Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 10.07.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на трети юли две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица
Цветкова
Бистра
Бойн
при
секретаря Р. ХаджиД.а и с участие на прокурор Соня
Александрова при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Сн. Чолакова КАНД № 116 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Д.В.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез
адвокат Б.и.от Адвокатска колегия – гр.Шумен, против Решение № 70/19.05.2023г.
на Районен съд – гр.Нови пазар, постановено по АНД № 59/2023г. по описа на
съда. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 22-0280-000592/22.12.2022г. на впд началник на РУ към ОДМВР – гр.Шумен, РУ – гр.Каолиново,
с което на Д.В.Д., на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „глоба“ от 3000 /три
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от същия закон.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че не е
извършил вмененото му нарушение, тъй като поднасянето на управлявания от него
автомобил се е дължало на техническа неизправност, а не на виновно осъществено
поведение от страна на водача. С оглед на това отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно
заседание касационният жалбоподател се явява лично и с адвокат Б.И., който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната страна, началник
на РУ – гр.Каолиново към ОД на МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт Ив. С., която приема оспорването за
неоснователно и отправя искане за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.
Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На касационния жалбоподател
е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 763430/17.11.2022г.,
с който актосъставителят
Д.С.е констатирал нарушение на чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 17.11.2022г. в 12.20 часа в село Никола
Козлево, по улица Девети септември, до дом № 32 и до училището на селото, Д.Д. *** У., управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № ***.
При ляв завой от ул. Гроздан У. към центъра на селото водачът оставил без
контрол управлението на автомобила, в резултат на което задната част на МПС се приплъзнала по пътното платно и напречно по посоката си на
движение, като по този начин деецът ненужно и демонстративно извършил поднасяне
на автомобила от ляво на дясно по пътното платно, губейки сцепление. Пояснено било,
че в близост до автомобила са се намирали деца и ученици, което е поставило в
опасност живота и здравето им. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното
пред районния съд наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е достигнал до извод, че в хода на санкционното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
съставения акт и издаденото НП. Прието е, че както АУАН, така и НП съдържат
изискуемите реквизити и в тях са посочени всички съществени обстоятелства, при
които е извършено нарушението. Съдебният състав е счел още, че водачът
действително е допуснал вмененото му нарушение, а именно, че е използвал
посочения в акта и в НП път не по предназначението му. За да достигне до този
извод, съдебният състав е съобразил
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, формирайки решаващия си
извод, че с поведението си санкционираният субект е нарушил изискването на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което закономерно
му е било наложено административното наказание, визирано в чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП. Съдът е изложил доводи и за неприложимост в настоящия случай на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, мотивирайки се с високата обществена опасност
на процесната деятелност.
При извършената служебна проверка
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на
районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално
компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е
постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора
районен съд и по редовно подадена жалба, срещу подлежащо на съдебно оспорване
наказателно постановление, поради което е допустимо.
За да постанови решението си, Районен съд – гр. Нови
пазар е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени
съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство,
което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства.
Постановеният съдебен акт съответства на приложимия
материален закон. Въз основа на правилно установената
по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и
законосъобразни изводи за съставомерност на приписаното
на водача нарушение по приложения административнонаказателен
състав. Настоящата инстанция не споделя твърденията
на касатора за недоказаност на вмененото му
нарушение. В унисон с мотивите на районния съд касационната съдебна инстанция
приема, че със своите действия Д.Д. е осъществил нарушението
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП както от
обективна, така и от субективна страна, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. С нормата
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят
въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че
касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за
обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани
извършените от него действия, разкриващи белезите на административно нарушение
по приложения санкционен състав. В тази връзка, следва да отбележи, че по
делото са разпитани две групи свидетели – очевидците при предприемане на
маневрата - част от полицейския екип, осъществяващ контролна дейност в района,
както и свидетелите И.Г.и М.Г., които не са присъствали на място, съответно не са
възприели самото управление от страна на водача и за които има индиции за пристрастност и необективност, с оглед
познанството им с водача. Именно чрез показанията на свидетеля М.Г. касаторът е
аргументирал поддържаното от него становище относно причината за нехарактерното
поведение на превозното средство на пътното платно. Както правилно е отчел
обаче районният съд, дори и да се приеме тезата за наличие на повреден датчик
на гумите на автомобила /каквито писмени доказателства не са налице/, то това
би означавало, че същият следва да се движи като превозните средства без такава
система, което не обяснява случилото се и не може да обоснове извод в подкрепа
на изложеното в касационната жалба. При това положение правилен се явява
изводът на наказващия орган, че в случая водачът умишлено е допуснал опасно
шофиране, посредством приплъзването на превозното
средство, което в никакъв случай не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора
и товари. Подобно поведение в населените места застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, в това число и на пътниците в превозното
средство, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се
характеризира с висока степен на обществена опасност.
Районният съд е достигнал до
аналогичен правен извод, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Касационната
инстанция споделя напълно и обективираните в
решението доводи за неприложимост към случая на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
за „маловажен случай“.
В обобщение на изложеното настоящият
съдебен състав счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
по безспорен и категоричен начин се установява виновното извършване на
нарушението, вменено на касатора. Издирен е относимият санкционен състав,
въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от категорията
на допуснатото от страна на водача. Поради това постановеното съдебно решение
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и предвид
отправената претенция от страна на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсулт, в полза на ОД на МВР – гр.Шумен и на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да
заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 70/19.05.2023г. на
Районен съд – гр.Нови пазар, постановено по АНД № 59/2023г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Д.В.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОД на МВР – град Шумен деловодни
разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2...........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.07.2023г.