ищеца да заплаща
пълния размер на цената за консумирана електроенергия в съсобствения
имот, приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС и той следва да
отговаря за задълженията във връзка с ползването на общата вещ
съобразно дела си. С оглед гореизложеното претенциите на ищеца относно
установяване съществуването на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №3040/2019г., по описа
на Великотърновския районен съд, се явяват основателни и следва да бъдат
уважени само за сумата от 133,03 лв. относно главницата и за сумата от
4,50 лв. относно лихвата за забава върху главницата от 03.05.2019г. до
27.09.2019г. Поради разделната отговорност на съсобствениците за
задълженията от ползването на общата вещ, претенциите за главница в
частта за разликата от 133,03 лв. до 266,06 лв. и за лихвата за забава върху
главницата за периода от 03.05.2019г. до 27.09.2019г. в частта за разликата
8
от 4,50 лв. до 9 лв., за които е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №3040/2019г., по описа на Великотърновския районен
съд са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото на ответник жалба следва да се присъдят
направените по делото разноски.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд….“ ;
Диспозитивът на решението следва да се чете „…..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260291 от 27.11.2020г., постановено по гр.д.
№ 314 по описа за 2020г. на Районен съд – В. Т..
ОСЪЖДА Г. П. В., ЕГН: **********, от гр. В. Т., ул. „К.”, № 4, ет.9 да
заплати на „Е.-п. пр.“ АД ЕИК: *, със седалище и адрес на управление в град
В. - бул. В. В. № 258, В. тауърс - Г сумата от 400,00лв., представляваща
сторени по делото съдебно -деловодни разноски пред въззивната инстанция,
на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2,
точка 1 от ГПК. …”
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9