№ 10005
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря С.Л.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110160391 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от Н. Н. Х., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, чрез адв. М.,
срещу „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, пл."Оборище" № 13 Б, представлявано от С.Т., за прогласяване нищожността, на
основание чл. 26 ЗЗД, на клаузата на чл. 17 от сключения между страните Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №******/05.04.2021г., предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, както и
за осъждане на ответника да заплати на сумата от 5,00 лв., представляваща частичен иск от
4883,61 лв., недължимо платени по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба - 03.11.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №******/05.04.2021г., по силата на който
получил сумата от 2500.00 лв. Ищеца посочва, че е заплатил на ответника изцяло сумата по
договора, включително и начислената неустойка в размер от 4883,61 лв., за което излага
съображения за недейсвтителност на клаузата, предвиждаща заплащането й. Излагат се
подробни съображения за недействителност и на целия договор.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете,
като излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища.
С определение от 13.05.2024г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е
допуснал изменение на размера на предявения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск, чрез увеличаването
му до пълния размер от 272,65 лв.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
1
съдебно-счетоводна експертиза.
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
Между страните не е спорно и от представен Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние №******/05.04.2021г., се установява, че ответникът, в качеството
си на кредитор, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството му на потребител, заем
в размер на 2500,00 лв., която ищецът се задължил да върне на 24 равни месечни вноски в
размер на по 363,62 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен
лихвен процент в размер 36% и годишен процент на разходите от 42,58 %. В раздел V, чл. 7,
ал. 1 е предвидено, че ако страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок
до 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора, с което да
отговоря за изпълнение на задълженията по потребителя по договора, или да предостави
банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя в срок от един работен ден от получаване на
писмено искане от кредитора. В ал. 2 е посочено, че третото лице - поръчител и банковата
гаранция трябва да отговорят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора,
като преценката е изцяло негова. В чл. 20 от ОУ е предвидено, че поръчител може да е
дееспособност физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданско,
с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права, което полага
труд по безсрочно трудово или служебно правоотношение, получаващо редовно
възнаграждението си, което е с минимален размер от 1500лв.; да няма записи в ЦКР; да не е
поръчител по други кредити и др. В раздел VII, чл. 17, ал. 1 от договора за кредит, е
уговорено, че ако потребителят не изпълни задължението си по чл. 7, дължи неустойка в
размер на 0,9 от стойността на усвоената по кредита сума всеки ден, през който не е
предоставено обезпечението. В ал. 2 е предвидено, че в случай на настъпване дължимостта
на неустойката, същата се заплаща периодично с всяка погасителна вноска. Видно от
съдържанието на погасителния план към договора за кредит, неустойката е начислена и
включена в него.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищеца е изплатил на ответника по Договор за потребителски кредит
№******/05.04.2021г.,, сума в размер на 2847,65 лв., с която са погасени по същия договор
2500 лв. главница, 75 лв. договорна лихва и 272,65 лв. неустойка. Вещото лице дава
заключение, че ГПР по договора с включена неустойка се равнява на 259,83 %.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 17 от сключения между страните Договор за потребителски
кредит №******/05.04.2021г. и заплащане на сумата 272,65 лева, представляваща платена
без основание сума по договора.
По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесният договор
за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Не се спори също, че кредитора –
ответникът по делото, е небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно
чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед предходното, по отношение на сключения договор за потребителски
кредит важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл е Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС ).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по
2
тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
Съдът намира за нищожна и клаузата на чл. 17, ал. 1 от договора, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредставено обезпечение. Същата е договорена между
страните неустойка не при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума, а за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. При това положение не
може да се приеме, че договореното има обезпечителна и обезщетителна функции по
отношение на главното задължение по договора. От друга страна, размерът на това
обезщетение е необосновано висок при съпоставяне с главното задължение, т. к. не е
съизмерим с евентуални вреди за кредитора, като по своята същност това обезщетение
представлява скрито възнаграждение за търговеца. Така кредитополучателят като
потребител е поставен в неравноправно положение спрямо търговеца, договорен е
необосновано висок размер на неустойка, която не цели да гарантира изпълнение на
задължението, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора. Предвид това,
съдът намира, че посочената договорка съставлява неравноправна клауза, която е нищожна
на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Нищожността на процесната договорка се извлича и от противоречието й с добрите
нрави, съгл. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/15.06.2010 г., т. д. №
1/2009 г., ОСГК, ВКС, добрите нрави са морални норми, които не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
следват от тях. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай, като се преценява характерът и
размерът на задълженията, обезпечени с нея. Преценява се и дали изпълнението на
задължението е обезпечено е други правни способи, както и вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнението на задължението (съществено или
за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Процесната неустойка излиза
извън своите обезпечителни функции, т. к. неизпълнението на задълженията с оглед на
което е договорена /осигуряване на поръчител/, само по себе си не води до вреди за
кредитора. Същността й е да му осигури допълнително възнаграждение, което при това е
прекомерно, с оглед размера на предоставения кредит. Предвид това, съдът намира, че
договорената в чл. 17, раздел VII, от сключения между страните договор за заем е нищожна.
По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Плащането по нищожна клауза в договора съставлява платено без основание, при
начална липса на такова /на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/. Платеното подлежи на връщане,
поради което и този иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
03.11.2023 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 500,00
лв., от които 100 лв. за дължима държавна такса, 400 лв. за депозит за вещо лице. На
основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат №*********, ф.д. №24/2021г. на СГС, 24
с-в, с адрес: АДРЕС, представлявано от управителя адв. Д. М. М., сумата от 480,00 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът
определи по чл. 7, ал.2, т.1 Наредба № 1/09.07.2004 г., като взе предвид възражението на
ответника и като съобрази разясненията, дадени с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д.
№ 2982/2019 г., т. к., II т. о. на ВКС, за това, че когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
3
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 17, раздел VIII, от Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №******/05.04.2021г., сключен между
Н. Н. Х., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС и „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл."Оборище" № 13 Б, представлявано от С.Т..
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, пл."Оборище" № 13 Б, представлявано от С.Т., да заплати на Н. Н.
Х., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, сумата от 272,65 лева (двеста седемдесет и два лева
и 65 стотинки), представляваща недължимо платена неустойка по Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние №******/05.04.2021г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.11.2023 г. до окончателното
плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, пл."Оборище" № 13 Б, представлявано от С.Т., да заплати на Н. Н.
Х., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, сумата от 500,00 лв. (петстотин лева),
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, пл."Оборище" № 13 Б, представлявано от С.Т., да заплати на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
Булстат №*********, ф.д. №24/2021г. на СГС, 24 с-в, с адрес: АДРЕС, представлявано от
управителя адв. Д. М. М., сумата от 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Н. Н. Х..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4